№ 227
гр. Плевен, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430105944 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против Я. А. П. с ЕГН ********** и А. В. Д. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
сумата от 1439,04 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.02.2021 г. до 31.05.2023 г. и лихва върху главницата в размер
на 148,03 лв. за периода от 04.04.2022 г. до 03.10.2023 г. от които суми се
претендира равна част от всеки от ответниците или по 793,54лв. главница и
74,02лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в *** и поради това клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
1
периода от 01.02.2021 г. до 31.05.2023 г. е налице незаплатено задължение
към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогА.ата сума възлиза общо на 1439,04 лв.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите
Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, била дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на
148,03лв. за периода от 04.04.2022 г. до 03.10.2023 г. Сумите се претендират
при условията на разделност по равно от всеки от ответниците или по 793,54
лв. главница и 148,03 лв. мораторна лихва.
Ответникът Я. А. П. е депозирал писмен отговор, чрез назначения
особен представител адв.Й. Д., с който оспорва исковите претенции. Оспорва
се твърдението, че ответника притежава права на собственост върху
процесния имот, че имота е присъединен към топлопреносната мрежа, както и
че през процесния период е било извършвано реално отчитане.
Ответникът А. В. Д. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Установява се от приложените преписи на удостоверение за наследници
№***, изд. от *** (на л.29), справка от НБД за Л.М.П. (на л.48) и
удостоверение за наследници №***, изд. от ***, че ответника Я. А. П. е син и
наследник по закон на А.Я.П.., починал на ***. и Л.М.П., починала на ***
Установява се още, че същите наследодатели са оставили за свой наследник
по закон и дъщеря Е. А. П., която е починала на 14.12.2021г. и е оставила за
свой наследник по закон ответника А. В. Д..
От приложения препис на Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№1316/18.03.2014г. (на л.103 – л.107) се установява, че процесния недвижим
имот, представляващ апартамент ***, е бил деклариран след смъртта на
наследодателя А.Я.П.. от преживялата съпруга Л.М.П. с посочени права на
всички наследници, каквито произтичат и от Закона за наследството – 4/6
ид.ч. за декларатора и по 1/6 ид.ч. за децата на починалия – ответника Я. П. и
наследодателя на ответника А. Д. – Е. П.. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ
2
може да бъде подадена от всеки от наследниците и отразяването на
декларираните данни е съобразено с приложените от декларатора писмени
доказателства.
Установява се от приложения препис на Заявление от ответника Я. А.
П. от 19.03.2015г., адресирано до ищцовото дружество (на л.28), че е поискал
откриване на партида на негово име за заплащане на отопление и топла вода
за процесния апартамент след смъртта на наследодателя А. П. с твърдения за
придобити права вследствие наследяване.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника Я. П., че не били
налице доказателства за правата му на собственост върху процесния
апартамент, т.к. не било ясно дали бил приел наследството, оставено от
наследодателите му. За приемане на наследство по смисъла на Закона може да
се приеме всяко фактическо /конклудентно / или правно действие, извършено
от наследник, което не буди съмнение в намерението за приемане на актив
или пасив от наследството. В случая, този ответник чрез действията си по
деклариране пред топлопреносното предприятие на придобиване на права по
наследство с желание за откриване на партида на негово име, както и
поддържане на декларирани обстоятелства, че адреса на същия имот е негов
настоящ и постоянен, несъмнено е демонстрирал приемане на оставеното му
наследство. От друга страна, ако същия ответник твърди, че се е отказал от
наследството, в негова тежест беше да го установи в настоящото
производство.
С оглед горното, съдът приема, че към процесния период процесния
имот е бил притежаван в съсобственост между ответниците Я. П. и А. Д. при
равни права.
От приложения препис на Договор за индивидуално отчитане на
топлоразпределение от 30.09.2002г. се установява, че процесния апартамент
се намира в сграда, която към 2002г. е била присъединена към
топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия от „***“ ЕАД, а за
фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената енергия е било
избрано „Холидей-Райзен“ ЕООД. Не се твърди и не се установява от
събраните доказателства последващо прекъсване на топлоподаването в
сградата, което може да стане само по решение на мнозинството в етажната
собственост.
3
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
При тази законодателна уредба, съдът приема, че през процесния
период от време ответниците са имали качеството на потребители на
топлинна енергия.
Съобразно правата им в съсобствеността – по ½ ид.ч., всеки от тях е
дължал заплащане на половината от стойността на доставената до имота
топлинна енергия и съответно начислените лихви за забава.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот с
абонатен №***, водена на името на ответниците, че за периода от
01.12.2022г. до 31.05.2023г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 1 439,04лв., от които 119,10лв. за отопление с ИРУ; 190,95лв.
за отопление без ИРУ; 220,15лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация; 984,82лв. за БГВ и 54,39лв. за услуга дялово разпределение, при
приложени корекции.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 148,03лв. за периода от
04.04.2022г. до 03.10.2023г.
С оглед изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива, респективно
осъден всеки от ответниците да заплати на ищеца главница в размер на
793,54лв. за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2021 г. до 31.05.2023 г. и лихва върху главницата в размер на 74,02 лв.
4
за периода от 04.04.2022 г. до 03.10.2023 г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат заплащане на направените деловодни
разноски .Съдът счита, че разноските за държавна такса в размер на 63,48лв.,
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и за съдебни
удостоверения в размер на 20лв. или общо 183,48лв. следва да бъдат платени
поравно от ответниците – по 91,74лв. Ответникът Я. П. дължи и направените
разноски за особен представител в размер на 452лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. А. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от
719,52лв., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2022г. до 31.05.2023г.,
сумата от 74,02 лв., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща лихва за
забава за периода от 04.04.2022г. до 03.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2023г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 543,74лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. В. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от
719,52лв., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2022г. до 31.05.2023г.,
сумата от 74,02 лв., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща лихва за
забава за периода от 04.04.2022г. до 03.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2023г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 91,74лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5