Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 541/21.4.2010 г. по гр.д. №1458/2008 г. на ГОРС е отхвърлен иска по чл. 232 ал.2 ЗЗД, предявен от М. И. Д. против Т. Й. К. изцяло за сумата 6900 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 1.2. 2005 г. за периода 1.2.2005 г.- 27.12.2006 г., при ежемесечна наемна цена в размер на 300 лв., като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да плати на ответника 400 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал М. И. Д., който го обжалва като незаконосъобразно и немотивирано и нерешено безпристрастно, тъй като съдията необективно е обсъждал свидетелските показания, събрани по делото. Твърди се ,че е неправилен извода на съда, че ответника ежемесечно е заплащал наема за периода 1.2.2005 г.- 1.2.2006 г. , тъй като при превода не е посочено, че основанието е наем. Твърди се ,че относно датата на приемо-предавателния протокол, същата не може да се оспорва от ответника, който е подписал този частен документ, като се сочи разпоредбата на чл. 181 ал.1 ГПК. В тази връзка е неправилен и немотивиран извода на съда ,че не се установява по несъмнен начин достоверността на датата на подписване на протокола, но това не е датата, посочена в протокола.Твърди се ,че ответникът е отговорил, че ищецът не го е възпрепятствал да ползва сградите за периода 1.2.2006 г.-27.12.2006 г., което значи, че той е ползвал сградите като във връзка с ползването са оправяни покриви,строшени цигли и са охранявали помещенията. В тази връзка се твърди ,че е неправилен и немотивиран извода на ГОРС, че наемните отношения са прекратени с изтичане срока на договора. Моли да се отмени решението и да се уважи иска, заедно със законната лихва от завеждане на иска и разноските в двете инстанции. Против жалбата е постъпил отговор от Т. Й. К. като се твърди ,че същата е неоснователна. Твърди се, че при сключване на договора са платени в брой наемната вноска за м. февруари 2005 г. и 200 лв. за застраховка на сградите срещу пожар, но за това не са били предоставени разписки , а това е било установено в съдебно заседание. Относно наемните вноски за периода м.март 2005 г. до м. януари 2006 г. се твърди ,че са плащани по банков път, като плащането е извършвано чрез св. Коларова, негова съпруга, като се излагат и подробни съображения. Освен твърдението ,че са платени наемните вноски по договора са прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 120 във вр. с чл. 111 б.”В” ЗЗД, към момента на подаване на исковата молба, по отношение на вземанията за периода м. февруари- м. октомври.2995 г. Относно вземанията за месеците ноември 2005 г.- до м. януари 2006 г. погасителната давност е настъпила на 10.9.2009 г. когато е допуснато изменение на иска от ищеца. Относно ползването на помещенията след изтичане на договора се твърди ,че е заявил, че преустановява същото, което е установено от свидетелите по делото. Твърди се ,че правилно съдията се е съобразил с тези показания , не е кредитирал показанията на сина на ищеца, като излага подробни съображения. Относно приема-предавателния протокол се твърди ,че го е подписал лятото-есента на 2006 г., но не и на 27.12.2006 г., като тази дата е неистинска. Твърди се че е подписал документа тъй като не е считал, че това нещо нередно с оглед прекратения вече договор за наем. Обръща се внимание, че сградите, предмет на договора се намират в един стопански двор с други сгради, собственост на наемателя, където живее той със семейството си и е създадена организация за охрана на целия район. Твърди се неколкократно в отговора ,че жалбоподателят има некоректно поведение тъй като протокола е изготвен в един екземпляр и мястото на датата не е попълнено с печатен текст, а е оставено свободно, което води до съмнение за достоверността на вписаната дата. Моли да се потвърди решението на РС. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата, съображенията в отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ГОРС се е произнесъл по повод исковата молба на М. И. Д. против Т. Й. К. за сумата 4 800 лв. Твърди се ,че между тях е сключен договор за наем от 1.2.2005 г. с предмет на договора две сгради ,собственост на ищеца, при месечен наем 300 лв., който да се заплаща по банков път до пето число на текущия месец. Твърди се ,че ответникът е платил наема за месеците май, юни, юли, септември,октомври,ноември и декември 2005 г. и м. януари 2006 г. в размер на 2400 лв. Твърди се ,че не е платен наема за месеците февруари, март, април и август на 2005 г. в размер на 1200 лв. Твърди се ,че съгласно договора същият се прекратява на 1.2. 2006 г., но наемателят не му предал сградите и продължил да ги ползва със знание и непротивопоставяне от страна на ищеца, поради което се счита ,че договора е безсрочен. Ищецът твърди, че на 27.12.2006 г. е прекратил договора за наем и с протокол от 27.12.2006 г. е приел наетите сгради. Твърди се, че наемателят не е платил уговорения наем по 300 лв. на месец, или общо 3300 лв. Моли да бъде осъден ответника да му заплати 4 800 лв., представляваща неплатен наем за месеците подробно описани в исковата молба, заедно със законната лихва от момента на предявяване на иска и разноските по делото. Съдът е допуснал изменение на иска като същия се счита предявен за сумата 6900 лв., представляваща общата сума за неплатена наемна цена за периода 1.2.2005 г.-27.12.2006 г. По исковата молба е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска изцяло.Твърди се ,че наемните вноски по договора са платени и представя писмени доказателства. Твърди се ,че не е ползвал сградите след прекратяване на договора, като обръща внимание на това ,че страните са се договорили , че продължаването на договора за наем става само с писмен анекс. Твърди се ,че до предявяване на иска ищецът не е имал претенции към ответника за неплащане на вноски по договора за наем. Акцентира се на това ,че претенциите на ищеца случайно или не се появяват след като Ýа 1.7.2008 г. Т. е закупил същите сгради на публична продан, обявена от ЧСИ М.Глушкова по изп.д. № 225/2006 г. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. За да постанови обжалваното решение районният съдия е приел, че между страните е било налице наемно правоотношение през периода 1.2.2005 г.-1.2.2006 г., което е възникнало по силата на приложения по делото договор за наем. Съдията правилно, анализирайки договора е приел, че действието на същият договор е прекратено с изтичане на срока, посочен в него, тъй като страните изрично са предвидили, че договора може да бъде продължен само с писмен анекс, какъвто не е подписван между страните. Правилно съдията е приел, че с тази си уговорка страните са изключили възможността да бъде продължено действието на договора при условията на чл. 236 ЗЗД. Съдията правилно, обосновано и законосъобразно е приел, че ответникът е изпълнил задълженията си като са анализирани подробно както писмените доказателства в тази насока, така и свидетелските показания. ВТОС счита, че са неоснователни оплакванията в жалбата относно неправилното кредитиране от съда на показанията на св. Коларова, Симеонов и Стефанов, а не е кредитирал показанията на св.Д.. Съдията подробно е изложил съображенията защо дава вяра на показанията на едната част от свидетелите, а не дава вяра на останалата част. Тези съображения въззивният съд напълно споделя. Съдията правилно и мотивирано е приел, че ищецът не е доказал в процеса, че ответникът е ползвал имота, поради което следва да заплаща и наемна цена. Районният съд правилно е преценил , че от приемо предавателния протокол се установява ,че ответника е предал вещта във връзка със задължението си по чл. 233 ЗЗД, като е възстановил състоянието й, в което е била при сключване на договора. Правилен и законосъобразен е и крайния извод на районния съд, че предявения иск е неоснователен и недоказан. При този изход на спора не е необходимо съдът да се произнася по направеното възражение за настъпила погасителна давност. ВТОС напълно споделя становището на съдията и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответника по жалбата, но няма искане за заплащане на такива пред настоящата инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 541/21.4.2010 г. по гр.д. №1458/2008 г. на ГОРС. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |