№ 108
гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000059 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. Д., чрез адвокат С.С., против определение от
19.10.2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, постановено по т.д. № 131/2019 г., с което
съдът допълва определение № 136 от 5.11.2019 г., като осъжда М. С. Д. от гр. Велико
Търново да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.
София сумата 1716 лв. разноски по делото. Оплакването е, че представените с молбата по
чл. 248 от ГПК доказателства са недопустими, тъй като са представени извън преклузивните
срокове по ГПК. Поддържа се в частната жалба, че молбата по чл. 248 от ГПК също е
недопустима – подадена извън преклузивния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК. Частната
жалбоподателка счита, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е
недопустима и на второ самостоятелно основание – не е представен, не е докладван и приет
списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Към отговора на исковата молба не бил приложен
списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Относно твърдението за неправилност на обжалваното определение,
в частната жалба се излага съображение, че към отговора на исковата молба не е представен
договор за правна защита и съдействие, не е представено и платежно нареждане /с подписи
и мокър печат на банка/, което да удостоверява реално извършено плащане, поради което не
е доказана претенцията за присъждане на разноските. Искането е да се обезсили като
недопустимо, или да се отмени като неправилно обжалваното определение.
В отговор на частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ гр. София изразява становище, че частната жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба
и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество същата е неоснователна.
Търговско дело № 131/2019 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано
по иск на М. С. Д. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ гр. София за заплащане на претърпените от нея неимуществени вреди от
ПТП от 14.05.2018 г., настъпило в Кралство Испания, в размер на 30 000 лв., предявен като
частичен иск от 60 000 лв. Препис от исковата молба е връчена на ответника на 19.07.2019 г.
На 5.08.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр. София. С отговора е
представено адвокатско пълномощно от 22.07.2019 г., фактура № 684 от същата дата за
възнаграждение за процесуално представителство по т.д. № 131/2019 г. по описа на
Окръжен съд Велико Търново, в размер на 1716 лв. с включен ДДС и извлечение от сметка
за получен превод от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.
София по фактура № 684 от 22.07.2019 г. в размер на 1716 лв. На 14.10.2019 г. ищцата по
делото М.Д. е получила препис от отговора на исковата молба. На 31.10.2019 г. в съда е
постъпила молба от ищцата М.Д., чрез адв. С.С., с която на основание чл. 232 от ГПК
заявява, че оттегля предявеният иск и моли производството да бъде прекратено. С
определение № 136 от 5.11.2019 г. по т.д. № 131/2019 г. по описа на Окръжен съд Велико
Търново производството по делото е прекратено. С определението е постановено, че
същото може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в
едноседмичен срок от връчването му на страната. Видно от данните по делото, съобщение
за определението, с което се прекратява производството по делото, е изпратено само на
ищцата М.Д., която е получила съобщение за това на 27.11.2019 г. На 12.06.2020 г. по
делото е постъпила молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ гр. София, чрез адв. Е.Б., с която моли съда да разпореди на сдружението да
бъде връчено определение № 136 от 5.11.2019 г. Видно от приложеното по делото
съобщение, на 15.07.2020 г. „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ гр. София е получило съобщение с препис от определение № 136 от
5.11.2019 г. на Окръжен съд Велико Търново. На 22.07.2020 г. по делото е постъпила молба
от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр. София,
чрез адв. Е.Б., с правно основание чл. 248 от ГПК, с която е поискано да се измени/допълни
определението за прекратяване на производството по делото, като на Сдружението бъдат
присъдени разноските по делото, в размер на 1716 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Към молбата е представено извлечение относно потвърждение на номер по
ДДС за Адвокатско дружество „Б., Ангелова, Д.“. С обжалваното определение съдът е
допълнил определението си за прекратяване на производството по делото, като е осъдил
ищцата М.Д. да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
гр. София разноски по делото в размер на 1716 лв.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че определението е правилно и
законосъобразно. В случая подадената молба по чл. 248 от ГПК представлява молба за
допълване на определението за прекратяване на производството по делото в частта за
разноските и в този случай разпоредбата на чл. 80, предл. второ от ГПК е неприложима.
Представянето на списък се изисква единствено в случаите, когато се иска изменение на
решението в частта му за разноските. Неоснователно е оплакването на частната
жалбоподателка, че молбата по чл. 248 от ГПК е недопустима, тъй като била подадена извън
преклузивния срок по ГПК. Молбата за допълване на определението в частта за разноските
е подадена в едноседмичен срок, след като на ответника „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ гр. София е връчено съобщение за изготвеното определение за
прекратяване на производството по делото. Срокът за подаване на молба по чл. 248 от ГПК
2
започва да тече от съобщението до страната за изготвеното определение, в случая
определение № 136 от 5.11.2019 г. за прекратяване на производството по делото. За времето,
през което поради пропуск на съда, на ответника не е било изпратено съобщение за
изготвеното определение за прекратяване на делото, срок за обжалване на определението,
респективно за подаване на молба по чл.248 от ГПК, не е текъл.
Молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на определението в частта за разноските е
основателна.
Ответникът по делото преди молбата за оттегляне на иска е направил разноски в
размер на 1716 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по делото.
Защитата, с оглед етапа на развитие на делото, е осъществена с отговора на исковата молба,
подаден от ответника. С отговора на исковата молба е представена фактурата за заплащане
на адвокатско възнаграждение и извлечение от банкова сметка за постъпилия превод по
издадената фактура за адвокатското възнаграждение. Неоснователно е оплакването на
частния жалбоподател, че доказателствата във връзка със сторените разноски са представени
извън преклузивните срокове по ГПК. Представените с отговора доказателства – фактура и
извлечение от сметка са достатъчни, за да се направи извод за сторените от ответника
разноски по делото за заплатеното адвокатско възнаграждение и представянето на договора
за правна защита и съдействие едва с отговора на частната жалба не променя този извод, тъй
като още с упълномощаването и с издаването на фактурата, страните са постигнали съгласие
за размера на адвокатското възнаграждение и същото е било заплатено. Не е необходимо да
бъде представено платежното нареждане за извършения превод на адвокатското
възнаграждение, тъй като от извлечението от банковата сметка се установява постъпването
на сумата по сметка на адвокатското дружество във връзка с конкретно посочената фактура.
Представени са по делото данни, че Адвокатското дружество „Б., Ангелова, Д.“, в полза на
което е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по т.д. №
131/2019 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е регистрирано по ЗДДС. Това е
видно и от самата фактура, в която е начислено ДДС и същото е платено ведно с
адвокатското възнаграждение.
С оглед на изложеното и на основание разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК, съгласно
която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, в разглеждания
случай ищцата, която е оттеглила предявения иск след подаването на отговора на исковата
молба и след като ответникът вече е направил разноски по делото, следва да заплати същите.
В същия смисъл е и обжалваното определение, поради което то се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.10.2020г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 131/2019г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4