№ 28
гр. В, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГПЙ
при участието на секретаря ВВУ
като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100008 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на С. П. К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на Е. Д. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника
Адвокатско дружество „Д. и партньори", БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя си адвокат М. Д. от САК, чрез съдружника си
адвокат Й. Д. от САК, със заявен съдебен адрес: гр. С, *** против ЗД „Бул
Инс" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. ***, с която е предявен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.12.2021 г., около 19:00 часа, на път
II -11, в с. А, обл. В, по ул. „А", Л. С. Р. управлявал л.а. „Сеат Леон", с рег. №
****.
По същото време, по същата улица се движил и велосипедистът ППК.
Движейки се по ул. „А" №**, в района „М", водачът на лекия
автомобил, поради неопитност и движение със скорост около 85 км/ч., при
разрешени 40 км/ч., реализирал ПТП, като блъснал с предната си част на
автомобила, правомерно движещия се велосипедист ПК. От удара мъжът
полетял и паднал на земята, като получил множество по вид и степен телесни
увреждания.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
1
местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР - В и екип на Спешна
Медицинска Помощ.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 254/10.12.2021 г., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК
било образувано Досъдебно производство № 246/2021 г. по описа на ОДМВР -
В, пр.пр. № 2631/2021 г. по описа на Окръжна Прокуратура В. От събраните в
хода на разследването доказателства, по безспорен начин се установило, че
единствената причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на
автомобила Л. Р., поради което Окръжна Прокуратура В е внесла обвинителен
акт в съда за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в“ от НК, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, като било образувано НОХД № 231/2022 г. по описа на
Окръжен Съд В.
Поддържа се ,че с Присъда № 7/19.10.2022 г., постановена по НОХД №
231/2022 г. по описа на Окръжен Съд В, съдът признал подсъдимия Л. Р. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В) от НК, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, като му наложил наказание в размер на 2 години
„лишаване от свобода", като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 371, т.
2 от НК редуцирал размера на наказанието с 1/3 или окончателно
определения размер на наказанието е 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода", като на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването на
наказанието за срок от 3 години. С присъдата е наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 година и 4 месеца.
Присъдата не била обжалвана и/или протестирана и е влязла в законна сила на
03.11.2022 г.
Поддържа се, че от така настъпилото ПТП пострадал велосипедистът
ПК, който получил множество телесни увреждания. Вследствие на това, той
бил транспортиран в МБАЛ „Света Петка" АД - гр. В, където въпреки
положените грижи и усилия от страна на лекуващите лекари, поради
несъвместимите с живота травматични увреждания, на 17.12.2021 г., ПК
починал в лечебното заведение.
Сочи се ,че ПК бил баща на ищцата С. П. К.. Починалият, заедно със
своята съпруга и дъщеря били едно задружно семейство, което споделяло
както радостите на живота, така и тъгата. Ищцата била изградила специална и
неповторима връзка със своя баща, а смъртта му била нанесла непоправим
2
удар в живота им занапред.
Твърди се ,че от дете ищцата била отглеждана от баща си и неговата
съпруга Е. В., която възприемала за своя биологична майка. С. К. била силно
привързана към баща си, както и той към нея. Помежду им съществувала
силна емоционална връзка и чувство на привързаност. С. в ранна и крехка
възраст била лишена от грижата, присъствието и любовта на баща си. Тя била
лишена от възможността да израства и да се изгражда като личност в
присъствието на своя баща, да бъде обгрижвана и отглеждана от него, тъй
като бащата бил единствен и незаменим участник в живота на всяко едно дете.
Да имаш баща означавало да имаш човек, който винаги ще бъде до теб, който
винаги ще те закриля и ще ти оказва нужната подкрепа. Покойният П бил
грижовен, отдаден и любящ баща, който давал всичко от себе си за
благополучието и щастието на семейството си. Връзката, която съществувала
между П и С., била изключителна силна. П дарявал дъщеря си с безкрайно
внимание, обич и грижа. Отделял й голяма част от времето си, като измислял
най-различни забавления. Сега С. била емоционално срината, питайки се
дали ще види баща си някога отново.
Загубата на един толкова скъп човек по такъв безсмислен и жесток
начин, без да има каквато и да е вина, била сложила отпечатък върху ищцата,
като този спомен щял да я преследва завинаги и щял да остави една рана,
която никога нямало да заздравее напълно. Датата на трагичното събитие се
превърнала в най-тежкия и най-черния ден за С., като нямало ден, в който тя
да не усеща липсата му и да не тъгува по него.
Нямало паричен еквивалент на загубата на ищцата, никой и нищо на
този свят не бил в състояние да върне светлината в дните й, да запълни
празнотата, която баща й бил оставил след себе си. Никой и нищо не можело
да го замести. Въпреки това, с оглед на справедливостта, С. следвало да бъде
компенсирана по някакъв начин.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Сеат
Леон" с рег. № **** е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/02/121000250502, валидна от
18.01.2021 г. до 17.01.2022 г., сключена със ЗД „Бул Инс" АД, то дружеството
се явявало пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.
Поддържа се ,че с оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането
3
искане от 04.02.2022 г., била предявена доброволна претенция за заплащане на
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени от Е. Д. В. и
С. П. К., като била образувана щета № **********.
С Писмо Изх. № НЩ-1010/15.02.2022 г., от ЗД „Бул Инс" АД поискали
представяне на допълнителни документи от образуваното и водено досъдебно
производство, документи, с които към тогавашния момент ищцата не
разполагала, поради което било невъзможно представянето им.
След изтичане на 3-месечния законоустановен срок от датата на
искането, дружеството нито отказало, нито изплатило застрахователно
обезщетение на С. К.. С оглед на това, за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящата претенция.
С. К. считала, че сума в размер на 150 000,00 лв., би успяла до някаква
степен да притъпи непоносимата мъка, която изпитва от загубата на баща си
ПК.
С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ, във
връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите дължал и лихва за забава от датата на
постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на
доброволна претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да се осъди ответника ЗД
„Бул Инс" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, *** да заплати на С. П. К., ЕГН
**********, непълнолетна, действаща със съгласието на Е. Д. В., ЕГН
**********, следната сума:
- 150 000,00 (сто и петдесет хиляди лева) лв. - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в следствие смъртта на баща й ПК, настъпила при ПТП от 09.12.2021
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 04.05.2022 г. - датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция
от страна на застрахователя до окончателно изплащане на обезщетението.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото, в цялост.
Към исковата молба са приложени следните писмени документи:
1.Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 254/10.12.2021 г. ; 2.
Протокол за оглед на местопроизшествие; 3. Фотоалбум; 4. Присъда №
4
7/19.10.2022 г. по НОХД № 231/2022 г. на Окръжен Съд В; 5. Епикриза,
Изх. № 9284/2021 г., при МБАЛ „Света Петка" АД - гр. В; 6. СМЕ на труп
№ 162/2021 г.; 7. Препис-звлечение от акт за смърт № 1140/20.12.2021 г.;
8. Удостоверение за наследници, Изх. № 8/05.01.2022 г.; 9. Искане до
ЗД „Бул Инс" АД от 04.02.2022 г.; 10.Писмо, Изх. № НЩ-1010/15.02.2022 г. от
ЗД „Бул Ине" АД; 11. Справка от Информационен център на Гаранционен
фонд; 12. Удостоверение за банкова сметка. Правят се доказателствени
искания.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул
Инс“АД е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва
изцяло иска по основание и размер, като неоснователен.
Твърди се, че исковата претенция е недопустима. Ищцата била
непълнолетна. Съгласно чл. 28 ал. 2 ГПК непълнолетните и ограничено
запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със
съгласието на родителите или попечителите си. В случая липсвало съгласие на
родител или попечител на непълнолетната ищца. Лицето Е. В. била съпруга на
покойния ПК, но не била майка, нито попечител на непълнолетната ищца С.
К..
Оспорва се иска по размер. Претенцията не отговаряла на
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и действителната
вреда.
Вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежала на
пълно главно доказване от страна на ищеца. Тя не била безспорно
обстоятелство и установяването й било в тежест на ищеца. Ищцата и
биологичния й баща ПК не живеели заедно. С. К. била живяла със своята
майка, а не се мащехата си Е. В. и баща й ПК.
Във връзка с процесното ПТП били заявени и други искове от различен
кръг роднини на покойния ПК. По търг.д. № 101/2023 година и 102/23 година
по описа на ОС В била заявена претенция брат, две сестри, едната от които
едноутробна и съпруга, като всеки от тях претендирал да имал „особена” и
„изключителна” връзка с покойния. По настоящето дело била заявена
претенция от дъщерята на покойния.
Твърди се от ответника, че покойният ПК е страдал от алкохолна
5
зависимост. Възниквал въпросът колко да са били в добри отношения
близките с един алкохолик. Ищцата твърди да била много привързана към
баща си. Колко да е привързана към алкохолно зависим човек, макар по
документи неин баща?
Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на
покойния ПК, като участник в движението по пътищата. Той бил управлявал
велосипед по противоправен, рисков и опасен за него самия начин, като е
можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е
представлява опасност за него, но не бил сторил необходимото. Така с
бездействието си се поставял в превишен риск, който можел да избегне, но не
го бил сторил, без значение правилата за предимство в конкретната пътна
ситуация. При проявена елементарна грижа и инстинкт за самосъхранение
ищецът можел да избегне удара, но не го бил сторил. ПК нарушил чл. 80, т.
1и т. 2 ЗДП ,който текст го задължавал да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението му извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост; да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение.
Твърди се, че ПК управлявал велосипед в тъмната част на денонощието
без задължителни по закон светлоотразители и светлоотразителна жилетка,
като така намалявал видимостта към себе си и допълнително се поставял в
риск. Управляваният от него велосипед не разполагал със задължителните
реквизити визирани в чл. 79 т. 3 и т. 5 ЗДвП.
ПК управлявал ППС върху пътното платно в тъмната част на
денонощието, като е бил със съдържание на алкохол в кръвта от 2,33 промила,
което обективно му е пречело да реагира на създалата се опасност.
Алкохолното опиване се било отразило върху него, като той бил със
значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителността, вниманието,
координацията. С поведението си, резултат от което е значително снижената
реакция и самокритичност на велосипедиста, той се поставял в значителен
риск, който бил реализиран. Изложеното съставлявало съпричиняване, тъй
като поведението на пострадалия било източник на повишена опасност, която
надхвърляла нормалните нива на риск.
Твърди се, че ПК управлявал велосипед в средата на пътната лента,
вместо в края й, като нарушавал чл. 15 ЗДП. На пътя водачът на пътно
6
превозно средство следвало да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение.
Иска се да бъдат съобразени указанията на ВС, дадени в т. 7 на ППВС
№ 17/63 година, относно задълженията на съдилищата при прилагане на чл. 51
ал. 2 ЗЗД: Пленумът счита, че трябва да обърне внимание на съдилищата при
разглеждане на делата за отговорността за вреди от непозволено увреждане да
прилагат правилно чл.51, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване
на резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложат
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може
да действа виновно.
Предвид присъдата по НОХД № 20221300200231 на ОС В и ако се
представят данни, че е влязла в сила, не се оспорва фактите, посочени в чл.
300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Доколкото се касаело за резултантно престъпление, не
се оспорва, че в резултат на процесното ПТП, по непредпазливост е причинена
смъртта на ПК от Л. Р., като водач на л.а. „Сеат” с рег. № ****, ако все пак се
представи подписана и подпечатана присъда, тъй като представената по
делото имала характер на неподписан документ с неясно авторство и
съответна на това доказателствена сила.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
С проекта на доклад по делото по чл.140, ал.3 ГПК, обявен за
окончателен с определение в открито съдебно заседание по делото на
05.04.2024г., съдът е приел за установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
Към датата на ПТП-09.12.2021г. по отношение на увреждащия л.а.
„Сеат Леон" с рег. № **** е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/02/121000250502, валидна от
7
18.01.2021 г. до 17.01.2022 г., сключена със ЗД „Бул Инс" АД .
С оглед на влязлата в сила присъда по НОХД № 20221300200231 на ОС
В на основание чл. 300 ГПК не подлежат на доказване деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От приложеното НОХД № 231/2022г. по описа на ОС-В се установява, че
с влязла в сила на 03.11.2022 г. Присъда №7/19.10.2022г. по НОХД № 231/2022
г. на ОС – В подсъдимият Л. С. Р. с ЕГН: ********** е признат за виновен в
това, че на 09.12.2021г. около 19.00 ч., в с.А, обл.В, по ул.А“, пред дом № 68, с
посока на движение от гр.В към гр.М при управление на МПС-лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ****, лична собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в закона за движение по
пътищата, а именно: чл.5, ал.2,т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътното превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС“, като
при управление на МПС - лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. №
**** не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са водачите на двуколесни ППС, в случая велосипедиста
ППК и чл.21, ал.1 от ЗДвП — „При избиране на скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта
км/ч - ППС от категорията „В“ в населено място - 50 км/ч, като при
управление, при избиране на скоростта на движение на МПС - лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ **** по двупосочен път се движел със
скорост от 80 км/ч при максимално разрешение 50 км/ч за МПС категория
„В“, застигнал, блъснал с предната броня на автомобила движещия се пред
него велосипедист ППК, ЕГН: ********** от с.А, обл.В и по непредпазливост
причинил смъртта му, за което е осъден за извършеното престъпление по
чл.343, ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с чл.5, ал.2, т.1, във вр.с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, във вр.с чл.371, т.2 от НПК във вр.с чл.372, ал.1 от НПК,
като Съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/
години, при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3/три/
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.58а,
ал.1 от НК, във вр.с чл.373, ал.2 от НПК Съдът е редуцирал така определеното
му наказание „лишаване от свобода“ с 1/3 и определил едно общо наказание
за подсъдимият, ,„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на
8
наложеното наказание ,„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът ,след като взе предвид
влязла в сила присъда, приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Л. С. Р., както и настъпилата смърт на ППК са
установени в настоящия процес с влязла в сила на 03.11.2022 г. Присъдата
№7/19.10.2022 г. по НОХД № 231/2022 г. на ОС – В.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 254/10.12.2021 г., приложен по делото.
Не е спорна родствената връзка между ищцата и починалия ППК, а
именно, че С. П. К. е негова дъщеря, видно от приложеното удостоверение за
наследници изх.№8/05.01.2022г. /л.24 от делото/.
По делото не е спорно обстоятелството, че на 04.02.2022 г. ищцата е
предявила писмена претенция пред ответното застрахователно дружество за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й
ППК, настъпила вследствие на процесното ПТП, на основание чл.380 от КЗ.
По претенцията ответникът образувал Щета №**********, видно от
приложеното писмо изх.№НЩ-2714/21.04.2022 г. /л.29 от делото/. С писмото
са изискани от ищцата да представи: допълнителни документи - влязъл в сила
съдебен акт или постановление за прекратяване на наказателното
производство, експетизи - АТЕ и СМЕ, протокол за оглед, Акт за смърт на
ПК, документ ,удостоверяващ представителната власт на Е. Д. в качеството й
на законен представител или попечител на ищцата. Ответникът изрично е
посочил, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача няма основание да изплати обезщетение.
Във връзка с направеното възражение от ответното дружество за
съпричиняване от страна на починалия велосипедист ППК по делото са
назначени САТЕ и допълнителна такава, както и съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/. От приетите заключения, неоспорени от страните и които
съда възприема, като компетентно изготвени и обосновани се установява, че:
ПТП е настъпило в рамките на населено място - с. А, обл. В, където
9
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Участъкът от пътя,
където е настъпило ПТП, е бил обозначен с хоризонталната маркировка -
прекъсната разделителна линия М3, съгласно чл.63, ал.2,т.5 ППЗДвП
"Единична прекъсната линия" - М3. На пътните превозни средства е
разрешено да я пресичат. Следователно в участъка е било разрешено
изпреварването чрез навлизане в съседната пътна лента.
Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, без
странично осветление, с нормална видимост при движение на лекия
автомобил с включени къси светлини и суха пътна настилка и прав пътен
участък. В участъка на ПТП не са констатирани крайпътни съоръжения или
растителност, които биха ограничили или намалили видимостта.
Велосипедистът ППК се е движел на около 2 метра вляво от десния край
на платното за движение, а не най-вдясно по платното за движение.
Произшествието е настъпило в дясната пътна лента по посоката на
движение на двамата участници, на около 2,0 метра в ляво от десния й край по
неговата ширина.
Съгласно заключението по основната съдебно-автотехническа
експертиза велосипедът ,управляван от починалия П.К, не е бил оборудван
със задължителните според закона средства за сигнализиране, като фар и
светлоотразители на задния калник и каплите, а велосипедиста е бил без
поставена светлоотразителна жилетка.
