№ 40
гр. П., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200082 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по
жалба на Г. П. Г. от гр.П., против НП № *** г. издадено от Началник група в ОДМВР Т., РУ П., с
което и на основание чл.179,ал.2,пр.1 и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП са му наложени съответно
административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/; ГЛОБА в размер на 100 лв.
/сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м. /три месеца/ за това, че „на
11.12.2021 г., в грО., на ул.“***“ в посока изхода на града към гр.П., при управление на л.а.“**“ с
рег.№ 214BFD /белгийски образец/, с рама № **, на вертикална лява крива водача не съобразява
поведението си с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, губи
контрол над автомобила, като вследствие на това се сблъсква в метални оградителни профили и
оградителна мрежа. Преминава през тревна площ и се блъска впоследствие в складирани на
тротоара на ул.“Съединение“ пред дом № 68 дърва за огрев. От удара дървените трупи се
отместват и нанасят поражение /повреда по стената на дом № 68/. Водачът не уведомява
контролните органи на МВР“- нарушения по чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП.
В депозираната до съда подробно мотивирана жалба се твърди, че както съставения
АУАН, така и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Сочи се, че АНО не е изпълнил задълженията си по закон, тъй като не е
изяснил в пълен обем фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил възраженията на
нарушителя, е нарушил правото му на защита. Твърди, че не е обоснован извода на АНО относно
наличието на несъобразена скорост, както и липсва конкретно описание на нанесените при ПТП
вреди по стената на частния дом, при което счита издаденото НП за незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна. В с.з., жалбоподателят Г. не се явява /доколкото нее намерен на единствения
известен по делото адрес, производството се провежда в хипотезата на чл.61,ал.2 от ЗАНН/ и не се
представлява, не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по жалбата – РУ П., редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з.
1
Районна прокуратура-Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории
„В”, и „М“ придобити на 02.06.2021 г., като в 6-месечния период до извършване на настоящите
нарушения не бил санкциониран за други нарушения, като отразените в справката за нарушител
нарушения на правилата за движение по пътищата касаят деяния предхождащи придобиването на
правоспособност.
На 11.12.2021 г. жалбоподателят Г. управлявал собствения на трето лица л.а.“**“ с рег.№
214BFD /белгийски образец/, с рама № **, когато около 01.30 ч. при движение по ул.“***“ в грО.
загубил контрол над автомобила, вследствие на което се блъснал в метални оградителни профили
и оградителна мрежа. След това л.а. преминавал през тревна площ и се блъснал в складирани на
тротоара на ул.“Съединение“ пред дом № 68 дърва за огрев, като от удара дървените трупи се
отместили и нанесли повреди по стената на дом № 68. Собственикът на имота Алекси Ангелов чул
удара в стената и проследил през прозореца последвалите действия на жалбоподателя, но тъй като
се страхувал, не излязъл и не уведомил тел.112 за станалото. /показания в с.з. на св.В.И./. Въпреки
нанесените сериозни повреди по автомобила, жалбоподателят успял да го придвижи по инерция и
оставил в близост до друг частен дом в града, след което се обадил на свой приятел, който го
прибрал в гр.П..
На следващият ден сутринта пострадалия Ангелов подал жалба в ПУО., при което била
образувана преписка и снети сведения от нарушителя Г. /л.16-17/, в които потвърдил, че той е
управлявал л.а., като на остър завой поради заледен път не е могъл да го овладее, при което се е
блъснал в трупи с дърва. Твърди, че е бил пострадал след настъпилото ПТП, чувствал е болки, но
му е била отказана рентгенова снимка в МБАЛ П.. Обадил се на свой приятел – Й.Ъ, с чийто
автомобил се придвижил около 3.30 ч. от грО. до гр.П. /обстоятелство потвърдено в саморъчно
депозирани от Йорданов сведения, л.18/. За констатираните нарушения по чл.20,ал.2 и чл. 123 от
ЗДвП бил съставен АУАН № 1025/22.12.2021 г. /приложен л.7/, който бил връчен на нарушителя и
подписан от него с възражения, че пътят не е бил опесъчен, което е довело до поднасяне на л.а.;
напуснал е ПТП поради болки и е посетил МБАЛ П.. При тези обстоятелства, на 30.12.2021 г. било
издадено атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Началник група при РУ П., връчено
лично на 13.04.2022 г. Наред с това събраните по преписката материали били докладвани в РП Т.,
ТО П., като с постановление от 11.01.2022 г. /л.12/ прокурор Илиев приел, че нанесените при ПТП
имуществени вреди са в размер значително по-нисък от възприетия в съдебната практика
оценъчен критерий – 1/5 от 70 МРЗ, при което отказал образуване на ДП по чл.343, ал.1,б.“а“, вр. с
чл.342,ал.1 НК, изпратил по компетентност преписка № 3124/2021 г. на ТРП по компетентност на
РУ П..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушания в с.з. актосъставител Ив. Р. Ив., свидетелите В.И. и Пл.П., както и от приложените и
приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от
жалбоподателя, като се твърди, че наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността му за
извършените две отделни нарушения на ЗДвП.
2
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по
силата на чл.14,ал.2 от НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила – правило, което е
категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., където е посочено, че “ отразените в АУАН
фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова
административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира,
че фактическите констатации само досежно извършеното нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП
са обосновани и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, като
същевременно не констатира твърдяните в жалбата допуснати съществени процесуални
нарушения.
Основен и задължителен елемент от всеки съставен акт е „описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено” (по арг. от чл.чл.42,т.4 ЗАНН). Видно от
приложеният акт, актосъставителят е спазил това императивно законово изискване като правилно
е отчел относимите към визираното нарушение обстоятелства, при което и правилно е оценил
като неправомерно поведението на водача Г.Г.. Съгласно посочената санкционна разпоредба на
чл.179,ал.2 ЗДвП се наказва с глоба в размер на 200 лв., водач, „…който поради движение с
несъобразена скорост … причини пътнотранспортно нарушение…”. Жалбоподателят е
привлечена да отговаря за извършено административно нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП –
разпоредба, която регламентира изисквания във връзка с режима на съобразената скорост и
предписва избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила във всички случаи, когато
обстоятелствата налагат това, като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на
възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им
възприемане. Казано по друг начин, цитираната разпоредба на чл.20,ал.2 ЗДвП предявява към
водачите, управляващи МПС изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени
фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 ЗДвП е
свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното
средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани
предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана,
поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието
на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната
ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да
продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на
автомобили е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта
или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното
задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано
3
правомерното поведение на водача на превозното средство. /виж р.№ 185/29.03.2011 г. по н.д.№
1029/2011 г. на III н.о. ВКС/.
В контекста на отчетеното в горният абзац, съдът намира за изцяло неоснователни
подробно мотивираните доводи на жалбоподателя свързани с отправяне на упрек към
полицейските служители, които според него не са установили правилно правнорелевантните за
нарушението факти, между които ограничения за скорост, предупредителни табели и т.н., с което
са нарушили правото му на защита. Подобни упреци очевидно не държат сметка за съществените
различия между превишена и несъобразена скорост, тъй като скоростта може да не е превишена,
но отново да е несъобразена. Изискването за измерване на скорост важи само при вменено
нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и това е случай, в който именно превишената скорост би била в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като съдебната практика е
непротиворечива в разбирането си, че едновременното приложение на чл.20,ал.2 и чл.21 от ЗДвП е
несъвместимо. Както съдът вече имаше възможност да посочи по-горе в мотивите си,
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение
на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена
с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. /в
т.см. виж р.№ 533/31.01.2001г. по н.д. № 379/2000г. на І н.о., ВКС, реш.№ 28/23.02.2009 г. по н.д.№
733/2008 г. І н.о. ВКС, реш.№ 160/01.04.2010 г. по н.д.№ 42/2010 г. на ІІ н.о. на ВКС, както
разбира се и задължителното за съдилищата ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС/. В разпоредбата на
чл.20,ал.2 от ЗДвП са посочени най-общо изискванията към водачите на МПС досежно режима на
скоростта – изисквания, които се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение.
