Р
Е Ш Е
Н И Е 515/4.7.2019г.
гр.Ямбол........4.07........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................двадесет и
четвърти...юни.....................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.....................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 656
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на Д.И.М. *** против НОИ, ТП на НОИ гр.Я., с която
се претендира да бъде прието за установено, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение в ОУ „К.К.“ с.П. за времето 1.09.1984
г. – 13.09.1985 г., вкл. на длъжността „***“, при пълен работен ден, пълна
работна седмица и това време да се зачита като трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране, както и присъждане на направените по делото разноски. Ищцата
твърди, че в този период е работила на посочената длъжност в училището в с.П. и
й е изплащано трудово възнаграждение по разплащателна ведомост. Тези
обстоятелства са отразени в трудовата книжка на ищцата, но не е поставен
правоъгълен печат, който се изисква от НОИ при издаване на образец за
пенсиониране. Училището е закрито през
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва изцяло предявения иск като се желае отхвърлянето
му. Според ответника липсват доказателства, установяващи процесния
трудов стаж на ищцата, а представените такива не са годни да го установят.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа.
Ответникът редовно призован чрез
юрисконсулта си поддържа своите възражения по отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата в подкрепа на твърденията си
е представила копие на страниците от трудовата си книжка № ***, видно от която
на страница 10-11 е отразено, че е била *** в ОУ с.П., със заплащане – заплата, надница,
тарифна ставка 145, с дата на постъпване 01.09.1984 г. и дата на прекратяване
на трудовия договор 13.09.1985 г. Записано е още, че всичко трудовият стаж в ОУ
с.П. е 1 година и 13 дни. Положен е подпис на директор, върху който няма печат.
За установяване на обстоятелството,
че е неизвестно местонахождението на архива на Основното училище в с.П. след
закриването му, ищцата е представила удостоверение № *** г., издадено от ТП на
НОИ – Я., сектор „***“ на основание чл. 5 ал.10 от КСО за това, че
разплащателните ведомости и трудово – правните документи на ОУ „К.К.“ с.П. общ. С. не са приети в ТП на НОИ /сектор ОА гр.Я./.
Ответникът е отговорил също така на запитване на ищцата с писмо от 04.12.2017
г., че няма разплащателни ведомости на училища, включително и на това в с.П.,
както и не разполагат с информация за местонахождението на архива на училището.
На запитване на ищцата до Община Я.
е изпратен отговор за това, че ведомостите за изплатените работни заплати на
работилите в ОУ „К. К.“ с.П. никога не са се намирали и съхранявали в Община Я..
От Кметство с.П. е изпратено писмо до
ищцата изх. № *** г. за това, че кметът П.И. от 10.03.1983 г. работи в кметство
с.П. и никога в кметството не са съществували ведомости за заплати на ***. През
времето, през което И. е в кметството, заплатите се изплащали от Община В. с
готова ведомост, която е получава и след раздаването на заплатите е връщана.
Преди с.В., кметството на с.П. е било към с.К.. Ведомости в кметство с.П. има
за периода 1989 – 1997 г., защото тогава са били на самостоятелен бюджет и са
запазени. Училището в с.П. е закрито през 1997 г., след издаване на заповед от
Община С.. При пренасяне на документи и инвентар, кметството не е потърсено и
представител не е присъствал.
От Община С. до ищцата също е
изпратено писмо от 07.11.2017 г. за това, че училището в с.П. е закрито през
1997 г. като приемник на децата е станало ОУ „Св.П. Х.“ с.К., а след
закриването му през 2008 г. ОУ „Х. Б.“ с.В. като задължителната учебна
документация се съхранява там. В периода, за който е питала ищцата 01.09.1984
г. – 13.09.1985 г. с.П. не е било към Община С., а към Община В.. От кметство
с.В. са отговорили, че в кметството има разплащателни ведомости на кметство с.П.
за 1986 – 1987 г. и нямат информация за разплащателни ведомости за други
периоди. При запитването до кметство с. К. на ищцата е изпратен отговор от
06.11.2017 г. за това, че в кметство с.К. не е имало ведомости за трудовото
възнаграждение на учителите от ОУ П. и няма никакъв документ заповед или
протокол за приемане и предаване на ведомостите между двете училища. При закриването
на училището в с.К. и преминаването му към училището във В., ведомостите са си
останали при тях.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата по чл.6 ал.4 от ЗУТОСС относно допускане до разпит на свид. И.Т.К., по делото бе представено копие от нейната
трудова книжка, в която е отразено, че е била *** в ОУ „К. К.“ с.П. за периода
01.09.1984 – 26.05.1986 г. За тази свидетелка е представено и решение по гр.д.
№ *** г. по описа на ЯРС, в което е прието за установено, че К. е била на
длъжност „***“ в училището на с.П. за периода 01.09.1984 – 01.01.1986 г. Свидетелката К. разпитана в съдебно заседание
заявява, че познава Д.М., работили са заедно през 1984 г. и 1985 г. в ОУ „К. К.“
с.П.. Свидетелката е работила като ***, а М. като *** на начален курс. Свидетелката
също е имала проблеми с установяване на стажа си за този момент, били са на
пълно работно време, а трудовото им възнаграждение е изплащано по ведомост.
