№ 753
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500832 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.09.2021г по гр.д. № 3874/2019г СГС, ІГО, 10-ти състав е признал
за установено по отношение на К. А. Д., К. Л. М., Е.Л. Д., С. Й. Б., В. В. Й., Л. А. М.,
Т. Ц. С. и В. Ц. В. , че Сдружение „Съюз на слепите в България“ е собственик по
силата на чл.39 от ЗПИНМ/отм/ на описан недвижим имот, придобит по силата на
отчуждително вещноправно действие на регулационен план съгласно отреждане със
заповед № 329/30.11.1965 на главния архитект по протокол на СОС № 42/26.11.1965г.
С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ответниците,
представлявани от адв. А. от САК с оплакване за недопустимост, евентуално за
незаконосъобразност. Въззивниците поддържат, че ищецът няма интерес от предявения
установителен иск. Оспорват ищецът да има годен титул за собственост върху имота.
Възразяват, че решението на СГС противоречи на съдебна практика по сходни дела.
Поддържат, че съдът не се е произнесъл по техни възражения. Поддържат, че съдът е
допуснал нарушения на материалния закон и не е съобразил всички представени по
делото доказателства. Въззивниците молят решението да бъде отменено изцяло.
1
Претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата, ищец пред СГС Сдружение „Съюз на слепите в
България” , представлявано от адв. К. е депозирал писмен отговор , с който оспорва
жалбата и изложените в нея оплаквания.
В о.с.з. въззивниците не се явяват и представляват.
Въззиваемата страна Сдружение „Съюз на слепите в България” се представлява от
адв. К., който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и
разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно , но
недопустимо.
По делото се установява, че ответникът В. В. Й. е починал на 31.10.2020г.
След смъртта на ответника Й. по делото са проведени открити съдебни заседания
на 09.12.2020г , на 21.04.2021г и на 30.06.2020г , когато е приключило съдебното
дирене.
Решението по делото е постановено на 23.09.2021г , като предявеният
установителен иск за защита на право на собственост е уважен и против В. В. Й..
Участието на правосубектни , процесуално правоспособни страни в исковото
производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът следи служебно. Липсата на правоспособност на страна в
процеса е предпоставка за постановяване на недопустимо решение.
Ето защо, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след
подаването на исковата молба в съда , но преди приключване на съдебното дирене,
съдът дължи спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и
предприемане на действия по чл. 230 от ГПК за конституиране на правоприемници на
починалата страна. Когато страната е починала преди приключване на съдебното
2
дирене и съдът не е конституирал нейни правоприемници в процеса , а е постановил
решение /независимо от причините за това, включително и когато съдът не е узнал
своевременно за смъртта на страната/, такова съдебно решение е процесуално
недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна
инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на
обезсилване и служебно, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната
инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта
на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.
Ето защо в настоящото производство, след като съдът констатира, че ответникът
В. В. Й. е починал преди приключване на съдебното дирене , който факт не е станал
известен на първоинстанционния съд и същият е постановил решение против
неправоспособната страна, съдебният състав следва да обезсили постановеното
недопустимо решение и да върне делото на първоинстанционния съд, за продължаване
на съдопроизводствените действия с участието на правоспособни страни.
Съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят
при разрешаване на спора по същество.
Мотивиран така Софийски апелативен съд , в настоящия си състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 265848 от 23.09.2021г, постановено по гр.д. 3874/2019г
по описа на Софийски градски съд, IГО, 10 състав и
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3