РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110110711 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б. П. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Р., ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу "Р." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет. ...., обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл.128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца на
сумата от 1782,28 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
отработени допълнително 206 работни часа през месец септември и месец октомври 2022 г.;
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1950,00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни дни,
ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 03.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът заявява, че е полагал труд при ответното дружество за
периода от 25.06.2020 г. до 24.10.2022 г. по Трудов договор № 37/25.06.2020 г., впоследствие
изменен с Допълнително споразумение № 32/01.05.2022 г., на длъжност „.......“, с
продължителност на работното време осем часа и работна заплата в размер на 1 200 лева.
Твърди, че след изменението на трудовото му правоотношение с Допълнително
споразумение № 32/01.05.22 г. трудовото му възнаграждение било в размер на 1 400 лева.
Сочи, че е изпълнявал съвестно трудовите си задължения по дванадесет часа всеки ден.
1
Излага, че през м. октомври 2022 г. бил принуден да подпише молба за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие, като със Заповед за прекратяване на трудов
договор № 42/24.10.2022 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото му правоотношение
било прекратено. Твърди, че при подписване на молбата ищецът собственоръчно написал, че
ответното дружество му дължи неизплатени трудови възнаграждения, както и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск.
Заявява, че ответното дружество му дължи следните суми: сумата от 1782,28 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за отработени допълнително
206 работни часа през месец септември и месец октомври 2022 г., както и сумата от 1950
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни
дни.
Сочи, че след прекратяване на трудовия му договор неколкократно отправил устни
покани до ответника за заплащане на горните суми, отправил и писмена покана, но до
настоящия момент плащане не последвало, което обосновава правния му интерес от водене
на настоящото производство.
Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Р.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на предявените претенции. Не оспорва, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение за посочения в исковата молба
период, при посочените от ищеца месечни възнаграждения. Оспорва обаче твърденията за
положен, но незаплатен труд за 206 работни часа, като сочи, че по силата на Заповед №
12/01.01.2022 г. работното време се е изчислявало сумирано, за период от 12 месеца,
съответно ищецът за периода от 01.01.2022 г. до 24.10.2022 г. е получил възнаграждение за
отработените 1552 ч. Заявява, че от полагащите му се 70 дни платен годишен отпуск ищецът
е ползвал 30 дни, а за останалата част от 40 дни е получил парично обезщетение в общ
размер на 3300,56 лева. Навежда твърдения, че претендираните вземания не само са били
изплатени на ищеца, а дори същият е получил суми, по-големи от реално дължимите му, и
прави възражение за прихващане със следните суми: 2250 лева, представляващи
неоснователно заплатени премии, и 2673,62 лева - неоснователно заплатени дневни
командировъчни. Сочи, че възражението за прихващане е насочено срещу всяка от
съединените претенции - срещу претенцията за неизплатено трудово възнаграждение,
доколкото несеквестируемата част от възнаграждението е заплатена през съответния месец,
срещу претенцията за обезщетение за неизползван годишен отпуск, срещу претенцията за
законна лихва върху главниците по отделните претенции.
Настоява за отхвърляне на предявените претенции, евентуално уважаване на
направеното възражение за прихващане в посочената поредност. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Б. П. Б. не се явява лично, представлява се от адв. Т. Т.
от АК - Русе. Поддържа исковата молба.
2
В съдебно заседание ответникът „Р.“ ЕООД се представлява от адв. С. И. от АК -
Врна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че за периода от
01.07.2020 г. до 23.10.2022 г. страните са били обвързани по Трудов договор № 37/25.06.2020
г., изменен с Допълнително споразумение № 32/01.05.2022 г. и прекратен със Заповед №
42/24.10.2022 г., влизаща в сила от същата дата, по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено.
Видно от Трудов договор № 37/25.06.2020 г., със същия ищецът е назначен на
длъжността „........“, с продължителност на работното време 8 часа, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 200 лева и допълнително възнаграждение в размер на
6% за трудов стаж и професионален опит – от 10 г. 9 м. и 26 дни към момента, с 20 работни
дни основен годишен отпуск и 10 работни дни допълнителен такъв.
С Допълнително споразумение № 32/01.05.22 г. основното трудово възнаграждение
на ищеца е повишено на 1400 лева, посочено е и допълнително възнаграждение в размер на
7,20% за трудов стаж и професионален опит – от 12 г. 7 м. и 26 дни към момента; останалите
условия не се променят.
Видно от Заповед № 12/01.01.2022 г. на едноличния собственик на капитала на „Р.“
ЕООД, със същата, считано от датата на заповедта, се въвежда сумирано отчитане на
работното време за всички членове на екипажа на кораба на дружеството с период на
отчитане 12 месеца, като изготвянето на графиците и отчитането на работните часове се
възлага на капитана.
Видно от Правилник за вътрешния трудов ред на „Р.“ ЕООД, в сила от 01.03.2017 г., в
чл. 14 на същия е посочено, че законоустановената продължителност на работното време на
лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е до 8 часа дневно при 5-
дневна работна седмица и всички членове на екипажа са на сумарно отчитане на работното
време. С чл. 15 отчитането на работното време при движение на кораба, чрез попълване на
график за всеки от отделните членове на екипажа, е вменено в задължение на капитана.
Представени са фишове за изплатена работна заплата на ищеца за периода от месец
юли 2020 г. до месец октомври 2022 г., видно от които, на ищеца, са изплатени и: 383,76 лева
за платен отпуск от 6 дни с фиша за месец декември 2020 г.; 1184,56 лева за платен отпуск от
17 дни с фиша за месец декември 2021 г.; 443,42 лева за платен отпуск от 7 дни с фиша за
месец март 2022 г.; 1050,56 лева обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск
от 14 дни с фиша за месец октомври 2022 г., както и премия в общ размер на 600 лева за
2020 г., 800 лева за 2021 г. и 650 лева за 2022 г.
Представени са Отчет на м/к „В. С“ за периода 05.09.2022 г. до 30.09.2022 г., корабен
дневник за същия период, както и ежемесечни отчетни форми на Б. П. Б. за действително
отработеното време (в часове) или времето (в часове) за почивка и временна
неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест
за периода от месец януари до месец октомври 2022 г.
Със Заповед 37-1/26.05.2020 г. на Управителя на „Р.“ ЕООД е наредено при
задгранично плаване по смисъла на Раздел IV, чл. 31 (5) от Наредба за задграничните
командировки и специализации в чужбина, за длъжността „капитан“ да се изплащат по 131
евро за ден, в който корабът има проплавани километри в режим А1/А2 в участъка от
Сулина, Румъния, до Келхайм, Германия, като при престой на кораба по поречието на река
Дунав, причинен от непреодолима сила, или при ремонт парите за ден се преизчисляват на
50% от посочената сума.
3
Със Заповед 37-2/05.08.2022 г. на Управителя на „Р.“ ЕООД е наредено при
задгранично плаване по смисъла на Раздел IV, чл. 31 (5) от Наредба за задграничните
командировки и специализации в чужбина, за длъжността „.... да се изплащат по 146 евро за
ден, в който корабът има проплавани километри в режим А1/А2 в участъка от Сулина,
Румъния, до Келхайм, Германия, като при престой на кораба по поречието на река Дунав,
причинен от непреодолима сила, или при ремонт парите за ден се преизчисляват на 50% от
посочената сума.
Представени са разходни касови ордери, неподписани нито от получателя, нито от
счетоводител, от 05.09.2022 г. и 01.10.2022 г. за изплащане от „Р.“ ЕООД на Б. П. Б.
съответно на суми от 144 евро и 120 евро с основание: частично командировъчно септември.
С платежно нареждане от 03.10.2022 г. с наредител „Р.“ ЕООД и получател Б. П. Б. е
наредена сумата от 6366,23 лева с основание за превод: командировъчни септември 2022 г.
С платежно нареждане от 21.10.2022 г. с наредител „Р.“ ЕООД и получател Б. П. Б. е
наредена сумата от 5270,96 лева с основание за превод: командировъчни октомври 2022 г.
От заключението на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 23.10.2022 г. ищецът има:
действително отработени 344 часа при норматив 160 часа за месец януари, действително
отработени 58 часа при норматив 160 часа за месец февруари, действително отработени 12
часа при норматив 120 часа за месец март, действително отработени 244 часа при норматив
152 часа за месец април, действително отработени 220 часа при норматив 152 часа за месец
май, действително отработени 0 часа при норматив 176 часа за месец юни, действително
отработени 240 часа при норматив 168 часа за месец юли, действително отработени 43 часа
при норматив 184 часа за месец август, действително отработени 275 часа при норматив 160
часа за месец септември, действително отработени 234 часа при норматив 120 часа за месец
октомври, или общо действително отработени 1670 часа при норматив от 1552 часа за целия
период, т. е. отработени са 118 часа над норматива. При изплатено трудово възнаграждение в
размер на 1393,60 лева за месец януари 2022 г., 1393,60 лева за месец февруари 2022 г.,
950,18 лева за месец март 2022 г., 1393,60 лева за месец април 2022 г., 1500,80 лева за месец
май 2022 г., 1500,80 лева за месец юни 2022 г., 1500,80 лева за месец юли 2022 г., 1500,80
лева за месец август 2022 г., 1500,80 лева за месец септември 2022 г. и 1078,00 лева за месец
октомври 2022 г., при посочените часове по норматив, средната часова ставка на ищеца за
2022 г. е 8,84 лева.
Експертът сочи, че полагаемият се платен годишен отпуск на ищеца е 15 дни за 2020
г., 30 дни за 2021 г. и 25 дни за 2022 г., от които той е използвал 6 дни през 2020 г., 17 дни
през 2021 г. и 7 дни през 2022 г., или общо 30 дни. Неизползвани към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение са 40 дни платен годишен отпуск, от които за 14 дни на ищеца
е изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ. Дължимото от работодателя обезщетение за 26
дни неизползван полагаем се платен отпуск, изчислено въз основа на среднодневното
брутно трудово възнаграждение на служителя за месец септември 2022 г. – 75,04 лева на
ден, е в размер на 1951,04 лева.
Вещото лице е констатирало, че на ищеца са изплатени премии в размер на 600 лева
за 2020 г., 800 лева за 2021 г. и 650 лева за периода от месец януари до месец октомври 2022
г.
Сочи също, че съобразно представените по делото документи, на ищеца са изплатени
12 153,53 лева дневни командировъчни за месеците септември и октомври 2022 г. Съобразно
представените документи по делото и корабен дневник от 21.09.2022 г. до 20.10.2022 г.,
проверен в „Р.“ ЕООД, през горния период ищецът е плавал общо 45 дни, от които 25 дни за
периода от 06.09.2022 г. до 30.09.2022 г. и 20 дни от 01.10.2022 г. до 20.10.2022 г. Извън
българския участък на р. Дунав ищецът е плавал общо 32 дни за двата месеца.
4
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. В. Б.
и М. В. П. – на страната на ответника.
В показанията си свид. Б. излага, че работи в ответното дружество като главен
механик на кораб, като от работодателя му били възложени и организационни функции –
провеждал интервюта с кандидатите за работа, предоставял им документи за попълване,
разяснявал им начина на работа във фирмата. Сочи, че работата на корабите е двусменна,
като около един месец пътува едната смяна, след това идва нова, която също работи един
месец, а през това време първата почива. Заплата се изплащала на служителите и за времето
на почивката. Работното време се изчислявало сумирано, с период от 1 година, като всички
служители били запознати с това – пишело го в Правилника за вътрешния ред и
служителите се подписвали, че са запознати. Правилникът стоял и на всеки кораб и всеки
можел да го прочете. Сумираното отчитане на работните часове ставало по месечни форми –
съответно се изчислявало колко почивки са се натрупали, като можело последнит да бъдат
използвани или платени. Заявява, че основният платен отпуск се ползвал, когато е възможно,
а за допълнителния ръководството имало договорка с всеки от служителите да бъде
изплащан.
От показанията на свид. П. се установява, че същата, в качеството на външна фирма,
обслужва ответното дружество счетоводно, като тя отговаряла за изчисляването на
трудовите възнаграждения. Изчисляването ставало на база договорена работна заплата,
трудов стаж, отпуски, допълнителни възнаграждения, обезщетения. Работното време се
изчислявало сумирано, на 12 месеца, поради което месечното трудово възнаграждение се
изплащало и в месеците, когато служителите са в почивка, а в края на периода се изчислявал
извънредният труд и се заплащал с еднократна компенсация. 12-месечният период на
сумирано изчисляване със сигурност бил въведен през 2021 г., като свидетелката, която
поела счетоводството на ответното дружество по средата на 2020 г., не си спомняла какъв
бил периодът тогава. По отношение на отпуските, основният платен такъв, предвиден с КТ –
в размер на 20 дни, се използвал от служителите по пусната от тях молба, като можел да
бъде платен единствено при прекратяване на трудовия договор. Допълнителният, в размер
на 10 дни – по Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, можел,
съгласно тази Наредба, да се изплаща и по време на трудовото правоотношение, като имало
такава устна договорка между ръководството на ответното дружество и някои служители.
Тъй като обаче софтуерът, който счетоводството ползвало, бил предвиден за всякакъв вид
трудови възнаграждения, а не специално за корабни екипажи, и съответно единственото
обезщетение, което позволявал да бъде въведено, било това по чл. 224 от КТ, във фишовете
за работна заплата заплащането на този отпуск било отбелязвано като „премия“ – нямало
друг начин да се формулира. В ответното дружество нямало практика на служителите да се
изплащат премии за добре свършена работа.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Основно задължение на работодателя, вменено му с чл. 128, т. 2 от КТ, е да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая, тъй като ищецът е
капитан на кораб, плаващ по река Дунав под българско знаме, правоотношенията му с
работодателя, включително относно спецификата на изплащане на трудовото
възнаграждение, се регулират и от нормите на Кодекса на търговското корабоплаване и
приетата към чл. 88б, ал. 1 от него Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
С чл. 88б, ал. 7 от Кодекса на търговското корабоплаване законодателят е уредил, че
нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб,
5
плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно.
Съгласно ал. 8 на същия член, работодателят може да установи сумирано изчисляване
на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да
бъде повече от 12 месеца. В тези случаи надхвърлящият установената в ал. 7 нормална
продължителност на работното време труд, положен на борда на кораб от член на екипажа,
не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка на брега след
репатрирането. Ако компенсирането не може да се извърши в рамките на отчетния период
на сумирано изчисляване на работното време, този труд се заплаща по ред и в размери,
определени с наредбата по ал. 1 - Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. Според чл. 24, ал. 3
на Наредбата, при установено сумирано изчисляване на работното време, часовете над
нормалната продължителност на работното време се считат и се заплащат като извънреден
труд, изчислен на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, само ако компенсационните почивки по чл. 88б, ал. 8
от Кодекса на търговското корабоплаване не са реално използвани до приключване на
установения период на сумирано изчисляване на работното време.
Чл. 88в, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване гласи, че отработените часове
по време на отложените (по ал. 3 на същия член) седмични почивки и официалните
празници в рамките на нормалната продължителност на работното време по чл. 88б, ал. 7 не
се смятат за извънреден труд и се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след
репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални празници. По
взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на този вид
допълнителен платен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение,
изчислено на базата на основното месечно трудово възнаграждение на члена на екипажа и
допълнителните възнаграждения с постоянен характер. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от
Наредбата аналогично е уредено, че работодателят осигурява допълнителен платен годишен
отпуск в размер на броя отработени седмични почивки в случаите на отлагането им по чл.
88в, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване. Съгласно чл. 34, ал. 2 и 3 от Наредбата,
страните по трудовото правоотношение може да се споразумеят ползването на
допълнителния платен годишен отпуск или на компенсаторните почивки да се замени
изцяло или отчасти с изплащане на парично обезщетение, което се изчислява на база на
основното трудово и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Установява се със заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че
отработените от ищеца часове над норматива за периода на сумирано изчисляване на
работното време – в случая от 01.01.2022 г. до 23.10.2022 г., са 118.
Възражението на процесуалния представител на ищеца, направено в съдебно
заседание на 15.05.2024 г., че на доверителя му не е известно, че в дружеството е въведено
сумирано изчисляване на работното време, съответната заповед не му е връчвана и не му е
свеждан до знанието Правилникът за вътрешния трудов ред, съдът намира за неоснователно.
Видно от Заповед № 12/01.01.2022 г., с която е въведено сумираното изчисляване на
работното време с 12-месечен отчетен период, нейното изпълнение - чрез изготвяне на
графици за отработените часове и почивките на членовете на екипажа и тяхното отчитане - е
възложено именно на капитана, какъвто се явява ищецът. Видно от представените по делото
месечни отчетни форми, същите са подписани от ищеца на две места - както в качеството му
на положило труда лице, така и в качеството му на капитан, изготвил отчета. Т. е. той е
изпълнявал заповедта, като съдът намира, че е нямало как да изпълнява заповед, която не му
е връчена и с която не е запознат. Няма как и да не е бил запознат с Правилника за
вътрешния трудов ред – в чл. 14 на който е отразено сумираното отчитане на работното
време, тъй като с чл. 89, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване именно в
задължение на капитана е вменено поддържането на реда на кораба.
6
Доколкото с цитираната по-горе правна уредба е нормативно уредена замяната на
допълнителния отпуск по чл. 88в, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване и
компенсаторните почивки по чл. 88б, ал. 8 от същия с парично обезщетение в размер на
основното трудово възнаграждение и допълнителното такова с постоянен характер, за
ответното дружество е налице правото да се споразумява със служителите си за такава
замяна. Отразяването й във фишовете за работна заплата като премия е счетоводно
нарушение, но не я прави незаконосъобразна. Оспорването от страна на процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание на 15.05.2024 г., че страните са постигнали
съгласие за такава замяна, се опровергава от материалите по делото. Още в исковата молба
се сочи, че от сумата от 1932,28 лева, представляваща възнаграждение за 206 отработени
часа над нормата за месеците септември и октомври 2022 г., следва да се извади изплатената
с фиша за месец септември „премия“ от 150 лева, като с оглед на това ищецът претендира
заплащане за положения от него допълнителен труд в размер на 1782,28 лева. Т. е. ищецът е
бил напълно наясно, че така наречените премии представляват именно парично обезщетение
за некомпенсирания с допълнителен отпуск или почивки положен над нормата труд.
Видно от представените по делото фишове за работна заплата и потвърдено с
експертното заключение, изплатените за 2022 г. „премии“ са в размер на 650 лева. Със
сумата, при определената от вещото лице средна часова ставка на ищеца за годината –
поради сумираното отчитане на работното време за 12-месечен период – в размер на 8,84
лева, са платени 73,53 часа от отработените над нормата 118. Незаплатени са 44,47 часа, за
които дължимото възнаграждение е в размер на 393,11 лева (44,47 х 8,84).
Съдът следва изрично да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Наредба
за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на
кораба и корабопритежателя, горните 44,47 часа се считат за извънреден труд. В настоящия
случай обаче отработените над нормата часове, останали некомпенсирани с отпуск или
почивки и незаплатени по предвидения ред от работодателя, не са претендирани от ищеца
като извънреден труд, като с оглед диспозитивното начало, съдът не изчислява
възнаграждението за тях по правилото на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
Искът по чл. 128, т. 2 от КТ се явява основателен до сумата от 393,11 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за отработени над норматива
44,47 работни часа за 2022 г., като за разликата над тази сума до сумата от 1782,28 лева,
претендирана като неизплатено брутно трудово възнаграждение за отработени
допълнително 206 работни часа през месец септември и месец октомври 2022 г., подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, като с ал. 2 е предвидено, че
обезщетението по ал. 1 се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение. Съгласно чл. 34, ал. 1 на Наредба за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя, страните по трудовото правоотношение не могат да договарят
компенсиране на основния платен годишен отпуск или на част от него с парично
обезщетение, освен в случаите на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение.
В конкретния случай вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е
установило, че неизползваният от ищеца платен годишен отпуск е в размер на 40 дни, за 14
от които на същия е изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ, отразено във фиша за работна
заплата за месец октомври 2022 г. Дължимо е останало обезщетение за 26 дни неизползван
платен отпуск в размер на 1951,04 лева, изчислено на база средното дневно брутно трудово
възнаграждение в размер на 75,04 лева за месец септември 2022 г. Съдът кредитира
7
експертното заключение като компетентно дадено и обективно. С оглед обаче на
диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира 1950 лева, именно тази сума следва
да бъде съобразена.
Неоснователно е наведеното както от процесуалния представител на ответника, така
и от ангажираната от него свид. П., че част от този отпуск – а именно допълнителният, е
изплащан на ищеца по време на трудовото му правоотношение. Изрично съдът следва да
подчертае, че да се заменя с парично обезщетение по уговорка между страните по време на
трудовото правоотношение може единствено допълнителният отпуск по чл. 88в, ал. 4 от
Кодекса на търговското корабоплаване, респективно по чл. 34, ал. 2 и 3 от Наредбата към
Кодекса, какъвто не се явява уговореният с трудовия договор между ищеца и ответното
дружество допълнителен отпуск от 10 дни. Последният е договорен на основание чл. 156, ал.
1, т. 1 от КТ - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не
могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.
Видно от относимата наредба на Министерския съвет по ал. 2 на горния законов член -
Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен
годишен отпуск, същият се установява като допълнителна мярка за превенция на здравните
рискове за работниците и служителите, като членовете на екипажите на кораби от морския и
речния флот са сред лицата, за които е установено правото на такъв отпуск. Същият, предвид
забраната на чл. 178 КТ, не може да бъде компенсиран с парични обезщетения, освен при
прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения, искът по чл. 224, ал. 1 от КТ се явява основателен
изцяло.
При така установеното, следва да се разгледа направеното от ответното дружество
искане за прихващане.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 предвижда, че
прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата – каквото
в случая е отправено с отговора на исковата молба. Според ал. 2 на същия законов член,
двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши.
В конкретния случай следва да се посочи, че изплатените на ищеца „премии“ за 2020
г. – в размер на 600 лева, и за 2021 г. – в размер на 800 лева, не могат да се използват за
исканото от ответника прихващане, тъй като са изплатени за компенсиране на отработени
над нормата часове за посочените години, които не са предмет на настоящото дело.
Допълнително, даже и да има надплатени суми за тези години, от ответника няма никакви
наведени твърдения за отработените от ищеца часове през тях, нито ангажирани
доказателства в тази насока, за да може съдът да извърши преценка.
Съдът намира, че прихващане с надплатени суми за командировъчни за месеците
септември и октомври 2022 г., може да се извърши в размер на 228 евро, или 445,93 лева.
Относим за определяне на командировъчните пари е чл. 31, ал. 5 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, посочен и в двете представени по
делото заповеди - №№ 37-1/26.05.2020 г. и 37-2/05.08.2022 г. на Управителя на „Р.“ ЕООД.
Съгласно сочената разпоредба, персоналът на водните транспортни средства, плаващи по
река Дунав, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно минималните индивидуални ставки, определени в
приложение № 3в. С ал. 6 на същия член е предвидено, че ръководителите на предприятия
могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
релевантните приложения, като определеният по този ред размер на командировъчните пари
на лице по ал. 4 или 5 не може да надвишава двойния размер на минималната индивидуална
8
ставка по приложенията. В случая определената със Заповед № 37-2/05.08.2022 г. дневна
ставка от 146 евро отговаря на предвидените в ал. 6 условия. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че изчисленията
не следва да се извършват по тази заповед, тъй като представеното по делото нейно копие
няма реквизитите на заповед – не е подписано. Ищецът е представил заповедта така, както
му е предоставена от ответното дружество по Вайбър в деня, следващ издаването й –
06.08.2022 г., като ответното дружество не може да черпи права от собствения си пропуск да
предостави заповедта на служителя си в надлежен вид. Съдът не споделя и довода на
процесуалния представител на ответника, че командировъчни за двата месеца се дължат за
общо 37 дни, от които 20 дни за месец септември и 17 дни за месец октомври. Видно от
отчета на м.к. „В. С“ за месец септември, представен по делото, в същия са отразени 21 дни,
отговарящи на определението за международен рейс - рейс от пристанище в една държава
до пристанище извън тази държава, като съдът намира, че от така даденото определение
следва, че времето след отплаване от началното пристанище до напускане на българския
участък на р. Дунав, както и от навлизане в българския участък на реката до акостиране на
крайното пристанище, е част от този рейс. При прегледан корабен дневник за месец
октомври в „Р.“ ЕООД – доколкото по делото са налични данни само за 5 отделни дати от
октомври, вещото лице е установило 20 дни, отговарящи на посоченото определение. При
това положение съдът приема, че командировъчни са дължими за 41 дни при дневна ставка
от 146 евро, или общо в размер на 5986 евро. Изплатена по банков път е левовата
равностойност на 5950 евро. Представени са и два разходни ордера, съответно за изплатени
144 евро и 120 евро, които, макар и неподписани нито от получателя, нито от
счетоводството на ответника, не са оспорени от насрещната страна, поради което съдът
следва да ги съобрази. Така следва да се приеме, че изплатената на ищеца сума за
командировки за двата месеца е в размер на 6214 евро, т. е. надплатени без основание са
посочените по-горе 445,93 лева, представляващи левовата равностойност на 228 евро, които
подлежат на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ е неприложима, тъй като ищецът, в качеството си на
капитан, водещ корабния дневник, е знаел точно колко дни за съответния период корабът е
извършвал международни рейсове, респективно за колко точно дни му се дължат
командировъчни пари. С оглед на изложеното, предявеното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане е основателно за сумата от 445,93 лева и следва да бъде уважено
за посочения размер.
Предвид посочената в уточняваща молба вх. № 77681/19.10.2023 г. от ответника
поредност на извършване на прихващанията, с 393,11 лева от сумата от 445,93 лева следва да
бъде погасено задължението по чл. 128, т. 2 от КТ, а с остатъка от 52,82 лева – част от
задължението по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Искът с правно основание чл.128, т. 2 от КТ следва да бъде отхвърлен в частта до
сумата от 393,11 лева, представляваща неизплатено от ответника на ищеца брутно трудово
възнаграждение за 44,47 часа положен труд за 2022 г., поради извършено прихващане с
393,11 лева от вземането на „Р.“ ЕООД в общ размер на 445,93 лева, представляващо
надплатени без основание от ответника на ищеца командировъчни пари за международен
рейс, подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а за горницата над
тази сума до пълния претендиран размер от 1782,28 лева - като неоснователен.
Искът по чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни дни следва да бъде
уважен до сумата от 1897,18 лева, като следва да бъде отхвърлен за горницата над тази сума
до пълния претендиран размер от 1950,00 лева, поради извършено прихващане с 52,82 лева
9
от вземането на „Р.“ ЕООД в размер на общо 445,93 лева, представляващо надплатени без
основание от ответника на ищеца командировъчни пари за международен рейс, подлежащи
на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид основателността на главния иск по чл. 224, ал. 1 КТ, основателен е и
акцесорният такъв ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1897,18 лева ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
03.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни, съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира такива в размер на 700 лева – платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2023
г., като съразмерно с уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата от
355,82 лева.
Страната може да подаде молба до съда за възстановяване на сумата от 50 лева,
внесена като депозит за допълнителна задача по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Производството по трудови дела, съгласно чл. 359 от КТ, е безплатно за работниците
и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по
трудов спор. Тази безплатност обаче касае само задължението на работника или служителя
към съда. Тя не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от
другата страна по делото, които са дължими на общо основание - чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 250 лева - депозит за
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като заплащането на посочената сума се
удостоверява с представено платежно нареждане, и 600 лева - платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2024
г. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на страната следва да бъде присъдена сумата
от 417,93 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
228,38 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 75,89 лева - държавна
такса, и 152,49 лева - възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявения от Б. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ....,
№ ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу "Р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет. ...., иск с правно основание чл.128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатено брутно трудово възнаграждение за
отработени допълнително работни часове през 2022 г. в частта до сумата от 393,11 лева,
представляваща неизплатено от ответника на ищеца брутно трудово възнаграждение за
44,47 часа положен над нормата труд за 2022 г., поради извършено прихващане с 393,11
10
лева от вземането на „Р.“ ЕООД в общ размер на 445,93 лева, представляващо надплатени
без основание от ответника на ищеца командировъчни пари за международен рейс,
подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и в частта за
горницата над сумата от 393,11 лева до пълния претендиран размер от 1782,28 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, "Р." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет. ...., да заплати на Б. П. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., сумата от
1897,18 лева (Хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и 18 ст.), представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни дни, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.04.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу "Р."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет.
...., иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни дни в частта за
горницата над сумата от 1897,18 лева до пълния претендиран размер от 1950,00 лева,
поради извършено прихващане с 52,82 лева от вземането на „Р.“ ЕООД в общ размер на
445,93 лева, представляващо надплатени без основание от ответника на ищеца
командировъчни пари за международен рейс, подлежащи на връщане на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "Р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет. ...., да заплати на Б. П. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., сумата от 355,82
лева (Триста петдесет и пет лева и 82 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи платено в брой адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Р., ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на "Р." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет. ...., сумата от 417,93 лева
(Четиристотин и седемнадесет лева и 93 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски, включващи внесен депозит за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и
платено в брой адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, "Р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., вх. ...., ет. ...., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 228,38 лева (Двеста двадесет
и осем лева и 38 ст.), представляваща съдебно деловодни разноски, включващи държавна
такса и възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12