Ведомостта се изготвяла в с.В. и се носела в кметството на с.П.. Оттам им
изплащали заплатите. Архивът, който е бил в с.П. се е изгубил. По времето, в
което са работили ***на училището е бил С. П..
Разпитана бе и свидетелката П. Д. И.,
която през 1984 г. е била *** на кметство с.П. и познава Д.М.. От кметството в
П. са изплащали заплатите на ***, на читалището, на здравните работници,
кметството, на всички. Ведомостите ги получавали готови от Община В..
Получавали само чиста сума, с авансови отчети, давали ги на хората и после се
отчитали и ги връщали отново на Кметство
с.В.. Д.М. е била *** в училището в с. П. и лично свидетелката й е изплащала
заплатата през 1984 г. През 1984/1985 г. *** на училището бил С. П.. При представената
на свидетелката трудова книжка на ищцата на страница 10-11, същата заяви, че
написаното и подписа са на С. П.. Свидетелката знае, че доста *** вече си
търсят стажа и няма представа какво се е случило с архива. Свидетелката не
участвала в приемане и предаване на архив.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно
основание чл.3 и сл. от ЗУТОССР. Съдът намира искът за допустим, тъй като
съгласно чл. 3 ал.2 същият е предявен срещу съответното Териториално поделение
на НОИ, тъй като Основно училище „К. К.“ с.П., съгласно Община С. е закрито
през 1997 г.
Предвид събраните по делото
доказателства съдът намира искът за напълно основателен, а възраженията на ответника
за неоснователни. Според Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС,
приложимо и след приемането на ЗУТОССР съгласно актуалната практика на ВКС
(напр. Решение № 401/22.02.2016 г. по гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК), преценката, която следва да се прави на писмените доказателства, следва
да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това
дали установяват вероятността на претендирания стаж
или не. В случая ищцата е представила трудовата си книжка. Ответникът излага
доводи за нередовност на вписванията в нея, доколкото в нарушение на чл.6 ал.1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото
правоотношение продължителността на трудовия стаж не е записана с цифри и думи,
липсват подписи на главния счетоводител и работодателя и печата му.
Действително в трудовата книжка липсва удостоверяване по изисквания от
наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на което не е могла да
послужи като документ за пенсионирате на ищцата, което пък обуславя правния
интерес да установява стажа по съдебен ред. В т.8 от ППВС 8-63 (от 26.06.1963
г.), явяващо се задължителна съдебна практика, е прието, че необходима
предпоставка за предявяване на иск за установяване на трудов стаж е липсата на
писмени доказателства, годни да установят същия в производството по отпускане
на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение № 2/06.06.2016
г. на ОСГК на ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия
стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния
закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. В горецитираното
Тълкувателно решение№ 59/01.06.1962 г., т.2, ВС също приема, че когато е налице
документ, годен да установи трудовия стаж, като обхваща целия период от време,
което се претендира за трудов стаж, за ищеца ще липсва правен интерес за
установяването му по съдебен ред. Поради това писменото доказателство, което се
изисква в съдебното производство, може да се отнася само до отделни моменти на
трудовото правоотношение и със своето съдържание да прави стажа само вероятен.
Представената от ищцата трудова
книжка и отразеното в нея, съдът счита, че е доказателство, което прави претендирания стаж вероятен. Отразеното в трудовата книжка,
че М. е работила като *** в ОУ с. П. от 01.09.1984 до13.09.1985 г. съдът намира за установено и
предвид събраните по делото гласни доказателства. Свидетелката К., разпитана в
съдебно заседание беше категорична, че в същия този период е работила като ***
в същото училище, познава М., защото са работили заедно, а М. е била ***. От
тези показания се потвърдиха също данните, съдържащи се в писмата на кметство
с.П. за това, че ведомостта за изплащане на заплатите се е изготвяла в с.В. и
се е носела на кметството на с.П., където са изплащани заплатите. Същото
обстоятелство бе потвърдено и от другата свидетелка П.И., която през процесния
период е била *** на кметство с.П.. С оглед събраните по делото доказателства
съдът намира предявеният иск за изцяло основателен поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер 345 лв. като съдът не уважава възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, което е в размер 300 лв.
Съдът не споделя съображенията на ответника за изчисляване на минималния размер
на адвокатското възнаграждение в размер 200 лв. по реда на чл.7 ал.1 т.1 от
Наредба № 1/2004 г., тъй като настоящият иск не е иск по трудов спор.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ТП на НОИ гр.Я., че Д.И.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***
адв. И. С. ЯАК е полагала труд по трудово правоотношение в ОУ „К.К.“ с.П. за времето 1.09.1984 г. – 13.09.1985 г., вкл. на
длъжността „***“, при пълен работен ден, пълна работна седмица и това време да
се зачита като трудов и осигурителен стаж при пенсиониране.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: