№ 39032
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110146030 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ – О. З.” ЕАД, ЕИК 1.....,
срещу А. П. и.“ /АПИ/ ЕИК 0......., с която са предявени осъдителни искове за сумата от
892,66 лв. - регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило
на 25.10.2021 г., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и 340,98 лв. – мораторна
лихва за периода 10.09.2022 г. – 10.09.2025 г.
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило на републикански път № 8, между с.
М. и И., при което застрахован при ищеца лек автомобил е попаднал в компрометиран
участък от пътя – необезопасена и необозначена дупка, при което по МПС са нанесени щети.
Въпросният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от
ответника чрез съответното му Областно пътно управление. Съгласно разпоредбата на чл.
105 ГПК, която норма урежда общата местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В текста на чл. 108, ал. 2
ГПК е уредено едно от изключенията от общото правило, а именно - искове срещу
държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се
предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича
спорът, освен в случаите по чл. 109 и чл. 110 ГПК. В чл. 119, ал. 3 ГПК е разписано, че
възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да
се прави от ответника най- късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ответник по иска е А. П. и.“. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата, А. П. и.“ е
юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни
управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Съобразно чл.
47, ал. 1 от Закона за администрацията, държавната агенция е администрация на пряко
подчинение на М. съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е
създадено министерство. Следователно АПИ е държавна администрация, натоварена с
посочените в чл. 21, ал. 3 ЗП, респ. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП функции във връзка с осъществяване
на държавната политика по управление на републиканските пътища, за която е предвидено
ежегодно финансиране от държавния бюджет. Финансирането на АПИ от държавния
бюджет е изрично посочено и в чл. 6, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на АПИ.
При съобразяване на функциите, които изпълнява агенцията и начина на
финансирането от държавния бюджет, се налага извод, че АПИ е държавно учреждение по
1
смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на
исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази
подсъдност съдът следи служебно, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2
ГПК е специална, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена
в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този смисъл - определение № 60466/31.12.2021 г. по ч. гр. д. №
5055/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г. о.
на ВКС и др.).
В случая процесното ПТП е настъпило в близост до гр. И.. По горните доводи
Софийски районен съд при проверка на процесуалните предпоставки за разглеждане на
спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, предвид мястото, на което се
твърди, че е настъпило застрахователното събитие, респ. на което е възникнало
правоотношението, намира, че искът, с който е сезиран, не му е подсъден по правилата на
местна подсъдност. Поради това, местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – И.,
на който делото следва да бъде изпратено.
Воден от горното и на основание чл. 108, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46030/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 48
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - И..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2