№ 684
гр. Б., 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202598 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод Определение №106/21.07.2025 г. по НАХД
155/2025 г.на РС-Карнобат, с което е прекратено АНД 155/2025 г. на РС-Карнобат и делото е
изпратено по подсъдност в БРС.
По реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН е постъпила жалба на К. Й. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Д. чрез адв.П. Т. от АК-В., против Наказателно постановление № 9279/16.04.2025 г. на Началник
отдел „Оперативен контрол и контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол", при Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. С., с което му е
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. на основание чл.177,ал.3,
т.1 ,предл.3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.139, ал.1, т.2,предл.3 ЗДвП във вр.
чл.7,ал.1, т.4, б. „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Очертани са подробно конкретните измерения на допуснатите процесуални нарушения
- издаване на НП от некомпетентен орган и съставяне на АУАН от актосъставител без материална
/нормативна/ компетентност, т.к. посочените длъжностни лица притежават
правомощия,изчерпващи се с контролиране и санкциониране на нарушения стриктно лимитрани в
чл.179,ал.3-3в ЗДвП, а не и от категорията на процесното по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП. Поддържа се още
неправилна индивидуализация на правната квалификация на нарушението, който порок е
неостраним по пътя на съдебните правомощия на чл.63,ал.2,т.4 ЗАНН, чрез преквалфикация на
деянието по относимата според жалбоподателя материалноправна норма на чл.26,ал.2,т.1,б. „а“ ЗП
вр.чл.37,ал.1,т.1 Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В заключение се претендира цялостна отмяна на атакуваното НП, а в евентуалност неговото
изменение чрез редуциране на административното наказание до законоустановения минимум.
Въззивникът, редовно призован в о.с.з.,не се явява и не се представлява.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от юрк.С. П., която
настоява НП да се потвърди,
Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните
доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 21.03.2025 г. свидетелят Т. М. гл. инспектор в Дирекция„Анализ на риска и оперативен контрол“
в 15: 24 часа, км 335, посока гр.С.- гр.Б.,извършил проверка на водача К. Й. Ч., който управлявал и
извършвал превоз на товар /пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка
Скания,модел Р-450 с рег. №... и полуремарке с три оси с рег. №.... В хода на проверката било
извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна модел PW-10 № К0200011
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка№ 1301/18/5 м, при което били
установени надвишени максимално допустими норми съгласно чл.7, ал.1, т.4,б.“А“ и ал.1,т.3, б.“б“
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.800 т„ при
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4,
буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.300 т;
При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 28.750 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 4.750 т.
Констатирано било,че управляваното превозно средство е с осово натоварване
надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Формиран е и извод,че измерените параметри на превозното средство показват, че същото
е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
На място св. Т. М. съставил на К. Ч. АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, като били иззети копия на представените от въззивника по време на
проверката документи – пътен лист , рег. талони на ППС, трудов договор.
Актът бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя Ч., който го подписал, без да оспори
фактическите констатации, посочени в него, като в реквизит възражения и обяснения
жалбоподателят посочил : „нямам“.
Към акта бил приложен Протокол за измерване на превозно средство №0000082/2025 г. от
21.03.2025 г.,с електронна мобилна везна PW-10 №K0200011, верифицирана до 25.06.2025 г.Към
АУАН е приложена и разписка за връчване на АУАН бл.№10529/21.03.2025 г. на жалбоподателя К.
Ч..
Въз основа на съставения акт на 16.04.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката- Началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканскатата пътна
мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ счел фактическите
констатации в акта за несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-
словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН
и по идентичен начин нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл.
7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Предвид приетите за установени фактически изводи досежно авторството, вида, и
съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.177,ал.3,
т.1,предл.3 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Към материалите по делото съдът е приобщил към доказателствената съвкупност сертификат за
съответствие на измервателно средство ролетка 1301/18, ЕО Сертификат за одобряване на типа по
отношение на преносима везна с неавтоматично действие, PW-10, Заявление за проверка, ведно с
Приложение №1, удостоверяващо извършена периодична проверка на 10.06.2024 г. на везна с
неавтоматично действие, PW-10 №K0200011.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично изследване, съдът
прие същите за достоверна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни изводи по фактите,
2
относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/ Наказателното постановление
било връчено лично на жалбоподателя на 19.05.2025 г., като в законоустановения 14-дневен срок
на 02.06.2025 г.,е депозирана жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1
ЗАНН./Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за
материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като
съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
В контекста на дължимата проверка относно материалната компетентност на длъжностните лица,
съставили АУАН и НП, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 166, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза;
В чл. 189, ал. 12 от ЗДвП в приложимата към датата на деянието 21.03.25 г. редакция (бр. 10 от
2011 г./ е посочено, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно действащата към момента на извършване на деянието по-благоприятна по арг. на
чл.3,ал.2 ЗАНН правна уредба, регулираща общата нормативна компетентност за съставяне на
АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, изрично органи на АПИ не са включени.
Относимата към тази дата редакция на чл.189е,ал.12 ЗДвП предвижда,че наказателните
постановления за административни нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3в се издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. С посочената разпоредба се
придава ограничена материална компетентност за тесен и изброително нормиран каталог
нарушения – чл.179,ал.3-3в ЗДвП на изрично овластените от председателя на управителния съвет
на АПИ длъжностни лица. По арг. на чл.189е, ал.1 ЗДвП в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14
от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.)се установява симетрия при изрично определяне компетентност
на длъжностните лица от администрацията на АПИ за съставяне на опредЕ. категория АУАН.
Нормата на чл.189е, ал.1 ЗДвП в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от
10.02.2023 г.)гласи, че актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3
– 3в
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167,
ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.
Изцяло в този смисъл и по аналогичен от правна страна казус са многобройните и устойчиви
разяснения в практиката на касационната инстанция,в Решение № 6691 от 25.07.2025 г. на АдмС -
Б. по к. а. н. д. № 1202/2025 г.: „Компетентността на органите да съставят АУАН и да
издават НП следва да е ясна и според настоящия състав налага се извода, че нито чл. 167,
ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1 ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да
издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. Видно е, че
водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са
3
възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен
нормативен акт. и да не са налага тълкуване на разпоредбите.“
Обикновеният сравнителен анализ на приложимите редакции на чл.189,ал.12 ЗДвП, на чл.189е,ал.1
и ал.12 НП, обосновават извод,че както АУАН, така и НП са издадени от некомпетентни органи.
Ведомственият конститутивен критерии за нормативна компетентност е ясно прокламиран в
относимата редакция на (бр. 10 от 2011 г.) на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП,съгласно която наказателните
постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая,
наказателното постановление е издадено от началник отдел "Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ,
определен със заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. на председателя на УС на АПИ. Доколкото на
наказващия орган не е била делегирана изрична компетентност да издава НП за нарушения по
чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините то се налага извода че НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 3
изр. 2 от ЗДвП /редакция бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.,/ на АПИ са представени общи
контролни функции, но реално не е делегирана компетентност да издават НП за деяния, наказуеми
по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е настоящият случай, тъй като е налице изрично изброяване на
компетентните към 21.03.25 г. да издават НП органи, сред който легално определен кръг не попадат
длъжностни лица от администрацията на АПИ. Аргумент в полза на този извод е уредбата в чл.
189е /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ и сл. от ЗДвП, която изрично придава
компетентност на органите по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП /в т. ч. и А "ПИ"/, но само за конкретни
нарушения, наказуеми по реда на основание чл. 179, ал. 3-3в, в чийто изчерпателен каталог
процесното нарушение по чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП не попада. В случая специална компетентност на
длъжностните лица произтичаща от разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/2021 г. не може да се
конкурира с притежаващия по –висок ранг нормативен акт, какъвто е ЗДвП, регламентиращ
изрично компетентните да издават НП по този закон органи, предвид което именно ЗДвП в
относимите към 21.03.25 г. редакционни варианти на чл.189е, ал.1/ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г./,ал.12 и чл.189,ал.12 /Доп. - бр. 10 от 2011 г., / ЗДвП, следва да намери приложение за
конкретното нарушение.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган не може да се тълкува разширително в
аспекта на чл. 167, ал. 3 ЗДвП в редакция бр. 82 от 2009 г., която норма определя целево общата
контролна инициатива на Агенция „Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно с цел
опазване на обществените отношения, гарантиращи правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване.
Систематичното място на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП е част от глава Пета от ЗДвП: "Права и задължения
на службите за контрол и надзор на пазара". Разпоредбата на чл.167,ал.3 / в редакция бр. 82 от 2009
г., в сила от 16.10.2009 г./ ЗДвП предвижда,че службите за контрол, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и
изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата
за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на
Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници"
осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите
от превозвачите, влизащи или излизащи от страната .Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от
ЗДвП сама по себе си не е база за нормативно възлагане на компетентност на длъжностните лица
на Агенция "Пътна инфраструктура" за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 3 редакция бр. 82 от 2009 г., от ЗДвП въвежда общ коректив на
съвместната ресорна инициатива за осъществяване контрол от тези органи, но конкретно за
нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени изрични разпоредби, касаещи
административнонаказателната отговорност, предвидени в глава 7 от ЗДвП.
Ведмоственият конститутивен критерии за компетентност в относимата редакция на чл.189, ал.12
/бр. 10 от 2011 г./, кореспондира напълно и с изходните критерии, дефинирани с чл.37,ал.1,б.“б“
ЗАНН и чл.47 ЗАНН. В теорията и съдебната практика материалната компетентност на
4
длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) е
разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от
изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. "а" ЗАНН) и
оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на
ведомствата, организациите областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. (чл.
37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН). По сходен начин са определени и правилата за компетентност на
органите, които могат да налагат административни наказания – чл. 47 от ЗАНН.
С чл.167,ал.3, изр.2 ЗДвП /приложимата редакция бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.,/ на АПИ
са предоставени контролни функции, но реално не е предвидена компетентност да издават НП /по
арг. на изрично очертаната функционална компетентност в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП/, с които да
дефинират административно-наказателна отговорност за нарушения,наказуеми по чл. 177, ал. 3 от
ЗДвП, какъвто е настоящият случай. Възможно е последното да е законодателен пропуск, но съдът
не може да тълкува разширително наказателноправна по своя характер разпоредба, при даденото в
същата изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е АПИ.
Аргумент в подкрепа на това нормативно тълкуване е лимитираната ограничителната разпоредба
на чл.46, ал.3 ЗНА, която изрично изключва възможността за преодоляване на нормативно
неуредени хипотези и непълноти чрез тълкуване на закона по аналогия, т.е. с разширително
използване на разпоредби относими към подобни случаи по отношение на наказателната,
административната и дисциплинарната отговорност, каквато несъмнено е отговорността по
чл.177,ал.3 ЗДвП. Касае се за разпоредба с дефинитивно значение в системата на определяне и
обосноваване на административно-наказателната и наказателната отговорност, в т.ч. чрез валидно
очертаване на материалната компетентност на длъжностните лица, призвани да я реализират,
доколкото тази разпоредба прокламира едно от ръководните начала, заложени във фундамента на
всяка демократично устроена правна система - върховенството на закона, изискващо зачитане на
неговия стеснителен смисъл и точно съдържание при определяне на правопораждащите основания
за всяка отговорност наказателен характер, в т.ч. при легално определяне на органите, призвани да
ги констатират.
Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са
възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен
акт, каквито към 21.03.2025 г. не са били възложени нито на актосъствителя на длъжност „главен
инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,нито на наказващия орган
Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, към
дирекция „АРОК“ при АПИ, овластени от Председателя на УС на АПИ,който е извън кръга
субекти в чл.189,ал.12 /бр. 10 от 2011 г./ ЗДвП.
В т.см. е и Решение № 4976 от 2.06.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 858/2025 г.: „ Изводът от
тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1 ЗДвП,
възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за
нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери
на пътните превозни средства. В случая е прието, че водачът К. е извършил нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП и е наказан на основание на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3
ЗДвП. Т. е. самите контролни органи са приложили ЗДвП и са квалифицирали нарушението
по този закон, без притежават нормативно предвидено правомощие за това. В т.см. е и
Решение № 847 от 30.01.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2211/2024 г. и мн.др.
Въпросът за материалната компетентност е от основно значение, т. к. само материално
компетентно длъжностно лице може да издаде валидно наказателно постановление, с което да
индивидуализира относимата санкция в кръга на материята, която му е предоставена като
правомощия. В конкретния случай издаването на НП е извън правомощията, които притежава
наказващият орган към датата на деянието -21.03.25 г., а също и към момента на издаване на НП -
16.04.25г., в качеството му на длъжностно лице, принадлежащо към АПИ.
Единствено в сферата на пълнота на изложението следва да се отбележи:
Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда изискване, движещите се по пътя пътни
превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
5
представляват опасност за участниците в движението;
Същевременно в чл.7,ал.1,т.3, б.“б“ и т.4,б.“б“ НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е регламентирано, че Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 по всички
пътища, отворени за обществено ползване, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос
на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1,3 m - 24 t; /чл.7 т.4, б.“б“/
както и чл.7, т.3, б.“а“- сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е равно или по-малко от 1,3 m - 21 t;
Следва да се спомене, че предвид разрешителния режим за движение на извънгабаритни пътни
превозни средства по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., установен в чл. 14, ал. 1 и ал.
2,както и чл.14,ал.3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/2001 г.който се контролира от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР) ,наред с изрично предвидените органи, оторизирани
да издадат документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба -от Агенция
"Пътна инфраструктура", а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция
"Митници“, предвидени в чл.15,ал.6 от Наредбата, следва заключение, както следва:
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1,т.2 от ЗП е указано, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат
извършени следните дейности: т.2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Специалната санкционна норма на чл.26,ал.2,т.1, б. „а“ ЗП забранява по императивен ред дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, а именно движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В случая от доказателствата по делото и приетите за несъмнено установени констатации в АУАН се
доказва характеристиката на тежко по см. на чл.3,т.2 от Наредба №11/03.07.2001 г.на МРРБ на
съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка Скания,модел Р-450 с рег. №... и полуремарке с три
оси с рег. №....
Касае се за две качествено различни административни нарушения – по чл. 177, ал. 3, вр.
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП и по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква а/ от ЗП, които към
21.03.2025 г. се установяват от различни компетентни органи и при различни условия.
Административнонаказателната разпоредба по чл. 177, ал. 3 ЗДвП защитава различни обществени
отношения от тези, предмет на защита по ЗП. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП е свързана с
целта по чл. 1, ал. 2 ЗДвП – да се опазват животът и здравето на участниците в движението, да се
улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото /собствеността/ на физическите и
юридическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС. Разпоредбата на чл. 53, ал.
1, т. 2 ЗП цели предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура като в тази връзка на администрацията, управляваща пътя се възлагат правомощия
да извършва проверки и преценка, доколко е допустимо преминаването на определено
извънгабаритно или тежко ППС по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните
неблагоприятни последици за поддръжката му в последствие. /в т.см. виж Решение № 471 от
5.04.2023 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 391/2023 г./
С оглед липсата към 21.03.25 г. на материалноправна компетентност на длъжностното лице –главен
инспектор в АПИ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, да съставя АУАН, респ.
дерогирането на правилото на чл.189,ал.12 ЗДвП и отсъствието на материална компетентност на
наказващия орган да издава наказателно постановление за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
ЗДвП, процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не претендират
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9279/16.04.2025 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция "Анализ на риска
и оперативен контрол", при Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. С., с което за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1,т.4, б.“а“ и чл.7,ал.1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на К. Й. Ч., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1
пр. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7