Присъда по дело №832/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 37 от 05.03.2025 г. по НЧХД № 832/2024 г. по описа
на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав

Производството е образувано по частна тъжба на частния тъжител Х. И. А., ЕГН
********** против Я. Г. Я., ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за това, че на
******** г. в гр. Бургас, в сградата на Ч. РУ при ОД на МВР – Бургас, публично в клуба на
управлението и в присъствието на повече от две лица, е извършил нещо унизително за
честта и достойнството на частния тъжител, в негово присъствие като го е нарекъл „Ти си
идиот и решенията ти са идиотски!“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 146, ал.
1 НК.
В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане
предявения от частния тъжител Х. И. А. срещу подсъдимия Я. Я. граждански иск за сумата
от 3000лв. – обезщетение за причинените от гореописаното престъпление неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до момента
на пълното изплащане.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител адв. П. Д. поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение, като го счита за доказано от събраните по делото
доказателства. Поддържа, че основополагащи за наличието на извод за доказаност на
обвинението са показанията на двамата свидетели Г.П. и М.А.. Намира, че от показанията на
двамата свидетели безспорно се установява, че подсъдимият е изрекъл спрямо тъжителя
посочените в тъжбата обидни думи в присъствието на множество лица. При анализа на
показанията на другите разпитани по делото свидетели - М. и Ч., заема позиция, че
изложеното от тези свидетели не разколебават обвинителната теза. Поддържа предявения
граждански иск в пълния му размер и моли за уважаването му. Не претендира разноските по
делото.
Частният тъжител поддържа становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия адв. С. К. пледира подсъдимият да бъде признат за
невиновен по предявеното обвинение, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Намира, че деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимият не е
доказано по категоричен начин, като поддържа, че не е доказано подсъдимият да е изрекъл
инкриминираната обидна реплика. Поставя под съмнение достоверността на изложените от
свидетелите П. и А. твърдения, като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа
за установено по делото от фактическа страна, че подсъдимият е отправил към тъжителя
репликата „не се дръж като идиот“, като в тази връзка намира показанията на свидетелите
М. и Ч. за достоверни. Насочва, че не е процесуално допустимо да се излезе извън
фактическата рамка на обвинението и подсъдимият да бъде признат за виновен за реплики,
които не е изрекъл. Сочи съдебна практика на ВКС в този смисъл. Претендира присъждане
на разноски в производството в полза на подсъдимия.
Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие, като излага признание,
че е изрекъл спрямо тъжителя репликата „Защо се държиш като идиот?“. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Я. Г. Я., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас, български
гражданин. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Към **** г. тъжителят Х. И. А. изпълнявал длъжността н. на Ч. РУ при ОД на МВР –
1

Бургас. Към месец а. **** г. подсъдимият Я. Г. Я. заемал длъжността м.е. ЕКД в сектор
„К.п.“ към Ч. РУ при ОД на МВР – Бургас. На ****.**** г. подсъдимият подал молба за
ползване на платен годишен отпуск за 20 дни за периода от ****.**** г. до ****.**** г. След
извършена проверка частният тъжител установил, че подсъдимият е бил включен в графика
за дежурства за периода на исканата отпуска, поради което отказал да уважи молбата на
подсъдимия за ползване на платен годишен отпуск.
На ******** г. около 08:30 часа в клуба в сградата на Ч. РУ при ОД на МВР – Бургас
е било проведено ежедневното работно заседание на служителите от районното управление,
в това число са присъствали и свидетелите М., Ч., А. и П.. След запознаване с оперативната
обстановка за денонощието, частният тъжител запитал присъстващите полицейски
служители дали имат въпроси или съобщения. В този момент подсъдимият Я. се обърнал
към свидетеля М. и го запитал дали е възможно, да се промени графикът за дежурствата за
месец септември **** г. Свидетелят М. не успял да му отговори, тъй като бил прекъснат от
частния тъжител, който обяснил на подсъдимия, че вече са коментирали този въпрос и няма
как да бъде пуснат в отпуск, след като е включен в дежурствата в натоварения летен сезон.
Частният тъжител указал на подсъдимия, че обсъждането на въпроса за ползване на отпуск
от подсъдимия не засяга другите присъстващи и ако желае да отиде в кабинета на частния
тъжител, за да продължат обсъждането му. В този момент подсъдимият Янчев се обърнал
към частния тъжител и изрекъл думите „Х., не се дръж като идиот, откакто си тук обърна
районното с краката нагоре“.
Частният тъжител изготвил докладна записка за случилото се на събранието и я
изпратил до директора на ОД на МВР – Бургас. Срещу подсъдимия Я. било образувано
дисциплинарно производство, което приключило със Заповед № ****-****/****.**** г. на
директора на ОД на МВР – Бургас за налагане на дисциплинарно наказание на подсъдимия
„порицание“ за срок от 6 месеца.

По доказателствата:
С оглед събраните по делото доказателства съдът достигна до извод за недоказаност
на повдигнатото с частната тъжба обвинение срещу подсъдимия Я. Я..
На първо място в рамките на доказателствения анализ следва да се обсъдят
свидетелските показания на ангажираните от частния тъжител свидетели – Г.П. и М.А.. В
показанията си свидетелят П. заявява, че е чул подсъдимият да изрича срещу частния
тъжител думите „ти си идиот и решенията ти са идиотски“. В същата насока са показанията
и на свидетелката А., която потвърждава, че е възприела подсъдимият да изрича спрямо
тъжителя идентични думи на тези посочени от свидетеля П.. Показанията на двамата
свидетели са изцяло в подкрепа на повдигнатото процесно обвинение, като напълно са
съответни и безпротиворечиви по отношение на изразите вменени на подсъдимия като
изречени от него спрямо частния тъжител. Независимо от това съдът поставя под съмнение
достоверността на изложените от свидетелите П. и А. сведения за точните думи, които
подсъдимият е изрекъл спрямо частния тъжител на проведената на ******** г. оперативка в
сградата на Ч. РУ в гр. Бургас.
В хода на съдебното следствие съдът приобщи постъпила по делото образувана
преписка във връзка със Заповед № ****-****/****.**** г. на директора на ОД на МВР –
Бургас за налагане на дисциплинарно наказание на подсъдимия, ведно с приложените към
нея материали. Като част от преписката са и дадени писмени сведения от свидетелите П. и
А.. В хода на проведените в съдебното следствие разпити съдът предяви на свидетелите
наличните в материалите по делото дадени от тях в рамките на дисциплинарната проверка
писмени сведения. Прави впечатление, че в дадените писмени сведения свидетелката А. е
посочила, че е чула подсъдимият да изрича срещу частния тъжител израз, който не е
2

идентичен на този, който заявява в проведения в съдебното следствие разпит. В писмено
сведение (л. 80 от делото) А. е написала „Я. Я. се обърна към н.а на Ч. РУ –Х., държиш се
като идиот, откакто си поел Ч. РУ Бургас обърна управлението с краката нагоре“.
Същевременно в показанията си в качеството на свидетел по делото най-вероятно в услуга
на повдигнатото обвинение, споделя, че е чула подсъдимият да изрича посочения в частната
тъжба израз - „Х., ти си идиот и решенията ти са идиотски“. Подобни твърдения не се
съдържат в даденото от свидетелката писмено обяснение непосредствено след случая, а
именно на ****.****г. Още повече в показанията си пред съда свидетелката А. е посочила,
че е седяла на първия ред на непосредствено близко разстояние от н.а на районното
управление – частният тъжител. В тази връзка съвсем логично е да се предположи, че е било
обективно възможно свидетелката да възприеме точно изречените от подсъдимия думи и да
ги възпроизведе в написаното от нея сведение на ****.**** г. По тази причина според
настоящия състав показанията на свидетелката в съдебното следствие, които не са
аналогични и съответни на изложените от нея писмени сведения, имат за цел да подкрепят
обвинението и да го докажат. Ето защо съдът не се довери на изложените от А. данни за
изречена от подсъдимия реплика, описана в подадената срещу него частна тъжба, предмет
на настоящото наказателно обвинение. Съдът констатира наличие на противоречие между
изложеното от А. в проведения по делото разпит и в даденото от нея писмено сведение,
непосредствено след случилото се, в хода на развило се срещу подсъдимия дисциплинарно
производство. Посочената в тъжбата реплика и потвърдена от свидетелката А. като изречена
от подсъдимия срещу частния тъжител, не е била споделена от свидетелката в писменото
сведение. Вместо „Х., ти си идиот и решенията ти са идиотски“, А. е посочила „Х., държиш
се като идиот“. Двата израза не са идентични, констатира се словесно несъответствие между
съдържащите се в изразите думи. В тази връзка съдът намира, че е компрометирана
достоверността на показанията на свидетелката А. като източник на информация по
отношение на основния за доказване факт по делото- вменените на подсъдимия реплики от
частната тъжба, за които се твърди, че са обидни.
В същия смисъл са и разсъжденията на съда при извършване на аналитичната
дейност на дадените от свидетеля П. показания. От показанията на свидетеля се установява,
че същият е влязъл в залата, където се е провеждала служебната оперативка на
полицейските служители на Ч. РУ към края на събранието. Независимо от това свидетелят
категорично заявява в разпита, че е чул подсъдимият да отправя към тъжителя следните
реплики: „Ти си идиот, решенията ти са идиотски, обърна управлението с главата надолу“.
Поддържаната от свидетеля реплика в показанията пред съда, е изцяло съответна като
съдържание на обидното обръщение, за което е повдигнато настоящото обвинение,
изложено в частната тъжба. Същевременно в дадените в хода на дисциплинарната проверка
писмени сведения, които бяха предявени на свидетеля по време на разпита в съдебното
следствие, свидетелят П. е посочил, че е чул подсъдимият да се обръща към тъжителя с
думите „Идиот, държиш се като идиот, ти обърна Ч. РУ с краката нагоре!“. Прави
впечатление, че е налице съществено разминаване в заявените от свидетеля твърдения
относно възприетите обръщения на подсъдимия към тъжителя в рамките на образуваното
дисциплинарно производство и по време на провелото се по делото съдебно следствие. Тук
според съда следва да се отбележи и да се вземе предвид при преценката за достоверността
на твърденията на свидетеля П., че писмените му обяснения са дадени непосредствено след
случилото се и реално допустимо и логично е да се приеме, че именно така заявеното в
обясненията съответства на реално осъществилите се факти. Несъмнено прави впечатление
категоричната целенасоченост на показанията на свидетеля в съдебното следствие, дадени
една година и четири месеца след писмените му обяснения, да подкрепи и обоснове
повдигнатото обвинение, като без колебание свидетелят П. заявява, че е чул подсъдимият да
изговаря цитираната в тъжбата реплика, като дословно изрича посочения в тъжбата израз. В
тази връзка съдът приема, че показанията на свидетеля П., както и показанията на
3

свидетелката А. не са обективни и не се позовават на стремежа на свидетелите да
допринесат за установяване на реализиралата се в действителност фактическа обстановка, а
преднамерено преследват единствено доказване на обвинителната теза. Още повече по
делото са налични данни (съдържащи се в показанията на свидетелите М. и П.), че
свидетелят П. и подсъдимият не са били в добри колегиални отношения. Излагат се
твърдения от свидетеля М. за образувани срещу подсъдимия дисциплинарни производства,
инициирани от свидетеля П.. При анализа на показанията на свидетелите П. и А. и
направените от съда изводи за липсата на обективност и безпристрастност в изложените от
тях твърдения, съдът задълбочено изследва съпоставянето на показанията на двамата
свидетели с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е приложена и приета като част от доказателствената съвкупност
преписката, образувана във връзка с издадената срещу подсъдимия Заповед № ****-**** от
****.**** г. на директора на ОД на МВР - Бургас за налагане на дисциплинарно наказание
на подсъдимия. Видно от съдържанието на заповедта след запознаване със събраните
материали в рамките на дисциплинарното производство, наказващият орган е възприел от
фактическа страна, че подсъдимият е изрекъл думите „Х., не се дръж като идиот, откакто си
тук обърна районното с краката нагоре“, като директорът на ОД на МВР – Бургас е приел, че
с това свое поведение подсъдимият е нарушил етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, предвидени в Етичен кодекс, поради което му е наложил
дисциплинарно наказание. Тези изводи на наказващия орган се базират на събраните в
преписката доказателства, включително и сведенията на свидетелите П. и А., в които се
съдържат посоченото в заповедта на директора на ОД на МВР – Бургас съчетание от думи,
възприети като изречени от подсъдимия на служебната оперативка в Ч. РУ на ******** г.
Тези думи („Х., не се дръж като идиот, откакто си тук обърна районното с краката нагоре!“)
се възпроизвеждат като възприети и от свидетелите М. и Ч., които също са служители на Ч.
РУ и са присъствали на събранието на ******** г., като техните писмени обяснение също са
част от преписката по дисциплинарното производство.
В показанията си пред съда свидетелят С. М., който е присъствал на събранието в
клуба на Ч. РУ на ******** г. заявява, че не е чул подсъдимият директно да се обръща към
частния тъжител с обръщението „идиот и че решенията му са идиотски“. Свидетелят
възпроизвежда спомен, че е възприел подсъдимият да изрича спрямо тъжителя репликата
„Не се дръж като идиот, откакто си тук обърна цялото районно с краката нагоре!“. В същия
смисъл са и дадените от свидетеля М. писмени обяснения на л. 64 от делото, в които отново
свидетелят е вписал като възприета от него изложената пред съда реплика; „Х., не се дръж
като идиот, откакто си тук обърна районното с краката нагоре!“. В тази връзка неизменен и
категоричен е изводът на съда, че дадените в хода на съдебно следствие показания от
свидетеля М., изцяло съответстват на дадените от него писмени обяснения непосредствено
след случилото се по отношение на съчетанието от думи, което е изрекъл подсъдимият
срещу тъжителя. Свидетелят М. посочва, че се е намирал в близост до подсъдимия (на около
два метра от него) и като се има предвид, че от фактическа страна се установява, че преди да
се обърне към частния тъжител, подсъдимият е задал въпрос към свидетеля М., който не е
могъл да отговори поради намесата на тъжителя, разумно и обосновано е да се приеме, че
вниманието на свидетеля М. е било насочено към възникналата между тъжителя и
подсъдимия комуникация, и в тази връзка свидетелят М. е чул точните и верни думи на
подсъдимия, които по –късно е възпроизвел в писмените обяснения и проведения по делото
разпит. В действителност в показанията си свидетелят М. излага твърдения, които се
оборват от представени писмени доказателства и устни доказателствени средства относно
факта дали към датата на събитието, свидетелят П. е бил служител на Ч. РУ. Прави
впечатление, че в показанията си свидетелят М. изказва по-скоро предположения кога
свидетелят П. е започнал работа в Ч. РУ. В показанията си самият свидетел не изразява
категорични знания относно този факт. Използвани са фрази като „доколкото си спомням“,
4

„не мога да кажа точно кога дойде“, „ако съм напълно прав по спомени“. Показанията на
свидетеля М. в тази част са по-скоро догадки, описват вероятно възможни събития, но
безспорно липсва увереност в изказа на свидетеля М.. От представено писмено
доказателство -Удостоверение от ******** г. от н. сектор човешки ресурси при ОД на МВР -
Бургас (на л. 131) се установява, че към ******** г. свидетелят М. е бил служител в сектор
„К.п.“ към Ч. РУ при ОД на МВР – Бургас. Обстоятелството, че изказаните от свидетеля М.
предположения относно този факт са неверни, само по себе си не поставя под съмнение
достоверността на показанията на свидетеля М. в частта, в която описва възприетата от него
фактическа обстановка, реализирала се на ******** г. по време на служебната оперативка в
районното. Съдът се доверява на показанията на свидетеля М. относно случилото се на
******** г. на събрание в Ч. РУ, които са последователни, обективни и се подкрепят от
показанията на свидетелката Ч., която също е присъствала на служебната оперативка, както
и от събрани писмени доказателства – писмени обяснения на свидетелите, заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка съдът цени като достоверен и
надежден доказателствен източник показанията на свидетеля М., по отношение на
случилото се на ******** г. на събрание на служителите на Ч. РУ.
При установяване на фактическата обстановка по делото съдът взе предвид и
показанията на свидетелката В. Ч., изпълняваща длъжността разследващ полицай в Ч. РУ. От
показанията на свидетелката се установява, че същата е присъствала на оперативката на
******** г., както и че свидетелката е чула подсъдимият да се обръща към частния тъжител
с репликата „Защо се държиш като идиот“. В хода на провелото се срещу подсъдимия
дисциплинарно производство свидетелката Ч. е дала писмени обяснения, като изложеното
от нея в разпита пред съда се съдържа и в обясненията. Свидетелката Ч. е посочила писмено
възприетата от нея реплика на подсъдимия в следния смисъл: „Държиш се като идиот.
Обърна цялото управление с краката нагоре.“ Показанията на свидетелката изцяло се
потвърждават от показанията на свидетеля М., който също споделя като възприета от него
изречена от подсъдимия репликата: „Х., не се дръж като идиот, откакто си тук обърна
районното с краката нагоре!“ Съдът се доверява на показанията на свидетелката Ч. и ги цени
като достоверен източник на информация за релевантни за предмета на доказване факти.
На последно място в доказателствения анализ следва да се обсъдят и дадените от
подсъдимия обяснения. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство, са и
средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената
им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за
изложени в обясненията неистини. Независимо от това обясненията на подсъдимия не са
изолирани от събрания доказателствен материал. Подсъдимият прави признание, че е казал
на тъжителя „Защо се държиш като идиот?“. Така изложеното в обясненията се подкрепя от
събраните доказателства. Същият израз като съчетание от думи се съдържа и в показанията
на свидетелите М. и Ч., както и в приобщено писмено доказателство – заповед за налагане
на дисциплинарно наказание на подсъдимия по подадена от частни тъжител докладна
записка до директора на ОД на МВР – Бургас. В тази връзка съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, които допълват доказателствената съвкупност, на база на която съдът изгради
изводи за осъществилата се по делото фактическа обстановка.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод за безспорно установени по делото описаните по-горе в изложението фактически
положения.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.
1, във вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което го оправда по повдигнато обвинение в настоящото
производство. При извършения доказателствен анализ, изложен по-горе, съдът достигна до
5

извод за недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия, а именно,
че е изрекъл спрямо частния тъжител на ******** г. в сградата на Ч. РУ в гр. Бургас
репликата - „Ти си идиот и решенията ти са идиотски!“. Съдът прие, че ценената като
достоверен източници на информация доказателствена съвкупност установява от
фактическа страна, че подсъдимият се е обърнал към тъжителя с думите - „Х., не се дръж
като идиот, откакто си тук обърна районното с краката нагоре“.
За да е налице извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 146, ал. 1
НК, следва по делото да се установи от обективна страна, че подсъдимият публично е казал
или извършил нещо унизително за честта или достойнството на други го в негово
присъствие. По наказателните дела от частен характер, каквото е настоящото съгласно чл. 80
НПК пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба, може да повдига и
поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. В разпоредбата на чл. 81 НПК са
предвидени изискванията за тъжбата като писмен документ, като в ал. 1 е регламентирано
нейното съдържание. Прави впечатление, че изрично законодателят е въвел като задължение
за частния тъжител в тъжбата да се изложат обстоятелствата на престъплението.
Следователно с частната тъжба се поставят рамките на обвинението, срещу което следва да
се защитава подсъдимият, като при повдигнато обвинение за извършено престъпление
„обида“, в тъжбата трябва да се посочи точната обидна дума или реплика, която се вменява
във вина на подсъдимия. В настоящия случай в подадената до съда частна тъжба, тъжителят
е предявил претенция подсъдимият да бъде признат за виновен, за това, че на ******** г. в
гр. Бургас, в сградата на Ч. РУ го е нарекъл с думите „Ти си идиот и решенията ти са
идиотски!“. Съдът дължи произнасяне по така формулираното с тъжбата обвинение относно
фактите и съответната правна квалификация на деянието. По този начин се гарантира
правото на защита на подсъдимия, който след запознаване със съдържанието на тъжбата е
организирал защитата си именно срещу поддържаната срещу него обвинителна теза. В тази
връзка недопустимо е директно със съдебния акт съдът да признае подсъдимия за виновен
за извършено престъпление при различна фактическа обстановка от тази, изложена в
тъжбата, тъй като ще е налице произнасяне по непредявено обвинение, срещу което
подсъдимият не се е защитавал. В тази насока е категорична и съдебната практика на
върховната инстанция например цитираното от защитника на подсъдимия Решение №
296/21.07.2014 г. по н.д. № 791/2014 г., Трето наказателно отделение на ВКС, съгласно което
„Обидата следва да бъде всестранно доказана като се посочат точните думи, като в хода на
съдебното следствие тъжителят следва да докаже, че подсъдимият е употребил точно тези
изрази.“ В този смисъл е и Решение № 172/27.05.2014 г. по к. нак. дело № 470/2014 г. на
Второ наказателно отделение на ВКС, в което висшата съдебна инстанция е посочила, че
„Трайна е съдебната практика, че тъжителят е длъжен да посочи изчерпателно в тъжбата си
фактическите обстоятелства по престъплението, защото така се очертава предмета на
доказване по делото. Правната квалификация е допустим, но не и задължителен елемент, а
съдът следва да приложи правото съобразно приетите за установени факти. Във всички
случаи, когато се касае за престъпления по раздел VІІ от глава ІІ на НК, в тъжбата следва да
се посочат обидните изрази, позорящите обстоятелства или приписаното престъпление,
начинът и средството на тяхното разпространяване“.
В хода на съдебното следствие според съда се събраха достоверни, категорични и
обективни доказателства, от които се установява, че на събранието на служителите на Ч. РУ
на ******** г. подсъдимият не е изрекъл срещу тъжителя инкриминираната реплика „Ти си
идиот и решенията ти са идиотски!“. Установява се от фактическа страна, че подсъдимият е
употребил различно от процесното съчетание от думи, а именно „Х., не се дръж като идиот,
откакто си тук обърна районното с краката нагоре“. Следователно според настоящия състав
по делото, при събиране на доказателствата, се установи различна фактическа обстановка от
тази, описана в тъжбата и по точно различни факти относно репликата, която частният
тъжител поддържа като изречена спрямо него от подсъдимия. Т.е. повдигнатото обвинение
6

не се доказа от тъжителя по несъмнен начин, тъй като безспорно не се установи
подсъдимият да е изричал думите „Ти си идиот и решенията ти са идиотски!“. Напротив
установи се, че подсъдимият е изрекъл различна по съдържания фраза- „Х., не се дръж като
идиот, откакто си тук обърна районното с краката нагоре“. При така установеното в хода на
съдебното следствие съществено изменение на обстоятелствата на престъплението от
фактическа страна, не е било повдигнато ново обвинение от частния тъжител съгласно
разпоредбата на чл. 287, ал. 6 НПК. Следва да се отбележи, че частната тъжба е била
подадена 7 дни преди изтичане на предвидения в чл. 81, ал. 3 НПК 6-месечен преклузивен
срок за подаване (деянието се твърди, че е било извършено на ******** г. в присъствие на
тъжителя, а тъжбата е била подадена в съда на ******** г.), като в хода на разглеждане на
делото преклузивният срок е бил изтекъл, поради което се е погасило правото на частния
тъжител в хода на съдебното следствие да измени обвинението срещу подсъдимия, като
конкретизира изречените от подсъдимия думи срещу него на ******** г. в сградата на Ч. РУ.
В тази връзка след като до приключване на делото се поддържа повдигнатото с тъжбата
обвинение, което според съда остана недоказано от обективна страна, правилно и
законосъобразно е с крайния съдебен акт подсъдимият да бъде оправдан.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Я. Я. за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което е
привлечен в качеството на обвиняем по настоящото дело.
По предявения граждански иск.
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия, които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите. С оглед извода на съда за недоказаност на повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение от частния тъжител, съдът отхвърли предявения и приет за
съвместно разглеждане граждански иск за причинените от престъплението неимуществени
вреди в размер на 3000 лева като неоснователен.
По разноските:
Предвид признаването на подсъдимия за невиновен и неговото оправдаване по
повдигнатото обвинение, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът осъди частния тъжител да
заплати на подсъдимия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 24 от
делото).

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7

Номер на акта:	37
Дата:	5 март 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20242120200832
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 февруари 2024 г.

Присъда по дело №832/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите