№ 47493
гр. София, 15.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110137109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 230 и чл. 140, ал. 3, във вр. ал. 1 от ГПК.
По реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК исковото производство е спряно до
приключване с краен съдебен акт по гр. дело №2396/2020 г. по описа на СГС. С
писмо от 20.10.2025 г. СРС е уведомен за поставеновено влязло в сила решение,
с оглед на което делото подлежи на възобновяване и насрочване.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от Т.
С. Т. срещу П. Ж. П. за заплащане на сумата 4397,76 евро, от които 3814,76 евро
- главница 285,93 евро – лихва и 297,07 евро – разноски за застраховки,
представляваща ½ част от платените за периода 17.10.2019-07.01.2022г. от Т. С.
Т., в качеството й на солидарен длъжник, суми за погасяване на парично
задължение по договор за ипотечен кредит от 14.12.2009 г.,ведно с анекс от
13.01.2010г.,22.11.2011 г. и от 11.05.2016г., сключен между „Обединена българска
банка“ АД, като кредитор, и Т. С. Т. и П. Ж. П., като солидарни длъжници, ведно
със законна лихва върху стойността на главница /3814,76 евро/, считано от датата
на подаване на искова молба-08.07.2022 г., до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че по време на брака
между страните, прекратен с развод на 17.10.2019 г., за придобиване недвижим
имот са сключили договор за ипотечен кредит, по който са солидарни длъжници.
Поддържа се, че през исковия период задължението за изплащане на договора за
кредит е изпълнявано единствено от ищцата с лични средства.
Ответникът оспорва иска по допустимост с твърдение, че претенцията е
заявена по гр. дело №2396/2020 г. по описа на СГС. По същество оспорва, че за
ищцата е възникнало регресното право на парично вземане за част от платените
суми след развода. Поддържа, че по време на брака той е участвал в
задоволяване на нуждите на семейството, като по банковия кредит е изплатил
17 хил. евро и полагал грижи за домакинството; поел е всички разходи за
издръжка на семейството, в т.ч. грижите и обучението на децата. При придобито
жилище за нуждите на семейството, то задължението за изплащане на заема е
било поето двамата съпрузи и изпълнявано съвместно до развода. Намира, че
след това, респ. прекратяване на СИО, ищцата е придобила ½ ид.ч. от имота,
живее в него, и изплащането на кредита не следва да се определя като
задължение, поето изключително за задоволяване нуждите на семейството; всеки
1
биш съпруг отговаря самостоятелно за паричните задължения, които е поел, a
плащанията, направени я след развода са изцяло в негова полза, с оглед дела й
от имота и ползването му, и за негова сметка. Ответникът настоява, че обемът на
отговорност е по-малък, защото неговия принос по време на брака за нуждите на
семейството, в т.ч. за погасяване на заем, надхвърля ½ ид.ч. от имота, и не й
дължи половината от платеното.
Видно от крайния съдебен акт по гр. дело №2396/2020 г. по описа на СГС
не е приет за разглеждане осъдителен иск по чл. 127, ал. 2 от ГПК, нито с
идентичен на настоящото дело предмет, поради което към настоящия момент не
са налице условията по чл. 126 от ГПК, освен ако някоя страна не докаже друго.
Съдът, на осн. чл. 155 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че съгласно влязло в сила на 28.04.2025 г. Решение №210/27.02.2024
г.по в. гр. дело №2034/2024 г. по описа на САС, съдът 1) отхвърля предявения от
ищцата срещу ответника отрицателен установителен иск за признаване на
установено, че тя е изключителен собственик на придобития по време на брака
недвижим имот – ап. №7 (предмет на договора за ипотечен кредит), поради
липса на съвместен принос; 2) признава за установено, поради частична
трансформия на лични средства, че ищцата е изключителен собственик на
35000/111100 ид.ч. от придобития по време на брака й недвижим имот – ап. №7;
и 3) отхвърля предявеният от ищцата срещу ответника евентуален иск с правно
основание чл. 23 СК в останалата му част за разликата над 35000/111100 ид.ч. до
претендираните 84900/111100 ид.ч.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че по време на брака между страните, прекратен с
развод на 17.10.2019г., за семейни нужди е сключен договор за ипотечен кредит
от 14.12.2009 г.,ведно с анекс от 13.01.2010г.,22.11.2011 г. и от 11.05.2016г.,
между „Обединена българска банка“ АД, като кредитор, и Т. С. Т. и П. Ж. П.,
като солидарни длъжници, по който през исковия период са изплатени в цялост
задълженията, предмет на иска, от ищцата; размер на иска.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по иска правно основание чл. 127, ал. 2
от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение по договора за кредит, по което страните са поели задължение
за погасяване на кредита при условията на солидарна отговорност; изпълнението
на задълженията, произтичащи от договорите, от ищеца със собствени средства,
както и техния размер; размера на частта, надхвърляща припадащата му се част
от общия дълг. При установяване на тези обстоятелства, ответникът трябва да
докаже заплащането на припадащата се част от солидарния дълг, за което се
указва, че не сочи доказателства.
Представените от страните и служебно изискани документи са допустими
и относими; по искането за ССчЕ на ищеца следва да се предостави възможност
на страните за становище.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело №37109/2022 г. по описа на
СРС.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и
2
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните и служебно изискани
документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, за преценка събирането на ССчЕ изрично да посочат оспорват ли
приетите за евентуално безспорни обстоятелства, че през исковия период са
изплатени в цялост задълженията, предмет на иска, от ищцата; размер на иска.
При липса на изрично становище и за обезпечаване доказателствата за
насроченото открито съдебно заседание – съдът ще допусне ССчЕ за правилното
решаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2026 година от 09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните чрез
пълномощник.
Делото да се докладва след изтичане на едноседмичен срок за всяка
страна от връчването на определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3