Решение по дело №781/2015 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 245
Дата: 23 септември 2015 г. (в сила от 20 октомври 2015 г.)
Съдия: Катя Цветанова Младенова
Дело: 20151620100781
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2015 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Лом, 23.09.2015 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание   на девети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова,

 

при секретаря   В.М. , като разгледа докладваното от съдия  Цветанова   гр.д. № 781 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1   от ГПК .

Исковете са предявени от „   ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕИК *********, гр. София, ул.****,чрез юрисконсулт:К.Р.Н.  против Л.А.С. с ЕГН ********** ***, за неизпълнени задължения по договор кредит.

Ищецът ФРОННТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр. София, посочва, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договора за кредит за покупка на стоки сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********.  . Съгласно тези условия, ищецът не е  изпълнил задължението си за  платимо негово задължение, а сумата предоставена му с договор за стоков кредит.

 Моли да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер както следва:  289.84 / двеста осемдесет и девет евро и 84 евроцента/- Главница, ведно със  законна лихва,считано от 15.04.2015 г. и сумата 169.56 лв. лихва за периода   от 08.04.2009 г.до 24.03.2015 г., както и   - 75.00 / седемдесет и пет лв/  -разноски по делото и 300.00 лв. / триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

        Ответникът  е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в които възразява,че не признава иска, тъй като е неоснователен. Счита, че искът е погасен по давност предвид разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, относно периодични плащания, както и поради изтекла и общата погасителна петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.      Твърди, че договорът е сключен на 08.04.2009 г. за срок от 24 месеца, като крайния  срок за изпълнение е 05.04.2011г., което било посочено и в погасителния план на ищеца. Тъй като са налице периодични плащания, последното което е извършено е на 05.04.2011 г.,то тригодишния давностен срок изтича на 08.04.2012г.Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски по делото.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок – съобщението за подаденото възражение на длъжника е получено от ищеца на   13.05.2015 година, а искът е предявен на 26.05.2015 година.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

          Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

        Ломският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответника по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       Страните не спорят и това е видно от представените по делото писмени доказателства, че на 16.04.2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 373/2015 г.   по описа на ЛРС срещу ответника Л.А.С. за сумата  -   289.84 / двеста осемдесет и девет евро и 84 евроцента/- Главница  ,ведно със  законна лихва,считано от 15.04.2015 г. и сумата 169.56 лв. лихва за периода   от 08.04.2009 г.до 24.03.2015 г.. ,както и   - 75.00 / седдемдесет и пет лв/  -разноски по делото и 300.00 лв. / триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение.

     Видно от приложеното по делото  доказателства , основанието, на което почиват вземанията, е договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.04.2009 г., сключен между БНП „Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД и Л.А.С., съгласно който банката е отпуснала на длъжника стоков кредит в размер на 508.74 евро., със задължение за изплащането му на 24 месечни  вноски, включващи главница и лихва, считано от 05.05.2009 г. /чл.8 от договора, приложен на лист 7 от делото/., краен срок 05.04.2011 г. С оглед начина на уговаряне изплащането на задължението, съдът намира, че се касае за договор с периодични плащания, поради което вземанията по същия се погасяват с изтичането на кратката 3-годишна давност по чл. 111, б.”в” от ЗЗД.

      По делото е представен договор за цесия от 08.07.2014 г., съгласно §2, т.2.1 от който цедентът БНП „ Париба Пърсънъл Файненс„  ЕАД  е прехвърлил на цесионера „ФРОННТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ГР. София,ул.****,законен представител:А.В.Г.-изпълнителен директор,пълномощник:К.Р.Н. вземанията си срещу Л.А.С. по договора за кредит CREX - 02113570. Същевременно, по делото   се установи,че длъжникът   е надлежно уведомен за извършената цесия от стария кредитор.

 Цесионера „ФРОННТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,  не е произвел действие спрямо длъжника, а последното действие по изпълнение от  него е предприето на 15.04.2015 г.по което е     и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 373/2015 г. по описа на ЛРС.

              Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит № CREХ-02113570/08.04.2009г., сключен между страните, ищецът предоставил на ответницата заем в размер  на 995 лева. В чл.3 от договора страните уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от деня, следващ падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Съдът следва да разгледа и се произнесе по направеното от ответницата възражение за погасяване на сумите, предмет на иска, по давност.

Основателно е твърдението на ответницата, че процесният кредит е станал автоматично предсрочно изискуем на 05.04.2011г., тъй като в договора  в чл.3 е налице уговорка вземането на ищеца за връщането му с лихвите да става предсрочно изискуемов пълен размер. Следователно изискуемостта на кредита с начислените договорни лихви е на 05.04.2011г., откогато  започва да тече и давностния срок за погасяването му (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

Неоснователно ответницата поддържа становището, че за всички вземания на ищеца по процесния кредит се прилагала кратката давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като те били периодични плащания. Периодичните плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни престации, които са независими една от друга и произтичат от общ юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответницата. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични плащания по договора (в този смисъл е Решение № 261/2011 на IVг.о., ГК на ВКС, което е поставено по реда на чл. 290 от ГПК и има задължителен характер съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД има само, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време (в този смисъл  е  Решение № 182/2008 г. на I т.о., ТК на ВКС), а месечните погасителни вноски уговорени в случая за погасяването на процесния кредит, не са еднородни, защото са формирани от общия сбор на месечната вноска  по чл.4 от договора и всички начислени договорни лихви, както тези, които представляват „цената на предоставения кредит”, така и наказателните за просрочие, таксите и комисионите. Поради това те не са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, защото не са еднородни. При това положение, независимо, че се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.

Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. В случая процесният кредит е изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 05.04.2011г., на основание чл.3 от договора. Следователно, на тази дата е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на ищеца по този договор – главница и уговорените лихви – договорни и наказателни. При това положение от тази дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от предоставения  кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се погасяват некапитализираните договорни лихви – надбавка и законна лихва за забава (Решение № 2648/1978г. на I г.о. на ВС).

Следователно, от тази дата 05.04.2011г. са започнали да текат и давностните срокове съответно по чл.110 от ЗЗД за погасяване на главницата и по чл.111, б.„в” от ЗЗД за погасяване посочените некапитализирани лихви – договорни и наказателни (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). От тази дата до подаване на 15.04.2015г. на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК за тези му вземания,  сроковете не са изтекли, тъй като не са изтекли повече от пет години.

Ето защо, съдът намира, че предявените искове не са погасени по давност, поради което се явявят основателни и следва да бъдат уважени, като такева.

Основателно е искането за установяване наред с вземането, представляващо задължение на ответника и на извършените в заповедното производство деловодни разноски, доколкото дължимостта на същите е законна последица от установяване съществуването, респективно съществуването на вземането и за тях следва да се произнесе съдът по заповедното производство (чл. 416, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Водим от горните мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И :

       ПРИЗНАВА за установено по отношение  на„   ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ГР. София, ул.****, законен представител:А.В.Г.-изпълнителен директор, пълномощник: К.Р.Н. , че  Л.А.С. с ЕГН ********** ***,     дължи на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ГР. София, ул.****, законен представител:А.В.Г.-изпълнителен директор, пълномощник: К.Р.Н., СУМАТА -   289.84 / двеста осемдесет и девет евро и 84 евроцента/- Главница  ,ведно със  законна лихва,считано от 15.04.2015 г. и  сумата 169.56 лв./ сто шестдесет и девет лв. и 56 ст./- лихва за периода   от 08.04.2009 г.до 24.03.2015 г,както и сумата 25 / двадесет и пет лева/ - разноски по делото и 300 /три лева/ - юрисконсултско възнаграждение за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ГР. София, ул.****, законен представител:А.В.Г.-изпълнителен директор, пълномощник: К.Р.Н. против  Л.А.С. с ЕГН ********** ***,   с   заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 373/2015г. по описа на Районен съд гр. Лом.

 ОСЪЖДА Л.А.С. с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на   ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ГР. София, ул.****, законен представител:А.В.Г.-изпълнителен директор, пълномощник: К.Р.Н. ,СУМАТА    - 75.00 / седемдесет и пет лв/  -разноски по делото и 300.00 лв. / триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение ,  

 Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението.

                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :