и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на адв.Лазар Базлянков, процесуален представител на “Бистрец” АД – гр. Кърджали, против Решение № 621/21.02.2006 год., постановено по НАХД № 418/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0059/04.11.2004 год. на Началник отдел “Данъчен контрол” към ТДД - Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС е била наложена „имуществена санкция” в размер на 7230 лева на “Бистрец” АД - гр.Кърджали, за нарушение по чл.55 ал.1, ал.5 и ал.6, във вр. с чл. 30 ал.1 и чл. 56 ал.1 от ЗДДС. С жалбата решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради нарушение на процесуалните правила и като необосновано. Направените от съда изводи не кореспондирали с доказателствата по делото. Твърди се, че акта за установяване на административно нарушение не бил подписан от законен представител на дружеството или негов надлежен пълномощник и не бил връчен съгласно правилата на ЗАНН, като в съответните графи бил положен подпис на неизвестен субект и не било вписано на кого принадлежи и какво е неговото длъжностно качество. Описаното в АУАН и НП деяние не било извършено виновно и не представлявало административно нарушение. За продадените през м.декември 2003 год. 2 апартамента дружеството своевременно подало справка-декларация и е начислило ДДС по продажната цена, а не по данъчната оценка, което действително представлявало нарушение по чл. 56 ал.1 от ЗДДС, но се дължало на допусната грешка, а не било извършено умишлено. След съставяне на ДРА нарушението било поправено и пълната стойност на дължимия ДДС била довнесена, като АУАН бил съставен на 27.09.2004 год., след като допуснатата грешка е била поправена и пълната стойност на дължимия ДДС бил внесен. Неправилно било съставено НП по чл. 135 ал.1 от ЗДДС за изцяло неплатен ДДС, като счита, че ако е налице някакво нарушение, то същото било по чл.146 ал.1 от ЗДДС. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло решението на Кърджалийския районен съд, както и да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразни.В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по касация, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и необоснована, като моли обжалваното решение на Кърджалийския районен съд да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане в полза на ТД на НАП – гр.Кърджали юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 621/21.02.2006 год. по н.а.х. дело № 418/2005 год. е потвърдил Наказателно постановление № 0059/04.11.2004 год. на Началника на отдел “ДК” към ТДД - Кърджали, с което на “Бистрец” АД – гр.Кърджали, представлявано от Пирин Василев Атанасов, за извършено нарушение на чл.55 ал.1, ал.5 и ал.6, във вр. с чл. 30 ал.1 и чл.56 ал.1 от ЗДДС, е наложена “имуществена санкция” в размер на 7230 лв., на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършване на данъчна ревизия на ”Бистрец” АД – гр.Кърджали, приключила с ДРА № 357/ 05.08.2004 год., било установено, че за данъчния период 01.12.2003 год. - 31.12.2003 год. дружеството е извършило продажби на 2 бр. жилищни имота /апартаменти/, за които били издадени 4 бр.данъчни фактури, на обща стойност 12269 лв., с включен ДДС, който възлиза в размер на 2044,84 лв. върху договорените между страните продажни цени, а следвало да начисли ДДС за извършените сделки върху данъчните оценки на имотите, които се явявали по-високата от двете стойности /определената от страните, от една страна, и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от ЗМДТ/, в размер на 5659,84 лв., което дружеството не било сторило. При тези данни съдът е приел, че дружеството – касатор, като данъчно задължено лице неправилно е определило данъчната основа за начисляване на дължимия ДДС, при което не е начислил такъв в пълен размер, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на имуществена санкция в двойния размер на неначисления ДДС /в размер на 3 615.00 лв./, или санкция в размер на 7230 лв., поради което е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания. Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на данъчна ревизия на „Бистрец” АД – гр.Кърджали, данъчните органи са констатирали, че при извършената продажба на недвижими имоти, обособени части от сграда – 2 бр. апартаменти /части от общежитие/, собственост на дружеството, последното е издало 4 бр. данъчни фактури, в които е отразило пазарните стойности на сделките, с включен в тях 20 % ДДС върху договорените цени на имотите, като общо начисления ДДС за двете сделки възлиза на 2044,84 лв. Установено е също при ревизията, че данъчните оценки на имотите са значително по-високи от продажните им стойности, при което дружеството не е определило правилно данъчната основа, съгласно разпоредбата на чл. 30 ал.1 от ЗДДС, която съгласно цитираната законова разпоредба е по-високата от двете стойности: определената между страните, увеличена с дължимите данъци и такси при прехвърлянето, и данъчната основа, определена по реда на ЗМДТ. Видно е от събраните по делото доказателства, че при наличните по-високи данъчни оценки на имотите /определени по реда на чл. 46 от ЗМДТ/, дължимия ДДС за извършените от дружеството продажби на 2 бр. обособени части от сграда /апартаменти/ през данъчния период 01.12 – 31.12.2003 год. възлиза на 5659,84 лв., или със 3 615 лв. повече, който ДДС в посочения размер не е начислен от дружеството – не е включен в подадената за посочения данъчен период справка-декларация и в дневника за продажбите за същия период. Относно така установената фактическа обстановка, впрочем, не се спори между страните, като същата се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. и от аналогичните констатации в ДРА /който не е бил обжалван от касатора и е влязъл в сила/, за които ДПК /действуващ към момента на установяване на неизпълнението на данъчното задължение/ е установил оборима презумпция – че фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното, и която презумпция жалбодателя не е оборил. При това положение, изводите на първоинстанционния съд относно правилността, законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление са съобразени с материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДДС начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, като в ал.6 на същия член са изчерпателно посочени условията, които следва да са налице, за да се счита данъкът начислен – доставчикът да издаде документ, в който да посочи данъка, да отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС, както и да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация за съответния данъчен период. Следва да се отбележи също, че вмененото от посочената императивна норма задължение на регистрирано лице, доставчик на стоки или услуги по смисъла на ЗДДС – да начисли ДДС, изпълнявайки посочените изисквания на закона, се отнася до целия дължим размер на данъка по този закон, а не само до части от него. Неизпълнението на посоченото задължение към държавата при осъществяване на стопанската дейност, от друга страна, влече ангажирането на безвиновната отговорност на юридическото лице, задължено по този закон, чрез налагането на имуществена санкция, определена съобразно разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС – в двойния размер на неначисленото ДДС. Или, следва да се приеме от изложеното, че като не е начислило дължимия ДДС за осъществените 2 бр. сделки в данъчния период 01.12. – 31.12.2003 год. в пълния му размер, дружеството – касатор не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 55 и чл. 56 ЗДДС, при което правилно е ангажирана отговорността на същото по чл. 135 ал.1 от ЗДДС, чрез определяне на имуществена санкция в двойния размер на неначисления ДДС – 7230 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционния съд. В тази връзка, настоящата инстанция намира за неоснователен довода на защитата на касатора, изразен в жалбата – че деянието не било извършено виновно, поради което не представлявало „административно нарушение”. Това е така, тъй като както бе посочено по-горе, в случая е ангажирана безвиновната отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на стопанска дейност, съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, поради което изобщо не може да се говори за понятието „вина” по смисъла на НК, доколкото юридическото лице не може да обладава психическо отношение към деянието, респ. не може да действува виновно – умишлено или непредпазливо. Именно поради изложеното не може да бъде споделен и довода на защитата на касатора – че ставало въпрос за грешка, тъй като отново в тази връзка следва се коментира въпроса за психическо отношение на юридическото лице към извършването на деянието, което е недопустимо. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че след влизане в сила на ДРА и към момента на провеждане на административнонаказателното производство /т.е. след м.август 2004 год./, дължимият ДДС бил внесен от дружеството – касатор изцяло. Това е така, тъй като дружеството е изпълнило задължението си по ДРА за доначисляване и довнасяне на дължимия ДДС в пълен размер, което е без правно значение за наложената имуществена санкция в административнонакÓзателното производство, за което е релевантен момента, в който е следвало да бъде начислен дължимия ДДС и това задължение не е било изпълнено от касатора, което поведение законът скрепява със санкционната норма на чл. 135 ал.1 от ЗДДС. Не може да намери приложение в случая и разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗЗД, за което пледира в жалбата си защитника на касатора, тъй като посочената законова разпоредба санкционира невнасянето в срок на пълният размер на дължим ДДС, т.е. същата предполага коректно, своевременно и точно начислен ДДС от данъчно задълженото лице съобразно разпоредбите на чл. 55 ал.1 и 6 от ЗДДС, но невнесен в пълен размер в законоустановените срокове; докато в настоящият случай се касае за неначислен в пълен размер ДДС, санкцията за което е уредена в разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Или, с оглед изложеното, следва да се направи извода, че обжалваното решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, каквото е възведеното от касатора касационно основание. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Всъщност, както в жалбата против наказателното постановление пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба не са формулирани каквито и да било конкретни оплаквания в тази връзка. Що се отнася до възведеното касационно основание – неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то следва да се отбележи, че такива биха били само и единствено такива, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението по него, каквито настоящата инстанция на констатира в конкретното административнонаказателно производство, проведено пред първоинстанционния съд. Впрочем такива конкретни оплаквания не се съдържат в касационната жалба, въпреки заявеното касационно основание. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд - правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, водещи до неговата неправилност. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация юрисконсулско възнаграждение, в размер на 50 лв. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 621/21.02.2006 год. по Н.а.х.дело № 418/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА „Бистрец” АД , със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, „Промишлена зона – Юг”, представлявано от Пирин Василев Атанасов , с ЕГН ********** да заплати на ТДД – Кърджали /понастоящем ТП на НАП – гр.Кърджали/ юрисконсулско възнаграждение, в размер на 50 лв. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |