Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 година, гр.В
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четиринадесети състав, в открито заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1231/2020 г. по описа на Административен
съд – В, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Д.П.И., ЕГН **********,***,
к. 318, против Заповед № Л-2110/2 от 21.05.2020 г. на Зам. Главния директор на
Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.С., с която е разпоредено преместването
на жалбоподателя от Затвора – В в Затвора – гр. Б..
В жалбата се твърди, че Д.И., наред с изтърпяваното
в Затвора гр.В наказание, има висящи три дела за деяния, извършени на
територията на гр.В. Преместването в Затвора гр.Б. би затруднило защитата му по
делата, връзката му с неговия адвокат, би го лишило от контактите му с неговите
близки. В хода на делото, в с.з. на 24 август 2020 година се позовава на
необходимостта от контролни прегледи при провежданото лечение на лицево-челюстна
фрактура в болница в гр.В, както и на образувано производство за предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието, което към деня на заседанието е от
три месеца и половина. Искането е оспорената заповед да бъде отменена.
Ответната страна – главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуален
представител оспорва жалбата в писмен отговор по
съображения за издаване на заповедта от
компетентен орган, в установената форма и в съответствие с всички
административно-производствени правила. Заповедта е законосъобразна,
постановена в изпълнение на разпоредбите на ЗИНЗС и на Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на главния
директор на ГДИН, според които осъдените лица се разпределят в
местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН,
съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близко до постоянния си
адрес. Жалбоподателят е с постоянен адрес на територията на гр. Р., до издаване на оспорената заповед не са представени
доказателства за промяна на постоянния му адрес или този на семейството му на
територията на гр. В.
Представената по
делото епикриза според ответната страна установява здравословно състояние на
жалбоподателя, което не е пречка за преместването му; съгласно справка с рег.№
31/20/26.08.2020 година на Началника на Затвора – В, към датата на издаването
й, Д.И. не е депозирал молба за условно предсрочно освобождаване.
След преценка на събраните по делото доказателства с оглед предявените с жалбата оплаквания, съдът приема следното:
Съгласно писмо на Началника
на Затвора – В вх.с.д. № 8471/17.07.2020 г., Д.И. *** на 28.01.2020 година
съгласно Разпореждане №814239/2019
година на Районна прокуратура В за изтърпяване на наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по ДП №1892/2019 година по описа на І РУ
МВР – В. С протоколно определение № 121/ 27.02.2020 година на Варненския районен
съд по НОХД №4662020 година е одобрено споразумение, влязло в сила на 27.02.2020
година, с което на л.св .Д.И. е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 1 година и два месеца при първоначален „Строг“ режим.
Със Заповед № Л-2110/2/21.05.2020 г. на Зам. главния директор на ГДИН, в изпълнение на чл. 58 ЗИНЗС и на основание т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е разпоредено Д.П.И. да бъде преместен в Затвора-Б. за доизтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 28.05.2020 г.
Като фактически
основания за издаване на заповедта са посочени – настаняването на Димитър
Данчев Ганчев в Затвора – В на 28.01.2020 година; привеждането в
изпълнение на наказанието от 1 година и два месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД №466/2020 година на Варненския районен съд с начало 04.11.2019
година и постоянния адрес на лишения от свобода на територията на област Р..
По делото не е
оспорен приетия със заповедта постоянен адрес на жалбоподателя на територията
на област Р., посочен и в доказателства по делото.
Съгласно
представената от ответната страна Справка рег.№ 31/20/26.08.2020 година на
Началника на Затвора – В, към датата на издаването й Д.И. не е депозирал молба
за условно предсрочно освобождаване, като за изтърпяване на наказанието му
остават 4 месеца и осем дни.
Приетата като
доказателство Епикриза ИЗ№30757 от Клиника по лицево-челюстна хирургия при
Университетска болница МБАЛ „Света М.“ ЕАД – В установява проведено лечение на Д.И.
за времето от 18.08.2020 година до 20.08.2020 година по КП Фрактури на лицевите
и челюстни кости, с назначени контролни прегледи на 03.09.2020 година и
17.09.2020 година.
Представеният в
заверено копие „картон за колетни пратки и свиждания“ установява трикратно
получени от жалбоподателя колетни пратки с храна. В писмо на Началника на
Затвора – В с.д.№8471 от 17.07.2020 година е посочено, се съгласно справка в
списък за свиждания, л.св. И. е провел на 07.06.2020 година свиждане с лицето В.
П. Д., ЕГН ********** – познат.
Жалбоподателят не
е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за висящи производства
за деяния, извършени на територията на гр. В, за установени във връзка с тях отношения
с адвокат, както и доказателства за местоживеене ***.
Установените факти
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
оспорената заповед, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което производството
е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен орган съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС,
поради което представлява
валиден административен акт.
Разпоредбата на
чл.58 от ЗИНЗС предвижда изтърпяването на наказанието от лишения от свобода да
се осъществи най-близо до постоянния му адрес.
Неоспорените данни
в представените по делото доказателства за постоянния адрес на жалбоподателя на
територията на област Р. налагат извод за издаване на оспорената заповед при
съобразяване с приложимия материален закон към деня на издаването й.
Нормата на чл.62
от ЗИНЗС урежда пет хипотези като основания за преместване на лишения от свобода
от един затвор в друг, между които в т.2 урежда хипотеза на настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, в т.3 предвижда като
основание промяната на постоянния адрес на семейството, респ. на близките, с
които осъденият поддържа контакти.
При тълкуване на
разпоредбите на чл.58 от ЗИНС относно първоначалното настаняване на лицата за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода във връзка с тези на чл.62 от
ЗИНС относно основанията за преместване, съдът преценява, че целта на закона е
изтърпяването на наказанието да се осъществява при условия, които в максимална
степен да подпомагат ресоциализацията и постигане на целите на наказанието.
Наличието на
предвидените в посочените текстове на чл.62 ЗИНЗС предпоставки за преместване би
било от значение при преценката за основателност на жалбата.
Събраните по
делото доказателства за проведено лечение на жалбоподателя установяват
проведено оперативно болнично лечение в периода 18-20.08.2020 година и лекарски
консулти през м. септември 2020 година. В процеса няма твърдения и не са
ангажирани доказателства за налагащо се, предстоящо лечение в болнично
заведение по лекарско предписание, което би било от значение при преценката на
съда с оглед разпоредбата на чл.142 АПК. Доказателствата за осъществените
свиждания с жалбоподателя установяват за целия период на изтърпяване на
наказанието едно свиждане с лице, негов познат, поради което съдът намира за
недоказано твърдението му, че близките му, които се грижат за него и могат да
се виждат с него, имат местоживеене ***.
Недоказани
останаха по делото твърденията за образувано производство за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на наказанието, за висящи производства за деяния,
извършени на територията на гр. В, за установени във връзка с тях отношения с
адвокат.
При изложените
съображения за издаване на оспорената заповед при точно приложение на чл.58 от ЗИНЗС и недоказаност на изложените в жалбата твърдения, съдът намира, че тя
следва да бъде отхвърлена, поради което
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.И., ЕГН **********,***, к. 318, против
Заповед № Л-2110/2 от 21.05.2020 г. на Зам. Главния директор на Главна дирекция
«Изпълнение на наказанията», гр.С., с която е разпоредено преместването му от
Затвора – В в Затвора – гр. Б..
Решението съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: