Решение по дело №125/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на К.М.К. *** против Решение № 1040-05-8/26.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-05-01322652/15.03.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин, за възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. в размер на 3358,21 лв., от които 2663,53 лв. главница и 694,68 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

 Твърди се от жалбоподателя, че за посочения в разпореждането период никога не е получавал парични обезщетения въз основа на издадени болнични листове, тъй като те винаги са обжалвани от органите на НОИ. Твърди, че е работил в „Констанс Травел“ ЕООД на постоянен трудов договор и фирмата е имала икономическа дейност. Едновременно с това твърди, че е получил правомерно паричните средства от болнични, за които има множество епикризи и изследвания.

Иска се от съда да отмени оспореното решение .

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е работил по трудов договор при работодателя „Констанс Травъл“ ЕООД през процесния период.

Относно спазване на осигурителното законодателство от ТД на НАП-Велико Търново е извършена проверка на „Констанс травел“ ЕООД за периода от 01.01.2019г. до 30.11.2021г. , при която е установено, че вписаната дейност на дружеството е транспортна, във връзка с което дружеството е сключило договори с община Видин с предмет обществен превоз на пътници по допълнителна градска автобусна линия № 2 със срок на действие 06.05.2021г., като са вписани съответните транспортни средства, с които ще се извършва превоза: Мерцедес МБ 100Д с рег.№ ВН4263ВА и Форд Транзит с рег.№ ВН7858ВР. Установено е, че дружеството е притежавало Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 10366, издаден на 10.03.2016г., валиден до 09.03.2026г., и съответните заверени копия на лиценза № ********** и ********** за два автомобила. Действието на лиценза е прекратено със Заповед № РД-01-143/31.05.2021г. на изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“, като е установено, че вписаните за извършване на превоз автомобили са с последен технически преглед съответно 2018 и 2015г. Установено е също така при проверката, че за проверявания период в дружеството по трудови правоотношения са работили шест лица с подадени уведомления по чл.62 от КТ, за които са подавани данни за осигуряване. Представени при проверката оборотни ведомости за 2019г. и 2020г., в които са вписани приходи, но не са представени първични и други документи, установяващи посочените приходи, не са представи данни за закупени билети или издавани карти за пътуване, няма декларирани разходи за дейността, а основно са декларирани разходи за възнаграждения на персонала. На база на съставените месечни отчети за продадени билети са декларирани приходи, които са отразени и в ГДД и ОПР. Не са представени данни за сключвани задължителни застраховки ГО и Злополука на местата в ПС, задължителни за осъществяване на дейността, не са представени пътните листа за извършван транспорт. За невнесени декларирани задължения от 2018г. за ЗОВ и др., ведно с начислени лихви в общ размер 51773,91лв. спрямо дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2019, като по същото е установено, че дружеството не притежава МПС, банкови сметки, недвижими имоти, безналични ценни книжа, дялове и акции в други търговски дружества и друго каквото и да е имущество за обезпечаване и погасяване на задълженията.

При така получената информация от ТД на НАП е прието от ТП на НОИ, че дружеството не извършва реално дейност и спрямо същото са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-05-01124647/04.05.2022г. за заличаване на подадени данни за осигуряване за посочените в предписанието лица, които са влезли в сила.

При тези обстоятелства е извършена проверка и от контролен орган при ТП на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване, обективирани в КП № КВ-5-05-01124472/04.05.2022г., при която са установени представените документи в ТП на НОИ за изплащане на обезщетения от лица, за които е прието, че не са упражнявали трудова дейност.

