Р Е Ш Е Н
И Е
№
99 12.05.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №66 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, Булстат ********* с адрес за
призоваване: гр.Благоевград, ул.“Св.Димитър Солунски“ №66 обжалва решението по
а.н.д.№839/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с компетентност за издаване на НП, липса на нарушения в процедурата по
административно наказване и доказано деяние. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В
писмена молба от 20.04.2021г. представителят на касатора поддържа жалбата.
Ответната
община Дупница в писмен отговор и чрез пълномощника в о.с.з. оспорва жалбата
като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че са налице
касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
неправилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПО-02-46/25.08.2020г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“, с което на община Дупница за нарушение на
чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че на 24.02.2020г. при
извършена съвместна проверка от длъжностни лица при АНО, РЗИ – Кюстендил, РИОСВ
– Перник, община Дупница и „ВиК“ ЕООД – Дупница на каптаж „Царичина“ в
землището на с.Големо село за питейно-битово снабдяване на с.Баланово е
установено, че отпадъчните води от селото се заустват посредством
канализационен колектор с посочени координати на левия бряг на р.Разметаница за
което съоръжение община Дупница няма издадено разрешително по чл.46, ал.1, т.3,
б.“б“ от ЗВ. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол и е дадено
на кмета на общината предписание за откриване на процедура по издаване на
необходимото разрешително. В указания срок общината е предприела посочените от
органа действия.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за съставен
АУАН и издадено НП от некомпетентни органи в нарушение на чл.201, ал.3 от ЗВ.
Съдът е посочил, че правилата по чл.201, ал.1 и ал.2 от ЗВ регламентират общата
компетентност, а нормата на чл.201, ал.3 от ЗВ е относима към процесния случай,
т.к. касае нарушението по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. По посочените правни доводи
съдът е отменил НП, без да разглежда спора по същество.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Неправилен
е изводът на районния съд за некомпетентност на актосъставителя и АНО.
Наложената
имуществена санкция е по състава на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ - за ползване от
община Дупница на воден обект без необходимото за това основание. Ползването се
изразява в заустване на отпадъчни води в р.Разметаница без издадено
разрешително за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ. Дължимото
разрешително се издава от директора на басейновата дирекция по см. на чл.52,
ал.1, т.4 от ЗВ, който орган осъществява контролът върху опазването на водния
обект, по отношение на спазване на нормативните изисквания и условията за
осъществяването на ползването на обекта, съгласно чл.186 от ЗВ. Изричната
законова регламентация за компетентните актосъставители и АНО по чл.201, ал.1-4
от ЗВ не съдържа норми в съотношение специални към общи. Правилата на чл.201,
ал.1 и ал.2 от ЗВ определят компетентните органи за нарушенията по чл.200,
ал.1, с изключение на нарушенията по т.16 и т.34, а правилата на чл.201, ал.3 и
ал.4 от ЗВ определят освен посочените компетентни органи в ал.1 и ал.2 и
органите по чл.190, ал.1 и ал.2 от ЗВ за нарушенията по чл.200, ал.1, т.2, 5 и
7 от закона. Употребеният съюз „и“ в чл.201, ал.3 от ЗВ синтактически свързва
хипотезите за компетентностите на органите по ал.1-4, което налага тяхното
едновременно прилагане, като ал.3 надгражда компетентността по ал.1 и ал.2, а
не я изключва. Така, чл.201, ал.3 от ЗВ ще се прилага за органите, изброени в
препращането по чл.190, ал.1 и ал.2 от ЗВ, но само в рамките на тяхната
компетентност, т.е. в зависимост от контролните им правомощия, възложени по
специалния закон и подзаконовите актове по неговото прилагане. В случая,
нарушението по АУАН и НП касае използване на воден обект без необходимото
основание, което е разрешително за ползване и който документ се издава от
директора на съответната басейнова дирекция. При това положение, компетентните
органи по процесното деяние се определят по реда на чл.201, ал.1 и ал.2 от ЗВ,
а не по чл.201, ал.3 и ал.4 от ЗВ. Актосъставителят е издал АУАН по изричното
делегиране на правото по заповед №РД-05-184/04.12.2018г. на директора на БД
„Западнобеломорски район“, поради което е осъществена хипотезата по чл.201,
ал.1, пр.2 от ЗВ, а АНО е директорът на дирекцията, съгласно възможността по
чл.201, ал.2 от ЗВ, на което правно основание е издаденото и самото НП.
Изводът
от горното е, че АУАН и оспореното НП са издадени от компетентни длъжностни
лица в рамките на разписаните в чл.201, ал.1 и ал.2 от ЗВ правомощия.
Изложеното
налага на основание чл.221, ал.2 от АПК отмяна на решението на районния съд. На
основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК и поради забраната за фактически
установявания по чл.220 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг
състав на районния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира
становище относно спазване на процедурата за издаване на НП и по съществото на
спора, изхождайки от обстоятелството, че НП е издадено от компетентен АНО при
съставен АУАН от оправомощено длъжностно лице.
По
искането за разноски на касатора:
На
основание чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН /в редакцията, обн.
ДВ, бр.13/14.02.2020г./ районният съд в зависимост от изхода на делото следва
да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото пред касационния
съд.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №288/15.12.2020г. по
а.н.д. №839/2020г. на РС – Дупница.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.