№ 239
гр. Перник, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720106886 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Б. Г. Р., ЕГН:
********** от гр. С., район С., ул. „Р.“ № **, ет.* чрез адв. С. Д. от АК-Перник срещу
„Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Б. Г. Р., ЕГН: ********** от гр. С., район С., ул. „Р.“ № **, ет.* чрез адв. С. Д.
от АК-Перник твърди, че по искане на дружеството- ответник „Топлофикация- Перник“ АД
спрямо неговия наследодател Й. Б.ова Р.а било образувано частно гражданско дело №
6348/2009 г по описа на Пернишки районен съд. По посоченото дело и на основание чл. 410
ГПК била издадена Заповед за изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от
16.03.2011 г., с които неговата наследодателка Й. Б.ова Р.а била осъдена да му заплати суми
както следва: сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до
30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2002
г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38
лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист дружеството ответник било
образувало изпълнително дело № 434/2011 г. по описа на ЧСИ А. В. с район на действие
Пернишки окръжен съд на 12.05.2011 г., което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, като последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било
извършено на 17.10.2011 г. Изпълнително дело № 423/2018 г. на ЧСИ Ст. Б. било образувано
след смъртта на неговата наследодателка на 17.11.2017 г. и след изтичане на петгодишната
погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество.
Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на
30.03.2018 г. По молба на взискателя и на основание на издадения изпълнителен лист било
образувано на 04.08.2022 г. изп.д. № 1526/2022 г. на ЧСИ Ст. Б., който с постановление от
21.09.2022 г. го бил конституирал като правоприемник. Моли съдът да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от
сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и
1
сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до
19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв.,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 6348/2009 г. по описа на ПРС. Претендира сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна
практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно
прекъсването на давността. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
насрещната страна при условие на евентуалност.
Няма факти и обстоятелства, който да се признават. Няма факти и обстоятелства,
които да не се нуждаят от доказване.
Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, че
е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. Следва да докаже, че е
наследник на починалия му наследодател Й. Б.ова Р.а.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по
давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
В съдебно заседание ищецът редовно призова не се явява лично, а се представлява от
процесуален представител по пълномощие адв. С. Д., който поддържа така предявените
искове и моли съдът да ги уважи. Претендира сторените по делото разноски и се представя
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът редовно уведомен не се представлява в открито съдебно заседание. В
деловодството на съда е входирана молба от 12.03.2025 г., с която се моли съдът да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендират се
сторените по делото разноски и се представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането
на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105
от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист, което
свидетелства за правния му интерес от предявяване на исковете.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия
давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение
2
по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил
Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена
без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При
действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния
закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане
би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството
каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о.). В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.;
Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането,
установено с влязла в сила заповед за изпълнение е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
За прекъсването на давността е от значение датата на влизане в сила на акта
3
подлежащ на принудително изпълнение, исканията за пР.гане на конкретни изпълнителни
способи, на коя дата е било предприето валидно изпълнително действие и дали от тази дата
са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено по давност. Ето защо, за изясняване на спорния
предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо производство по
принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са били предприемани
действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били предприемани
същите.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази
хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че към
момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия случай по отношение на първото изпълнително дело № 434/2011 г.,
което е било образувано на 12.05.2011 г. по молба на взискателя и последното валидно
изпълнително действие по него е било извършено на 17.10.2011 г.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение
съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента
на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило
сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия случай по отношение на първото изпълнително дело № 434/2011 г. не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. Длъжникът и наследодател на ищеца Й. Б.ова
Р.а е починала на 17.11.2017 г. и е оставила за свои наследници двете си деца –ищецът и
неговата сестра Е. Г.а Р., което се установява от приложеното по делото удостоверение за
наследници. Давността за процесните вземания не е била прекъсната на 28.02.2018 г. с
молбата за образуване на второто изпълнително дело № 423/2018 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.,
тъй като е било образувано срещу починал длъжник или срещу несъществуващ правен
субект без необходимата процесуална легитимация и давността е била спряна по силата на
закона. Същото се отнася и до изпратеното запорно съобщение до починалия длъжник на
07.03.2018 г. Давността не може да се приеме, че е била прекъсната с молбата на взискателя
от 22.03.2018 г. за конституирането по изпълнителното дело на наследниците на Й. Б.ова Р.а,
тъй като същата все още е била спряна докато ЧСИ Ст. Б. е уважил молбата и е издал
постановление за конституиране на наследници на Й. Б.ова Р.а от 18.02.2019 г., с което в
качеството си на длъжници по изпълнителното производство са били конституирани ищеца
4
и неговата сестра Е. Г.а Р.. От този момент за кредиторът е била налице възможност да
поднови изпълнителните действия спрямо наследниците на длъжника, затова от 18.02.2019 г.
