№ 138
гр. Харманли, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200352 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от Д. Г. Д., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „......, чрез
пълномощника адв.К.К., против Наказателно постановление №25-0271-000373 от
02.06.2025 година на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли.
Жалбоподателят твърди, че НП било незаконосъобразно и неправилно, тъй като били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва фактическите
констатации в НП. Нарушението било недоказано, а описаното деяние било
несъставомерно. Не били посочени всички признаци на процесното нарушение.
Правната квалификация била неправилна, което накърнявало правото му на защита.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
1
На 14.05.2025г., в 15:36 часа, в с.Поляново, общ.Харманли жалбоподателят
Д.Д., като водач на МПС – „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х ...... АР, при управление на
същото извършил маневра наляво и се блъснал в паркиран лек автомобил „Ауди А4“ с
рег.№ Х ...... МВ, вследствие на което станал причина за ПТП с материални щети.
Също така не останал на място до пристигане на компетентните органи на МВР и да
установи какви били последиците от произшествието.
С оглед на така установеното е съставен АУАН №3342307 от 14.05.2025г. от С.
К. – мл.автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП –
„предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях. ПТП от ЗДвП“ и по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП – „не спира и не
установява последиците от ПТП“. В
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан без
възражения.
Налична по делото е и справка за нарушител/водач, видно от която срещу
жалбоподателя има издадени ЕФ и НП.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в
ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №25-0271-000373 от
02.06.2025 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата
обстановка, като е прието, че с така извършеното жалбоподателят е нарушил чл.25
ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид това на основание чл.179 ал.2, вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв. и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН
№3342307 от 14.05.2025г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание
свидетели Д.Тинишев и С.К., служители на РУ-Харманли, които потвърдиха
обстоятелствата, описани в АУАН. Тези свидетелски показания съдът кредитира с
доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в
обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
2
приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
Заповед №272з-3469/25.11.2021г., което не се и оспорва по делото.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
АУАН отговаря на изискванията на чл.40 ал.1 и ал.3 и чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Съставен е в присъствието на нарушителя, предявен е на същия и му е връчен
екземпляр от него. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В
случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, позволяваща при отсъствие на
свидетели на нарушението актът да се състави в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от
ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта. По изложените
съображения съдът намира, че не представлява такова съществено нарушение и
подписването на акта само от един свидетел, дори той да е от категорията присъствали
при съставяне на акта. Критерият в случая, според съдебната теория и практика, е
обосноваността на констатациите на акта. В случая показанията на свидетелите К. и
Тинишев – съответно актосъставител и свидетел по акта, са логични и
непротиворечиви и позволяват на съда да формира изводи относно релевантните за
случая факти. Поради което в случая посочването и подписването на акта само от един
свидетел не съставлява според съда нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
По съществото на делото и по първото нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП
съдът намира следното:
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
3
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“
Във вина на жалбоподателя е вменено, че като водач на МПС – „Фолксваген
Голф“ с рег.№ Х ...... АР, при управление на същото, извършил маневра наляво и се
блъснал в паркиран лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ Х ...... МВ, вследствие на което
станал причина за ПТП. Безспорно жалбоподателят е водач по смисъла на т.25 от ДР
на ЗДвП, съгласно която "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Но
не се доказаха всички елементи от фактическия състав на процесното нарушение по
чл.25 ал.1 от ЗДвП, доколкото не се установи да има други участници в движението по
смисъла на т.28 от ДР на ЗДвП, които да се движат след него, преди него или да
минават покрай него, както регламентира чл.25 ал.1 от ЗДвП и за които
жалбоподателят да е създал опасност при управлението на своето мпс, поради
несъобразяването му преди извършване на маневрата с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Това е така тъй като според т.28 от ДР на ЗДвП "Участник в
движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или
бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“ В случая ПТП-то е станало с друго
паркирано МПС, което определено не покрива квалификацията „участник в
движението“. Фактите по делото отговарят и на понятието за паркирано МПС по
смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП. В конкретния случай при движението си
жалбоподателят е извършил маневра, при която е увредил паркиран автомобил. При
това положение тези факти не се подвеждат под състава на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Паркираният автомобил не е участник в движението, който да се движи след, преди
или да минава покрай жалбоподателя като водач. С приетата за нарушена по т. 1 от НП
правна норма се санкционира виновното несъобразяване на поведението на водача с
тези категории участници в движението, които са изрично изброени в съдържанието
на разпоредбата. Следователно приетата за нарушена правна норма на чл.25 ал.1 от
ЗДвП не отговаря от обективна страна и на фактите по делото за такова нарушение.
Когато водачът не съобразява поведението си с паркирано ППС и в резултат му
причинява имуществени вреди, това му поведение отново нарушава правилата за
движение. То обаче се подвежда под друга материалноправна норма, а именно на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който „всеки участник в движението по пътищата: 1. с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“.
Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в
движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл.
185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна
разпоредба.
Безспорно по делото се установи, съгласно свидетелските показания
4
(св.Тинишев и св.К.), а и не се оспорва от жалбоподателя предвид изявленията му,
депозирани в съдебно заседание, че в резултат на извършената от него при
управлението на автомобила маневра наляво, същият е ударил друго паркирано мпс,
при което на същото са нанесени материални щети. Следователно с поведението си, в
качеството му на водач на ППС, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да не причинява имуществени вреди, с което пък е осъществил
състава на горепосоченото нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици по реализираното ПТП, а
още по-малко де е можел във волево отношение. Въпреки това, той е могъл и
едновременно е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат. Увреденият
автомобил е бил паркиран и неподвижен, поради което той е представлявал видимо
препятствие за жалбоподателя. Същият е следвало да съобрази поведението си с
разС.ието до този друг автомобил и с неговото разположение, така че да извърши
безопасно маневрата. Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно – по
непредпазливост е причинил имуществени вреди другиму. Съгласно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
каквото предвиждане с оглед извършеното от жалбоподателя деяние липсва.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателаят е извършил виновно
нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и че направеното в наказателното
постановление описание на деянието по пункт 1 изцяло се подвежда под състава на
именно на това нарушение. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът изменя акта по
чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г на ОСС от І и ІІ колегия
на ВАС, в което е прието, че в производство по реда на раздел пети, глава трета на
ЗАНН, районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да се приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите
предпоставки да упражни правомощието си и да преквалифицира описаното в т.1
изпълнително деяние, за което е санкциониран жалбоподателят, тъй като не се прилага
закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, т. е. на обстоятелствата, които описват времето,
мястото, автора и начина на извършване на деянието. По никакъв начин не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, тъй като нито се прибавят, нито отпадат факти
от първоначалното обвинение. Фактическата обстановка, така, както е описан в т.1 от
5
НП, изцяло се запазва, като се подвежда под друг по-леко наказуем състав на
нарушение. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на обвинението има,
когато подсъдимият с оглед обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е
могъл да се защитава. В случая правота на защита по никакъв начин не е ограничено,
нито жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по
чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, като преквалифицира извършеното нарушение по т. 1 от НП от
нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП в такова по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и да измени
основанието за налагане на наказанието по чл.179, ал.1, т. 5 от ЗДвП в чл. 185 от ЗДвП.
Размерът на наказанието глоба съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП /в
редакцията, приложима към датата на нарушението -ДВ, бр. 97 от 2017 г./ е
фиксиран от 20 лева и следователно деянието е по-леко наказуемо.
По второто нарушение по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита следното:
Разпоредбата на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието. Жалбоподателят безспорно е водач на ППС, както се посочи по-
горе, като правилно е ангажирана отговорността му за нарушение по чл.123 ал.1, т.1
от ЗДвП, доколкото се установи по делото от неопроверганите гласни доказателства
(свидетелите Тинишев и К.), че същият при завиване наляво с управлявания от него
автомобил се ударил в друго паркирано мпс – лек автомобил „Ауди А 4“, с рег.№ Х
...... МВ, предизвиквайки по този начин ПТП с материални щети, при което не е спрял,
за да установи какви са последиците от произшествието. С поведението си несъмнено
е осъществил фактическия състав на процесното административно нарушение по
чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е изпълнил регламентираното в посочената
разпоредба негово задължение като водач на ППС, участник в пътнотранспортно
произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. Безспорно също така жалбоподателят е и
участник в ПТП по смисъла на т.27 от ДР на ЗДвП /"Участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е
допринесъл за настъпването му/, тъй като с поведението си е допринесъл за
настъпването му. Жалбоподателят не отрича настъпването на ПТП-то, видно от
изявленията му в съдебно заседание, като не се събраха никакви доказателства,
опровергаващи приетото за установено от АНО, а именно че е спрял на мястото на
произшествието, за да установи последиците от ПТП-то. Предвид изложеното съдът
намира за доказано нарушението по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП, което освен това е
индивидуализирано ясно и точно по отношение на време, място на извършването му и
6
на обстоятелствата, при които е било осъществено.
Това административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено
от жалбоподателя виновно, при форма на вината - умисъл, съгласно чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл.11 ал.2 от НК, вр. чл.84 от ЗАНН, тъй като същият е правоспособен водач
на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени
и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от
тези си действия и е допуснал тяхното настъпване.
За това нарушение чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП /в редакцията действаща по време на
деянието -ДВ, бр. 9 от 2017 г./ предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Правилно
според съда жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 50 лв., имайки предвид
липсата на твърдения за значителни имуществени вреди вследствие на ПТП-то и
предвид обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер, като липсват други данни
по делото относно имущественото и материалното му съС.ие, поради което глоба в
минимален размер се явява санкция, адекватна на тежестта на нарушението и
личността на нарушителя.
Неправилно обаче съдът намира санкционирането на жалбоподателя с другата
кумулативно предвидена санкция – лишаване от право да управлява МПС за
максимално предвидения по закон срок от 6 месеца, тъй като липсват данни по делото
за наличие на множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такова
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете единствено другите му
нарушения по ЗДвП, отразени в представената справка за нарушител/водач. Поради
това и съобразявайки вече изложеното досежно липсата на доказателства за
конкретния размер на щетите, отчитайки и възрастта на жалбоподателя и направените
в съдебно заседание признания, съдът счита, че съответното на това нарушение
наказание, преценено и с оглед личността на нарушителя и тежестта на нарушението,
се явява наказание лишаване от право да управлява МПС за срок близък до
минималния такъв, а именно за срок от 2 месеца. Това налага изменяне на НП по
отношение на нарушението по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП в санкционната му част чрез
намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца, вместо първоначално определения срок от 6 месеца.
За пълнота следва да се отбележи, че за нито едно от нарушенията по НП не
следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се третира като
маловажен, тъй като деянията не се отличават с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от този вид.
Имайки предвид защитената част от интереса му, следва въззиваемата страна да
бъде осъдена да заплати съответната част от адвокатското възнаграждение, определено
по реда на чл.18, вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
7
адвокатска възнаграждение, дължимо на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН и чл.38 ал.2,
вр. ал.1 от ЗАдв, а именно адвокатско възнаграждение в размер на общо 493 лв., от
които 360 лв. – адвокатско възнаграждение за нарушението по т.1 от НП и 133 лв. –
адвокатско възнаграждение за нарушението по т.2 от НП.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.4, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0271-000373 от 02.06.2025 година
на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което за нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1, т.5 от ЗДвП, на Д. Г. Д.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „...... е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от нарушение по
чл.25 ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и като ИЗМЕНЯ
основанието за налагане на наказанието от чл. 179, ал. 2 вр. чл.179 ал. 1, т. 5 от ЗДвП в
чл.185 от ЗДвП и съответно НАМАЛЯ размера на административното наказание
глоба от 200 (двеста) на 20 (двадесет) лева.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0271-000373 от 02.06.2025 година
на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което за нарушение на чл.123
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП, на Д. Г. Д., ЕГН:********** от
гр.Харманли, ул. „...... са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, като НАМАЛЯ срока на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 месеца на 2
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0271-000373 от 02.06.2025
година на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН и чл.38 ал.2,
вр. ал.1 от ЗА, вр. чл.18, вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г., да заплати на
адвокат К. К. К., ЕГН:**********, АК-Хасково, адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане“
№6А адвокатско възнаграждение в размер на 493.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8