№ 25
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900057 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ – Т. Р. Ц., с ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Р.
Д.а Ц., с ЕГН ********** и двамата с адрес: обл. С., гр.Б., ж.к. „С.“ 15, вх. В, ет.4, ап.10,
чрез пълномощника си адв. Р. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.„Ц.А.“ №1, ет.4 е
предявил срещу „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от
КЗ, за заплащане на сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес,
причинени при ПТП, настъпило на 22.08.2022г., около 18.00 ч., на път I-1, в района на км
184, между товарен автомобил -влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. №
СА 5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР, управляван от Л.А.К., ЕГН ********** и
лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от
Г.Т.Г, с ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № ВG/07/122001834476, валидна от
05.07.2022 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице пред
ответника - 19.09.2022г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски.
С протоколно определение на съда от 04.02.2025г. и на основание чл.214 от ГПК по
делото е допуснато изменение на размера на предявеният от ищеца - Т. Р. Ц., с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Д.а Ц., с ЕГН **********
против „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК ********** иск за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 от КЗ,
чрез неговото увеличение от 60 000 лева на 100 000 лева /сто хиляди лева/.
1
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.08.2022г., около 18.00 ч., на път I-1, в
района на км 184, водачът на влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА
5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР - Л.А.К., ЕГН **********, поради движение с
несъобразена скорост, със състоянието на пътя и с превозвания товар, навлязъл в лентата за
насрещно движение, вследствие на което настъпил удар между него и насрещно движещия
се лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от
Г.Т.Г, с ЕГН **********, като товарният автомобил се преобърнал на пътя, а лекият
автомобил напуснал пътното платно. При така реализираното ПТП били причинени телесни
увреждания на ищеца Т. Р. Ц. на 13г. - пътник в лекия автомобил марка и модел „Тойота
Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК.
Изложено е още от ищеца, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 168 от 25.08.2022 г. и било
образувано досъдебно производство № 260/2022 г. по описа на РУ на МВР - гр. Б., което с
постановление от 07.09.2022г. на ОП - С. било изпратено по компетентност на НСлС и
образувано досъдебно производство №73/2022г. по описа на НСлС, пр.пр. 2616/2022г. на
СОП.
Ищецът твърди, че след катастрофата бил транспортиран от екип на ЦСМП до
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД - гр. С. и приет в Детско неврохирургично отделение на
болницата за диагостично уточняване, клинично наблюдение и лечение, с контузия и рана на
главата и челото в дясно. Там му били направени редица изследвания и прегледи: клинични
лабораторни изследвания, утразвуково изследване на паремхимни коремни органи и
ретроперитунеум, рентгенография на гръден кош и бял дроб, КТ без контраст на глава/лицев
скелет – нативно, както и консултативни преглреди с детски хирург, детски травматолог,
лицево-челюстен хирург и офталмолог, от които били констатирани следните увреждания на
ищеца, настъпили в резултат на ПТП: в областта на главата данни за наличие на фрактура на
фронталната кост в дясно с импресия на фрагмента към паренхима около 4 мм., фрактурната
линия проследявана и към носната кост периорбитално и в дясно; единична въздушна зона в
дясно фронтално; течни колекции в носните кухини вдясно; коагулуми в двете ноздри;
оскъдно кръвенисти материи и коагулуми във фаринкса; лицева асиметрия поради
периорбитален хематом вдясно; рентгенови данни за фрактура на носни кости без
дислокация; фрактура на десен инфраорбитален ръб и хемосинус вдясно; оток и
кръвонасядане на горен клепач на дясно око; конюктивна инфекция без секрет. Била му
назначена и проведена терапевтична схема за медикаментозно лечение по време на
болничния престой, като бил изписан на 30.08.2022г. с окончателна диагноза: Контузио
церебри; Х.С.Т.; Пневмоцефалия мин.; Ф-ра линеарис осис фронталис декс.; Контузио
регио фронталис капитис.
Ищецът твърди още, че пътният инцидент и внезапно увреденото му здраве, довели
до значителни болки и страдания за него.
Излага се още в исковата молба, че вследствие на получената сериозна травма на
главата и настъпилите вследствие на нея множество фрактури ищецът се оплаквал от
2
постоянно нарастващо, мъчително главоболие, а болките се засилвали още повече при всеки
опит за активна физическа дейност и натоварване. Това силно го напрягало и го
принуждавало предимно да лежи в покой. Налагало се да избягва всякакви резки движения
и вибрации на тялото, тъй като засилвали постоянните му болки в главата. Оплаквал се от
замаяност и причерняване при изправяне, което водело и до нестабилност и загуба на
равновесие при ходене и изправен стоеж. Чувствал се дезориентиран и имал проблеми с
концентрацията. Трудно му било да се съсредоточи върху случващото се в ежедневието. При
гледане на телевизия или на друг вид екран лъченията го дразнели и му прилошавало от тях.
Имал проблеми с храненето, поради гаденето предизвикано от силното главоболие и
замаяността, вследствие на което и апетитът му намалял. В резултат на получените
травматични увреждания носът му бил силно отекъл и болезнен, което довело и да
затруднения с дишането, а при говор получавал неприятни дразнещи болки. Налагало се да
разчита на помощта на своите близки за ежедневните си нужди. Силно го изнервял и
напрягал фактът, че в периода на възстановяването му е трябвало да се въздържа от активна
физическа дейност и предимно да лежи в покой, тъй като преди това бил енергичен и
активен. Допълнителни страдания и дискомфорт през денонощието изпитвал от болките и
дразненията предизвикани от контакта на увредените места по главата му с възглавницата.
Ищецът твърди, че всички тези негативни последици от инцидента значително
влошили цялостното му битуване. Все още получавал периодично главоболие и се оплаквал
от общо неразположение.
Твърди, че освен физическите болки и страдания, които понасял след инцидента,
преживяното произшествие се отразило отрицателно и върху общото емоционално
състояние и на крехката му детска психика. Страдал от чести приливи на страх и
безпокойство, които силно го разстройвали и стресирали. Особено силно тези състояния се
проявявали нощем по време на сън, което разстройвало съня му, тъй като се будел често в
състояние на силна уплаха. След злополуката се притеснявал да се качи в автомобил.
Чувствал се напрегнат и неспокоен, когато се налагало да се вози в кола, защото се опасявал,
че произшествието може да се повтори и да пострада отново. Станал мълчалив и се затворил
в себе си, а мисълта за случилото се не спирала да го тормози. Страхувал се, че връстниците
му няма да го приемат между себе си както преди злополуката и че ще му се подиграват,
поради получената лицева асиметрия в следствие на множеството фактури и образували се
отоци, хематоми и кръвонасядания по главата и лицето му. За това се изолирал от външния
свят и нямал желание да се среща и общува с хора извън кръга на най-близките си. Изпитвал
страх, че ще му останат трайни последици от травмата на главата и няма да може да се върне
в състоянието си от преди инцидента и изпаднал в продължително депресивно състояние.
Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на влекач марка и
модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР,
управляван от Л.А.К. е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/07/122001834476, валидна от
05.07.2022 г. до 04.07.2023 г.
3
Ищецът твърди, че на 19.09.2022г., депозирал писмена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на
процесното ПТП, но и към момента на завеждане на исковата молба в съда, въпреки че бил
изтекъл законоустановения срок, застрахователят не определил и изплатил застрахователно
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. С оглед на това ищецът счита, че
застрахователя му дължи, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, и законната лихва върху
главницата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция - 19.09.2022г. до окончателното й заплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.Д. „Е.“ АД е подал писмен отговор чрез
процесуалния си представител юрк. С. К., с който е оспорил исковете по основание и
размер, като неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между З.Д. „Е.“ АД и Л.А.К - водач на товарен автомобил влекач, марка
„Мерцедес“, модел „Аксор 1840 LS“ с рег. № СА5221ТА.
Ответникът обаче е оспорил механизма на настъпване на ПТП описан в исковата
молба, вината на водача на товарния автомобил, наличието на неимуществени вреди за
ищеца. Изложил е и твърдение, че липсват данни за наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на сочения за виновен водач на товарен автомобил влекач, марка
„Мерцедес“, модел „Аксор 1840 LS“ с рег. №СА5221ТА и настъпването на вредоносния
резултат.
Поддържа, че представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
механизма на възникване на инцидента.
На следващо място ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице – Т. Р. Ц., като твърди, че към момента на ПТП е бил без
поставил обезопасителен колан. Счита, че при това положение приносът на пострадалия
следва да е в размер не по-малък от 50%.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ответникът счита същото за прекомерно завишено с оглед трайната съдебна практика
по сходни случаи. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не
кореспондира по размер със социално-икономическата конюктура в страната и
присъждането му в пълен размер ще наруши принципа на справедливостта, както и че
вместо да компенсира търпените болки и страдания от ищеца, ще доведе до неговото
обогатяване.
В отговора на исковата молба се оспорва и предявения акцесорен иск, поради
неоснователността на главния. Оспорва се и момента, от който се претендира законната
лихва върху застрахователното обезщетение, поддържа се, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.497 от КЗ.
4
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, като
неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на
допълнителната искова молба.
По делото с определение на съда от 14.07.2024г. е конституирана АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА като трето лице – помагач на страната на ответника.
Последната е депозирала становище по предявените искове на 29.07.2024г., с което
оспорва същите като неоснователни и недоказани. Моли за тяхното отхвърляне.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 168/25.08.2022год. и протокол за оглед на местопроизшествие от 22.08.2022г. е, че на
22.08.2022год. около 18.00 ч. в землището на с. Н., обл. С., на ПП I-1, 184 км., между
товарен автомобил -влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА,
теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР, управляван от Л.А.К., ЕГН ********** и лек автомобил
марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от Г.Т.Г, с ЕГН
********** е настъпило ПТП. В констативния протокол е отразено, че настоящият ищец е
пострадало лице при ПТП, като е оставен в болница под наблюдение. Установява се още от
посочените протоколи, че участвалите в ПТП МПС са с цялостна деформация.
От заключението по назначената КСМАТЕ се установява, че при ищеца Т. Р. Ц., в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие били налице следните травматични
увреждания: Черепномозъчна травма изразяваща се в импресионно счупване на челната кост
вдясно; Счупване на решетъчната кост; Разкъсно-контузна рана в челната област на главата
вдясно; Пневмоцефалия-наличие на въздушна колекция в черепната кухина; Лицева травма
изразяваща се в счупване на носните кости и счупване на долния ръб на дясната очница и
Кръвонасядане съчетано с травматичен оток на горния клепач на дясното око.
Вещите лица излагат, че раната на меките черепни обвивки с наличието на
подлежаща фрактура на челната кост е довела до осъществяване на пряка комуникация
между околната среда и черепната кухина, като увреждането по своя медикобиологичен
характер представлявало НАРАНЯВАНЕ ПРОНИКВАЩО В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА.
Счупването на решетъчната кост също водело до осъществяването на пряка комуникация
между околната среда и черепната кухина, което личало от доказаната при образното
изследване на главата пневмоцефалия и реализирало също горепосочения медикобиологичен
признак. Счупването на долния ръб на дясната очница ангажирало дясната ябълчна кост,
която анатомично и функционално участвала в изграждането на горната челюст, като
увреждането реалзирало медикобиологичният критерий СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.
Счупването на носните кости без разместване на фрагментите и разкъсно-контузната рана в
областта на челото били причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
5
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за всяко едно от уврежданията. Кръвонасядането
съчетано с травматичен оток на горния клепач на дясното око на ищеца, му било причинило
БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Установява се още от експертизата, че констатираната черепна травма е причинена от
ударно въздействие с голям интензитет и представлява високоенергийна травма.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че по повод причинените травматични
увреждания ищецът е бил подложен на медикаментозно лечение в болнични условия за
периода от 22-30.08.2022г.
Нараняванията му били локализирани в богато инервирани анатомични области -
глава и лице, поради което в първите дни след причиняването им била налице силна
болезненост с постепенно намаляващ интензитет, която изчезнала в рамките на около 30
дни. След този срок в резултат на черепната травма било налице в рамките на следващите
месеци, главоболие засилващо се при умствено натоварване, работа с компютри, гледане на
телевизия и излагане на пряко слънцегреене.
По отношение на последиците за ищеца към настоящия момент и за в бъдеще от
настъпилата злополука вещите лица сочат, че болки не следва да се проявяват на по-късен
етап. В резултат на счупването на решетъчната кост и нахлуването на въздух в черепната
кухина било възможно да е настъпило прекъсване на обонятелните нерви и загуба на
обоняние, което ако е налице следвало да се докаже чрез извършването на специализирано
изследване -олфактометрия. Прекъсването на обонятелните нерви водело до загуба на
сетивото доживот. В проведеното на 04.02.2025г. съдебно заседание вещото лице – д-р Т.
допълва, че органична увреда на мозъка няма налице при Т. Ц., както и че от представените
с молбата на ищеца от 06.12.2024г. медицински документи се доказвало, че при ищеца е
налице загуба на обоняние, която последица била до живот. Двата анализатора -
обонятелния и вкусовия, били свързани функционално и загубата на обоняние качествено
променяло вкусовите усещания. Загубата на обоняние поставяла ищеца в реална опасност за
живота по всяко едно време.
Установява се от заключението на КСМАТЕ, че е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания по повод, на които било
проведено лечението на ищеца и процесното пътнотранспортно произшествие.
Установява се още от заключението на КСМАТЕ, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм:
На 22.08.2022 година към 18.00 часа - светлата част на денонощието, по път I-1 от
републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 184+000 - землището на с. Н., община
Б., при сухо асфалтово покритие, със скорост около 66 км/час, в посока от гр. С. към гр. В.,
се движил товарен състав с влекач „Мерцедес Актрос 1840 ЛС“ с регистрационен номер
СА5221ТА, управляван от Л.А.К с прикачено към него полуремарке - цистерна марка,
„Евротанк" с регистрационен номер С 5374 ЕР.
Платното за движение в този участък от пътя било двупосочно, с по една лента за
6
движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3,5 метра, отделени една от
друга посредством двойна, непрекъсната червена линия, като преди зоната на ПТП били
поставени пътни знаци, указващи въвеждане на временна организация и безопасност на
движението (ВОБД).
Придвижвайки се по гореописания начин, съставът преодолял лява хоризонтална
крива, по отношение посоката си на движение и навлязъл в прав участък, където плавно се
отклонил вляво, по отношение първоначалната си посока на движение и така преминал през
насрещната лента за движение и с лявата си челна и странична част се ударил в стоманената
предпазна ограда, ограничаваща в ляво платното за движение. След този удар, водачът
реагирал с рязко насочване на челната част в дясно с цел навлизане в лентата си за
движение, но в определеното в експертизата място на удара, с челната си част ударил
челната част на движещият се в дясната си пътна лента лек автомобил „Тойота Ленд
Круизер“ с регистрационен номер ВР 1632 СК, управляван от Г.Т.Г в посока В. - С.. От
ударът кинетичната енергия на лекият автомобил изцяло била превърната в енергия за
деформации и автомобилът бил отхвърлен в посока назад, и в дясно, по отношение
първоначалната му посока като започнал ротационно движение с ос на въртене
вертикалната му ос, в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и
о
към момента, когато се завъртял най- малко на 90, левите му гуми срещнали някаква
преграда - възможно било това да е денивелация в крайпътното пространство, дънер на
дърво, тъй като преди установяване този автомобил се движил и в зоната на крайпътното
пространство, която преграда предизвикала обръщане на автомобила на лявата му странична
част и така той се установил на място.
След удара, товарният състав, следствие на рязката маневра за движение вдясно,
също започнал ротационно движение с ос на въртене вертикалната си ос, но по посока на
въртенето на часовниковата стрелка, при което настъпили условия за преобръщане в ляво,
о
по отношение надлъжна си ос и съставът се преобърнал на 90 на лявата си странична част,
като се установил на място. Това преобръщане било възможно да е предизвикано и от
инерционното движение на течен товар в цистерната, съчетано с посоката на
първоначалното движение на състава.
Вещите лица излагат, че описаната фактическа обстановка по възникването и
развитието на ПТП показвала, че от техническа и професионална гледна точка,
първопричината за настъпване на ПТП следвало да се търси в субективните действия на
водачът на товарния състав - Л.А.К, който в зоната на ПТП не контролирал непрекъснато
управляваното от него ППС, както и в последващите му резки действия с органите за
управление на състава, навеждащи към внезапно стряскане на водача и довели до
преобръщане на състава.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че наличието на поставен обезопасителен
колан от ищеца, предвид механизма на получаване на травматичните му увреждания не би
предотвратило тяхното получаване. Това било така, защото черепномозъчната травма на
ищеца можело да се причини и от части на автомобилното купе, които са навлезли вътре в
7
купето в резултат на удара и при поставен обезопасителен колан, а деформацията на
автомобила, в който пътувал ищеца при ПТП била цялостна.
