РЕШЕНИЕ
№350/12.05.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети април, две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Петър
Вунов
при секретаря Светла Иванова.………………...……….........................………в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев….…………….......……................………………………………..като разгледа докладваното от Председателя КАД
№101 по
описа за 2023
година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.В.К. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №198/28.10.2022г.
на Районен съд – Харманли, постановено по адм. д. №160/2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
необосновано и неправилно. Неправилен и необоснован бил изводът на Районен съд
– Харманли за неоснователност на възражението за неспазване на установената
форма на процесния административен акт. Съдът бланкетно посочил, че обжалваната
заповед отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Навеждат се доводи, че
липсват мотиви за издаването на оспорената заповед. Не били посочени ясни и
точни фактически обстоятелства, липсвала началната дата, от която според
административния орган започнал да тече
тримесечният срок за изпълнение на задължението на жалбоподателя да
плати конкретно, законоустановено задължение. Конкретни мотиви в тази насока не
се съдържали изобщо. На следващо място се счита за неправилен извода на съда,
че в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ законодателят посочил като начален момент на
тримесечния срок публикуването на заповедта, без да включва момента на нейното
обявяване. Тълкуването на съда било в разрез с точния смисъл на закона.
Разпоредбата на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ създавала специален ред за обявяване на
административния акт, като с обявяването на заповедта по описания в нормата
начин адресатите ѝ се считали за уведомени. В случая този ред не бил
спазен. Административният орган не ангажирал доказателства, че оспорената
заповед била обявена и публикувана по надлежния начин. Същата не била обявена в
Кметство с.Р., а единствено била публикувана на интернет страницата на ОД
„Земеделие“ и Община Харманли. Твърди се, че изискването по чл.37в, ал. 5 от
ЗСПЗЗ било за кумулативно изпълнение на обявяването по посочения начин, именно с
цел да се гарантира запознаването на всички заинтересовани страни с одобреното
споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ. Публикуването само на интернет
страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково и Община Харманли не било надеждна
гаранция за запознаването със споразумението на жителите на с.Р.. Неправилно и
необосновано Районен съд – Харманли приел, че законът прави разлика между
разгласяването на заповедта по ал.4 и изчисляването на срока за нейното
изпълнение, ясно и категорично определен в чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ –
до три месеца от публикуване на заповедта. Предвид описания специален ред за довеждане
до знанието на заинтересованите страни на заповедта и различните дати, на които
били изпълнени съответните способи, за
дата, от която адресатите на заповедта се считат за уведомени за произтичащите от заповедта
права и задължения, следвало да се приеме най-късната дата на изпълнение на
процедурата по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ – тази на обявяването на заповедта. В
случая срок дори не бил започнал да тече, тъй като заповедта не била обявена в
Кметството на с.Р., т.е. тримесечният срок, в който ползвателите на земеделски
земи трябва да внесат дължимото рентно плащане, все още не бил изтекъл.
Понятията „обявяване“ и „публикуване“ единствено разграничавали действието, с
което се разгласява административния акт и отразявали едно и също задължение на
административния орган – да осигури достъп до акта на всички заинтересувани
лица. Поради идентичното съдържание на понятията, не можело да се приеме, че
началото на тримесечния срок по чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ се поставяло
само с публикуването на заповедта по ал.4 на интернет страницата на общината и
на съответната областна дирекция „Земеделие“. По делото било безспорно
установено, че жалбоподателят извършил дължимото рентно плащане на
04.02.2022г., т. е. преди изтичането на тримесечния срок, който все още не бил
изтекъл, поради необявяване на заповедта в Кметство с.Р.. Посоченото
обстоятелство водело до извод за противоречие на административния акт с
разпоредбата на чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ.
По изложените съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и на Заповед №РД-04-33/03.02.2022г. на Директора на
ОД „Земеделие“ – Хасково като нищожна, евентуално като незаконосъобразна.
Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ –
Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли да бъде потвърдено
решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но
не по изложените в нея съображения.
Производството пред Районен съд – Харманли е било
образувано по жалба от настоящия касатор – С.В.К., против Заповед №РД-04-33/03.02.2022г.,
издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. С обжалвания
административен акт, на основание чл.37в, ал.7, изр. трето от Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е наредено на ползвателя С.В.К. в
седемдневен срок да заплати за ползване на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ
в землището на с.Р., община Харманли, трикратния размер на средното годишно
рентно плащане за землището. В акта, в табличен вид е посочена заповедта на
директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, издадена на основание чл.37в, ал.4 от
ЗСПЗЗ – Заповед ПО-09-578/29.09.2021г., дата на публикуване 19.10.2021г. и
дължима сума съгласно заповедта – 989,12 лева, съответно трикратен размер на
задължението – 2967,36 лева.
За да отхвърли жалбата, районният съд е приел, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел. Съдът е описал процедурата по издаване на заповедта, като в тази
връзка е посочил, че със Заповед № ПО-09-578 от 29.09.2021г. на Директора на ОД
„Земеделие“ – Хасково било одобрено разпределението на масивите за ползване и
на имотите по чл.37в, ал. 3, т.2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви за
землището на с.Р., община Харманли, съобразно сключеното споразумение между
собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022г. В заповедта бил
посочен начинът на нейното обвяване и публикуване, както и срокът за
обжалването и предварителното ѝ изпълнение. Въз основа на издадената
заповед за жалбоподателя възникнало задължение за заплащане сума в размер на 989,12
лева, представляваща дължимото рентно плащане за определените му за ползване
земеделски земи. Заповедта била публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“
– Хасково на 19.10.2021г., на интернет страницата на Община Харманли на
27.10.2021г., и обявена в сградата на Общинска служба „Земеделие“ – Харманли в
законоустановения срок. Отхвърлил възраженията, че тримесечният срок за
заплащане на определеното със заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ средно годишно
рентно плащане не е започнал да тече, като приел, че срокът, в който
жалбоподателят следвало да изпълни задължението си, бил изрично определен в
чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ – тримесечен срок от публикуването на заповедта по
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Според съда, при систематичното тълкуване на
разпоредбите, касаещи разпределение ползването на земеделски земи, се
установявало, че законодателят прави разлика между начините, по които да бъде
съобщено издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и началния момент,
от който започва да тече срокът за заплащане на рентните плащания. За разлика
от чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, за начален момент на
тримесечния срок било регламентирано публикуването на заповедта, без да се
включвал момента на нейното обявяване. Предвид това изводът на съда е, че
тримесечният срок за заплащане на определеното със заповедта по чл. 37в, ал. 4
от ЗСПЗЗ рентно плащане започва да тече с публикуването на заповедта. Заповед
№ПО-09-578 от 29.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ - Хасково била
публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ — Хасково на 19.10.2021г.
и срокът за заплащане изтекъл на 19.01.2022г. Към тази дата жалбоподателят не
бил извършил плащане.
Настоящият състав на касационната инстанция счита,
че решението на Районен съд – Харманли е недопустимо.
В случая съдебното производство пред Районен съд –
Харманли е било образувано по жалба на С.В.К. против Заповед № РД-04-33/03.02.2022г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. Съгласно чл.37в, ал.7,
изр. трето във връзка с ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с § 1, т.1 ДР на АПК, издател на
заповедта следва да е именно директорът на Областна дирекция „Земеделие“ –
Хасково. Съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на областните дирекции
„Земеделие“, директорът като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19,
ал.4, т.4 от Закона за администрацията, ръководи и представлява областната
дирекция „Земеделие“. Според приложимата към датата на издаване на заповедта
редакция на чл.33, ал.1 ЗСПЗЗ, областните дирекции „Земеделие“, юридически лица
на бюджетна издръжка, са специализирана териториална администрация към
министъра на земеделието, храните и горите.
В практиката на Върховния административен съд е
възприето трайно становището, че юридическото лице, в структурата на която е
административният орган – издател на акта, не е носител на властнически
правомощия, поради което и не е страна по материалното административно
правоотношение. Издателят на акта и адресатът на акта са всъщност страните по
това правоотношение, от което произтича и процесуалната им легитимация за
участие в делото като надлежни страни. Съгласно чл.37в, ал.7, изр. трето от
ЗСПЗЗ във връзка с чл.153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият,
органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
Конституирането на точните страни, които законът
сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на
производството. В случая органът, издател на оспорения административен акт, не
е конституиран като страна в първоинстанционното производство. От
разпореждането за насрочване на делото, изпратените призовки и протоколите от
проведените съдебни заседания става ясно, че районният съд е конституирал –
Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, вместо директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Хасково. По този начин се е стигнало до постановяване на
недопустим съдебен акт.
Ето защо, на основание чл.221, ал.3 от АПК,
оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли, който на основание
чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.1 от АПК и при спазване на принципа за
служебното начало, следва да конституира надлежния ответник – директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, и да разгледа делото с негово участие.
По изложените съображения и на основание чл.221,
ал.3 и чл.224 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 198/28.10.2022г. на Районен съд – Харманли, постановено по гр.
д. №160/2022г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.