№ 475
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110217614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № № 24-4332-010783 от 21.05.2024.
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, ЧЛ.183 АЛ.З Т.5 ПР.1 от ЗДвП вр.
чл.6 т.1 от ЗДвП; е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева и на
основание ЧЛ.183 АП.4 Т.7 ПР.1. от ЗДвП вр. чл.137А ал. 1 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. Сочи, че
много други автомобили са минали от посоченото място. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, пледира за отмяна на НП по
изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, депозира писмени бележки.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 25.04.2024 г. около 11:03 часа в град София на кръстовището на ул.Стара планина
и ул.Панайот Волов се намирали свидетелите М. и Д., които били служители на 05 РУ СДВР
и изпълнявали служебните си задължения. В това време жалбоподателят Г. управлявал
личния си автомобил Ситроен Берлинго с рег.номер СА****МВ с посока на движение от ул.
Христо Ковачев по ул.Стара планина към ул.Панайот Волов и бил сам в автомобила.
Служителите на МВР възприели как водачът навлиза след знак забраняващ навлизането на
съответното ППС – B1 и е без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобилът.
М. съставил АУАН № GA1108614, от 25.04.2024 г. против И. М. Г., в който обаче не
било посочено предписанието на кой знак не е спазил водачът, като не му било повдигнато и
административнонаказателно обвинение за непоставен обезопасителен колан. В АУАН било
посочено, че нарушението се изразява в навлизане след знак забраняващ влизането на
съответното ППС. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, като това било удостоверено
с подписа на един свидетел.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателката не подала възражения.
В докладна записка от 25.04.2024г. М. посочил, че в АУАН не е вписано нарушението
а чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Докладната била адресирана до началника на 05 РУ СДВР. С нея
жалбоподателят не бил запознат.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № № 24-4332-010783 от 21.05.2024. издадено от Д.Д.Д., на длъжност
НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, ЧЛ.183 АЛ.З Т.5 ПР.1 от ЗДвП вр. чл.6 т.1 от ЗДвП; е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева и на основание ЧЛ.183 АП.4 Т.7
ПР.1. от ЗДвП вр. чл.137А ал. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева.
.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели: М. и Д., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетелите, служители на 05 РУ СДВР. Двамата свидетели възстановиха спомен за
проверката. Показанията им се отличават с изчерпателност, характеризират се като
хармонични и подробно изясняват релевантни за делото факти. Същите са еднопосочни и
взаимодопълващи се и съдът ги постави в основата на своите фактически изводи. Липсват
доказателства, които да ги оборват и в съобщеното от свидетелите се съдържат сведения във
връзка с поведението на водача. От така съобщеното съдът установи, че действително Г. е
навлязъл след знак забраняващ влизането на ППС след него, макар и М. да съобщава видът
на знака едва в хода на съдебното следствие. От показанията безспорно се установява и че
водачът не е бил с поставен обезопасителен колан, което е възприето от свидетелите още към
момента на приближаването на МПС.
2
Доказателствата са непротиворечиви и по-подробен техен анализ не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН.
Видно от материалите по делото действително жалбоподателят е навлязъл след
забранителен знак В1, като към момента на управление на МПС същият не е носил и
обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
От своя страна чл. 183 ал. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба 30 лв. водач,
който: навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство,
или се движи в забранената посока на еднопосочен път.
Задължението на водачите да поставят обезопасителен колан в МПС е предвидено
в чл.137а, ал.1 от ЗДвП - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани
Според чл.184, ал.4, т.7 от ЗДвП се наказва с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Видно от така установената фактическа обстановка водачът е извършил и двете
нарушения, за които е санкциониран, доколкото е навлязъл след знак, забраняващ това, като
и не е носил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Нарушеното е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, целял и искал е настъпвал на
общественоопасните последици.
Въпреки че съдът намира нарушението за установено, в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на НП на това основание.
Съгласно чл. 42, ал.1 т. 4 и 5 от ЗАНН актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
3
извършено; законните разпоредби, които са нарушени. В случая това изискване не е спазено,
доколкото в АУАН не е посочено пълно и цялостно словесно описание на нарушението,
което се изразява в навлизане след знак, забраняващ това. Нито в АУАН, нито в НП (в
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) е посолено кой е този знак, който е забранявал
навлизането след него. Едва в съдебно заседание М. посочва, че това бил знак B1. Следва
обаче да се посочи, че такива факти няма наведени нито в АУАН, нито в НП, което е
съществено процесуално нарушение, което възпрепятства нарушителят да организира
защитата си, съответно съдът не е ясно с фактическите рамки на
административнонаказателното обвинение. Това е съществено процесуално нарушение на
посочените разпоредби, което е пречка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето. Посочване на конкретен пътен знак, ясно и точно, както в АУАН,
така и в НП е съществен елемент от словесното описание на нарушението.
Следва да се има предвид, че ЗДвП и ППЗДвП предвиждат множество знаци, които
забраняват навлизането след тях, като техните предписания са или безусловни или се
прилагат за определени категории ППС или съобразяват други обстоятелства. В случая в
АУАН и НП не е посочен конкретен знак, тъй като забранителни знаци от група В, които да
забраняват навлизането след тях, са над десет вида от В1 до В19. Без да е ясно
жалбоподателят какво нарушение му е вменено в отговорност (какъв точно знак не е
съобразил) е опорочена процедурата по налагане на административно наказание и това е
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
По отношение на нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде
съобразено, че при изготвяне на АУАН такова нарушение въобще не е вменено на
жалбоподателя. Посочено е единствено, че е нарушил единствено разпоредбата на чл.6 т.1
от ЗДвП, касаеща неизпълнение на предписание на пътен знак. Независимо че в
обстоятелствената част на АУАН има посочване, че водачът е без поставен обезопасителен
колан, липсата на повдигане на административнонаказателно обвинение в АУАН и за това
нарушение опорочава процедурата по ангажиране на отговорността на жалбоподателя и за
това административно нарушение. В АУАН не само не е посочена правна квалификация, но
и от АУАН е видно, че е вменено едно единствено нарушение за неспазване на предписание
на пътен знак. Само предположение може да бъде изведено по отношение на волята на
актосъставителя за второто санкционирано с НП нарушение. Изготвянето на докладна
записка, в която се признава порока на АУАН, без да е съставен нов АУАН или лицето да се
запознае с докладната, а същото да разбере, че е санкционирано и за второ непредявено му
нарушение, е съществено процесуално нарушение. Не става въпрос за грешна правна
квалификация, а за липса на такава в АУАН, респективно за липса на повдигнато
административнонаказателно обвинение за липса на поставен обезопасителен колан. Не е
възможно едва с НП лицето да узнае правната квалификация и въобще обстоятелството, че
се твърди да е извършил и това второ нарушение.
Това според настоящия съдебен състав е порок, който налага отмяна на НП и в тази
4
част.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и такива не му се
следват.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № № 24-4332-010783 от 21.05.2024.
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, ЧЛ.183 АЛ.З Т.5 ПР.1 от ЗДвП вр.
чл.6 т.1 от ЗДвП; е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева и на
основание ЧЛ.183 АП.4 Т.7 ПР.1. от ЗДвП вр. чл.137А ал. 1 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5