Решение по дело №717/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 25
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Жулиета Кръстева Серафимова-Димитрова
Дело: 20215600500717
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. ХАСКОВО, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500717 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 215/24.09.2021 г., по гр.дело № 722/2021 г. по описа на Районен
съд – Хасково, съдът е приел за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“
съществуването на вземане на В. В. К. спрямо него за сумата от 608,05 лева, представляваща
платена без правно основание стойност на ел. енергия за минал период - от 06.10.2019 г. до
12.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. *** с ИТН *** и с клиентски номер ***, за което е
издадена фактура № **********/07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1637/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив - 29.01.2021 г., до
окончателното й изплащане.Съдът е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на
В. В. К. сумата от 650,00 лева, от която 325,00 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 325,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1637/2021
г. по описа на Районен съд - Пловдив, за които е издадена Заповед № 1261/05.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД – Пловдив, който чрез упълномощения юрисконсулт В.И. го обжалва в срокя с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при
непълнота на доказателствата и необоснованост. Поддържа, че във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия правото на мрежовия оператор да
извърши едностранна корекция не било предпоставено от доказване на виновно поведение
на потребителя довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.
1
енергия, тъй като корекционната процедура, според въззивника, цели възстановяване на
настъпило без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. Счита, че нормата на чл. 82 от ЗЗД се явява
неприложима при подобен тип обществени отношения, като в тази връзка се позовава и на
съдебна практика. Счита, че мотивите на решението на първоинстанционния съд изцяло
противоречат на константната практика на ВКС. По делото се установило безспорно, че е
извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът отчитал по-
малко от реално консумираната ел. енергия. Мотивите, с които голяма част от съдебните
състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни потребители на ел.
енергия, само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели общите си условия в
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за
уведомяване на клиентите, били неотносими,тъй като крайният снабдител вече не участвал
в процеса на извършване на корекция за сметка на клиент и общите му условия се явявали
неприложими.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявения иск. Прави се искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение, ако същото е прекомерно. Претендират се разноски по делото, за което е
приложен списък на разноските.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания,намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран и искова молба от В. В. К., чрез адв.
Б.И. от АК - Хасково, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу „Електроразпределение Юг„
ЕАД.Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му за обект с адрес:
гр. ** с ИТН *** и с клиентски номер ***. На 12.12.2019 г. служители на
„Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка и констатирали, че електромерът му
отчитал по-малко ел. енергия и същият бил демонтиран. Вследствие на това му коригирали
сметката за ел. енергия за периода от 06.10.2019 г. до 12.12.2019 г., като допълнително му
била начислена сумата от 608,05 лв. с ДДС, за което била издадена фактура №
**********/07.02.2020 г. Поддържа се, че извършената корекционна процедура въвеждала
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, което било в
пълно противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД. По тази
причина се счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл. 48 от тях
корекционна процедура на основание чл, 15, ал. З от Закона за нормативните актове (ЗНА)
не следвала да бъде приложена. Ето защо процесната сума била недължима поради начална
липса на основание за начисляването й. Сочи се и че той я платил, но подлежала на
възстановяване, поради което подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.
го. д. № 1637/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По него била издадена исканата
заповед за изпълнение, но в законоустановения срок срещу нея постъпило възражение от
ответника.Претендира от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо него за сумата 608,05
лева, представляваща платена от ищеца на ответника без правно основание стойност на ел.
енергия за минал период - от 06.10.2019 г. до 12.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***, с
ИТН ***, с клиентски номер ***, за което с издадена фактура № **********/07.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1637/2021г. по описа на
Районен съд-Пловдив до окончателното й изплащане. Претендират се направените
деловодни разноски в настоящото производство и разноските в заповедното производство.
Ответникът е оспорил изцяло предявения иск и по основание и по размер.
2
Твърди се в отговора на исковата молба,че при извършената на 12.12.2019 г. проверка от
негови служители на електромерът монтиран да измерва доставяната електрическа
енергия в имота на ищеца са били спазени всички изисквания на новата правна уредба
относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал
период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната сума е
била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ,
във връзка с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ.При проверката при която
присъствал един свидетел било констатирано, че са били оголени и присъединени
един към друг входящия и изходящия проводник преди електромера. С оглед естеството
на самата манипулация електромерът не бил демонтиран за метрологична експертиза
в БИМ, а била възстановена правилната схема на свързването му. Всички действия били
закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. Ответникът счита, че са били налице предпоставките на чл.
