№ 307
гр. Видин, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело №
20211320100930 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с
която против Р. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „Димчо Дебелянов“ № 60 са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит
№ CREX-14838543, сключен на 08.05.2017 г. Договорът е сключен за закупуването на стоки
и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до
20.11.2018 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането
по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо
вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение
за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните погасителни вноски всяка в
размер на 105.75 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на
плащанията.
Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по
1
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл. 2/. Надбавката
/възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е
лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага
на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване
на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи,
настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя,
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При
изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с
отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора,
като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при
допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден
за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Поддържа се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 105.75 лева, като в
чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Сочи се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01
януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от
01 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 01 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението
за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Излага се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.07.2017 г., към която дата са били заплатени 1 брой погасителни
вноски.
Поддържа се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца става изискуемо
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.08.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1956/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество вземане по договор CREX-
14838543 в размер на: 1461.16 лева - главница; 332.34 лева - възнаградителна лихва за
2
периода от 20.07.2017 г. до 20.11.2018 година; 450.29 лева - мораторна лихва за периода от
20.08.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ , в случай, че предявените установителни
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание
чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Сочи се, че по делото не са представени убедителни писмени
доказателства досежно сочените твърдения за дължимост и неплащане на процесните суми
от ответницата. Оспорва се искането за начисляване, както на главница, така и на лихви от
датата, посочена в исковата молба, като се сочи, че това искане противоречи на закона и
добрите нрави. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
суми. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1956/2020 г. по
описа на Районен съд – Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д. № 1956/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което на 29.10.2020 г., срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
201604/29.10.2020 г. за сумите от: 1461.16 лева - главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит с номер CREX-14838543 от 08.05.2017 г.,
сключен между страните, 332.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
20.11.2018 г., 450.29 лева - мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 16.10.2020 г. и
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 27.10.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумите 39.51 лева за платена държавна такса и 50.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз
основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 1956/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит CREX-
14838543, е видно, че на 08.05.2017 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като
кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на
3
1520.43 лева. В договора е посочено, че кредитът е отпуснат за закупуване на ТВ/TV, марка
Panasonic, модел TX-55DS503E на обща стойност 1329.05 лева, с включена застрахователна
премия от 191.38 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.11.2018
г. да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 105.75 лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, възнаградителната лихва и застраховката по кредита. В
договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност плащането на
сумата.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е
изложило в заключението си, че ответникът е удостоверил с подписа си, че е получил
стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била продадена и предадена
в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е
получил опосредстван чрез стока кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и
платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта. Вещото
лице е посочило, че е направен паричен превод от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
към търговски партньор „Зора“ М.М.С. ООД на 09.05.2017 г. за закупуване на стока от Р. Н.
М. в размер на 1329.05 лева. Към договора за кредит е сключена застраховка „Сигурност на
плащанията“ в размер на 191.38 лева, която е включена в общия размер на кредита, като със
застраховката общият размер възлиза на 1520.43 лева.
От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се главница и
възнаградителна лихва, са в претендираните от ищеца размери в исковата молба, а
дължимата мораторна лихва е в размер на 418.49 лева.
Вещото лице е посочило също, че ответницата е заплатила изцяло 1 вноска по
процесния кредит в размер на 105.75 лева с падеж 20.06.2017 г. и частично 2 вноска в
размер на 4.25 лева с падеж – 20.07.2017 г., като след 19.06.2017 г. няма постъпили суми за
погасяване на процесния кредит.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX – 14838543 от 08.05.2017 г. Договорът е подписан от ответника, като същият не е
оспорен в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно погасителния план, за кредитополучателя
възниква задължението да заплаща 18 месечни погасителни вноски, в размер на 105.75 лева,
като при данните по делото /заключението на вещото лице/ е безспорно, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредита на 19.06.2017 г.
4
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и
съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.
От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е изправна страна по
договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на
заема на ответника. Последният обаче не е изпълнил поетото насрещно задължение да
погасява в уговорения срок месечните вноски по кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха
и поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.
Съгласно чл. 3 от процесния договор, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 е дадено
следното задължително по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, това право следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Настоящият съдебен състав, на основание посоченото тълкувателно решение и
предвид оспорването от страна на особения представител на ответника относно
недължимост на лихвите, приема, че в случая не е било налице подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника към 20.08.2017 г. /датата за която се твърди от ищеца, че вземането
е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер/, поради липсата на доказателства за
отправено към него изявление от страна на ищеца, че последният счита процесното вземане
за предсрочно изискуемо. Ето защо настоящият състав приема, че към 20.08.2017 г. не е
била настъпила изискуемостта на претендираното вземане, поради което длъжникът не
дължи съгласно чл. 3 от процесния договор, обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Последното
5
води до неоснователност на иска по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с
чл. 86 от ЗЗД относно мораторната лихва в размер на 450.29 лева, тъй като за да бъде
начислена същата от 20.08.2017 г. длъжникът е следвало да бъде уведомен от кредитора с
нарочно изявление, че последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо.
Поради гореизложеното искът за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца мораторна лихва в размер на 450.29 лева за периода от 20.08.2017 г. до 20.11.2018 г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Във връзка с направените възражения настоящия състав приема следното: договорът
отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което
надлежно обвързва страните и не е недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като
клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между страните /обективиран е
индивидуален погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните
вноски,падеж и т.н./, поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим.
Към момента на сключване на процесния договор – 08.05.2017 г., е била приета
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 28.46 % и ГПР - 32.49 %, не противоречи на
добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина не е и
неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с
6
установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода.
В случая възнаградителната лихва, представляваща по естеството си договорна
лихва и се дължи, както се посочи по-горе, в размера, в който е уговорена и посочена в
погасителния план.
В случая съдът констатира, че последната падежна дата по договора е 20.11.2018 г.,
т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. вземането е
ликвидно и изискуемо в целия си размер, поради което обстоятелството, че липсва
обявяване на предсрочна изискуемост е без значение по отношение основателността на
исковете за главница и възнаградителна лихва. Последното обстоятелство е от значение
относно начисляването на мораторна лихва върху вземането, поради което искът по чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на иска за главницата за неоснователно по следните съображения:
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
дава задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните
в него примери за периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са посочили
изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключение, поради което не
следва да се тълкува разширително. Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива
периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.“ При договора за
потребителски кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като нито
задължението на кредитодателя за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
кредитополучателя за връщането й е повтарящо се. Уговореното между страните връщане на
предоставената сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл.
66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа,
като се съгласява да приеме изпълнение на части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС
се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните
съдии отново в мотивите към решението са коментирали характера на вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение мотиви могат
да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и разсрочено е едно –
единствено. То не е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Напротив – изпълнението на части е допуснато по силата на даденото от кредитора съгласие
и е в интерес на длъжника.
7
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да тече давностния срок по
отношение на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. Давностният срок
започва да тече от падежа на договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението
трябва да се извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е предоставил на
длъжника възможност да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое
предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на
длъжника.
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане
на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 от ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие през всеки период от
време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която
термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число. От друга
страна систематическото тълкуване на чл. 66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за
извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е
длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за
да запази правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е настъпил на
20.11.2018 г. - датата на последната месечна вноска, от която дата вземането е станало
изискуемо. Ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е
подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което е входено под. № 262378 на 27.10.2020 г.,
8
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1956/2020 г. по описа на Районен съд – Видин.
Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок спира докато трае
съдебният процес относно вземането, т.е. от 27.10.2020 г. до настоящия момент давностен
срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок от 20.11.2018 г., когато е настъпила
изискуемостта до 27.10.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда е видно, че не е
изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на иска за възнаградителна лихва за частично основателно по
следните съображения:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода три години
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Същото е депозирано на 27.10.2020 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо“. Възнаградителната лихва се претендира за периода от 20.07.2017 г. до
20.11.2018 г., т.е. от 2-рата до 18-тата месечна вноска съгласно погасителния план към
процесния договор за кредит.
Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3,
ал. 1, т. 2). В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната
давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради
бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно §
13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в Държавен вестник бр.
44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага
извода, че считано от 13.03.2020 г. давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели
да текат и не са текли до 20.05.2020 г. вкл. Ето защо към тригодишният срок по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Предвид това, прилагайки тригодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата
20.07.2017 г. /втората падежна дата съгласно погасителния план/, то като крайна такава за
предявяване на претенциите на ищеца се явява датата 28.09.2020 г. Прилагайки
тригодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата 20.08.2017 г. /третата падежна
9
дата съгласно погасителния план/, то като крайна такава за предявяване на претенциите на
ищеца се явява датата 28.10.2020 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на
27.10.2020 г., т.е. възнаградителната лихва за 2-рата месечна вноска /20.07.2017 г./ се явява
погасена по давност, а по отношение на останалите месечни вноски за периода от 20.08.2017
г. до 20.11.2018 г. погасителната давност относно иска за възнаградителната лихва не е
изтекла, поради което за горецитирания период искът следва да се уважи.
Видно от погасителния план към процесния договор за потребителски кредит
размерът на кредита заедно със сключената застраховка е 1520.43 лева. След извършени
аритметически изчисления се установява, че като се раздели сумата от 1520.43 на 18
месечни вноски се получава сумата от 84.46 лева - месечна вноска само за главницата.
Видно от погасителния план е, че общата месечна вноска е в размер на 105.75 лева, което
включва главница и възнаградителна лихва. В тази връзка от сумата 105.75 лева следва да се
извади сумата от 84.46 лева, което е чистата главница плюс застраховката и така се получава
сумата от 21.29 лева, която сума се явява начислената възнаградителна лихва за всяка
месечна вноска. С оглед горното от претендирана сума в размер на 332.34 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.11.2018 г. следва да се извади
сумата от 21.29 лева, която представлява възнаградителната лихва за периода от 20.07.2017
г. до 20.08.2017 г., която е погасена по давност и така се получава сумата от 311.05 лева.
Изчислен по посочения начин, размерът на иска за възнаградителна лихва, който подлежи
на уважаване, е 311.05 лева, като в останалата част до пълния му претендиран размер от
332.34 лева следва да се отхвърли като погасен по давност.
С оглед гореизложеното искът относно главницата в размер на 1461.16 лева следва
да бъде уважен в пълен размер, искът относно възнаградителната лихва следва да бъде
уважен до размера от 311.05 лева, като до пълния претендиран размер от 332.34 лева следва
да се отхвърли като погасен по давност, а искът относно мораторната лихва в размер на
450.29 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 50.00
лева, 387.00 лева – разноски за особен представител на ответника, 100.00 лева – разноски за
вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна
сложност, следва да се определи в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 39.51 лева за
платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 50.00 лева съгласно чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената
част от исковете по настоящето производството, в общ размер от 503.11 лева /39.49 лева –
10
държавна такса, 305.66 лева – разноски за особен представител, 78.98 лева – разноски за
вещо лице и 78.98 лева - юрисконсултско възнаграждение/, както и тези, направени в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 70.69 лв.
/31.20 лв. - държавна такса и 39.49 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва
да му се присъждат съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. М. с ЕГН ********** от
гр. Видин, ул. „Димчо Дебелянов“ № 60, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 следните суми: 1461.16 лева - главница по Договор за потребителски кредит
с номер CREX-14838543 от 08.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.10.2020 г. – датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1956/2020 по описа на Районен съд - Видин до изплащане на вземането, както и
сумата от 311.05 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.11.2018 г.,
като искът до пълния му претендиран размер от 332.34 лева ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН
ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Р. Н. М. с ЕГН **********
от гр. Видин, ул. „Димчо Дебелянов“ № 60 дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата от 450.29 лева - мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
16.10.2020 г., по Договор за потребителски кредит с номер CREX-14838543 от 08.05.2017 г.,
за която сума е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1956/2020 г. по описа на
Районен съд – Видин, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „Димчо Дебелянов“ № 60
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, направените разноски
в настоящото производство в общ размер от 503.11 лева /39.49 лева – държавна такса,
305.66 лева – разноски за особен представител, 78.98 лева – разноски за вещо лице и 78.98
лева - юрисконсултско възнаграждение/, като искането до пълния му претендиран размер
ОТХВЪЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА Р. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „Димчо Дебелянов“ № 60
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба
11
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1956/2020 г. по описа на Районен съд - Видин в общ
размер от 70.69 лв. /31.20 лв. - държавна такса и 39.49 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/, като искането до пълния му претендиран размер ОТХВЪЛЯ като
неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по
ч.гр.д. № 1956/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12