Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори октомври две
хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Валентина Петкова
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21/2019 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Велков Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл.9, вх. В, ет.5, ап.9, с която
против „Кридо-90” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №33, ет.1, ап.3, са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2610 лева – представляваща главница - дължима сума
по договор за търговска продажба от 21.10.2016 г. на 3 т семена за пшеница, с
единична цена 870 лева без ДДС, като вземането на ищеца е обективирано във
фактура № 2882/21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, начислена за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 552,46 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислена
за периода от 21.10.2016 г. до 21.11.2018 г. Претендира сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице облигационна обвързаност, въз
основа сключен между тях договор за продажба, по силата, на който, на 21.10.2016
г., ищецът доставя на ответника 3 т семена за пшеница, с единична цена 870 лева
без ДДС. За извършената доставка ищецът издава фактура № 2882/21.06.2016 г.
Ответникът не изпълнява задължението си по договора и не заплаща доставената
стока. Ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху главното задължение
в размер на 552,46 лева, за периода от 21.10.2016 г. до 21.11.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя отговор
на исковата молба. В открито съдебно заседание не се явява, не се представлява.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба. Отправя искане за постановяване на неприсъствено
съдебно решение.
Предявените осъдителни искове са допустими. Същите са
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.318 и сл. ТЗ вр. чл. 183 и сл. ЗЗД и
чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД.
От твърденията на ищеца изложени в исковата молба и в
съдебно заседание, както и от представените от него писмени доказателства, може
да се направи извод за вероятната основателност на ищцовата претенция,
доколкото всички заявени обстоятелства се потвърждават от доказателствата по
делото. При извършване на преценка по реда на чл.162 ГПК, съдът достига до
извода, че дължимото обезщетение за забава е в размер – 551,77 лева, като
изчислява същото с начална дата 22.10.2016 г., на основание чл.84, ал.1 ЗЗД.
Налице са предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на
ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият
не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито
съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и
не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
С определението за насрочване на делото, на ответника
е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено
решение.
При горните доводи, съдът намира, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение,
като съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира
по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер
общо на 424,40 лева, от които – държавна такса в размер на 154,40 лева, адвокатско
възнаграждение, в производството по обезпечаване на исковете, в размер на 270
лева. Претендираната такса за налагане на обезпечение в размер на 84 лева не
следва да бъде присъждана, доколкото не се представя доказателство за
заплащането ѝ.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Кридо-90” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №33, ет.1,
ап.3, да заплати на „Велков Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл.9, вх. В, ет.5, ап.9, следните
суми: 2610 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за
търговска продажба от 21.10.2016 г. на 3 т семена за пшеница, с единична цена
870 лева без ДДС, като вземането на ищеца е обективирано във фактура №
2882/21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главното задължение,
начислена за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 551,77 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, начислена за периода от 22.10.2016
г. до 21.11.2018 г.
ОСЪЖДА „Кридо-90” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №33, ет.1,
ап.3, да заплати на „Велков Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл.9, вх. В, ет.5, ап.9, сторените
разноски по делото, в размер на 424,40 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: