№ 181
гр. Благоевград, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500095 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. ИВ. Г., ЕГН **********, гр.Г.Д. ул. Д
действащ чрез пълномощник адв.В.П., с която се атакува разпореждане за допускане на
незабавно изпълнение на заповед № 1774/03.06.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 717/2010 г. по
описа на РС Г-Д на основание чл.417, т.2 ГПК.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
съдебен акт. Твърди, че е узнал за процесната заповед през месец ноември 2021 г., след като
ангажирал адвокат П., която се снабдила с документи, приложени по изпълнително дело №
717/2010 г. по описа на ЧСИ рег. № 796 на КЧСИ с район на действие района на ОС-
Благоевград. Твърди, че приложеното в кориците на делото известие за доставяне е
неавтентично в частта, обективираща подписа на получателя. В тази връзка моли да се
открие производство по оспорване автентичността на документа.
В жалбата се навеждат доводи за непълнота на извлечението от счетоводните книги на
заявителя, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение, с което
обосновава становище за нередовност на документа. Жалбоподателят твърди, че не е
уведомен надлежно за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, поради което
счита, че извлечението от счетоводните книги на заявителя не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на кредитора.
Иска се от въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение на заповед №
1774/03.06.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 717/2010 г. по описа на РС Г-Д на основание
чл.417, т.2 ГПК и обезсилване на издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
Препис от жалбата е връчен на заявителя, който в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозирал
чрез процесуален представител /юрисконсулт А/ писмен отговор. Прави искане за оставяне
на жалбата без разглеждане като недопустима. В тази връзка твърди, че жалбата е подадена
извън срока по чл.419, ал.1 от ГПК /в редакция към датата на връчване на процесната
заповед за изпълнение/, който в случая е изтекъл на 30.12.2010 г. Сочи, че заповедта за
изпълнение е връчена лично на длъжника на 16.12.2010 г.
Въззиваемият обосновава и становище за неоснователност на жалбата. В тази връзка
оспорва като неоснователно възражението на въззивника относно редовността на
1
извлечението от счетоводни книги на заявителя. Твърди, че извлечението съдържа
минимално необходимото по закон съдържание, поради което удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. С посоченото мотивира искане за оставяне на жалбата без уважение
като неоснователна. Претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени материалите по делото, прави следните
фактически и правни изводи:
От материалите по приложеното ч.гр.д. № 717/2010 г. по описа на РС-гр.Г.Д /което е
частично унищожено след изтекъл срок на архивиране, съгласно докладна записка от
01.02.2022 г., изготвена от съдебен архивар при РС-Г.Д, Заповед № 1774/03.06.2010 г. по
чл.417 ГПК /оригинал/, Извлечение от счетоводни книги по сметка № 14143570 от
02.06.2010 г. /оригинал/, се установи, че в производството по същото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК, с която К. ИВ. Г., ЕГН **********,
гр.Г.Д. ул. Д.Х.Д е осъден да заплати на "Б" сумите: 159 082.96 лева, представляваща
неизпълнено парично задължение по Договор за ипотечен кредит от 27.06.2007 г., 51 472.13
лева договорна лихва, 32 922.65 лева наказателна лихва и заемни такси в размер на 1 608.77
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2010 г. до погасяване на
вземането, както и съдебни разноски в размер на 4 901.73 лева. Съдът е допуснал незабавно
изпълнение на заповедта, издаден е изпълнителен лист.
От представените по делото в оригинал Покана за доброволно изпълнение изх. №
18250/03.12.2010 г. по изпълнително дело № 717/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. рег. № 796
на КЧСИ с район на действие района на ОС-Благоевград и известие за доставяне ИД PS 2900
00172S U се установи, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № 717/2010 г. по описа на РС-
гр.Г.Д изпълнителен лист е образувано изпълнителното дело № 20107960400717 по описа на
ЧСИ Ш.Д. с район на действие района на ОС-Благоевград, по което до длъжника Г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение,
които са били връчени редовно – лично на адресата /длъжника Г./ на 16.12.2010 г. на адрес
гр.Х.ул. Д.Х /посочен в заповедта за изпълнение/.
По настоящото дело няма данни за хода на изпълнителното производство / изпълнителното
дело № 20107960400717 по описа на ЧСИ Ш.Д./ до месец ноември 2021 г., когато по молба
на длъжника ЧСИ е снабдил страната с преписи от документи, приложени в делото
/съобщение изх. № 18488/03.11.2021 г./.
На 10.11.2021 г. в РС-Г.Д. К. ИВ. Г., ЕГН ********** е депозирал в РС-Гоце Делчев частна
жалба вх. № 65169 /по описа на съда/, въз основа на която е образувано настоящото дело и
възражение – 65170, с което оспорва като недължими вземанията, за които е издадена
процесната заповед за изпълнение.
При тази фактическа обстановка съдът прави извод за недопустимост на жалбата.
Съображения:
Съгласно чл.419, ал.1 и ал.2 от ГПК /в редакция ДВ бр.59/2007г./, разпореждането, с което
се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената
заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по
чл.417 от ГПК. В тази връзка проверката на съда е ограничена единствено от това дали
документът /въз основа на който е издадена заповедта/ е сред изчерпателно посочените в
чл.417 от ГПК и дали е редовен от външна страна, респективно дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в
жалбата могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна
страна.
В конкретния случай частната жалба е с правно основание чл.419, ал.1 от ГПК – насочена е
срещу разпореждане от 03.06.2010 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед
№ 1774/03.06.2010 г. Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на
2
оспорване съдебен акт. Жалбата обаче е подадена след изтичане на срока по чл.419, ал.1 от
ГПК, поради което се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
От представените по делото Покана за доброволно изпълнение изх. № 18520/03.12.2010 г. по
изп.д. № 717/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. рег. № 796 на КЧСИ и известие за доставяне ИД
PS 2900 00172S U е видно, че процесната заповед за изпълнение е връчена на длъжника
лично на 16.12.2010 г., на адреса, посочен в заповедта за изпълнение. Поканата за
доброволно изпълнение представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от
ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма,
поради което притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно
извършените от него действия, и в частност –съставлява доказателство за връчване на
длъжника едновременно с поканата и на подлежащия на принудително изпълнение акт.
Следва, че срокът за обжалване на разпореждането, с което е допуснато незабавно
изпълнение на процесната заповед за изпълнение, в случая е изтекъл на 30.12.2010 г.
/присъствен ден/, както и че считано от 31.12.2010г. процесната заповед за изпълнение и
инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение, са влезли в сила. Ето защо
частната жалба с вх. № 65169/10.11.2021 г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение е
подадена в РС-Г.Д извън срока по чл.419, чл.1 ГПК, т.е. е просрочена, поради което
разглеждането й по същество е недопустимо.
Недопустимо съдът счита и разглеждането на релевираните с жалбата възражение за
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и искане за откриване на производство по
оспорване автентичността на подписа за получател в известие за доставяне ИД PS 2900
00172S U. В тази връзка съдът съобрази последователната и непротиворечива съдебна
практика, съгласно която в заповедното производство не може да се преценява
автентичността на приложени документи, включително разписки, удостоверяващи
връчване/получаване, както и че въпросите, свързани с надлежното връчване на заповедта за
изпълнение по правната си природа са твърдения за лишаване на длъжника от възможността
да оспори вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410/чл.417
ГПК, което възражение се разглежда по реда на чл.423 от ГПК /в този смисъл решение №
781/25.05.2011 г. по гр.д. № 12/2010 г. на III г.о., ВКС; определение № 924/14.12.2010 г. по
т.д. № 826/2010 г. на I т.о. на ВКС/. Във връзка с последно посоченото съдът взе предвид и
обстоятелството, че по делото липсват данни за подадено от длъжника възражение по реда
на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК с искане за приемането му поради опорочаване на процедурата по
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и лишаване от правото му да подаде
възражение срещу нея.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на въззиваемия за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, за изготвяне на отговор на частната въззивна жалба. В
този смисъл и на основание чл.78, ал.6 ГПК във връзка с чл.26 от НЗПП жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 50.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 65169/10.11.2021 г.,
подадена от К. ИВ. Г., ЕГН **********, гр.Г.Д. ул. Д действащ чрез пълномощник адв.В.П.
срещу разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед №
1774/03.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 717/2010 г.
по описа на РС-Г.Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА К. ИВ. Г., ЕГН **********, гр.Г.Д. ул. Д.Х.Д да заплати на "Б", седалище и
адрес на управление гр.С.р-н О сумата от 50.00 /петдесет/ лева съдебни разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4