Вещото лице е посочило, че светлоотразителните елементи притежават
способност да отразяват както попадналата върху тях директна светлина от
фаровете, така и пречупените от пътната настилка светлинни лъчи от тях, като
при движение на къси светлини е възможно да се възприемат на максимално
разстояние на 130 - 150 метра фронтално пред автомобила.
При огледа на местопроизшествието не са установени спирачни следи от
гумите на лекия автомобил „Сеат Леон“. От липсата на спирачни следи
вещото лице формира технически извод, че скоростта на автомобила в
момента на удара и преди удара е била една и съща.
Посочено е, че скоростта на движение на лекия автомобил в момента на
удара е била около 80 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Сеат Леон“ при движение с реалната скорост от 80 км/час е около
67 метра, а при допустимата скорост от 50 км/ч в условията на
10
произшествието е около 33 метра. При тези данни за скоростта вещото лице
посочва, че ако велосипедистът е бил оборудван с необходимите светлинни и
светлоотразители елементи, видимостта на водача на лекия автомобил към
велосипедиста и в двата случая е щяла да бъде по-голяма от опасната му за
спиране зона.
Съгласно заключението по допълнителната САТЕ, в случая минималната
широчина на динамичния коридор на движение на велосипедиста е 0,85
метра. При така установената скорост на движение на автомобила от 80 км/ч
минимално необходимото странично отстояние/разстояние/ за безопасно
изпреварване на велосипедиста е 0,86 метра. При тези данни и предвид
широчината на дясната пътна лента вещото лице е достигнало до извода, че
маневрата изпреварване от автомобила на велосипедиста не е възможно да се
извърши безопасно, без да се навлезе в насрещната пътна лента.
В допълнителното заключение вещото лице е констатирало още от
приложения видеозапис, че водачът на автомобила не е възприел движещия се
пред него велосипедист като опасност до момента на удара, когато реагирал
със спиране, т.е не се наблюдават действия от страна на водача на автомобила
за заобикаляне изпреварване на попътно движещия се велосипед.
От заключението на приетата СМЕ се установява, че починалият
велосипедист ПК в условията на ПТП е бил алкохолно повлиян с установена
концентрация на алкохол в кръвта 2,33 ‰ ,установена от извършена токсико-
химична експертиза. Вещото лице е посочило, че тази концентрация отговаря
на средна степен на алкохолно опиване, която се определя при стойност от
1,50 ‰ - 2,50‰. Сочи, че при концентрация на алкохол в кръвта над 3 ‰ може
да настъпи смъртоносно отравяне. Установената концентрация от 2,33 ‰
води до значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, значително
потискане на централната нервна система. Вещото лице посочва, че в случая
по делото липсват данни за изясняване на връзката на починалия К с приема
на алкохол.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката ККВ. От показанията на
свидетелката се установява, че същата е първа братовчедка на Е. Д. В.-съпруга
11
на починалия П К. Познава цялото семейство – П, Е., а ищцата С. от малка-
след раждането й. До настъпване на ПТП всички са живели в с. А,
Свидетелката посочва, че Е. и П отглеждат ищцата С. от нейното раждане,
като Е.-съпругата на починалия полага грижи за нея и след смъртта на бащата
и понастоящем. Ищцата е ходила на училище в А. На училище я водела Е.-
съпругата на починалия П Е., която ищцата възприемала като майка. П се
грижил главно за издръжката на семейството, както и съпругата му Е..
Ищцата и покойния й баща били в много добри отношения. След смъртта на
баща си ищцата била силно притеснена и от факта, че не иска да осъществява
никакви контакти с биологичната си майка, която не познавала. Свидетелката
изказва лични впечатления, че и към момента ищцата продължава да страда
за баща си, въпреки изминалия период от две години, като често ходела на
гроба на баща си.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх.№ гр.д.№454/2022
г., с влязло в сила на 04.05.2023 г. решение №82/23.03.2023 г. постановено по
гр.д.№454/2022 г. по описа на Районен съд-Л ищцата С. П. К. е настанена в
семейството на близки , това на Е. Д. В. ЕГН ********** с адрес, ***, с.СМ,
общ.Л, обл.М за срок до навършване на пълнолетие на детето.
По делото са приложени и два социални доклада от 05.07.2022 г. и от
01.02.2023 г. ,и двата на Отдел“Закрила на детето“- гр. Димово за лицето А. Р.
