№ 106
гр. Благоевград , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500220 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „М.Г.“ ООД, чрез управителя, против разпореждане
№ 239/26.01.2021г., постановено по изп. дело № 837/2020г. по описа на ЧСИ А.Ц. с рег.
№ 701, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на
длъжника по изпълнението за прекомерност на определените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2931,05 лв. В жалбата се сочи, че атакуваният акт е
незаконосъобразен, като претендираното и определено адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя е прекомерно и не е съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото. Единствените действия, които са извършени от страна
на взискателя са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Предвид на
това възнаграждението в конкретния случай следва да е в размер на 200 лв., а не такова
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба за минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Освен това се сочи, че част от сумата по издадения изпълнителен лист
е погасена с наличните суми по запорираната сметка, а друга част е платена
доброволно.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и намаляване на възнаграждението
до 200 лв. Претендират се разноски за настоящото производство.
Взискателят по изпълнителното дело „Л.Г.“ ЕООД, чрез процесуален
представител, депозира писмено възражение против жалбата. Сочи, че атакуваният акт
на ЧСИ е правилен и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Адвокатското
възнаграждение в размер на 2931,05 лв. не е прекомерно, освен това по искане на
взискателя е наложен запор на банкова сметка на длъжника, както и на МПС. Отделно
1
е проведена многобройна кореспонденция между взискателя и ЧСИ относно хода на
делото. Прави се искане за отхвърляне на жалбата.
От страна на ЧСИ са представени писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Окръжен съд - Благоевград, след като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след като обсъди доводите
на страните намира, че жалбата е допустима, като подадена от длъжник по
изпълнително производство против акт на съдебен изпълнител, подлежащ на
обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Същата е подадена в срок - постановлението е
връчено на обжалващата го страна на 08.02.2021г., а жалбата е изпратена на
11.02.2021г., т.е в срока регламентиран в разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Процесното изпълнително дело е образувано по молба на взискателя „Л.Г.“
ЕООД срещу длъжника „М.Г.“ ООД по издадена обезпечителна заповед, постановена
по ч.т.д № 666/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив чрез налагане на
обезпечителна мярка – запор на банкови сметки до сумата в размер на 65 304 лв.
Впоследствие и по молба на взискателя е присъединен изпълнителен лист издаден въз
основа на заповед по чл. 417 ГПК за същата сума, по която е допуснато обезпечението.
И в двете молби е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. С последваща молба взискателят е направил искане за налагане на запор
върху притежавани МПС от страна на длъжника.
Видно от материалите по изпълнителното дело дължимата по изпълнението
сума е изцяло погасена от страна на длъжника, част от която е събрана чрез наложения
запор, а друга част е платена доброволно в срока за доброволно изпълнение. С оглед на
това е вдигнат запора на банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
В полза на взискателя са приети разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2931,05 лв., като съдебният изпълнител е отказал да ги намали, приемайки че
същите са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото, както
и с минималните размери посочени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебният изпълнител, като
неговият акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, какъвто е
настоящият случай.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. –
200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 - т. 7.
В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя е
подадена молба за образуване на изпълнително дело и налагане на запор на банковите
сметки на длъжника, а впоследствие и молба за налагане на запор на МПС.
2
Сумите по изпълнителния лист са изцяло погасени като едната част е заплатена
от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а другата част чрез наложения запор
на банкови сметки, т. е взискателят е удовлетворен напълно.
Освен депозираните молби от процесуалния представител за образуване на
изпълнително дело и посочване на способи за изпълнение, същият не е извършвал
други действия – фактически или правни, поради което и размерът на адвокатския
хонорар следва да се определи по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Отделно от това и самото дело не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Предвид на това съдът намира, че подадената жалба е основателна като
атакуваният акт ще следва да бъде отменен и вместо това адвокатското възнаграждение
дължимо в полза на взискателя следва да се намали до размер на 200 лв.
Разноски по настоящото дело не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя, макар да е заявено такова искане, доколкото в производство по чл. 248
ГПК такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 239/26.01.2021г., постановено по изп. дело №
837/2020г. по описа на ЧСИ А.Ц. с рег. № 701, с което съдебният изпълнител е оставил
без уважение възражението на длъжника по изпълнението за прекомерност на
определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2931,05 лв. И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на „Л.Г.“ ЕООД на
200 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3