50, ал.2ПИКЕЕ, поради което и операторът на разпределителната електрическа мрежа е
извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 3082 кWh.
Дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на КЕВР била 608,05 лв., с ДДС, а периодът от
време за който била извършена корекцията, бил 67 дни, като първата дата била датата на
предходната проверка на електромера, а последната дата била на извършената техническа
проверка.За тази сума „Електроразпределение Юг" ЕАД издал процесната фактура като с
препоръчано писмо с обратна разписка ищецът бил уведомен за извършеното допълнително
начисление.Поддържа се становището,че кой е конкретният извършител е ирелевантно
по спора, защото в посочените законови разпоредби,регламентиращи
преизчислението на количеството електрическа енергия,не се съдържало изисквания за
извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а
точно обратното. Единственото условие за упражняване на правото на енергийния
доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред,че
е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия.Претендират от съда да отхвърли изцяло иска и да присъди в полза на ответника
сторените деловодни разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа
експертиза
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.Към
момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.)
съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи
хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството
електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на
потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 12.12.2019г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № *** за техническа
проверка и подмяна на средства за битово измерване от същата дата. Ищецът не е
3
присъствал на проверката, но действията са извършени от двама служители в присъствието
на един свидетел.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактическа обстановка.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързана от договорно
правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка
между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл.
98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация,
така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая
ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да
има право да коригира сметката на крайния потребител.Това води и до извода на въззивната
инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне
само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно
въздействие, извършено именно от ищецът – потребител, както е посочил районният съд, не
е доказано в хода на първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече и уредена в закон
безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-
малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка
между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и
или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в
тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищуца – потребител, което да обоснове
4
възникването в нейна тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия.
Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на
исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се
посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В
тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат
изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните
задължения.Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите
условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички
останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл.
79 – 82 от ЗЗД.
В тази връзка не може да се приеме,че безспорно установените отклонения в
работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от действителното потребление
на електроенергия от въззиваемата страна са резултат от поведението на
потребителя.Напротив начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание.
В хода на производството не се установява,че именно потребителят е осъществил
описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка
законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на
потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена
електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само
реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се
представи за това по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ, средството за търговско измерване
на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, като се стопанисва и се поддържа винаги технически изправно от
него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите.Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни
задължения.Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение
на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ.Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на
отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я
модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка
между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата
на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.Процесното задължение,
5
обективирано в издадената фактура е резултат на извършената проверка на СТИ, ползвано
от ишцовата страна от длъжностни лица на дружеството. За тази проверка е съставен
протокол.
Настоящият състав намира, че дори и надлежно съставен такъв документ касае
само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му,
се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по
чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ,като частен
свидетелстващ документ,касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката, без в нито една хипотеза този документ да доказва виновно
неизпълнение на договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от страна на
купувача на ел. енергия,които да са довели до техническите аномалии, каквато е и
същността на доказване в настоящото производство. Идентична е и доказателствената
стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори
да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху крайните изводи на
въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.Правилата от ПИКЕЕ
противоречат на договорната същност на отношенията между потребителя и крайния
снабдител – трето за настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството
ответник, което пък е трето за договорната връзка между потребителя и снабдителя лице.
Същите не са и част от самия договор за доставка на електроенергия, но въпреки това са
основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1,
т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
С оглед изложените съображения първоинстанционният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се потвърди изцяло.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 300,00 лева -за адвокатско възнаграждение.Въведеното с
жалбата възражение с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. С оглед цената на
предявения иск 608,05 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция следва изцяло да се уважи.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №215/24.09.2021г., постановено по гр.д.№ 722/2021г.
на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, да заплати на В. В. К., с
ЕГН***, с адрес гр.*** сумата в размер на 300,00 лева адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7