В експертното заключение е посочено също, че в зоната на ЛЕНТАТА ЗА
ДВИЖЕНИЕ, по която се движил товарния състав е съществувало някакво нарушение –
дупка на пътното платно, която не се установява обаче къде точно се намира. Тук следва да
се посочи, че при забелязване на опасност за движението, на водачът законово е вменено да
намали скоростта на движение и при необходимост да спре.
В настоящото съдебно производство е изслушано заключение и на съдебно-
психологична експертиза, от което се установява, че претърпяното ПТП на 22.08.2022г.
представлявало неблагоприятно събитие в живота на ищеца, довело до нарушаване на
психологическото му благополучие за продължителен период от време.
Ищецът бил понесъл болки и неудобства по време на лечебния и възстановителния
период, най-интензивни през първите дни след инцидента, когато бил неспокоен, тревожен,
потиснат и изпитвал, макар и недостатъчно осъзнат страх за здравето и живота си, както и за
тези на своя баща. Впоследствие бил нарушен обичайния му житейски стереотип, наложило
му се да бъде в покой за продължителен период от време, което било трудно за дете на
възрастта, в която се е намирал /13 годишен тогава/, бил лишен от обичайната си активност,
общуване с връстници и забавления. Бил зависим от грижите на близките си в обслужването
на ежедневните си нужди.
Вещото лице установява още, че ищецът няма запазен спомен за инцидента, този
период за него бил покрит с амнезия, което от психологическа гледна точка било
благоприятно, поради спестяването на стреса и ужаса от катастрофалното събитие, както и
от възникване впоследствие на посттравматичен стрес или други емоционални разстройства.
Интелектуалните възможности на ищеца се определяли в нисък вариант на нормата,
социално съобусловен. Конкретните постижения при него били в границите на лека /в
диапазона към умерена/ умствена изостаналост, каквато в действителност не била налице,
тъй като не се касаело за умствен дефицит, а за липса на каквито и да било ограмотителни
въздействия и изисквания към него. Измерено било IQ-52, без съществени различия в
успеваемостта при вербалния и практическия дял. Ищецът притежавал много ниско ниво на
обща осведоменост, липсвали при него училищни познания и интереси, както и създадени
навици и мотивация за справяне. Мисленето било развито на ниско абстрактно ниво,
обобщаването се извършвало по функционални признаци. При изследване на
конструктивния праксис се наблюдавала липса на развито пространствено мислене, но се
набелязвали и затруднения, които можело да бъдат преценени като такива от органичен тип.
Това обстоятелство правело трудно диференцирането на евентуални нарушения вследствие
на понесената травма на главата, но от анамнезните данни и наблюдението по време на
изследването такива не можело да бъдат изключени.
Към настоящия момент при ищеца можело да се направи преценка за леко когнитивно
разстройство, нарушения в ефективната сфера и личностното функциониране, намален
фрустрационен /към препятстване толеранс/, повишена раздразнителност, чувство за
8
ощетеност от понесеното страдание, ограничаване на контактите и кръга на общуване,
поради избягване на силни дразнители-шум, светлина, присъствие на много хора, известна
несигурност и повишена бдителност от съображения за самозащита.
Последиците занапред можело да се обсъждат само хипотетично, тъй като можело да
бъдат компенсирани /при липса на органична увреда на мозъка/ или да се развият в по-
сериозно когнитивно разстройство /снижаване на познавателните способности от органичен
тип/, органично личностно или афективно разстройство, състояния които щели да нарушат в
значителна степен способността му за адекватно житейско справяне.
От показанията на свидетелката П.С. Д.а се установява, че след катастрофата ищецът
бил на количка в болница УМБАЛСМ „Н. И. П.“. Оплаквал се от болки в главата, болки в
носа и в едното око. Оплаквал се също, че не виждал с едното око, което държал с ръка. В
болница ищецът бил 7-8 дни, като за него там се грижила майка му, защото той не ставал от
леглото. Майка му го миела, обличала, хранела, слагала му подлога, на която ходел до
тоалетна. Непосредствено след катастрофата ищецът не говорел. На третия ден започнал да
пита за баща си и чичо си как са. Свидетелката излага, че нея не я е познал повече от две
седмици след като се прибрал от болницата. След изписването му от болницата и
прибирането му вкъщи Т. постоянно лежал, с майка си ходел до тоалетна, не искал да
говори, не общувал. Той не можел и да ходи самостоятелно до тоалетна, майка му го
придържала. Месец и нещо се оплаквал от силно главоболие и не искал светлина и шум.