Р. - биологична майка на ищцата. От докладите е видно, че самата Р. пред
социалните работници заявила, че от дълго време няма контакти с ищцата,
като последната не е правела опити да контактува с нея, не се обажда, не я
търси. Р. не е потърсила съдействие за провеждане на срещи с ищцата.
И в двата доклада социалните работници са стигнали до идентични
изводи, че в семейството на А. Р. Р. няма достатъчно предпоставки за
осигуряване на сигурна и безопасна среда за отглеждането, възпитанието и
обучението на детето С. П. К.. При оценката на потребностите на детето и
преценка на неговия интерес от страна на водещ случай – ДСП -Л би могло да
се работи в насока възстановяване на връзката родител-дете и работа в
бъдеща дългосрочна алтернативна-осигуряване на принадлежност и
идентичност на детето към биологичното семейство и евентуалното му
отглеждане в същото, за което ДСП-ОДЗ Димово се ангажира активно да
сътрудничи.
12
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
В случая исковата молба е предявена от ищцата С. П. К., действаща със
съгласието на Е. Д. В.. Видно от приложеното удостоверение изх.№ гр.д.
№454/2022г. непълнолетната ищца С. П. К. е настанена по съдебен ред в
семейството на Е. Д. В.. В случая Е. Д. В., която осъществява заместващата
грижа за детето, макар че не придобива родителски права и задължения може
да извършва необходимите правни действия за защита на личните й права,
като действа и като неин особен представител съгласно чл. 137, ал. 4 СК във
вр. с чл.28,ал.2 ГПК и изрази съгласие за извършване на съдопроизводствени
действия от непълнолетната ищца и за упълномощаване на процесуален
представител за това.
Ищцата е дете-низходящ от първа степен на починал в ПТП, предвид
което притежава активна материалноправна легитимация да претендира
репарация на причинените й, вследствие смъртта на нейния родител, вреди.
Същата е от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда.
В случая ищцата е изпълнила процедурата по чл.380 от КЗ.Видно от
приложеното писмо изх.№НЩ-2714/21.04.2022г. /л.29 от делото/ на ответното
13
дружество ищцата на 04.02.2022г. е предявила писмена претенция пред
ответника по която е образувана Щета №**********. От писмото се
установява, че на практика ответникът е постановил отказ за определяне и
изплащане на обезщетение, доколкото изрично е посочил, че до представяне
на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача няма основание да
изплати обезщетение, с какъвто ищцата не е разполагала към посочената дата.
Окончателният тримесечен срок по чл.496 КЗ за произнасяне по претенцията е
изтекъл на 04.05.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид
влязлата в сила на 03.11.2022 г. Присъдата №7/19.10.2022 г. по НОХД №
231/2022 г. на ОС – В приема, че по делото по безспорен начин се установяват
следните елементи на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане - деяние от водача на автомобила – Л. С. Р. причинил процесното
ПТП, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, причинен
вредоносен резултат - настъпилата смърт на велосипедиста ППК – баща на
ищцата, и наличие на причинна връзка между деянието и вредите, т. е. налице
е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт.
По делото не е спорно, че ответното дружество е застраховател на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Л. С. Р. ,управлявал л.а.
„Сеат Леон", с peг. № ****.
По силата на сключения договор застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
14
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид изложеното спорът между страните се концентрира до размера
на справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди, както и по отношение на наличието на принос от страна на починалия
велосипедист ППК за настъпване на вредоносния резултат.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ЗЗД.
В конкретния случай ответникът своевременно с писмения отговор е
направил възражение за съпричиняване от страна на починалия
велосипедист,твърдейки, че с поведението си последният е допуснал
нарушения на правилата, регламентирани в ЗДвП: управлявал е велосипед без
да е бил снабден с нужните реквизити на чл. 79, т. 3 и т.5 от ЗДвП -
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред
и червен светлоотразител отзад; бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда; бил е без
светлоотразителна жилетка извън населено място, в тъмната част на
денонощието и не се е движил възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение в нарушение на чл.80 ЗДвП; управлявал под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 2,33 промила,
което обективно му е пречело да реагира на създалата се опасност.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение №
20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г.
по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
15
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
От заключенията на приетите по делото съдебно-автотехническа
експертиза и допълнителна такава в действителност се доказва допуснати
нарушения на чл. 79, т. 3 и т.5 от ЗДвП от страна на починалия велосипедист
К, доколкото е управлявал велосипеда на около 2 метра вляво от десния край
на платното за движение, а не най-вдясно по платното за движение и без
поставени на велосипеда средства за сигнализиране - фар отпред и
светлоотлазители на задния калник и каплите. Настоящият състав намира
обаче, че по делото не се доказа наличието на причинна връзка между това
нарушение и настъпилия вредоносен резултат.
От приложената присъда на наказателния съд и от заключенията на
съдебната автотехническа експертиза е безспорно доказано по делото, че
виновния водач Л. Р. е управлявал с превишена скорост от 80 км./ч., вместо с
допустимата за участъка от 50 км./ч. Ако водачът Р. беше управлявал с
разрешената скорост от 50км.ч ,същият би възприел велосипедиста починалия
ПК в осветената част от фаровете, която според заключението и вещото лице е
50 м. и би имал възможност да спре своевременно, тъй като опасната му зона
за спиране би била 33 метра и би предотвратил настъпване на
произшествието. В конкретния случай водачът Л. Р. не е възприел изобщо
движещия се пред него велосипедист като опасност до момента на удара,
когато реагирал със задействане на спирачките, следователно същият не е
наблюдавал непрекъснато пътя пред себе си. Вещото лице е посочило, че в
случая няма спирачни следи, следователно скоростта на водача на лекия
автомобил е била една и съща и при удара, т.е 80км/ч.
За да е налице принос на увредения е необходимо не само извършените
от пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и
16
нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. На следващо място следва да се
отбележи, че инцидентът е настъпил на прав участък без каквито и да било
препятствия, ограничаващи видимостта на водача Р, който дори не е
предприел никакви действия за осъществяване на маневра „изпреварване“ на
попътно движещия се велосипедист с преминаване в насрещната пътна лента,
доколкото от експертното заключение се посочва, че дори велосипедистът да
се е движил възможно най-вдясно на пътното платно за осъществяване на
маневрата изпреварване водачът на лекия автомобил е следвало да навлезе в
лентата за насрещно движение.
Също така по делото не са събрани доказателства, че алкохолно
повлияния велосипедист не е контролирал управляваното от него превозно
средство / задължение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП/. Няма данни да е извършвал по
време на движението си действия, поставящи в опасност другите участници в
движението, например да е криволичил по пътя. Напротив същият се е
движил в права линия пред автомобила управляван от Р., което се установява и
от приложената към САТЕ схема.
Настоящия състав намира, че своевременно въведеното твърдения за
допуснато нарушение на чл. 80 от ЗДвП, с които пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като е бил без светлоотразителна
жилетка за недоказано.
Видно от присъдата и от съдебно-автотехническата експретиза
произшествието е настъпило в границите на населеното място-с.А по ул.“А“
пред дом №**. Липсата на светлоотразителна жилетка не представлява
нарушение на чл. 80 от ЗДвП, тъй като това задължение на велосипедистите се
отнася за движение извън населени места и с намалена видимост, а
произшествието е настъпило в рамките на населеното място. На следващо
място съдът намира, че по делото не е установена причинната връзка между
липсата на светлоотразителна жилетка на велосипедиста и настъпването на
ПТП.
В обобщение от изложеното изрично се установява, че произшествието е
настъпило вследствие неправомерните субективни действия на водача на
лекия автомобил, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда, който
водач е имал възможност да предотврати удара, ако се е движел с
17
разрешената за участъка скорост от 50 км./ч.
Ето защо настоящият състав счита, че в случая не се доказано
съпричиняване от страна на починалия велосипедист ПК, тъй като липсват
доказателства нарушенията от последния да са в пряка причинна връзка с
настъпване на вредоносния резултат, предвид на което обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ не подлежи на редуциране.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост -чл. 52 от ЗЗД. По отношение размера на платимото
застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост
и според действително установения (доказан) техен размер.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът
следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия.
Понесените от ищцата С. П. К. неимуществените вреди се установяват
от съвкупния анализ на събраните доказателства, включително и гласни
18
такива, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът цени като
непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективното
състоянието на ищцата. Съдът намира за доказано, че внезапния инцидент и
последвалата смърт на нейния баща ППК е възприета от ищцата като
трагична загуба и е засегнала значително неимуществената й сфера. Към
датата на смъртта на баща си ищцата е била невръстно дете едва 14-годишна.
От личните и непосредствени впечатления на свидетеля К.Ванчова се
установява, че ищцата преживяла много тежко загубата на баща си – много
тъгувала и скърбяла, често ходела на гроба.
Свидетелката сочи, че отношенията между ищцата и баща й били много
добри и хармонични, както и със съпругата на починалия Е. Д. В.. Ищцата от
раждането си е отгледана от починалия баща П.К, като не познава майка си,
поради изоставянето й и пълното дезинтересиране на последната.
Доказателство в тази насока са и приложените социални доклади на ОДЗ-
Димово. Безспорно е, че невръстното дете – ищцата е имала и разчитала
единствено на неговата подкрепа. Единствено от баща си получавала обич,
подкрепа, издръжка и подсигуряване на всичко необходимо. Свидетелката
сочи, че в грижите за ищцата бащата бил подпомаган и от съпругата си Е. Д.,
която ищцата възприемала като майка. Следователно същата е живяла в
задружна семейна среда с взаимна обич и подкрепа. При тези обстоятелства
житейски логично е, че внезапната загуба на единствения родител, който
отглеждал и подкрепял ищцата, е съпроводена със значителни болки и
страдания, които не са преодолени и към момента. И за в бъдеще ищцата, като
подрастващо дете завинаги е лишена от обичта и подкрепата на своя баща.
При преценката на обективния размер следва да се отчитат
действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили
се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма
част от случаите целия живот на пострадалата /в т. см. Реш. № 958/29.09.2009
г. пост. по т. д. № 355/2009 г. на І ТО на ВКС, Опр. № 708/08.12.2009 г. на ВКС,
пост. по т. д. № 622/2009 г. /. Преценката трябва да се прави и при
19
съобразяване на историята на пострадалата. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително
интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията
за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че със
смъртта на баща си П.К ищцата е загубила най-важния и значим човек и
присъствие в живота. Подкрепата, съветите и възможността да споделят
важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна.
При това положение следва да се приеме, че претърпените от ищцата С.
П. К. неимуществени вреди следва да се репарират в размер на сумата от 150
000 лева, който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Ето защо предявеният иск за неимуществени вреди, като основателен и
доказан следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 150 000 лв./сто и
петдесет хиляди лева/.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
Като изхожда от установените по делото факти относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на претърпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
04.05.2022 г.- датата на изтичане на законоустановения тримесечен срок до
окончателно изплащане на сумите, съдът намира за основателна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска
20
отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429,
ал. 2 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от
застрахователното покрие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , от дължимото от застрахователя по тази
задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
В случая ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред
ответника на 04.02.2022 г., но доколкото е отправила искане до съда за
присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от по-късна дата
– 04.05.2022 г. то и законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се присъди считано от заявената с исковата
молба дата - 04.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА:
С оглед изхода на спора на ответната страна не се следват разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски, в
случай, че такива са направени и доказани. С Определение №15/10.01.2024 г.,
постановено по настоящото дело, и на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което
разноски не й се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат П. З. П., ЕГН
********** от САК, съдебен адрес: гр.С, **** адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата в размер
на 10 650 лв./десет хиляди шестстотин и петдесет лева/.
21
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд - В сумата от 6 000 лв./шест хиляди лева/
- държавна такса и 200лв./двеста лева – изплатен депозит от бюджета на съда
за възнаграждение на съдебно-автотехническата експертиза.
Водим от горното Окръжен съд-В
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД на С. П. К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на Е. Д. В. с ЕГН **********, и двете със заявен
съдебен адрес: гр.С, **** сумата в размер на 150 000,00 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за търпените от
ПТП неимуществени вреди, настъпили от смъртта на баща й ППК ЕГН
********** - велосипедист, починал вследствие на ПТП настъпило на
09.12.2021 г. по вина на водача на л. а. "Сеат Леон" с рег.№ **** Л. С. Р.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. *** да заплати на адвокат П. З. П., ЕГН **********
от САК, съдебен адрес: гр.С, **** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в
размер на 10 650,00 лв./десет хиляди шестстотин и петдесет лева/, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. *** да заплати по сметка на Окръжен съд-В, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 6 000,00 лв./шест хиляди лева/ -
държавна такса и 200,00лв./двеста лева/ – разноски за депозит за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
22
23