№ 47302
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110151706 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. К. К. срещу ФИРМА.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на
сумите по издаден срещу ищцата в полза на ответника изпълнителен лист по ч.гр.д. №
20211110173731 по описа на СРС, 174 състав.
Видно от изложеното в исковата молба и от представените с нея доказателства
предявеният отрицателен установителен иск от ищцата по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК
(за оспорване на вземането по принудителното изпълнение), е насочен към отричане
на изпълняемо право, породено от правоотношение по договор за доставка на ВиК
услуги в имот на ищцата, по което ищецът притежава качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като липсват твърдения при пораждане на
правоотношението ищецът да е действал във връзка с негова търговска или
професионална дейност.
Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребитЕ. се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК,
възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание. След изменението на чл. 113 ГПК (със
ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а
императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което
нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд
по тези дела.
Относно приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК
е налице последователна практика на ВКС, която и настоящият състав споделя. (В този
смисъл определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., определение №
2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2819/2023 г. по писа на ВКС, III г.о., определение №
39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413/05.10.2022 г. по
ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022
Г., І т. о. и др.).
Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото
правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната
страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.
1
Видно от служебно изготвената справка по делото настоящият адрес на ищцата е
в с. *****, община Кюстендил.
Следователно местно компетентен в разглеждания случай предвид разпоредбата
на чл. 113 ГПК е Районен съд – Кюстендил.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 113 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕ.:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 51706/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, 35 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2