№ 49862
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110132654 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН **********, с
адрес ********, чрез ********, член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване
******** срещу **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
*********, представлявано управителя ********, установителни искове за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № ************ поради противоречие
със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 18 от Договор
за потребителски кредит № ************, предвиждаща заплащането на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона и добрите нрави и
евентуално поради това, че е неравноправна клауза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като в същия
срок е предявен и насрещен иск за осъждане на ******** да заплати на ищеца по насрещния
иск сумата от 1150 лв., предявен като частичен от 2000 лв., представляваща непогасено
задължение за главница по Договор за потребителски кредит № ************, ведно със
законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба 16.08.2024 г. до
окончателно изплащане.
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на правнорелевантните за спора факти, поради което следва да
бъдат допуснати.
Искането на ищеца ******** за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и
искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи описаните в исковата
молба документи, следва да се оставят без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване
на които са направени, не са спорни между страните по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника **********, насрещен
осъдителен иск срещу ********, за заплащане на сумата от 1150 лв., предявен като частичен
от 2000 лв., представляваща непогасено задължение за главница по Договор за
потребителски кредит № ************, ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. от 09,50 часа, за когато да
се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ************, по реда на ЗПФУР,
за сумата от 2000 лв., със срок на издължаване 18 месеца, при ГЛП 47,00 % и ГПР 58,44 %.
Сочи, че съгласно чл. 6 от Договора, вземането се обезпечава с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за
това. Твърди, че са поставени следните изисквания - при един поръчител, същият следва да
получава възнаграждение в размер поне на 3 минимални работни заплати, а при двама - поне
2; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със
заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да
представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно чл. 18 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 6 от Договора, била
дължима фиксирана неустойка в размер на 3872,48 лв. Излага, че макар дадената
възможност за предоставяне на обезпечение, неустойката била начислена още при
сключване на Договора и включена в погасителния план. Оспорва договора за кредит като
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и в тази връзка излага, че
неустойката не е включена като разход в размера на ГПР, с което пряко се нарушава
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения, че начислената
неустойка следва да намери отражение при изчисление и посочване размера на ГПР,
доколкото същата представлява разход по кредита. Освен това сочи, че при посочен ГПР в
размер на 58,44 %, включващ единствено лихвата по кредита, при добавяне на начислената
неустойка, размерът на ГПР в действителност надвишава максималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В допълнение посочва, че посочването на ГПКР в
договора за кредит, който не отговаря на действително прилагания, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2, т. 1 от ЗЗП. Развива
подробни съображения в насока, че неустойката представлява скрито възнаграждение и
следва до си възприема като лихва. Досежно клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, излага, че размерът на неустойката е
прекомерно завишен, че така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза
извън присъщите функции. Същевременно сочи, че уговарянето на неустойка се заобикаля
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на длъжника,
кредиторът има право само на законната лихва. Твърди, че клаузата е неравноправна, тъй
като води до значително неравновесие между правата на страните по договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
************ със соченото в исковата молба съдържание.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на ********
да заплати сумата от 1150 лв., предявен като частичен от 2000 лв., представляваща
непогасено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № ************,
ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба 16.08.2024 г. до
окончателно изплащане. Ищецът по насрещния иск излага, че ответникът е усвоил сума в
размер на 2000,00 лева, като за погасяване на задължението сочи, че е постъпило еднократно
2
плащане в размер на 850 лв. на дата 04.04.2024 г., като е представил справка за това какви
суми са погасени с постъпилото плащане. Поради допуснатата забава счита, че са настъпили
предпоставките за обявяване на кредита за изискуем, прилагайки уведомление до длъжника
към насрещната искова молба. Счита, че ако договорът за кредит бъде прогласен за нищожен
ответникът му дължи непогасената главница, за която твърди, че е в размер на 2000 лв., но
претендира част от нея – 1150 лв. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
******** е депозирал отговор на насрещния иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск, като поддържа доводите, изложени в исковата молба по главния иск
за нищожност на договора за кредит.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва: 1/ за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ************, с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, 2/ в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 18 от Договор за
потребителски кредит № ************, предвиждаща заплащането на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП; както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № ************, по реда на ЗПФУР, със
соченото от ищеца съдържание; че по силата на сключения Договор за кредит, ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 2000,00 лв. и че сумата е усвоена, както и че по
договора е начислена неустойка в размер на 3908,48 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на
посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и
обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдяното
основание, респ. на клаузата на чл. 18 от Договора на твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че клаузата
на чл. 18 от Договора за предоставяне на потребителски кредит е индивидуално уговорена,
както и че е равноправна.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже факта на плащане на процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже, че има основание да получи, респ. задържи сумата.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
3
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение
на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. - съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца по насрещния иск да се връчи и препис от
отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4