№ 4621
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20221110135203 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 135657/30.06.2022 г.,
с която от името на т., ЕИК ********* против наследниците на Р. М. С., ЕГН
********** са предявени осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86
ЗЗД.
С молба от 12.10.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е
посочил, че исковете са предявени наследниците на Р. М. С., ЕГН **********, а
именно Б. М. А., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********, като е направено
искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 3023,16 лева, представляваща главница за доставена и потребена
топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент 61, находящ
се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468, за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 631,38
лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 09.06.2022 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата
от 22,31 лева, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент 61, находящ се в гр. София, ж.к.
Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468, за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020
1
г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; и 4/ сумата от 5,80 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 09.06.2022 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение, като от всеки от ответниците се претендира по
1/2 част от горепосочените суми.
С определение № 27138/14.10.2022 г., постановено по гр.д. № 35203/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
настоящото производство Б. М. А., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
наследодателят на ответниците – Р. М. С., респективно ответниците в качеството
на негови наследници по закон, са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, през заявения в исковата молба период. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че наследодателят на ответниците – Р. М. С., респективно
ответниците в качеството на негови наследници по закон, са ползвали топлинна
енергия през заявения в исковата молба период и не са заплатили задълженията си
и са изпаднали в забава по отношение на същите, като дължат и лихва за тази своя
забава за периода 15.09.2019 г. – 09.06.2022 г.
Претендира се и цената на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за
забава върху същата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Б. М. А. е
депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, подаден от
името на ответника Б. М. А. се излагат съображения за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за погасяване по
давност на заявените с исковата молба претенции. Оспорва се ответникът Б. А. да
е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот. Излагат се
2
съображения, че същият се е отказал от наследството на Р. М. С., като отказът бил
вписан в особената книга на Софийски районен съд. Оспорва се размера на
претендираните от ищцовото дружество суми за главници. Оспорват се исковете
за лихва, като се излагат подробни съображения в този смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Б. А.а М. искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Р. Д. Н. е
депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, подаден от
името на ответника Р. Д. Н. се излагат съображения за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за погасяване по
давност на заявените с исковата молба претенции. Оспорва се ответникът Р. Д. Н.
да е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот. Излагат се
съображения за липса на валидно възникнало и съществувало облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата Н., с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот. Оспорва се размера на претендираните от
ищцовото дружество суми за главници. Оспорват се исковете за лихва, като се
излагат подробни съображения в този смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Р. Д. Н. искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно
техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в
3
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
4
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
5
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните по делото доказателствен материал, в това число писмо от
Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи –
Надежда/Връбница“, приложената към него справка за лицата, които са
декларирали недвижим имот, представляващ апартамент 61, находящ се в гр.
София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, Протокол от Общо събрание на етажна
собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г от
31.07.2000 г., списък на етажните собственици етажна собственост с
административен адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г и списък за
разпределение на кубатурата в жилищна сгада в ж.к. Толстой № 20 /идентичен с
ж.к. Толстой - 2, бл. 38, съгласно писмо от Столична община – район Надежда –
виж л. 19 от делото/, апартамент от № 49 до № 96, следва извод, че по делото е
проведено доказване на обстоятелството, че през заявения в исковата молба
6
период, Р. М. С. е била клиент на топлинна енергия, доставена и потребена в
имот, представляващ апартамент 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл.
38, вх. Г. Горепосочените писмени доказателства, събрани в настоящото
производство, представляват поредица от косвени доказателства, които в своята
съвкупност водят до единствен извод, че е проведено доказване на
обстоятелството, че през заявения в исковата молба период Р. М. С. е била клиент
на топлинна енергия, доставена и потребена в имот, представляващ
представляващ апартамент 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх.
Г.
В представените и приобщени към доказателствения материал писмени
доказателства, а именно: Протокол от Общо събрание на етажна собственост с
административен адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г от 31.07.2000 г.,
списък на етажните собственици етажна собственост с административен адрес: гр.
София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г и списък за разпределение на кубатурата в
жилищна сгада в ж.к. Толстой № 20 /идентичен с ж.к. Толстой - 2, бл. 38, съгласно
писмо от Столична община – район Надежда – виж л. 19 от делото/, изрично е
посочено лицето Р. М. С., като етажен собственик в етажна собственост с
административен адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, респективно,
като собственик на апартамент № 61 в сградата-етажна собственост с
административен адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г. Установените от
обсъдените по-горе писмени доказателства обстоятелства се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно писмо от
Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи –
Надежда/Връбница“ и приложената към него справка за лицата, които са
декларирали недвижим имот, представляващ апартамент № 61, находящ се в гр.
София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, от които се установява в производството, че
недвижим имот, представляващ апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к.
Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, е деклариран от Р. М. С., ЕГН **********.
Същевременно, от събраните в производството доказателства, в това число
справка за родствени връзки на лицето Р. М. С., ЕГН ********** /л. 47 от делото/
и удостоверение за наследници на същото лице /л. 77 от делото/ се установява по
делото, че Р. М. С., ЕГН ********** е починала на 03.06.2020 г. /т.е. след
крайната дата на процесния период/, както и че след смъртта си Р. М. С., ЕГН
********** е оставила за свои наследници по закон сина си Б. М. А., ЕГН
********** и дъщеря си Йорданка М.а Н., ЕГН **********, върху които са
преминали, както активите на наследството, останало от наследодателя Р. М. С.,
7
ЕГН **********, така и пасивите на наследството, включително задълженията за
доставена и потребена през процесния период топлинна енергия в апартамент №
61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г.
От друга страна, следва да се посочи, че от представеното и приобщено към
доказателствения материал съдебно удостоверение, издадено на 25.08.2020 г. по
гр.д. № 39035/2020 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, се установява в
производството, че 25.08.2020 г. в специалната книга на Софийски районен съд, е
вписан отказ, извършен от Б. М. А., ЕГН **********, от наследството на покойния
си наследодател Р. М. С., ЕГН **********.
Следователно предявените срещу Б. М. А., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове, следва да се отхвърлят, доколкото същият не е
имал качеството наследник на лицето Р. М. С., ЕГН ********** /предвид
вписания отказ от наследството на същото лице/, респективно, не следва и да
отговаря за задълженията, останали в наследството на Р. М. С., ЕГН **********
/при спазване на принципа на диспозитвното начало в гражданския процес и с
оглед изявленията и твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, както
и при съобразяване на обстоятелството, че производството е образувано срещу
наследниците на Р. М. С., ЕГН **********, при твърдения, че последната е имала
качеството клиент на топлинна енергия през процесния период за имот,
представляващ апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38,
вх. Г, респективно, че след смъртта й, задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия в горепосочения имот, през процесния периода, е
преминало към наследниците й по закон/.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РНД22-УФ01-929/3, издадено от Столична
община, район Надежда за лицето Р. М. С., ЕГН **********, се установява в
производството, че Йорданка М.а Н., ЕГН ********** е починала на 06.11.2020 г.
/т.е. след откриване на наследството на наследодателя си Р. М. С., ЕГН
**********/, като е оставила за наследник по закон дъщеря си Р. Д. Н., ЕГН
**********, върху която /с оглед извършения отказ от Б. М. А., ЕГН **********
от наследство на Р. М. С., ЕГН **********/ са преминали, както активите, така и
пасивите на наследството, останало от Р. М. С., ЕГН **********.
Следователно, ответницата Р. Д. Н., ЕГН **********, следва да отговаря за
заплащането на доставената и потребена топлинна енергия през процесния
период, в качеството си на единствен наследник на Р. М. С., ЕГН **********,
доколкото именно върху ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** са преминали,
8
както активите, така и пасивите на наследството, останало от наследодателя Р. М.
С., ЕГН **********. В тази връзка, следва да се посочи като допълнение, че
видно от материалите по делото, ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** е с
регистриран адрес гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, ап. 61 и именно на
същият адрес са и връчени книжа в настоящото производство, което е
допълнителен аргумент относно правилността на извода, че ответницата Р. Д. Н.,
ЕГН **********, следва да отговаря за заплащането на доставената и потребена
топлинна енергия през процесния период, в качеството си на единствен наследник
на Р. М. С., ЕГН **********.
Доколкото, обаче, от ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** се претендира ½
от стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия,
през исковия период, то при спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, ответницата Н., следва да отговаря само за ½ от стойността
на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, през исковия
период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.
/приложими към процесния период/, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
9
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се също, че в процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2,
бл. 38, вх. Г, през процесния период, е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани
на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, 1 бр. щранг – лира в
банята и монтиран и узаконен водомер за топла вода. Установява се още, че през
процесния период за процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 61,
находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, е начислявана: 1/ топлинна
енергия за отопление на имот, начислявана на база екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата, поради липса на осигурен достъп до имота за
извършване на реален отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
142 кубически метра и 3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
начислявана при норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно
денонощие /за 1 бр. лице/, поради липса на осигурен достъп до имота за
извършване на реален отчет на монтирания и узаконен в имота водомер.
Установява се също, че през процесния период фирма за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ АД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на
ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като общо за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
има сума за доплащане в размер на 39,91 лева, която следва да бъде прибавена
към общия размер на доставената и потребена в имота топлинна енергия през
процесния период. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
10
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2713,49 лева.
От ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** ½ от стойността на доставената и
потребена в процесния имот топлинна енергия, поради което и същата следва да
отговаря за заплащането на сумата от 1356,75, представляваща цена на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия.
Следователно предявения срещу ответницата Р. Д. Н., ЕГН **********
осъдителен иск за осъждането й да заплати в полза на ищцовото дружество сума,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, представляващ представляващ апартамент №
61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, се явява доказан по
основание и размер до размера от 1356,75 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Р. Д. Н., ЕГН
**********, е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите
начислени от ищеца през исковия период. По отношение на възражение за
погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия период,
настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
11
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и през месец юли
2020 г. за вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
12
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 30.06.2022 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец февруари 2019 г. е настъпила считано от
15.04.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 30.06.2022 г., респективно е
обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за
вземането за месец февруари 2019 г. е следвало да изтече на 15.06.2022 г./.
Изискуемостта на вземането за месец март 2019 г. е настъпила считано от
16.05.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не е
бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 30.06.2022 г., респективно
не е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок
за вземането за месец март 2019 г. е следвало да изтече на 16.07.2022 г./.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. –
13
28.02.2019 г., респективно, непогасени по давност са вземанията за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., като за вземанията, които са обхванати от
погасителната давност не следва да отговаря ответницата Р. Д. Н., ЕГН
**********.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот стойността на потребената топлинна енергия, за
заплащането на която следва да отговаря ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** е в
размер от 821,07 лева.
От ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** не са представени доказателства
или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и
потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Р. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на ищеца
сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера
от 821,07 лева и за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен
за тези период и размер, като за разликата над уважения размер от 821,07 лева до
пълния предявен размер от 1511,58 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г.,
искът следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.06.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
315,69 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 09.06.2022
г., дължима върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия,
настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
14
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответницата е изпаднала в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 821,07 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.04.2019 г. до 09.06.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
09.06.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в общ
размер от 227,87 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор на НАП/.
От ответницата Р. Д. Н., ЕГН ********** не са представени доказателства
или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Р. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на ищеца
сума, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 09.06.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да
бъде уважен за сумата от 227,87 лева и за периода 15.09.2019 г. - 09.06.2022 г.,
като за разликата над уважения размер от 227,87 лева до пълния предявен размер
от 315,69 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
15
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от
ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
09.06.2022 г., като към датата на депозиране на исковата молба в съда /30.06.2022
г./, тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 11,16 лева за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 22,31 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
16
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс ДОГ-67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т. и
Техем Сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис
на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /30.06.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно. Претендира се главница за цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 29.02.2020 г., като при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, съдът намира, че възражението за
погасяване по давност на вземането за цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 г., е
неоснователно
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Р. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на ищеца
сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия се явява основателен и доказан до размера от 11,16 лева и за периода
01.05.2019 г. – 29.02.2020 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /30.06.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
17
2,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. – 09.06.2022
г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение искането за разсрочване:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 246,18 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебно-техническа експертиза в размер 300,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
В полза на ищеца не се следват разноски по предявените срещу ответника Б.
М. А.а искове, доколкото по отношение на същите, съдът достигна до извод за
неоснователност.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Р. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, ап. 61, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца т., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 186,01 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената
част от исковете.
От името на ответника Р. Д. Н., ЕГН ********** своевременно е направено
искане за присъждане на разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Р. Д. Н., ЕГН ********** и адвокат И. А. Н., страните са
уговорили, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
клиентът изрично е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на
18
същата разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Същевременно
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът
съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство по гр.д. № 35203/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение размер от 490 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения т., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адвокат И. А. Н., със съдебен адрес: гр. гр.
Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, офис 6, сумата от 207,90 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Р. Д. Н., ЕГН
********** безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. №
35203/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Р. Д. Н., ЕГН **********.
От името на ответника Б. М. А., ЕГН ********** своевременно е направено
искане за присъждане на разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Б. М. А., ЕГН ********** и адвокат С. К. К., страните са
уговорили, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
клиентът изрично е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на
същата разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Същевременно
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
19
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът
съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство по гр.д. № 35203/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение размер от 490 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения т., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адвокат С. К. К., със съдебен адрес: гр. София, ул.
Владайска № 35, ет. 3, офис 1, сумата от 490,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Б. М. А., ЕГН **********
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 35203/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2,
бл. 38, вх. Г, ап. 61 да заплати на т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 821,07 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 821,07 лева до пълния предявен размер от 1511,58 лева и за периода
01.05.2018 г. – 28.02.2019 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2,
20
бл. 38, вх. Г, ап. 61 да заплати на т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 227,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
09.06.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 227,87 лева до пълния
предявен размер от 315,69 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2,
бл. 38, вх. Г, ап. 61 да заплати на т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 11,16 лева ,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
29.02.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 61, находящ се
в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Р. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, ап. 61, иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Р. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на т. сумата от
2,90 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 09.06.2022 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл. 43, вх. Д, ап. 119, иск с правно основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
осъждането на Б. М. А., ЕГН ********** да заплати на т., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от
1511,58 лева , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38,
вх. Г, абонатен № 55468.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл. 43, вх. Д, ап. 119, иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Б. М. А., ЕГН ********** да заплати на т. сумата
от 315,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
21
09.06.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл. 43, вх. Д, ап. 119, иск с правно основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
осъждането на Б. М. А., ЕГН ********** да заплати на т., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 11,15
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 29.02.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент №
61, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой - 2, бл. 38, вх. Г, абонатен № 55468.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл. 43, вх. Д, ап. 119, иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Б. М. А., ЕГН ********** да заплати на т. сумата
от 2,90 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. –
09.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Толстой - 2,
бл. 38, вх. Г, ап. 61 да заплати на т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 186,01 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б да заплати в полза на адвокат И. А. Н., със съдебен
адрес: гр. гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 207,90 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Р. Д. Н., ЕГН ********** безплатна
правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 35203/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Р. Д. Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б да заплати в полза на адвокат С. К. К., със съдебен
адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба
22
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата от 490,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника Б. М. А., ЕГН ********** безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 35203/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23