е започнала да тече нова давност. С постановление от 05.07.2022 г. ЧСИ Ст. Б. е прекратил
изпълнителното дело № 423/2018 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На 05.08.2022 г.
взискателят образува трето изпълнително дело № 1526/2022 г. отново по описа на ЧСИ Ст. Б.
и отново срещу починалия длъжник Й. Б.ова Р.а, което изпълнително действие по
изложените съображения е невалидно и не прекъсва погасителната давност, която вече тече
отново от 18.02.2019 г. С постановление от 21.09.2022 г. ЧСИ Ст. Б. конституира
наследниците на починалия длъжник ищецът и неговата сестра. На 19.10.2022 г. им изпраща
покана за доброволно изпълнение. Тези действия, обаче не са от естество да прекъснат
новата погасителна давност.
На 16.11.2023 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудово
възнаграждение или върху пенсия на длъжника. С това валидно изпълнително действие
погасителната давност започнала да тече от 18.02.2019 г. е била прекъсната. На 14.10.2024 г.
е било изпратено запорно съобщение на ищеца, с което е бил наложен запор върху негови
вземания, трудови възнаграждения.
Производството по изпълнителното дело е било приключило на основание чл. 433, ал.
2 ГПК по отношение на другия наследник Е. Г.а Р. на 14.10.2024 г. поради изпълнение на
задължението и заплащане на разноските по изпълнението.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали пР.гането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността Съгласно чл. 432, ал. 1 т. 3 от
ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1 т. 2 /в случай на
смърт на някоя от страните/ и т. 3 от ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за
която е било вече направено обявление. В настоящия случай длъжникът Й. Б.ова Р.а е
починала на 17.11.2017 г. Със смъртта на длъжника обаче този давностният срок спира да
тече, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и изп.производство и спират да
текат всички срокове, като не може да бъдат извършвани никакви процесуални действия от
съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на взискателя /ако същите
поискат това/, а извършените биха били недействителни. Както и по отношение на
перемпцията, така и досежно спирането на изп. производство, не е нужен нарочен акт за
това на съдебния изпълнител, тъй като и прекратяването и спирането в тези случаи настъпва
по силата на закона при осъществяване на съответните правно релевантни факти
/изтичането на две години от последното поискано от взискателя изп.действие или
извършено такова от съдебния изпълнител, респ.-смъртта на взискателя/, а съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, респ.-
спиране на изп.производство /в този смисъл-т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС/. По отношение на първото изпълнително дело № 434/2011 г. не е текла погасителна
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да
тече от 26.06.2015 г.
С оглед на изложеното, последното валидно извършено изп.действие е на 26.06.2015
г. по см. на ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. , от която дата съгласно посоченото по-горе ТР
погасителната давност се прекъсва и започва да тече нова давност. Същата обаче спира да
тече с настъпване смъртта на длъжника на 17.11.2017 г., тъй като до конституирането на
неговите наследници, не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия, а и
както е отбелязано в т. 10 на посоченото вече ТР, ако кредиторът няма правна възможност
да действа, давност не тече. Тоест от датата на смъртта на длъжника 17.11.2017 г. давност не
е текла. След конституирането на наследниците на взискателя с постановление от 18.02.2019
5
г. на ЧСИ Ст. Б. кредиторът вече има правна възможност да предприема валидни
изпълнителни действия и давността отново започва да тече от 18.02.2019 г. Дори и да
приемем, че наследниците не е следвало да бъдат конституирани от ЧСИ, тъй като не са
поискали това би означавало, че давността е спряна и към настоящия момент и съответно не
е изтекла.
В настоящият случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по отношение на другите
две изпълнителни дела № 423/2018 г. и №1526/2022 г. не намира приложение, тъй като
процесните изпълнителни производства са били образувани през 2018 г. и през 2022 г. по
молба на взискателя след обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, което е относимо към процесния случай. На 16.11.2023 г.
взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение или
върху пенсия на длъжника, с която молба отново се прекъсва давността, която е започнала да
тече от 18.02.2019 г. с постановлението за конституиране на наследниците на длъжника. На
14.10.2024 г. е било изпратено запорно съобщение на ищеца, с което е бил наложен запор
върху негови вземания, трудови възнаграждения, с което отново е била прекъсната
давността. С оглед на изложеното към датата на подаване на исковата молба на 10.12.2024 г.
не е изтекла петгодишната погасителна давност за процесните вземания.
Производството по изпълнителното дело е било приключило на основание чл. 433, ал.
2 ГПК по отношение на другия наследник Е. Г.а Р. на 14.10.2024 г. поради изпълнение на
задължението и заплащане на разноските по изпълнението.
Спрямо наследодателя на ищеца Й. Б.ова Р.а е образувано частно гражданско дело №
6348/2009 г по описа на Пернишки районен съд. По посоченото дело и на основание чл. 410
ГПК била издадена Заповед за изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от
16.03.2011 г., с които неговата наследодателка Й. Б.ова Р.а била осъдена да заплати на
ответното дружество суми както следва: сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за
периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна
лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща юрисконсултско
възнаграждение. Тези суми представляват общия дълг на наследодателката на ищеца към
ответното дружество, който след нейната смърт на 17.11.2017 г. е бил наследен от двете й
деца, в качеството на нейни наследници по закон при наследствена квота от ½ ид.ч. от
всички посочени суми, което се установява от представеното по делото удостоверение за
наследници. Другия наследник Е. Г.а Р. е заплатила в рамките на последното изпълнително
дело всички претендирани от нея суми съобразно нейния наследствен дял от ½ ид.ч. от
всички задължения на нейната майка, поради което същото е било приключило на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК на 14.10.2024 г. поради изпълнение на задължението и заплащане на
разноските по изпълнението. С оглед на изложеното предявеният иск по отношение на ½
ид.ч. от претендираните суми от сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода от
01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за
периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение се явява
недопустим, тъй като ищецът не е легитимиран да отговаря за наследствения дял от
задълженията на неговата майка получен по силата на наследственото правоприемство от
неговата сестра равняващ се на ½ ид.ч. от общият дълг, още повече, че и същият дълг е бил
изцяло заплатен от нея в рамките на третото изпълнително дело, поради което в тази част
производството следва да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на материална
правна легитимация на ищеца. Ищецът може и е легитимиран да отговаря единствено за
своята наследствена квота от ½ ид.ч. от общия дълг на неговата майка към ответното
дружество. С оглед на изложеното обаче по отношение на тази ½ ид.ч. от общия дълг на
неговата майка към ответното дружество, която ищецът е наследил предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, тъй като към датата на подаване на исковата молба-10.12.2024 г.
6
не е изтекла петгодишната погасителна давност за вземанията по изложените съображения.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е
да заплати сторените от ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение. Такива са
доказани в общ размер на 163 лева за заплатени такси за съдебни удостоверения и преписи
на изпълнителните дела, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, поради което следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 163,00 лева в
полза на ответника.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. Г. Р., ЕГН: ********** от гр. С., район С., ул. „Р.“ № **, ет.* в
качеството му на наследник на Й. Б.ова Р.а за признаване за установено, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) в частта за сумите в размер на ½ идеална част от общия дълг
на неговия наследодател, придобита по наследство от другия наследник Е. Г.а Р. равняващ се
общо на сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до
30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2002
г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38
лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение въз основа на издадена Заповед за
изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. №
6348/2009 г. по описа на ПРС или за сумите от 1156,97 лв. /1/2 ид.ч. от сума в общ размер на
2313,94 лв./, съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от
632,72 лв. /1/2 ид.ч. от сума в общ размер на 1265,44 лв./, съставляваща мораторна лихва за
периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 88,69 лв. /1/2 ид.ч. от сума в общ размер на 177,38 лв./, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение като НЕДОПУСТИМ като прекратява производството в
тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
от Б. Г. Р., ЕГН: ********** от гр. С., район С., ул. „Р.“ № **, ет.* в качеството му на
наследник на Й. Б.ова Р.а за признаване за установено, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) в останалата част за сумите в размер на ½ идеална част от общия дълг на
неговия наследодател, съставляваща неговата наследствена квота от ½ ид.ч. от
наследството равняващ се общо на сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода
от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за
периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение въз основа
на издадена Заповед за изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от
16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 6348/2009 г. по описа на ПРС или за сумите от 1156,97 лв. /1/2 ид.ч.
от сума в общ размер на 2313,94 лв./, съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до
30.04.2009 г. и сумата от 632,72 лв. /1/2 ид.ч. от сума в общ размер на 1265,44 лв./,
съставляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,69 лв. /1/2 ид.ч. от сума в общ
7
размер на 177,38 лв./, съставляваща юрисконсултско възнаграждение като
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради неизтичане на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Г. Р., ЕГН: ********** от гр. С., район
С., ул. „Р.“ № **, ет.* да заплати „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********
сума в размер на 163,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в отхвърлителната му част и в едноседмичен
срок от връчването му в прекратителната му част.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8