Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV- 69
година 28.06.2018 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти
граждански въззивен състав
На осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
Секретар Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 710 по описа за
2018 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод
подадена въззивна жалба от Г.Е.Г.,С.В.Б.,М.С.Б.,К.Е.Н.,В. ЕВГЕНИЕВИЧ В.,Л.
АРКАДЬЕВНА В.,И.Ю.С.,А.А.В.,Е.В.С.,Л.С.А.,Л.С. ТЕРЕНТЬЕВА,Е.А.Т.,Я.А.Т.,А.М.П.
като управител на „РОСЕКСПО“ООД,Ж.М.Н.,М.Г.Н.,Е. ВАЛЬЕРЕВИЧ В.,О.В.В.,В.Г.В.,М.И.Щ. ,всички чрез адв.М.М. от БАК против съдебно решение №179 от
09.11.2017г.,постановено по гр.д.№506/2015г.по описа на РС гр.Несебър, с
което НРС е ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивниците
искове против Д.К.К.И В.С.Н. за приемане за установено между страните по
делото,че поземлен имот с идентификатор № 61056.501.382 по КККР на
с.Равда,община Несебър,местност „Юртлука“,с площ 4757 кв.м.,с трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-средно
застрояване/от 10м.до 15 м./,представлява ОБЩА ЧАСТ на построената в поземления
имот жилищна сграда с идентификатор №61056.501.382.2 по КККР на с.Равда,община Несебър,обл.Бургас.
Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 0-180 от 23.03.2018г.,което не е
обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се излагат съображения за
незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното
първоинстанционно решение. Излагат се твърдения,че направените от
районния съд изводи и констатации са в
противоречие със съдебната практика и не съответстват на установените по делото
факти,съдът не е взел предвид всички факти и твърдения,посочени в исковата
молба,доказани от събраните по делото доказателства.Посочва се,че по делото не
се спори,че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищната
сграда,построена в процесния поземлен имот,комплекс „Рич 2“ и собствеността е
установена от представените по делото нотариални актове,като сградата е в режим
на етажна собственост. Направен е анализ на прехвърлителните сделки с правото
на собственост и правото на строеж върху поземления имот,като се твърди,че към
момента на сключването на договор за замяна с нот.акт №106 т.ІХ рег.№8215 дело
№1664/2012г.на нотариус Стоян Ангелов,в процесната сграда вече е възникнала
етажна собственост.Въззивниците считат,че това им твърдение се доказва от
следните факти- преди изповядване на тази сделка на 13.07.2012г.,правото на
строеж вече е било осъществено и трансформирано в право на собственост върху
построените самостоятелни обекти,което се установява от самия нотариален акт и
от приложенията към него- ценообразуване и констативен протокол.От това следва
извод,че към 06.07.2012г.,когато е изготвен констативният протокол по чл.181 ЗУТ вече е възникнала етажната собственост в построената сграда,тъй като
самостоятелните обекти в нея са принадлежали на различни собственици-„Шкипер и
Ко“ООД и „ЛС Груп“ООД.В същото време двете търговски дружества са били
собственици на поземления имот и на самостоятелните обекти в сградата. Твърди
се,че горните факти налагат извод,че преди извършване на сделката за замяна е
била възникнала етажна собственост и този факт определя статута на процесния
поземлен имот на принадлежност/обща част/към етажната собственост. Въззивниците
считат,че следва да се има предвид,че след като вече е била учредена етажна
собственост,“Шкипер и Ко“ООД не е могло
да прехвърля само самостоятелни обекти,а да запази собствеността си върху
общите части от дворното място,съответстващи за прехвърлените обекти.Позовава
се по този въпрос на съдебна практика на ВКС.Посочва се,че в тази връзка е било
направено доказателствено искане пред съда за изискване от нотариуса на
нотариалното дело с приложенията,което обаче не е било уважено от
НРС.Въззивниците считат,че посоченият факт относно момента на възникване на
етажната собственост е съществен за предмета на делото,поради което правят
същото доказателствено искане с въззивната жалба. Продажбата на поземления имот
от „Шкипер и Ко“ООД на ответниците Д.К.и В.Н. е извършена по-късно- на
27.10.2016г. Твърди се във въззивната
жалба,че предвид изложените факти,следва извод,противен на възприетото от НРС,че
застроеният поземлен имот представлява обща част за собствениците в етажната
собственост по смисъла на чл.38 ЗС.Въззиваемите К.и Н. са собственици на
самостоятелни обекти в сградата,като в същото време се явяват съсобственици на
поземления имот.Обстоятелството,че останалите собственици на отделни обекти в
етажната собственост,в това число и ищците,не притежават съгласно документите
си за собственост като принадлежност идеални части от дворното място,не променя
положението на дворното място като обща част,като по този въпрос се позовават
на практика на ВКС. В конкретния случай в процесния поземлен имот е изградена
сграда в етажна собственост,в която всеки от съсобствениците на дворното място
притежава в индивидуална собственост отделни самостоятелни обекти в
сградата.Съответно разделната собственост на обектите в етажната собственост
обуславя статут на обща част на мястото на основание чл.38 ЗС,като се сочи,че в
този смисъл е съдебната практика на ВКС,цитирана във въззивната жалба. Прави се
оплакване,че НРС не се е съобразил с посочените аргументи и задължителна
съдебна практика,а в мотивите на решението са визирани други хипотези,касаещи
възникването на правото на строеж и случаи,при които собственици на поземления
имот са и трети лица,които не притежават право на собственост върху
самостоятелни обекти от сградата и тази практика,цитирана от НРС е относима за
други случаи,но е неприложима по конкретния правен спор. Считат,че разрешеният
правен спор с Решение №174 от 18.10.2016г.на ВКС по гр.д.№1627/2016г. І г.о.ГК
и отговорът на въпроси,по който е било допуснато касационно обжалване е относим
към настоящия правен спор,като се излагат
правни аргументи в тази насока.Въззивниците молят решението на НРС да
бъде отменено и да се постанови решение от БОС,с което предявеният иск да бъде
уважен. Доказателствените искания на въззивниците са оставени без уважение от
въззивния съд.
В съдебно заседание въззивниците,редовно
уведомени,се представляват от адв.М.,който поддържа въззивната жалба.Няма нови
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемите,редовно
уведомени,се представляват от адв.И.,който оспорва въззивната жалба.Няма
доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд намери атакуваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен
акт.
По съществото на спора и основателността на
въззивната жалба БОС намери следното:
Правилно,в съответствие със закона и вида на
търсената съдебна защита НРС е дал правна квалификация на предявения иск по
чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.38 ЗС.Районният съд е разгледал спора,като е постановил
съдебно решение,с което е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.В
решението са обсъдени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,а от правна страна НРС е достигнал до извод,че предявеният иск е
неоснователен. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на НРС,довели до извода
му за неоснователност на иска,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба
следва да се посочи,че настоящият съдебен състав споделя становището,че
съгласно чл.38 ЗС дворното място,върху което е построена сградата е обща част
към етажната собственост,но само в
случаите, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място.
Собствениците на отделни обекти от построената сграда,които притежават право на
строеж не придобиват право на собственост върху дворното място по силата на
закона. В този смисъл е съдебната практика на ВКС,обективирана в Решение №661
от 02.11.2010г.по гр.д.№1437/2009г.на І г.о.,Решение № 481 от 25.05.2011г.по
гр.д.№979/2009г.на І г.о.и др.
Доводите на въззивниците,че след като вече е била
учредена етажна собственост преди 13.07.2012г. и дворното място е станало обща
част,поради което “Шкипер и Ко“ООД не е
могло да прехвърля само самостоятелни обекти с право на
строеж и припадащи се идеални части от общите части на сградата,а да запази
собствеността си върху общите части от дворното място,съответстващи за
прехвърлените обекти, не се споделят от настоящата инстанция. В Решение №661 от
02.11.2010г.по гр.д.№1437/2009г.на І г.о. на ВКС е изразено становище,че положението
на земята,върху която е изградена сграда етажна собственост не е аналогично с
това на общите части по предназначение,а зависи от волята на собствениците и то
се споделя от настоящия съдебен състав. В случая „ЛС Груп“ООД и “Шкипер и Ко“ООД
са сключили договор за замяна,по силата на който едноличен собственик на
дворното място е останало „Шкипер и Ко“ООД.Освен това,още към момента на
продажбата на идеални части от дворното място и право на строеж срещу
задължение за проектиране и строителство през 2009г. с нот.акт №59 т.ІІІ
рег.№1776 дело № 444/2009г.на нотариус Стоян Ангелов,двете дружества са си
учредили взаимно право на строеж за бъдещите обекти,определили са припадащите
идеални части от общите части на сградата към всеки самостоятелен обект,но не
са уговаряли,че дворното място ще има статута на обща част. При това положение
неоснователни са доводите,че ищците с
покупките на самостоятелните обекти в сградата,освен правото на строеж и
припадащите се идеални части от общите части на сградата са получили по силата
на закона и съответни идеални части от правото на собственост върху дворното
място,защото същото е обща част,въпреки че не е включено в предмета на
договорите за продажба.
Въззивниците се позовават на съдебно решение №174
от 18.10.2016г.,постановено по гр.д.№1627/2016г.на І г.о.на ВКС,което обаче не
касае идентичен казус,а е постановено по иск за делба.В това решение ВКС също не
е направил извод,че с покупка на самостоятелен обект в сграда,купувачът
придобива по силата на закона и припадащи се идеални части от правото на
собственост върху дворното място,защото то е обща част,дори ако продавачът е
прехвърлил само ограниченото вещно право на строеж.
По гореизложените мотиви и при споделяне на
мотивите,изложени в решението на НРС,към които препраща на основание чл.272 ГПК
въззивната инстанция намери,че въззивната жалба е неоснователна,а решението на
НРС следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на
разноски,като предвид изхода от спора,основателно се явява искането на
въззиваемите. Те са представили списък на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 700 лева и доказателства за извършването на
разноските,поради което съдът възлага разноските им в тежест на въззивниците.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение №179 от 09.11.2017г.,постановено по гр.д.№506/2015г.по описа на РС
гр.Несебър.
ОСЪЖДА Г.Е.Г.,гражданин
на Руската Федерация,роден на ***г.в Украйна,
С.В.Б.,гражданин на Руската Федерация,роден на ***г.,в
гр.Челябинск,
М.С.Б.,гражданка на Руската Федерация,с адрес
гр.Челябинск,ул.“3-ая Електровозная“,дом 12В,родена на ***г***,
К.Е.Н.,гражданин на Руската Федерация,с адрес
гр.Санкт Петербург,ул.“Херсонская“,дом 2/9 кв.16,роден на ***г.в гр.Ленинград,
В. ЕВГЕНИЕВИЧ В. гражданин на Руската
Федерация,роден на ***г.,в гр.Иваново,
Л. АРКАДЬЕВНА В.,,гражданка на Руската Федерация
родена на ***г.,в гр.Свердловск,
И.Ю.С.,гражданка на Руската Федерация,родена на ***г.,в
гр.Пермь,
А.А.В.,гражданин на Руската Федерация,роден на ***г.,в
гр.Москва,
Е.В.С.,гражданка на Руската Федерация,родена на ***г***,
Л.С.А.,гражданка на Руската Федерация,родена на ***г.,в
гр.Тула,
Л.С. ТЕРЕНТЬЕВА,гражданка на Руската Федерация,родена
на ***г.,
Е.А.Т.,гражданин на Руската Федерация,роден на ***г.,
Я.А.Т.,гражданин на Руската Федерация,роден на ***
г.,
А.М.П. като управител на „РОСЕКСПО“ООД,със седалище
и адрес *** ЕИК-*********,
Ж.М.Н.,ЕГН-********** с адрес ***,
М.Г.Н.,с ЕГН-**********,с адрес ***,
Е. ВАЛЬЕРЕВИЧ В.,гражданин на Руската
Федерация,роден на ***г.в гр.Москва,
О.В.В.,гражданка на Руската Федерация,родена на
30.12.2964г.в Тулска област,
В.Г.В.,гражданин на Руската Федерация,роден на ***г.в
гр.Саратов,
М.И.Щ.,гражданин
на Руската Федерация,роден на ***г. в гр.Свердловск,
всички
със съдебен адрес *** чрез адв.М.М. от БАК да заплатят на Д.К.К. с ЕГН- **********, с
адрес: ***,комплекс „Рич-2“,ет.2 ап.55 и 56 И В.С.Н. с ЕГН-**********, с адрес: ***,комплекс
„Рич-2“,ет.2 ап.78, със съдебен
адрес:*** офис №1 /чрез адв.Н.И. от БАК/ сумата 1700/хиляда и седемстотин/лева
разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: