Определение по дело №615/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 10
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20195000500615
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

10

 

08.01.2020г., град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На осми януари през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                  МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №615 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба вх.№12010/15.04.2019г. от С.К.С. против Определение №700 от 05.03.2019г., постановено по в.гр.дело №429/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против действията на ЧСИ Б.А. с район на действие ПОС по изп.дело №…/…. по описа на същия, изразяващи се в отказ за присъединяване на сумата над 365,85лв. до претендираните от жалбоподателя 1815,65лв., като недопустима поради просрочване и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита неправилно окръжният съд да е отказал да разгледа жалбата по същество. Заявява искане за възстановяване на основание чл.64,ал.2 от ГПК на срока за обжалване на разпореждането от 22.01.2019г. на ЧСИ, поради това, че пълномощникът е бил в болнични. Излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане от 22.01.2019г. на ЧСИ. Претендира за отмяна на разпореждането и произнасяне по същество.

         Ответникът по частната жалба Е. с. в гр.П., ул.“С.“№… не е депозирал отговор на същата.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-взискател; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

         Видно от приложените материали по изп.дело №… по описа на ЧСИ Б. А. е, че то е образувано по молба на взискателя С.К.С. и представен с нея изпълнителен лист от 13.01.2017г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №15166/2016г. на Районен съд-Пловдив, с която С.С.П. в качеството му на управител на сграда в режим на ЕС – гр.П., ул.“С.“№…, е осъден да й заплати конкретно посочени суми. С молба вх.№317/10.01.2019г. взискателят е поискала да бъдат присъединени вземанията й спрямо същия длъжник по изпълнителен лист от 21.02.2013г., издаден по гр.дело №7850/2010г. на ПРС, и по изпълнителен лист от 26.02.2013г., издаден по гр.дело №601/2012г. на РС-Пловдив, както и принудителното изпълнение да се насочи спрямо собствения на И. П. Я. гараж №…. С разпореждане от 14.01.2019г. ЧСИ е дал указания на взискателя да посочи актуалния размер на дълга по двата посочени изпълнителни листа, с оглед данните за правени по тях плащания по образувани въз основа на същите изпълнителни дела, както и да представи доказателства за актуалните етажни собственици, с оглед извършване на преценка дали претендираният до принудително изпълнение гараж принадлежи на етажен собственик и съразмерна ли е неговата оценка на задължението на неговия собственик, изчислено съобразно притежаваните общи части в ЕС. В отговор е постъпила молба вх.№793/21.01.2019г. от взискателя с приложения. С разпореждане от 22.01.2019г. ЧСИ е присъединил вземане на взискателя в размер на 365,85лв. по изпълнителния лист от 26.02.2013г. и е отказал да присъедини вземането в останалата претендирана част; дал е указания до взискателя за представяне на актуално удостоверение от ЧСИ О. за размера на дълга по изпълнителния лист от 21.03.2013г.; произнесъл се е и по отношение на искането за пристъпване към принудително изпълнение спрямо собствения на И. П. Я. гараж №…. Препис от разпореждането е връчен на взискателя С.С. чрез пълномощника й адв.Е. М. на посочения в молбата за образуване на изпълнителното дело съдебен адрес на дата 23.01.2019г.

         Против разпореждането от 22.01.2019г. на ЧСИ е подадена жалба вх.№1470/04.02.2019г. от взискателя С.С.. С нея е заявено изрично искане за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането, поради това, че адв.М. е била в болнични от 16.01.2019г. до 25.01.2019г. и не е била в състояние своевременно да уведоми жалбоподателя С. и да организира защитата й. Изложени са и аргументи за незаконосъобразност на разпореждането, въз основа на които се претендира за неговата отмяна. С жалбата е представен болничен лист от 16.01.2019г. за адв.Е. М.

         С обжалваното Определение №700 от 05.03.2019г. окръжният съд е приел, че срокът за обжалване на обективирания в разпореждането от 22.01.2019г. отказ на ЧСИ е изтекъл на 30.01.2019г., а жалбата против същия е подадена на 04.02.2019г. след изтичането му, поради което като просрочена тя следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, какъвто е и постановеният резултат.

         Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно. Действително, жалбата на взискателя по чл.435,ал.1,т.1 от ГПК против разпореждането на ЧСИ от 22.01.2019г. е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.436,ал.1 /редакция преди изменението по ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./ от ГПК. В жалбата, обаче, се съдържа изрично искане за възстановяване на така пропуснатия поради заболяване на пълномощника срок. По това искане окръжният съд не се е произнесъл, а директно е оставил без разглеждане жалбата като просрочена, с което е допуснал процесуално нарушение, рефлектиращо върху правилността на постановения от него краен акт. Жалбоподателят не оспорва редовността на връчване на съобщението за обжалваното разпореждане, респективно пропускането на срока за неговото обжалване. Твърди, обаче, това пропускане да се дължи на заболяване на пълномощника, с оглед на което претендира за възстановяване на срока за обжалване по чл.64 от ГПК, като искането е инкорпорирано в самата жалба по смисъла на чл.65,ал.2 от ГПК. При това положение, окръжният съд е следвало първо да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване и едва след това по самата жалба, доколкото при евентуалното му уважаване жалбата би се считала за своевременно подадена. Това налага обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за произнасяне по искането за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането от 22.01.2019г. на ЧСИ и в зависимост от резултата по него – и по самата жалба против това разпореждане.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОТМЕНЯ Определение №700 от 05.03.2019г., постановено по в.гр.дело №429/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от С.К.С. частна жалба против действията на ЧСИ Б.А. с район на действие ПОС по изп.дело №…/…г. по описа на същия, изразяващи се в отказ за присъединяване на сумата над 365,85лв. до претендираните от жалбоподателя 1815,65лв., като недопустима поради просрочване и е прекратено производството по делото.

         ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за произнасяне по искането на С.К.С. за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането от 22.01.2019г. по изп.дело №…/…г. на ЧСИ Б. А., инкорпорирано в жалба вх.№1470/04.02.2019г., и в зависимост от резултата по него – и по самата жалба.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: