Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.12.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8419 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано
е по молба на процесуалния представител на ищцата Н.П.Т. – адв.
М. С. за допълване на решение от 01.11.2021 г. по гр.д. № 8419/2020 г. по описа
на СГС, І-17 състав.
В
молбата се твърди, че съдът не се произнесъл по цялото искане, а именно – за
присъждане на законна лихва върху главницата, за която съдът е приел, че искът е
основателен, от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът
по молбата и съищец в производството – „Б.Д.“ ЕАД
изразява становище за основателност на молбата.
Ответникът
„Г.Ж.“ ЕАД счита молбата за неоснователна, тъй като лихва върху лихва не се
дължи. Допълнително, ищцата не предявила претенция преди да заведе исковата
молба.
За да се
произнесе по направеното от ищцовата страна искане, съдът установи следното:
Молбата
е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
С
подадената на 12.08.2020 г. искова молба Н.П.Т. е предявила обективно съединени
искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 199а от КЗ (отм.) за осъждане на „Г.Ж.“ ЕАД да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от
25 800 лева, представляваща оставащите към 20.11.2018 г. вноски по договор
за кредит от 30.09.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 3 633.79 лева мораторна лихва върху главницата от
25 800 лева за периода 25.03.2019 г. – 12.08.2020 г.
С постановеното
на 01.11.2021 г. решение по гр.д. № 8419/2020 г. съдът е приел първият от
исковете за основателен до размера на сумата от 23 499.57 лева, като за
горницата до 25 800 лева го е счел за неоснователен и го е отхвърлил.
Отхвърлен е и искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 3 633.79
лева.
При постановяване
на решението докладчикът е допуснат пропуск да присъди законна лихва върху
главницата от 23 499.57 лева от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Решението
от 01.11.2021 г. подлежи на допълване.
Неоснователни
са доводите на ответника „Г.Ж.“ ЕАД за неоснователност на молбата. В случая не
се присъжда лихва върху лихва, а върху главница, представляваща неизплатена
част от застрахователна сума по сключен между „Банка ДСК“ АД и „Г.Ж.“ ЕАД
групов договор за застраховка „Сигурност“, във връзка с настъпило на 20.11.2018
г. застрахователно събитие – смърт на П.К.Т.– кредитополучател по договор за
жилищен и ипотечен кредит от 30.09.2010 г.
Нормата
е неприложима, тъй като искът е с правно основание чл. 199а от КЗ (отм.),
приложим по силата на § 22 от ПЗР на КЗ. При това законната лихва се претендира
от датата на подаването на исковата молба.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, решение
№ 266333/01.11.2021 г. по гр.д. № 8419/2020 г. по описа на СГС, І-17 състав,
като:
ОСЪЖДА, по предявен от Н.П.Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** (конституирано като съищец
по делото), законна лихва върху сумата от 23 499.57 лева, представляваща неизплатена част от застрахователна сума по
сключен между „Банка ДСК“ АД и „Г.Ж.“ ЕАД групов договор за застраховка
„Сигурност“, във връзка с настъпило на 20.11.2018 г. застрахователно събитие –
смърт на П.К.Т.– кредитополучател по договор за жилищен и ипотечен кредит от
30.09.2010 г., считано от датата на подаването на исковата молба – 12.08.2020
г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: