№ 105
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110130399 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Б. Л. Й.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,против „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В Т и Ф М Д,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата
от 1250 лева,представляваща част от общо задължение от 4117,34 лева.
В исковата молба се твърди,че ответникът счита ищецът Б. Й. за клиент
на вода и ВиК услуги по партида с клиентски номер *****,за която е
начислена сумата от 4117,34 лева. В исковата молба се сочи,че между
страните не съществува договорно правоотношение,както и не е доказано
дали претендираната цена съответства на реално предоставени услуги,а при
условията на евентуалност ищецът се позовава на настъпила погасителна
давност. Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената
искова претенция.
Ответното дружество „С В“АД в депозирания писмен отговор оспорва
исковата претенция като недопустима,защото с влязло в сила съдебно
решение е уважена искова претенция за друга част от паричната сума от
4117,34 лева,който довод съдът счита за неоснователен,защото липсва
идентитет между страните по настоящото производство и страните по
делото,по което има влязло в сила съдебно решение. Ако искът бъде счетен за
допустим,то ответникът признава иска и претендира отговорността за
разноски да бъде разпределена при съобразяване правилото на чл.78,ал.2 от
ГПК.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е фактура № **********,издадена на 28.02.2023 г. от „С
В“АД с получател Б. Л. Й. на стойност 4717,34 лева. На същата дата с
1
кредитно известие е сторнирано задължението по фактура,издадена на
16.11.2022 г. на името на Л Б Й..
С решение от 21.07.2023 г.,постановено по гражд.дело № 5458/2023 г. по
описа на СРС,169 състав,е признато за установено,че Л Б Й. не дължи на „С
В“АД сумата от 1250 лева,предявена частично от 4117,34
лева,представляваща стойност на ВиК услуги за периода 21.10.2021 г. до
21.10.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед обстоятелството,че ищецът Й. оспорва дължимост на парична
сума,която не е заплатена,за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника
е възложено доказването,че разполага с вземане в съответния размер. При
предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената
тежест да докаже основанието и размера на вземането,чиято дължимост
страната ищец оспорва. В конкретния случай ищецът Й. оспорва дължимост
на парична сума за вода и предоставени ВиК услуги,за която парична сума
ответникът е издал фактура с получател ищецът. Това означава,че ответникът
следва да докаже,че между страните съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на вода,да докаже,че доставеното количество
вода съответства на претендираната цена. В хода на производството
ответникът не е провел доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение към процесния период,за който са претендирани паричните
задължения. Легалната дефиниция на понятието потребител на ВиК услуги е
уредена съгласно § 1,т.2 от Допълнителните разпоредби към Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационите услуги и според
легалната дефиниция като потребител се възприема собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. Това означава,че за да
възникне договорно правоотношение е необходимо провеждането на
доказване,че ищецът Й. е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имота,за който са начислени услугите за вода. В хода на производството
ответното дружество не е доказало с ищеца да се намират в договорно
правоотношение,поради което следва да се приеме,че отрицателният
установителен иск подлежи на уважаване,в която насока съдът счита,че
следва да бъде взето предвид,че в писмения отговор ответникът е признал
исковата претенция.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 50 лева внесена държавна такса,а при съобразяване
предоставената безплатно правна помощ в полза на адв.В. Ф. С. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева,определено
при съобразяване цената на иска,фактическата и правна сложност на
казуса,разглеждането на делото в едно съдебно заседание,както и взе предвид
постановеното решение от СЕС по дело С-438/2022 г.,според което съдът не
2
би могъл да бъде обвързан от минимален размер на адвокатско
възнаграждение,определен в наредба. Съдът намира за неоснователен доводът
на ответника,че разноските следва да бъдат разпределени при прилагане
правилото на чл.78,ал.2 от ГПК,защото не може да бъде възприето,че
ответникът не е дал повод за образуване на делото при съобразяване
наличието на издадена на името на ищеца фактура,която по съществото си
представлява покана от ответника за плащане,претендирано спрямо ищеца Й..
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т и Ф М Д,че Б. Л. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С
не дължи сумата от 1250 лева ( хиляда двеста и петдесет лева
),представляваща част от общо задължение от 4117,34 лева – за клиентски
номер ***** за периода21.10.2021 г. до 21.10.2022 г.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т и Ф М Д да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б. Л. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
50 ( петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т и Ф М Д да заплати на адвокат В. Ф.,ЕГН
**********,с адрес гр.С сумата от 360 (триста и шестдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3