Задълженията на водачите на МПС по посочените основни текстове от ЗДвП и по конкретните
пътни обстановки /в случая движение в населено място, като липсват обективни данни пътят да е
бил заледен както поддържа нарушителя/ са едни и същи, т.е. когато един водач не се движи със
съобразена скорост и не взема предписаните мерки при възникване на опасност, не се нарушават
едновременно основното и правило и конкретното правило по ППЗДвП. По преписката
действително не са налице данни за скоростта на движение на МПС в момента на настъпване на
ПТП, респ. не е назначавана автотехническа експертиза. Такава според настоящият състав такива
не е и необходима, тъй като в случая превишената скорост не е причина за настъпване на ПТП, а
такава е несъобразената с пътните условия скорост, която е свързана и с неправилното движение
на л.а. при движение на лява крива по ул.“***“ в гр.П.. Според съда ако водачът Г. бе отчел и
съобразил пътните условия, движейки се по ул.“***“ с подходящата и съобразена за този пътен
участък скорост на движение, очевидно управляваният от л.а. би могъл да намали и успешно
премине участъка от пътното платно, и не би настъпило ПТП. Ето защо съдът намира, че правилно
и законосъобразно поведението на водача е описано като такова нарушаващо разпоредбата на
чл.20,ал.2 от ЗДвП, за което и правилно и наказващият орган е ангажирал отговорността й във вр. с
чл.179,ал.2,пр.1 ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като същото е
извършено виновно, по непредпазливост във формата на небрежност.
Съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и доколкото липсва възможност за преценка, е определил размера
на наказанието за извършеното нарушение във фиксирания му размер от 200 лв. Касае за макар и
инцидентно нарушение на правилата за движение по пътищата, което показва, че жалбоподателят
не е системен нарушител, поради което и предвид тежестта на конкретно извършеното нарушение,
и неговата обществена опасност, съдът намира за справедлив и съответен на размера на
4
наложената санкция. В случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че освен материални
щети по управляваното МПС е повредена и стената на дома на пострадалия Алекси Ангелов, което
допълнително завишава обществената опасност. Това показва, че не може да става въпрос за
толкова незначителна степен на обществена опасност и евентуално приложение на чл.28, б.”а” от
ЗАНН, липсата на която също е отчетена от наказващия орган преди издаване на НП. Поради
всичко това съдът намира, че размерът на наложената санкция напълно съответства на
обществената опасност на извършеното административно нарушение, поради което обжалваното
НП следва да бъде потвърдено в тази му част като законосъобразно и правилно.
По отношение вмененото нарушение по чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП прави впечатление,
че при съставяне на акта не е посочена конкретната нарушена разпоредба, а само е посочен чл.123
от ЗДвП, което е самостоятелно основание за отмяна, тъй като несъмнено нарушава правото на
защита на нарушителя да разбере в пълнота вмененото му нарушение. Независимо от това обаче,
съдът приема, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП на тази му част, поради следното:
Разпоредбата на чл.123,ал.1,т.2, б."а" от ЗДвП /посочена за пръв път в НП!/ въвежда
задължение за водач на МПС - участник в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР,когато
при произшествието са пострадали хора. Съгласно §6,т.30 ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Предвид дадената в закона дефиницията на ПТП,
за да е налице ПТП, е задължително да са причинени наранявания, като използвания термин
"наранявания" води до извод, че е необходимо не просто да се твърди причинена болка, а да има
реално засягане на тъканите на човешкото тяло, съответно, при липса на такива, събитието не
следва да се квалифицира като ПТП. В случая несъмнено леко пострадал е само нарушителя Г.Г. и
същият е бил транспортиран по МБАЛ П. от свой приятел, като няма данни за извършен
медицински преглед. При този характер на увреждане, съдът намира, че по отношение на Г. не са
били налице предпоставки да изпълни задълженията си като участник в ПТП. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление наказващият
орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52,ал.4 ЗАНН и не е разпоредил разследване на
спорните обстоятелства. Същият не се съобразил и с разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН - "Когато се
установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката
с мотивирана резолюция.". В случая не може да се приеме, че е налице виновно поведение от
страна на жалбоподателя, поради което издаденото НП следва да бъде отменено в тази част.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.5,вр. с ал.3,т.1 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началник група в РУ П. към ОДМВР Т., В
ЧАСТА, в която и на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, на Г. П. Г. от гр.П., обл.Т., ж.к.“**,
ЕГН-**********, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началник група в РУ П. към ОДМВР Т., В ЧАСТА,
в която и на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП,на Г. П. Г. от гр.П., обл.Т., ж.к.“**, ЕГН-
**********, за нарушение по чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 /три/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6