През този един месец майка му полагала изключително големи грижи за него - да го храни,
да го преоблича, да го къпе. Той постоянно казвал, че се срамува някой да се грижи за него.
Болките в главата му продължили повече от месец. Т. Ц. искал само да лежи. След
катастрофата ищецът се отчуждил, не бил същото дете. Преди катастрофата излизал
постоянно със сина на свидетелката, а след нея много време не можел да играе с деца. След
катастрофата му останал белег на челото от дясната страна. Изкривяването на лицето му
продължило около 10 - 15 дни след изписването му от болницата. Ищецът посещавал само
ресурсен учител, тъй като бил със 75 % ТЕЛК от раждането си.
С определение на съда от 14.07.2024г. по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, сключено с ответника З.Д. „Е.“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, към момента на процесното ПТП, за товарен автомобил -
влекач, марка „Мерцедес“, модел „Аксор 1840 LS“ с рег. №СА5221ТА, сключено със
застрахователна полица № ВG/07/122001834476, валидна от 05.07.2022 г. до 04.07.2023 г.
Видно от представената с и.м., молба на Т. Р. Ц. от 19.09.2022 год. до ЗД „Е.” АД е, че
ищецът е спазил процедурата визирана в разпоредбата на чл.380 от КЗ и е отправил към
ответника писмена извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП. Липсват данни по делото ответникът да се е
произнесъл по претенцията на ищеца, като определи и изплати застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
9
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
10
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Т. Ц. до ЗД
„Е.” АД, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ /19.12.2022 год./
застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на товарен автомобил - влекач марка и модел „Мерцедес
Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА, теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР - Л.А.К., който в
зоната на ПТП не контролирал непрекъснато управляваното от него ППС, извършвал резки
действия с органите за управление на състава, навеждащи към внезапно стряскане на водача
и довели до преобръщане на товарния състав.
Установено бе и че на ищеца при ПТП са били причинени следните травматични
увреждания: Черепномозъчна травма изразяваща се в импресионно счупване на челната кост
вдясно; Счупване на решетъчната кост; Разкъсно-контузна рана в челната област на главата
вдясно; Пневмоцефалия-наличие на въздушна колекция в черепната кухина; Лицева травма
изразяваща се в счупване на носните кости и счупване на долния ръб на дясната очница и
Кръвонасядане съчетано с травматичен оток на горния клепач на дясното око, причинили на
ищеца болка и страдание, които увреждания са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство
не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по
несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
11
обстоятелството, че за товарния автомобил, управляван при ПТП от деликвента – Л.А.К, е
била сключена със ЗД „Е.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № ВG/07/122001834476, валидна от 05.07.2022 г. до 04.07.2023
г., т.е. към датата на ПТП, 22.08.2022год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на силни физически болки и
страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и трайни и необратими
последици за здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в нормалния му
начин на живот.
От заключението на обсъдената по-горе експертиза бяха установени както
интензитета и продължителността във времето на физическите болки и страдания, понесени
от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при ПТП травматични
увреждания. Установено бе, че уврежданията на ищеца се възстановили в рамките на 30 дни,
като в рамките на този период ищецът търпял по интензивни болки и страдания. След този
период ищецът изпитвал главоболие при умствено натоварване и гледане на екранни
устройства. Установи се също така по делото, че в резултат на счупването на решетъчната
кост и нахлуването на въздух в черепната кухина на ищеца е настъпило прекъсване на
обонятелните му нерви и е налице при него на загуба на обоняние. Прекъсването на
обонятелните нерви водело до загуба на сетивото доживот. Двата анализатора - обонятелния
и вкусовия, били свързани функционално и загубата на обоняние качествено променяло
вкусовите усещания. Загубата на обоняние поставяла ищеца в реална опасност за живота по
всяко едно време. Съдът приема, че следва да съобрази и уврежданията на ищеца, които не
са заявени с исковата молба, но са установени в хода на съдебното производство, тъй като
пострадалият ищец обичайно не разполага със специални медицински познания. С оглед на
това когато в исковата молба ищецът е описал влошеното си здравословно състояние, без
изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата физика и
здравословно състояние и е поискана съдебно - медицинска експертиза за тяхното
установяване, няма основание да се приеме, че в претенцията на ищеца не е включено едно
или друго конкретно негативно изменение, което от своя страна да е основание на съда да
отхвърли иска за вреди за съответстващата му част. В този смисъл е Решение № 268 от 24.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 2525/2015 г., III г. о., ГК.
От заключението по приетата съдебно-психологическа експертиза се установиха и
промени в психичното състояние на ищеца Т. Ц., изразяващи се в леко когнитивно
разстройство, нарушения в ефективната сфера и личностното функциониране, намален
12
фрустрационен /към препятстване/ толеранс, повишена раздразнителност, чувство за
ощетеност от понесеното страдание, ограничаване на контактите и кръга на общуване,
поради избягване на силни дразнители-шум, светлина, присъствие на много хора, известна
несигурност и повишена бдителност от съображения за самозащита.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – дете на 13 години към
момента на ПТП, е бил физически увреден по начин, който препятства до живот връщането
му към нормален и пълноценен начин на живот. Болките и страданията от физическите
увреждания на ищеца са отшумели за определен период от време, но при него ще остане
завинаги липсата на обоняние, което от своя страна води до качествена промяна на
вкусовите усещания, а в съвкупност до влошаване на качеството на живот, а отделно от това
и до риск за живота на ищеца в определени ситуации. От друга страна, съдът кредитира
заключението по приетата СПЕ и показанията на свидетелката Д.а в частта им касаеща
нарушенията при ищеца в ефективната сфера и личностното функциониране, намаления
фрустрационен /към препятстване/ толеранс, повишената раздразнителност, чувство за
ощетеност от понесеното страдание, ограничаване на контактите и кръга на общуване,
поради избягване на силни дразнители-шум, светлина, присъствие на много хора, известната
несигурност и повишена бдителност от съображения за самозащита, физическите болки
веднага след причиняване на травмите, както и болките и битовите неудобства по време на
възстановителния период.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Т. Р. Ц. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 80 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 19.09.2022 год. – датата, на която
ищецът е предявил пред ответника писмена застрахователна претенция да му бъде
изплатено застрахователното обезщетение, до окончателното му изплащане. Искът по
чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му
предявен размер от 100 000 лева.
Ответникът направи възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение поради действия на ищеца, довели до съпричиняване на
вредоносния резултат, които не се установиха в производството. Установи се от
заключението на КСМАТЕ, че наличието на поставен обезопасителен колан от ищеца,
предвид механизма на получаване на травматичните му увреждания не би предотвратило
тяхното получаване.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 106/21.02.2024 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди
13
да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска в
размер на 3200 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 880 лева –
заплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и СПЕ, съразмерно с уважената част от
исковете.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат. Липсва по делото и представен договор за
правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му, както и искане по чл.38, ал.2
от ЗА.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 700
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 300 лева – с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия с участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000
лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на
горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 230 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43 да
заплати на Т. Р. Ц., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Р.
Д.а Ц., с ЕГН ********** и двамата с адрес: обл. С., гр.Б., ж.к. „С.“ 15, вх. В, ет.4, ап.10,
сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 22.08.2022г., около 18.00 ч., на път I-1, в района на км 184, между
товарен автомобил - влекач марка и модел „Мерцедес Аксор 1840 ЛС“, с рег. № СА 5221 ТА,
теглещ цистерна с рег. № С 5374 ЕР, управляван от Л.А.К., с ЕГН ********** и лек
автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № ВР1632СК, управляван от Г.Т.Г, с
ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № ВG/07/122001834476, валидна от
05.07.2022 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице пред
ответника - 19.09.2022г. до окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за
14
причинени неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева /сто хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК **********, да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4 080 лева /четири хиляди и осемдесет лева/,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Т. Р. Ц., с ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Р. Д.а Ц., с ЕГН ********** и двамата с адрес: обл. С., гр.Б.,
ж.к. „С.“ 15, вх. В, ет.4, ап.10 да заплати на „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК ********** сумата от 230
лева /двеста и тридесет лева/, съставляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА (АПИ) с адрес: гр. С., п.к. 1606, бул. „М.” № 3 в качеството й на
трето лице – помагач на страната на ответника - „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15