Решение по дело №151/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 50
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов
Дело: 20214500600151
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Русе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов

Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600151 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 54/12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 602/20 г. на РРС е
ангажирана наказателната отговорност и са осъдени подсъдимите за
престъпленията както следва:
Д. Г. Д. - по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 3 от НК , за това, че на
23.11.2015 г., в гр. Русе, в съучастие с Д.Д. П., А. Б. М. и Д. Г.а К., като
подбудител, подбудил Д.Д. П., А. Б. М. и Д. Г.а К., пред надлежен орган на
власт – нотариус Л.П.Ш. с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на
действие Русенски районен съд, като свидетели в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на Д. Г.
Д. по нотариално дело № 346/2015 г. по регистъра на същия нотариус, усто и
писмено съзнателно да потвърдят неистина – че в продължение на 10 години
той / Д. Г. Д./ явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел
като собственик недвижими имоти – подробно описани 6 бр. ниви в
землището на с. Нисово, общ. Иваново – без някой да е оспорвал владението
1
му през този период и
Д. Д. П. – по чл. 290 ал. 1 вр. чл.20 ал. 2 от НК, за това че на
23.11.2015 г., в гр. Русе, в съучастие с Д. Г. Д., А. Б. М. и Д. Г.а К. , като
като извършител, подбудена от Д. Г. Д., пред надлежен орган на власт –
нотариус Л.П.Ш. с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на действие
Русенски районен съд, като свидетели в производство по обстоятелствена
проверка за констатиране на правото на собственост на Д. Г. Д. по нотариално
дело № 346/2015 г. по регистъра на същия нотариус, усто и писмено
съзнателно потвърдила неистина - че в продължение на 10 години Д. Г. Д.
явно, спокойтно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като
собственик недвижими имоти – подробно описани 6 бр. ниви в землището на
с. Нисово, общ. Иваново - без някой да е оспорвал владението му през този
период.
Със същата присъда е
призната за невинна и оправдана подсъдимата
А. Б. М. по обвинението в престъпление по чл. 290 ал. 1 вр. чл.20 ал. 2
от НК, за това че на 23.11.2015 г., в гр. Русе, в съучастие с Д. Г. Д., Д. Д. П.
и Д. Г.а К., като като извършител, подбудена от Д. Г. Д., пред надлежен
орган на власт – нотариус Л.П.Ш. с рег. № *** на Нотариалната камара и с
район на действие Русенски районен съд, като свидетели в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на Д. Г.
Д. по нотариално дело № 346/2015 г. по регистъра на същия нотариус, усто и
писмено съзнателно потвърдила неистина - че в продължение на 10 години
Д. Г. Д. явно, спокойтно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел
като собственик недвижими имоти – подробно описани 6 бр. ниви в
землището на с. Нисово, общ. Иваново - без някой да е оспорвал владението
му през този период.
Присъдата в оправдателната й част и протестирана от прокурор при
РРП В. Маринов, с конкретизирани оплаквания за неправилност и
необоснованост, по подробно изложени съображения и искане за отмяна и
постановяване на осъдителна и по касаещата подсъдимата М. част от
обвинението по делото.
2
Присъдата е обжалвана в осъдителните й части от защитника на
подсъдимите Д. Д. и Д. П., с конкретизирани охплаквания за необоснованост,
съществени нарушения на процесуалните правила, материална
незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанията, по подробно
изложени съображения, с искания за отмяна и постновяване на оправдателна
такава или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друт
състав.
В съдебно заседание протестът и жалбите се поддържат. Всяка от
страните счита, че оплакванията на противната са неоснователни.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната инстанция прие следното:
Протестът и жалбите са про;есуално допустими като подадени от
легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при
спазване на законоустановените срок, форма и ред.
Произнасянето на въззивната инстанция по съществото им, обаче, в
конкретния случай е недопустимо, тъй като
както основателно е наведено пред РОС от представителя на
държавното обвинение при постановяването на присъдата
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неяснота и невъзможност за дефиниране
на формираната му решаваща воля относно вината на всеки от подсъдимите.
Така видно от диспозитива на първоинстанционната присъда,
при предадени на съд три лица /Д. Д., Д. Д.а и А. М./, с
гореконкретизираните обвинения за лъжесвидетелствуване по чл. 290 ал. 1 от
НК съответно като подбудител по чл. 20 ал. 3 за първия и извършители и по
чл. 20 ал. 2 от НК, преполагащи наред с другото общност на умисъла и
осъзнаване от всеки от съучастниците на касаещите всеки от другите двама
факти и обстоятелства визиращи съставомерните признаци
подсъдимата А.М. е призната за оправдана и то по съображения, че не е
дейстувала виновно. Същевременно подсъсдимите Д. Д. и Д. Д.а са признати
3
за виновни с изрично установяване в съдебния акт по съ щество /присъдата по
делото/, вкл. за това, че Д. подбудил и М. да извърши престъплението, с
развити съображения в мотивите как умишлено я склонил да извърши
деянието. Задружната престъпна дейност превдполага виновно поведение на
страна на всеки един от участниците в извършването на престъплението. Така
постановения диспозитив на присъдата и изложени съображения в мотивите
очевидно създават двойственост и неяснота по основни въпроси обхванати от
предмета на делото – ако подс. М. не е действувала виновно и е следвало да
бъде оправдана, то следвало е и подс. Д. да бъде оправдан по отношение на
вменената му подбудителска форма на процесната обща задружна престъпна
дейност. При липсата натакъв недостатък в диспозитива на присъдата
ткасаещ подсъдимите Д. Д.а и А. М., както и изключителната
обстоятелстност, прецизност и очевидно положено изключително голямо
старание и труд при изготвянето на мотивите към присъдата, възможно е да
се касае за техничестко опущение при изписването на диспозитива на
присъдата, но доколкото той материализира решаващата воля на съда по
съществото на делото, в този си вид поначало е недопустим. Същественото е,
съгласно горното, че тази редакция на присъдата води до неяснота до степен
на вътрешно противоречие на формираната воля на съда и прави невъзможна
въззивнвата проверка на правилността й по същество. Нарушението е
неотстранимо тук, тъй като въззивната инстанция проверява правилността на
надлежно /в съответствие с НПК/ формирана и ясна воля на първостепенния
съд. Следва да се уважи основното искане на Русенския окръжен прокурор за
отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, при което
следва да се съобразят и останалите съображения и доводи по протеста и
жалбите.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 1 вр.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда 54/12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 602/20 г. на РРС -
втори нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разгллеждане от друг състав на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 54/12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 602/20 г. на РРС е
ангажирана наказателната отговорност и са осъдени подсъдимите за
престъпленията както следва:
Д. Г. Д. - по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 3 от НК , за това, че на
23.11.2015 г., в гр. Русе, в съучастие с Д.Д. П., А. Б. М. и Д. Г.а К., като
подбудител, подбудил Д.Д. П., А. Б. М. и Д. Г.а К., пред надлежен орган на
власт – нотариус Л.П.Ш. с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на
действие Русенски районен съд, като свидетели в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на Д. Г.
Д. по нотариално дело № 346/2015 г. по регистъра на същия нотариус, усто и
писмено съзнателно да потвърдят неистина – че в продължение на 10 години
той / Д. Г. Д./ явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел
като собственик недвижими имоти – подробно описани 6 бр. ниви в
землището на с. Нисово, общ. Иваново – без някой да е оспорвал владението
му през този период и
Д. Д. П. – по чл. 290 ал. 1 вр. чл.20 ал. 2 от НК, за това че на
23.11.2015 г., в гр. Русе, в съучастие с Д. Г. Д., А. Б. М. и Д. Г.а К. , като
като извършител, подбудена от Д. Г. Д., пред надлежен орган на власт –
нотариус Л.П.Ш. с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на действие
Русенски районен съд, като свидетели в производство по обстоятелствена
проверка за констатиране на правото на собственост на Д. Г. Д. по нотариално
дело № 346/2015 г. по регистъра на същия нотариус, усто и писмено
съзнателно потвърдила неистина - че в продължение на 10 години Д. Г. Д.
явно, спокойтно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като
собственик недвижими имоти – подробно описани 6 бр. ниви в землището на
с. Нисово, общ. Иваново - без някой да е оспорвал владението му през този
период.
Със същата присъда е
призната за невинна и оправдана подсъдимата
А. Б. М. по обвинението в престъпление по чл. 290 ал. 1 вр. чл.20 ал. 2
от НК, за това че на 23.11.2015 г., в гр. Русе, в съучастие с Д. Г. Д., Д. Д. П.
и Д. Г.а К., като като извършител, подбудена от Д. Г. Д., пред надлежен
орган на власт – нотариус Л.П.Ш. с рег. № *** на Нотариалната камара и с
район на действие Русенски районен съд, като свидетели в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на Д. Г.
Д. по нотариално дело № 346/2015 г. по регистъра на същия нотариус, усто и
писмено съзнателно потвърдила неистина - че в продължение на 10 години
Д. Г. Д. явно, спокойтно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел
1
като собственик недвижими имоти – подробно описани 6 бр. ниви в
землището на с. Нисово, общ. Иваново - без някой да е оспорвал владението
му през този период.
Присъдата в оправдателната й част и протестирана от прокурор при
РРП В. Маринов, с конкретизирани оплаквания за неправилност и
необоснованост, по подробно изложени съображения и искане за отмяна и
постановяване на осъдителна и по касаещата подсъдимата М. част от
обвинението по делото.
Присъдата е обжалвана в осъдителните й части от защитника на
подсъдимите Д. Д. и Д. П., с конкретизирани охплаквания за необоснованост,
съществени нарушения на процесуалните правила, материална
незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанията, по подробно
изложени съображения, с искания за отмяна и постновяване на оправдателна
такава или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друт
състав.
В съдебно заседание протестът и жалбите се поддържат. Всяка от
страните счита, че оплакванията на противната са неоснователни.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната инстанция прие следното:
Протестът и жалбите са про;есуално допустими като подадени от
легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при
спазване на законоустановените срок, форма и ред.
Произнасянето на въззивната инстанция по съществото им, обаче, в
конкретния случай е недопустимо, тъй като
както основателно е наведено пред РОС от представителя на
държавното обвинение при постановяването на присъдата
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неяснота и невъзможност за дефиниране
на формираната му решаваща воля относно вината на всеки от подсъдимите.
Така видно от диспозитива на първоинстанционната присъда,
при предадени на съд три лица /Д. Д., Д. Д.а и А. М./, с
гореконкретизираните обвинения за лъжесвидетелствуване по чл. 290 ал. 1 от
НК съответно като подбудител по чл. 20 ал. 3 за първия и извършители и по
чл. 20 ал. 2 от НК, преполагащи наред с другото общност на умисъла и
осъзнаване от всеки от съучастниците на касаещите всеки от другите двама
факти и обстоятелства визиращи съставомерните признаци
подсъдимата А.М. е призната за оправдана и то по съображения, че не е
2
дейстувала виновно. Същевременно подсъсдимите Д. Д. и Д. Д.а са признати
за виновни с изрично установяване в съдебния акт по съ щество /присъдата по
делото/, вкл. за това, че Д. подбудил и М. да извърши престъплението, с
развити съображения в мотивите как умишлено я склонил да извърши
деянието. Задружната престъпна дейност превдполага виновно поведение на
страна на всеки един от участниците в извършването на престъплението. Така
постановения диспозитив на присъдата и изложени съображения в мотивите
очевидно създават двойственост и неяснота по основни въпроси обхванати от
предмета на делото – ако подс. М. не е действувала виновно и е следвало да
бъде оправдана, то следвало е и подс. Д. да бъде оправдан по отношение на
вменената му подбудителска форма на процесната обща задружна престъпна
дейност. При липсата натакъв недостатък в диспозитива на присъдата
ткасаещ подсъдимите Д. Д.а и А. М., както и изключителната
обстоятелстност, прецизност и очевидно положено изключително голямо
старание и труд при изготвянето на мотивите към присъдата, възможно е да
се касае за техничестко опущение при изписването на диспозитива на
присъдата, но доколкото той материализира решаващата воля на съда по
съществото на делото, в този си вид поначало е недопустим. Същественото е,
съгласно горното, че тази редакция на присъдата води до неяснота до степен
на вътрешно противоречие на формираната воля на съда и прави невъзможна
въззивнвата проверка на правилността й по същество. Нарушението е
неотстранимо тук, тъй като въззивната инстанция проверява правилността на
надлежно /в съответствие с НПК/ формирана и ясна воля на първостепенния
съд. Следва да се уважи основното искане на Русенския окръжен прокурор за
отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, при което
следва да се съобразят и останалите съображения и доводи по протеста и
жалбите.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 1 вр.
3