Въз основа на извършената проверка от ТД на НАП-Велико Търново и контролните органи на ТП на НОИ, от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин е издадено Разпореждане № РВ-3-05-01322652/15.03.2023г., за възстановяване от К. на недобросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. в размер на 3358,21 лв., от които 2663,53 лв. главница и 694,68 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Прието е от органа, че няма данни за реално осъществява стопанска дейност от работодателя „КОНСТНС ТРАВЕЛ“ ЕООД, поради което лицето не е упражнявало трудова дейност и не са изпълнени изискванията на чл.10 от КСО. Посочено е, че въпреки, че К. е знаел, че не полага труд в „КОНСТНС ТРАВЕЛ“ ЕООД, съответно не е осигурено лице чрез този осигурител, той неправомерно е представял документи за временна неработоспособност и е получавал парични обезщетения от фондовете на ДОО по личната си банкова сметка.  

*** НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане при горната фактическа обстановка и съображения.

От жалбоподателя, във връзка с указанията на съда за необходимост от установяване, че същият е осъществявал трудова дейност са представени 27 бр. ведомости за месечни заплати, 27 бр. протоколи за подадени данни към НАП и 500 бр. пътни листове, както е разпитана в съдебно заседание и свидетелката Милена Любенова Миланова - негова съпруга. Всички тези доказателства не установяват различна фактическа обстановка.

Дружеството-работодател е с отнет лиценз за международен автомобилен превоз на пътници. Свидетелските показания за продължаване изпълнението, дори и след изтичане на срока на договор с Община Видин за автобусна линия, не установяват неговото реалното изпълнение. Това обстоятелство се установява с писмен договор и писмени доказателства за превоз на пътници, поради което свидетелските показания в тази насока за ирелевантни. Не е опровергано установеното обстоятелство, че работодателят не е снабдявал за дейността си билети по установения законов ред.  Не е опровергана липсата на превозни средства на работодателя, нито на наети такива, които да отговарят на законовите изисквания за превоз на пътници. Свидетелските показания на Миланова за изпълнението на дейността „технически организатор“ от съпруга ѝ не кореспондират с нито едно от установените от контролните органи обстоятелство, но и не ги опровергават.

Липсват събрани по делото каквито и да е доказателства, установяващи реално полагане на труд от страна на жалбоподателя по трудовия му договор, както и доказателства за реално извършвана дейност от работодателя.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ /чл.118, ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган с оглед представените по делото доказателства, като от компетентен орган е издадено и потвърденото с него разпореждане.

Решението е издадено в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми по чл.59, ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97, ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.

В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §.1, ал.1, т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО.

Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Непротиворечива е практиката, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, т.е и реално да осъществява трудова дейност. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявал трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, поради което жалбоподателят не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 КСО, съответно не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 40, ал.1 от КСО.

От извършените проверки на осигурителя "“Констанс травел“ЕООД се установява по делото, че осигурителят не е осъществявал реална търговска дейност, както и не се установява реално извършена трудова дейност от жалбоподателя.

Трудовият договор установява съществуване на трудово правоотношение, но не и възникването или съществуването на осигурително правоотношение, за което разпоредбата на чл.10 от КСО изисква изпълнение на дейността по трудовото правоотношение.

Липсата на реално положен труд по трудово правоотношение изключва наличието на право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл.40, ал.1 от КСО. Първоначално подадените данни за лицето по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, също са заличени служебно въз основа на влязло в сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО спрямо работодателя, поради което и с оглед наличните данни в РОЛ  същото не е осигурено.

Представените от жалбоподателя доказателства не установяват реално полагане на труд по трудовото правоотношение за относимия  период.

Предвид гореизложеното административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания са издадени в съответствие с чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. Според тези разпоредби, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане за възстановяване от лицата на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания.

Решението и разпореждането са законосъобразни, като липсват основание за тяхната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева на основание чл.143, ал.2 от АПК във връзка чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

 

                                     РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.К. *** против Решение № 1040-05-8/26.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-05-01322652/15.03.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин, за възстановяване на недобросъвестно получените от него парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. в размер на 3358,21 лв., от които 2663,53 лв. главница и 694,68 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА К.М.К. *** да заплати на Териториално поделение на НОИ-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-двевен срок от съобщаването на страните.  

 

 

           Съдия: