Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 203/16.3.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Радослава Цоневска като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 37 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на Ю.С.С., чрез адв.У. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0340-000186 от 11.12.2021 г., издадена от С.Б. – Началник
РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Септември. В жалбата се се
излагат аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна – необоснована, постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Иска се отмяната и.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от адв.У., който излага аргументи за отмяна на процесната
заповед за налагане на ПАМ, алтернативно да се намали размерът на наложената
ПАМ и претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото, в което представя доказателства и
прави доказателствени искания, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество – за частично основателна,
поради което следва да се измени издадената ПАМ. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник РУ,
към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2а ,б.Б от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г../ за временно
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 11.12.2021 г. в гр.Септември съставен АУАН сeрия GA № 533719 спрямо Ю.С.С., който
управлявал МПС – л. а „Субару Легаци“ с ДКН РА5155КК, с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда, като с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510+“ с фабричен номер ARBA 0098 била отчетена концентрация 0.75 на хиляда. Бил съставен сочения АУАН за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Съставения АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН, като възпроизвежда направените в него констатации.
По делото са приобщени като
доказателства АУАН сeрия GA № 533719, извадка от паметта на техническото
средство относно получения резултат, талон за медицинско изследване и справка
за нарушител водач. По делото са приети като доказателства и представени от
жалбоподателя доказателства копие от удостоверение за раждане на М.Ю.С.,
служебна бележка от ДГ „Приказни герои“ за това, че М.Ю.С. посещава редовно
детската градина и копие от трудов договор на жалбоподателят Ю. С. ***, както и
копие от СУМПС на майката на детето В.Й.Д..
При служебно извършената проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Септември.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС след употреба на
алкохол от жалбоподателят, като са изложени и установените
обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й
фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Правилно е
посочено, че заповедта се издава на основание чл. 171 т. 2а ,б.Б от ЗДвП за
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, оборващи
описаните в АУАН и ЗПАМ факти за управление на МПС под въздействието на
алкохол. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.
171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази
презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се
приеме, че са налице факти въз основа, на които прието за осъществено
административно нарушение от Ю.С., поради което и се доказва наличието на
основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на
жалбоподателят С.. Спорът по делото е дали издадената ЗПАМ е законосъобразна с
оглед непосочването на мотиви относно продължителността и. По настоящото дело
не са ангажирани конкретни доказателства, които да водят на извод, че описаното
в АУАН като факти не съответства на действително установеното при
проверката. С оглед на посоченото дотук,
съдът счита че липсва основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността
на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично
и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги
налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл.
23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки,
подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице
правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за временно спиране на ППС от движение
до отстраняването на техническата неизправност. Следователно процесната ПАМ е издадена
при наличието на
всички
материалноправни предпоставки за това.
В заповедта не са изложени мотиви защо се прилага ПАМ за
предвидения в закона максимален срок. Относно преценката на размера на
наложената ПАМ наказание следва да се съобразят отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства- първите обуславят по- висок размер на наказание, а
вторите- по- нисък. Отегчаващи вината обстоятелства не са изложени от
административния орган, поради което незаконосъобразно ПАМ е приложена за
максималния период от една година.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че от
административния орган е нарушен принципа на съразмерност в чл. 6, ал. 2 от АПК. За постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ, е достатъчно
същата да бъде приложена за минимално предвидения от закона 6-месечен срок.
Предвид изхода на делото и трайната
съдебна практика, че при изменение на административния акт разноските се
понасят от страните както са направени, неоснователно се явява направеното
искане от жалбоподателят, чрез процесуалния и представител за заплащане на
разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0340-000186 от
11.12.2021 г., издадена от С.Б. – Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ
Септември е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. "б"от ЗДвП –прекратяване на регистрацията на л. а „Субару Легаци“
с ДКН РА5155КК за срок от една година, като НАМАЛЯВА срока на прилагане на
посочената ПАМ от една /1/ година на 6 (шест) месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/