№ 504
гр. Кърджали, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100786 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, представлявано
от изпълнителния директор С.А., чрез упълномощения адвокат В. Б. срещу
ответника К. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** за сума в
размер на 3289,26 лева, частична от 3793,40 лева, представляваща сбор от
дължимата падежирала и непогасена част от главницата и предсрочно
изискуемата част от главницата по сключения между тях Договор за кредит
***** и застрахователната премия, ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *** до
окончателното плащане на задължението и при условията на евентуалност, в
случай че съдът обяви сключения Договор за потребителски кредит ***** за
недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК, чистата сума по кредита, а
именно 3289,26 лева, ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – *** до окончателното плащане на
задължението.
Ищецът заявява, че съгласно сключения с ответника Договор за кредит
***** по ЗПФУР, като са описани подробно стъпките за това, на ответника е
предоставена сума в общ размер на 3793,40 лева, от който 3000 лева са
преведени на ответника чрез *** а остатъкът от сумата по кредита, а именно
сумата от 793,40 лева, ищецът е заплатил от името и за сметка на
кредитополучателя, който е избрал и се е съгласил да бъда застрахован при
условията на Груповия застрахователен договор *** за рискова застраховка
„Живот“, сключен между ЗД „Евроинс Живот” ЕАД и „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
на трето лице ЗД „Евроинс Живот” ЕАД. Ищецът сочи, че ответникът е
следвало да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като
1
общият срок за погасяване на кредита е от ***** „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД
заявява, че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на
задълженията към него, тъй като въпреки настъпването на падеж на
погасителни вноски по Договор за потребителски кредит *****,
кредитополучателят-ответник не е заплатил изискуемите суми към
кредитодателя-ищец. Сочи, че изпадането в забава представлява конкретното
неизпълнение на задължение на кредитополучателя и съгласно ОУ към
договора има правото да обяви главницата по кредита за предсрочно
изискуема. Сочи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като в настоящия случай, кредитополучателят не заплаща на падежната дата
своите задължения към кредитодателя. Ищецът сочи, че е трайна съдебната
практика, в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, да се приеме, че с
връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление
стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост, а съгласно Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по
тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че обявява
кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието
на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща
на вноски. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му. След обявяване
на предсрочната изискуемост не се начисляват допълнителни суми по
процесния договор. По тези съобрацения на основание чл. 11, б. а) от ОУ на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с исковата молба ищецът обявява Договор за
потребителски кредит ***** за предсрочно изискуем поради неизпълнение на
задълженията на ответника К. И. М., като предсрочната изискуемост следва
да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за исковата молба от
съда. Ищецът заявява, че претенцията в размер на 3289,26 лева, частично от
3793,40 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена
част от главницата (тоест падежиралата главница от 2-ва до 4-та вноска
включително съгласно погасителния план по Договор за кредит *****) и
предсрочно изискуемата главница по Договор за кредит ***** (а именно
предсрочно изискуемата главница от 5-та до 24-та вноска включително
съгласно погасителния план), ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване до районния съд на исковата молба до окончателното плащане на
задължението. Заявява, че в случай че се обяви Договор за потребителски
кредит ***** за недействителен ответникът К. И. М. следва да върне чистата
стойност на кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване до районния съд на исковата молба до окончателното плащане на
задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който прави възражение за нищожност на посочения договор за
кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е
включено възнаграждението по застрахователната премия в размер на 793,40
2
лева. Ответникът заявява, че по силата на сключения на 22.01.2025 г. с „Ай Ти
Еф Груп“ ЕАД Договор за потребителски кредит ***** ищецът й е
предоставил в заем сумата от 3 000 лв. при фиксиран ГЛП от 47.57 % и ГПР от
64 %., който заем съгласно погасителен план следвало да върне на 24 месечни
вноски по 254,14 лв. всяка, като сумата включвала главница, лихва и
застрахователна премия, която била на стойност 793,40 лв. и била
присъединена към главницата, съгласно т. 6 от Приложение № 1 към договора.
По тези съображения признава, че дължи единствено главницата по договора.
Прави искане съдът да задължи ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи
извлечение за всички платени от ответника суми, за да бъде установено колко
от главницата по договора е вече изплатена. Претендират се разноски по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Възразява да се присъдят разноски на ищеца позовавайки се
на практика на СЕС.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирана е молба, с
която моли да се даде ход на делото, във връзка с проекта за доклад заявява, че
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 3 793,40
лева, от които 3 000 лева са преведени чрез „Изи Пей“, а с остатъка от сумата в
размер на 793,40 лева, ищецът е заплатил за сметка кредитополучателя на
трето лице ЗД „ЕВРОИНС ЖИВОТ“ ЕАД, оспорва възражението за
недействителност на процесния договор, като излага подробни съображения,
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна, моли същото да бъде определено предвид
фактическата и правна сложност на делото по обема на извършените
действия, представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие към него. Ответникът не изпраща представител, представя молба,
в която моли за ход на делото, заявява, че поддържа депозирания отговор,
няма възражение по проекта за доклад, няма да сочи други доказателства и да
прави нови доказателствени искания, развива съображения по същество на
спора, претендира разноски съгласно приложен списък.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение ***** в което е обиктиварн проект за доклад по делото,
приет за окончателен с уточнението от проведеното на ***** открито съдебно
заседание, с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за
безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства:
сключен между ищеца „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и ответника К. И. М. Договор
за потребителски кредит ***** от *** за сумата от 3 793,40 лева, от които 3
000 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя, а с остатъка от сумата в
размер на 793,40 лева е заплатена директно по сметка на ЗД „ЕВРОИНС
ЖИВОТ“ ЕАД от името за сметка и по нареждане на кредитополучателя при
ГЛП от 47.57 % и ГПР от 64 %., който заем съгласно погасителен план
следвало да върне на 24 месечни погасителни вноски по 254,14 лв. всяка, като
сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била на
стойност 793,40 лв.; че извършените плащания по кредита са в общ размер на
254,14 лева, която сумата представлява първата вноска по кредита (ищецът
претендира от втора до двадесет и четвърта вноска); че при изчисляване на
ГПР възнаграждението за застрахователна премия на стойност 793,40 лв., не е
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; че сума в размер на 3000 лева
е получена от ответника по делото; че вноските по Договор за кредит ***** от
3
2-ва до 4-та вноска включително съгласно погасителния план са падежирали
към датата на подаване на исковата молба – ***, а вноските по Договор за
кредит ***** от 5-та до 24-та вноска включително съгласно погасителния план
са обявени за предсрочно изискуеми с получаването на исковата молба от
ответника.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност
на посочения договор за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ,
защото в него не е включено възнаграждението по застрахователната премия в
размер на 793,40 лева по следните съображения:
Посоченото възнаграждение в размер на 793,40 лева следва да бъде
включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.
19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на застрахователната премия, размерът му би
надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може
4
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В този смисъл, като не е включил на застрахователната премия, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника. В случая годишният процент на разходите, записан в
процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на
застрахователната премия в размер на 793,40 лева, би променило годишния
процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи
кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което
означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на размера на отпуснатия кредит съдът съобрази
представения Договор за потребителски кредит ***** от *** и приложение №
1 към него, от които е видно, че общият размер на предоставения кредит
(главница) е в размер на от 3 793,40 лева, от които 3 000 лева са предоставени
на кредитополучателя, а с остатъка от сумата в размер на 793,40 лева е
заплатена директно по сметка на ЗД „ЕВРОИНС ЖИВОТ“ ЕАД от името за
сметка и по нареждане на кредитополучателя съгласно т. 6 от приложение № 1
към договора. Безспорен е и размерът на извършените от ищеца плащания в
размер на 254,14 лева, който следва да бъдат отнесени към главницата на
основание чл. 23 от ЗПК. Ищецът претендира сумата от 3289,26 лева на
основание чл. 23 от ЗПК, поради което искът следва да бъде уважен за сумата
3289,26 лева и отхвърлен за тази сума, като частичен иск от 3793,40 лева.
По разноските:
При този изхода на спора право на разноски има ищецът. Претендира се
платената държавна такса в размер на 131,57 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, за което е представен договор за правна
защита и съдействие от 13.10.2025 г. Ответникът е направил възражение за
присъждане на разноски на ищеца. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от процесуалния представител на
ответника. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен на
фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна
практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022на
СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на
възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
действително извършената работа от процесуалните представители. В случая
по делото, извън исковата молба, отговора на исковата молба от
процесуалните представители на страните са депозирани по една молба по
хода на делото, в която са изложени и съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит и размерът на осъдителния иск настоящият състав
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение за ищеца
възлиза на 400 лева, а за ответника възлиза на 200 лева. Настоящият състав
счита, че присъдените размери на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
5
извършения обем на работа от процесуалните представители. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД К. И. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”,
ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, представлявано от
изпълнителния директор С.А., чрез упълномощения адвокат В. Б. на
основание чл. 23 ЗПК сума в размер на 3289,26 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - *** до окончателното
плащане, по недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК Договор за потребителски кредит ***** от ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. И. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”,
ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, представлявано от
изпълнителния директор С.А. направените по делото разноски за платена
държавна такса в размер на 131,57 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, представлявано
от изпълнителния директор С.А. ДА ЗАПЛАТИ адв. Л. К. Б.-САК адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева по възражението за недействителеност
на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК
Договор за потребителски кредит ***** от ***
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6