№ 3360
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110168672 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: АДРЕС срещу А. А. А., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземА.я за имот, находящ се в АДРЕС: - сумата от 7 855,63 лв. – цена на
доставена от дружеството ВиК услуги за периода 01.02.2012 г. – 02.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането; - мораторна лихва от
2893,43 лв. за периода 05.04.2012 г. – 09.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51446/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че между стрА.те е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадни води) в посочения имот, като
купувачът не е заплатили дължимата за предоставените услуги цена.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че стрА.те са в облигационни
отношения, че ответникът е потребител на ВиК услуги в процесния имот, както и че за
същия ищецът ежемесечно е издавал фактури за потребени и начислени ВиК услуги.
Оспорва твърдението, че ищецът е доставил сочените в исковата молба ВиК услуги в
претендирА.те количества, както и че ответникът има незаплатени задължения към
ищеца. Твърди, че процесните суми не са начислени по действителния разход и при
технически изправни средства за търговско измерване. Прави възражение за
погасителна давност.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от стрА.те и събрА.те
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед
за изпълнение.
Със заявление от 02.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение за суми в съответен размер за процесния имот с посочен в заявлението
адрес за клиентски номер *******, който процесен адрес и клиентски номер са
посочени в процесната заповед за изпълнение от 30.09.2021г. С Определение от
29.11.2022 г. по реда на чл. 140 ГПК на ищеца е указано да посочи клиентския номер
на процесния имот, за който претендира заплащане на цена на доставени ВиК услуги.
Неоснователен е доводът на ответника, че исковата молба следвало да бъде върната,
тъй като ищецът не изпълнил дадените указА.я при неколкратно дадена му
възможност. Въпреки неизпълнението на указА.ята исковата молба е редовна, тъй като
в нея е посочен същият адрес на процесния имот като адреса съгласно процесното
заявление по чл. 410 ГПК и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, от
което се извежда, че липсва каквото и да е несъответствие между претенцията на
заявителя, заявена с исковата молба и с подаденото от него заявление.
По основателността на исковете
За основателността на предявените искове с правно основА.е чл. 422 ГПК вр. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК
услуги през процесния период, количеството на реално доставената от него по
договора вода за процесния период и нейната стойност, а по иска за мораторна лихва:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящият случай с отговора на исковата молба ответницата е оспорила
наличието на валидно облигационно отношение между стрА.те, доставката на вода в
процесния период и е направила възражение за изтекла погасителна давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързА. с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изисквА.ята на
този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно –
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбА.зирА.те територии /населените
места и селищните образувА.я/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от
ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги“, това са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че
2
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ответника/. Получаването на
тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитирА.те нормативни разпоредби и на събрА.те в процеса
доказателства се налага извод, че ответницата няма качеството потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от
Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена
тежест, принадлежаща на ищцата, да притежава вещно право върху имота /право на
собственост, право на строеж или право на ползване/. Въпреки указаната
доказателствена тежест и изричните указА.я по чл. 146, ал. 2 ГПК в обявения за
окончателен доклад, че не сочи доказателства за твърдените в исковата молба
обстоятелства, че през процесния период ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между стрА.те облигационно правоотношение, ищецът не е ангажирал
доказателства и не е направил доказателствени искА.я за установяване на
облигационна връзка между стрА.те.
Към исковата молба е приложена справка от Агенция по вписвА.ята относно
процесния имот, с която не може да се установява принадлежността на правото на
собственост, респ. вещно право на ползване върху имота. Тази справка не установява
принадлежност на съответно вещно право върху процесния имот, тъй като не обвързва
съда с материална доказателствена сила да приеме, че ответницата е титуляр на вещно
право върху имота. ПритежА.ето на вещно право върху имота, респ. наличието на
облигационно правоотношение, обвързващо стрА.те, са в предмета на доказване, за
които доказателствената тежест принадлежи на ищеца и същият следва да проведе
пълно доказване, т.е. такова, което създава категорично убеждение у съда за наличието
на притежавано от ответницата вещно право, обосноваващо извод за възникване на
облигационно правоотношение с нея. По делото остана недоказано при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между ищеца и
ответника по договор за доставка на ВиК услуги през процесния период. При
прилагане неблагоприятните последици, свързА. с правилата за разпределение на
доказателствена тежест, само на това основА.е предявеният иск е неоснователен,
поради което не подлежат на изследване останалите доводи на ответницата, че в имота
не е доставена вода в съответно количество и за съответна стойност, както и че част от
процесните задължения са погасени по давност, във връзка с които доводи по делото са
приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид гореизложеното, следва отхвърляне на исковете.
По разноските
Неоснователно е ищцовото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като
претендирА.те размери на адвокатски възнаграждения за двете производства са под
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ за исковото производство и
чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ за заповедното производство въпреки липсата
на каквато и да е фактическа и правна сложност по делото.
С оглед изхода на делото и на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
3
на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и два договора за правна
защита и съдействие от 05.11.2021 г. и от 09.02.2022 г. в общ размер от 1 060 лв., от
които 505 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 505 лв. -
адвокатско възнаграждение за исковото производство и 50 лв. – депозит за ССЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: АДРЕС, срещу А. А. А., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземА.я за имот, находящ се в АДРЕС:
- сумата от 7 855,63 лв. – цена на доставена от дружеството ВиК услуги за
периода 01.02.2012 г. – 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 2893,43 лв. за периода 05.04.2012 г. – 09.05.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
51446/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на А. А. А., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС, сумата от 1 060 лв., от които 505 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, 505 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 50 лв. – депозит за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4