Решение по адм. дело №469/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от К. Д. Р., с адрес гр. Търговище, [улица], вх. А, ап. 49 против Решение № Рш – ДОИ – 184/ 19.09.2025 г. на Кмета на Община Търговище, в частта по т. 1, с която на оспорващия е отказан достъп до обществена информация от заявление вх. № ДОИ – 161/ 19.09.2025 г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ за достъп до обществена информация. Поддържа се, че търсената информация има характера на обществена такава доколкото касае наболял обществен проблем – разпореждането с общински жилища. Тази информация засяга дейността на общинската администрация, като целта е да се повиши прозрачността при управлението и стопанисването на общински активи.

Искането е за отмяна на оспореното решение, в частта по т. 1, както и за задължаване на ответника да предостави на оспорващия търсената обществена информация. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично, представлява се от адв. Д. Б. от АК – гр. Разград. Двамата, излагат подробни съображения за основателността на предприетото оспорване. Поддържат, че в случая е налице надделяващ обществен интерес, което обосновава предоставянето на търсената обществена информация. Разпореждането с общинско имущество е от същинско значение за стопанския живот на всяка една община. Всеки гражданин на тази община има право да получи информация за начина на разходване на общинските средства, респ. и да формира мнение по този въпрос.

Ответникът – Кмета на Община Търговище не депозира писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание, чрез юрк. В. К., излага подробни аргументи за неоснователност на предприетото оспорване. Постановеното решение, за отказ за предоставяне на обществена информация, е правилно и законосъобразно. Поддържа, че исканата информация засяга лични данни, а лицата, чиито копия от трудови договори се претендира да бъдат предоставени, не дават съгласие на заявителя да ти получи.

Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № ДОИ – 161/ 26.08.2025 г. от К. Д. Р., с искане до кмета на Община Търговище за предоставяне на: 1. копие от подадено заявление до кмета на Община Търговище, от страна на В. С., с което последната заявява желанието си да закупи общинско жилище – апартамент от 82.41 кв. м., находящ се в [жк], [адрес], в което понастоящем живее като наемател; 2. копие от договора за отдаване под наем на същото жилище на В. С..

Във връзка със заявеното искане, от кмета на Община Търговище е направено писмено запитване по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, до В. С., за предоставяне, в срок до 16.09.2025 г., на съгласие за предоставяне на копие от заявление до кмета на Община Търговище, с което Стойчевазаявява желанието си да закупи общинско жилище, находящо се в гр. Търговище, [жк], [адрес]

В писмо – отговор до кмета, до кмета на Община Търговище – В. С., изразява изричното си несъгласие за предоставяне на копие от заявлението и за закупуване на общинското жилище.

С оспореното Решение № Рш – ДОИ - 1841/ 19.09.2025 г. на кмета на Община Търговище, е отказан достъп до информация, по подаденото от К. Д. Р. до Община Търговище, по т. 1 от заявление вх. № ДОИ – 161/ 26.08.2025 г.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия административен орган, че поисканата информация не представлява „обществена информация“. Със заявлението за закупуване на общинско жилище се единствено се поставя началото на административното производство. Формиран е извод, че исканата информация засяга интересите на трето лице, което не дава съгласие за получаването му от заявителя. Не е налице и надделяващ обществен интерес.

Така установеновената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес за жалбоподателя от предприетото оспорване. е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по негово заявление.

Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна, по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – арг. чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Законодателят въвежда нормативно ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Комплексният анализ на коментираната правна уредба сочи, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1-4 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай, че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение (чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ). Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ.

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Постановеният отказ е издаден от компетентен орган – кмета на Община Търговище.

В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

В предвид приложимата нормативна уредба, с оглед особеностите на конкретното искане, правилно е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 37, ал.1 т. 2 от ЗДОИ, което включва имплицитната преценка, че по отношение на търсената информация не е налице надделяващ обществен интерес. В оспореното решение са изложени подробни аргументи относно основанието да се приеме от органа, че не е налице надделяващ обществен интерес. От страна на заявителя е поискано предоставяне на копие от заявление за закупуване на общинско жилище от физическо лице, чиито интереси биха били засегнати от предоставянето му, като е налице изрично изявление на това лице за не съгласие за това.

Правилно, административният орган приема, че исканата информация не следва да се предостави по заявения от жалбоподателя начин, тъй като не са ясни целите, поради които се търси тази информация. Както се посочи по-горе, за да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес, следва чрез исканата информацията да се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. от ЗДОИ.

Със заявлението за закупуване на общинско жилище, се поставя началото на административно производство, като същото няма самостоятелно правно значение. Касае се за служебна информация по см. на чл. 11 ЗДОИ – такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В тази връзка, налице е хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, предвиждаща възможност на административния орган да откаже достъп по обществена служебна информация.

Снабдяването на оспорващия заявлението за закупуване на общинско жилище, по никакъв начин не би могло нито да доведе до разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито да повиши прозрачността и отчетността на общинската администрация, при управлението на публични средства.

Активната гражданска позиция на заявителя, проявявана във връзка с други обществено значими теми, също не е достатъчна, за да обоснове преценка за наличие на надделяващ обществен интерес.

В обобщение, поставените от оспорващия въпроси в рамките на проведеното съдебно заседание, сами по себе си, не са в състояние да обусловят разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито да повиши прозрачността и отчетността на общинската администрация, при управлението на публични средства., поради което следва да се приеме, че презумпцията, предвидена в § 1, т. 6 ДР от ЗДОИ, е оборена.

С оглед горното, налага се извод на валидност и законосъобразност на решението – същото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че постановеното решение, с което е отказан достъп до обществена информация, е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Търговище сумата от 200.00 лева, представляваща разноски на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 40, ал. 3 ЗДОИ, АдмС-Търговище, VIІ състав

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. Р., с адрес гр. Търговище, [улица], вх. А, ап. 49 против Решение № Рш – ДОИ – 184/ 19.09.2025 г. на Кмета на Община Търговище, в частта по т. 1, с която на оспорващия е отказан достъп до обществена информация от заявление вх. № ДОИ – 161/ 19.09.2025 г.

ОСЪЖДА К. Д. Р., [ЕГН] от гр. Търговище, [улица], вх. А, ап.49 да заплати на Община Търговище сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща разноски на юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.