Р
Е Ш Е Н И Е
518
/ 28.2.2020г.
гр.
Перник, 28.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на тридесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05721 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от С.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. К.П. ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, с който се иска да бъде признато по
отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 393,73 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 07.02.2006г. до 31.12.2007г., сма в размер на 50,73
лева, представляваща законна лихва за забава от 12.04.2006г. до 31.01.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2008г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 11,89 лева, направени по делото
разноски, за които суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 1842/2008г. по описа на Пернишки районен съд.
В
исковата си молба ищецът твърди, че по гр.
д. № 1842/2008г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК:
*********, за
сумата от 393,73
лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 07.02.2006г. до 31.12.2007г., сума в
размер на 50,73 лева – законна лихва за забава от 12.04.2006г. до 31.01.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2008г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 11,89 лева, направени по
делото разноски.
Въз основа на този изпълнителен лист е
било образувано изпълнително дело № 857/2009г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев,
длъжник по което е ищеца.
Ищецът твърди, че сумите, за които е издаден
горепосочения изпълнителен лист са погасени по давност, поради което не се
дължат.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК: ********* не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника му адв. К. П., в нарочна
молба-становище, поддържа основателността на предявения установителен иск и
пледира за уважаването му.
Ответното дружество, не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени
доказателства, че по ч. гр. д. № 1842/2008г. по описа на Пернишки районен съд е
бил издаден изпълнителен лист от 29.02.2008г., с който ищецът е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата
от 393,73 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 07.02.2006г. до 31.12.2007г., сума
в размер на 50,73 лева – законна лихва за забава от 12.04.2006г. до
31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2008г.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 11,89 лева, направени по
делото разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист, с молба от 19.08.2009г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е поискала образуването на изпълнително
дело, в резултат на което, на 21.08.2009г. е образувано изпълнително дело № 857/2009г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с рег. № 753 и с район на действие – Окръжен съд
– гр. Перник. С молбата за образуване на изпълнително дело, взискателя
(понастоящем ответник) е поискал и извършването на конкретен способ за
принудително изпълнение – налагане на запор върху вземанията на длъжника.
Впоследствие по делото са извършвани
действия, проучващи имущественото състояние на длъжника (понастоящем ищец),
които действия не са годни да прекъснат течението на давността. На 02.02.2010г.
по делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Този
изпълнителен способ е довел до положителен резултат и до 22.10.2010г. по делото регулярно са
постъпвали суми за удовлетворяване вземането на взискателя.
След датата на последното платежно
нареждане – 22.10.2010г., по изпълнителното дело не са извършвани действия,
които да прекъсват течението на давността.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По допустимостта:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от
29.02.2008г., издаден по ч. гр. д. № 1842/2008г. по описа на ПРС, поради
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесните
отрицателни установителни искове, ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по
дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. №
6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните
пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по
„перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Както беше
обсъдено по-горе, в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД е издаден изпълнителен лист от 29.02.2008г. по ч. гр. д. № 1842/2008г. по
описа на ПРС за сумата от 393,73 лева –
главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 07.02.2006г. до 31.12.2007г., сма в
размер на 50,73 лева, представляваща законна лихва за забава от 12.04.2006г. до
31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 11,89 лева,
направени по делото разноски. Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по
молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД,
на 21.08.2009г. е образувано
изпълнително дело № 857/2009г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев.
Депозираната от ответника молба за
образуване на изпълнителното дело, с посочен конкретен изпълнителен способ,
чрез който да бъдат удовлетворени вземанията на взискателя, е годна да прекъсне
течението на давността. Такова действие (прекъсващо давността) е и налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело,
което в настоящия случай е от дата 02.02.2010г. Предвид обстоятелството, че от
страна на работодателя са постъпвали регулярно суми (удръжки) от трудовото
възнаграждение на длъжника, послужили за удовлетворяване вземането на
взискателя по изпълнителното дело, то необходимост от извършване на други
изпълнителни способи не е била налична. Такава е възникнала към 22.11.2010г.,
когато по делото не е постъпила удържана от работодателя сума, съгласно
задълженията му във връзка с наложени запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че тъй като след датата, на
която е следвало да бъде осъществено удържане на съответната сума, в резултат
на наложения запор – 22.11.2010г., в продължение на две години от взискателя и
от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението (предвид
обстоятелството, че наложения запор е бил преустановил действието си), то,
считано от 23.11.2010г., изпълнителното производство е прекратено ex lege,
а всички следващи действия – ирелевантни, като извършени по прекратено вече производство.
Тъй като не се
установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, определението,
въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, е влязло в сила. С
настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника
да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди
изтичането на срока за обжалване по чл. 244 ГПК (отм.). Съответно от датата на
влизане в на определението в сила – най-късно на 29.02.2008г. (предвид липсата
на доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязло в сила най-късно на
датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист), започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 22.11.2010г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело (в този смисъл
и Решение № 252/17.02.2020г. по гр. д. № 1609/2019г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ
отделение). Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право е започнала да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното дело, а именно: от 23.11.2012г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Предвид
горното, към 02.10.2019г.,
когато е депозирана настоящата искова молба, давността е изтекла (на
23.11.2017г.), тъй като са изтекли
необходимите 5 години от датата на прекратяване на изпълнителното дело.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват неоснователност
на предявените искови претенции.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 393,73 лева – главница, представляваща стойност на
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
07.02.2006г. до 31.12.2007г., сма в размер на 50,73 лева, представляваща
законна лихва за забава от 12.04.2006г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 11,89 лева, направени по делото разноски, за които суми на ответника
по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1842/2008г. по описа
на Пернишки районен съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищеца за
присъждане на разноски. Същия е доказал такива в размер на 474.00лева, от
които: 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – за държавна такса
и 24.00 лева – такса за издаване на заверено копие на изпълнително дело.
Ответникът,
обаче, е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна,
съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият
размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ищеца за
предявения отрицателен иск в исковия процес е в размер на 300.00 лева, поради
което и съдът намира, че възражението на ответника, досежно претендираното
адвокатското възнаграждение, е основателно до размера от 300.00 лева. В този
смисъл, съдът не споделя възражението на представителя на ищеца, че в случая се
касае за два предявени иска – за лихва и главница, с оглед обстоятелството, че
се оспорват няколко суми, обективирани в един изпълнителен лист (главница,
лихва и разноски), респ. се касае за един отрицателен установителен иск.
С оглед горното,
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 374.00
лева.
При този изход на спора, ответникът
няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 393,73 лева – главница, представляваща
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 07.02.2006г. до 31.12.2007г., сма в размер на 50,73 лева,
представляваща законна лихва за забава от 12.04.2006г. до 31.01.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2008г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 11,89 лева, направени по делото разноски, за
които суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.
д. № 1842/2008г. по описа на Пернишки районен съд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ
на С.Х.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 374.00 лева., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: