№ 202
гр. В., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
В.Р.Г.
при участието на секретаря Н.И.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело №
20251300500231 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. Т., чрез адвокат И. А.,
против Решение № 312/11.06.2025 г. по гр.д № 2355/2024 г по описа на РС- В..
С нея се обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на
С. Т. по отношение на Жилище, апартамент, с административен адрес гр. В.,
******, със застроена площ от 76,30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, при съседи: на същия етаж 10971.506.133.1.56 и
10971.506.133.1.33, под обекта 10971.506.133.1.52, над обекта
10971.506.133.1.58, ведно с избено помещение № 55 с площ от 2,88 кв.м.,
поради уважането на възражението на ответника В. В. за придобиване на
имота по давност.
Във въззивната жалба, се навеждат оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на закона,
като е приел, че ответника е придобил имота по давност.Посочва се, че
наследодателите не са спирали да упражняват собственически права по
отношение на имота, а само са оставили ответника да живее в спорния
апартамент.
1
Твърди се, че контролирания съд неправилно е преценил
доказателствата, като не е обсъдил писмените такива и показанията на част от
свидетелите. Твърди се, че ответника не е конкретизирал началната дата, от
която е започнал да тече придобивната давност, съответно кога е приключила.
Прави се анализ на събраните доказателства в подкрепа на гореизложеното.
Посочва се, че Решението не е мотивирано относно приетите писмени
доказателства и свидетелските показания. Твърди се, че контролирания съд
неправилно е възприел фактическата обстановка, като не е анализирал в
пълнота събраните доказателства.
Моли се, да се отмени решението на Районен съд – В. в обжалваната му
част и да се уважи предявения иск за делба на посочения имот. Моли да се
присъдят разноски.
Преписи от въззивната жалба евръчен на ответника В. В.. В срока за
отговор е постъпил такъв от процесуалния им представител А. Н.. В него се
посочва, че се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като същата е
неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди решението на районния
съд. Посочва се, че във въззивната жалба е направена свободна интерпретация
на доказателствата.Прави се анализ на събраните доказателства. Твърди се, че
фактическата обстановка е изяснена и съдът е направил правилни фактически
и правни доводи.
Изтъква се, че при спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си и от кога. Твърди се, че правилно Районен съд
– В. е отбелязъл, че В. е манифестирал намерението да свои имота за себе си,
като го е направил пред трети лица, пред родителите си и пред сестра си, като
никой не е оспорил това негово действие. Отбелязва се, че са налице всички
елементи на фактическия състав на придобивната давност. Моли да се
потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. А.,
моли да се отмени обжалваното решение, поддържа депозиранта въззивна
жалба. Моли да му се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Н..
Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Окръжен съд- В. намира от фактическа страна следното:
3
По делото безспорно е установено, че страните в настоящото
производство са брат и сестра. Техни наследодатели са М.М. В.а и В.В. В.,
техни майка и баща.
По делото безспорно е установено, че М.М. В.а и В.В. В. са били
собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.506.133.1.55, разположен в сграда с идентификатор 10971.506.133.1,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.506.133
по кадастралната карта на гр. В., с предназначение: Жилище, апартамент, с
административен адрес гр. В., ******, със застроена площ от 76,30 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия
етаж 10971.506.133.1.56 и 10971.506.133.1.33, под обекта 10971.506.133.1.52,
над обекта 10971.506.133.1.58, ведно с избено помещение № 55 с площ от 2,88
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, видно от представения Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
23.08.1990 г.
По делото безспорно е установено, че М.М. В.а е починала на 10.10.2022
г., а В.В. В. е починал на 01.04.2023 г.
Окръжен съд – В. е съгласен с извода на контролирания съд, че съгласно
константната съдебна практика на ВКС сънаследник придобива по давност
останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху
него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите
сънаследници. Когато един от наследниците упражнява фактическата власт
върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от
него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил
владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от
имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия
наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на
останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с
конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху
имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници.
Окръжен съд – В., обаче, не е съгласен с извода на Районен съд- В., че В.
4
В. В. е придобил имота по давност, като е отблъснал владението спрямо С. В.
Т. и че владее целия апартамент, че владее нейната идеална част за себе си, а
не само собствената си идеална част в продължение на 10 години.
Видно от представените доказателства от кончината на техните
родители до завеждане на исковата молба, дори и до момента на
постановяване на въззивното решение, не е изминал период от 10 години.
Видно от представените документи, както и от свидетелските показания
на свидетелите С.А.С., М.В.О., К.Б.И., Д.С.А. , Д.И.Т. се установя, че техните
родители М.М. В.а и В.В. В. са собственици на апартамента, живели са в него
и спрямо тях няма доказателства въззиваемата страна В. В. да е
манифестирал намерение за своене.
За да е налице придобивна давност съгласно разпоредбата на чл. 79 от
ЗС следва ответниците да са владели имота повече от 10 години.
Във вътрешни отношения между страните се счита, че ответниците са
владелци на своите и държател на чуждите идеални части. Като се има
предвид, че всяка от страните може да се ползува от общата вещ, вижда се, че
не е достатъчно един или няколко от съсобствениците да се ползува сам от
вещта, за да се приеме, че владението на останалите е прекратено. Необходимо
е съсобственикът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че
фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, че ако те се
опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Съсобственикът ще е
отнел владението върху вещта на останалите, ако не ги допуща да се ползват
от общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите
съсобственици не са се опитали да се ползват от общата вещ, но
съсобственикът се ползува от нея по такъв начин, който показва, че я счита за
своя. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да
намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат
достояние на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че
съсобственикът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права
върху вещта и я владее само за себе си. Следователно фактът на едноличното
ползване на имота от ответниците не е достатъчен за доказване на
възражението за придобивна давност.
Има свидетелски показания, че В. В. е манифестирал действия за своене,
като е сменил ключалката на апартамента и неговата сестра не е могла да го
5
ползва, но не е изминал 10-годишния срок за да бъде основателно
възражението за придобивна давност.
Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде отменено
решението на районен съд – В. в частта с която е отхвърлен иска за делба на С.
Т. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.506.133.1.55, разположен в сграда с идентификатор 10971.506.133.1,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.506.133
по кадастралната карта на гр. В., с предназначение: Жилище, апартамент, с
административен адрес гр. В., ******, със застроена площ от 76,30 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия
етаж 10971.506.133.1.56 и 10971.506.133.1.33, под обекта 10971.506.133.1.52,
над обекта 10971.506.133.1.58, ведно с избено помещение № 55 с площ от 2,88
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, поради уважането на възражението на
ответника В. В. за придобиване на имота по давност и да се постанови ново
Решение, с което да бъде допусната да се извърши делба между С. В. Т. с ЕГН
********** от гр. София и В. В. В. с ЕГН ********** от гр. В. за следния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.506.133.1.55,
разположен в сграда с идентификатор 10971.506.133.1, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.506.133 по
кадастралната карта на гр. В., с предназначение: Жилище, апартамент, с
административен адрес гр. В., ******, със застроена площ от 76,30 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия
етаж 10971.506.133.1.56 и 10971.506.133.1.33, под обекта 10971.506.133.1.52,
над обекта 10971.506.133.1.58, ведно с избено помещение № 55 с площ от 2,88
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с права за всеки от съделителите, както
следва:
за С. В. Т. – 1/2 ид.ч.
за В. В. В. – 1/2 ид.ч.
Предвид резултата от инстанционния контрол, решението на Районен
съд - В. следва да бъде отменено и в частта за разноските, като с оглед изхода
на спора В. В. В. следва да заплати на С. В. Т. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева за въззивната инстанция. Разноските от
6
първата инстанция остават върху страните, както са ги направили.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
Окръжен съд -В., в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 312/11.06.2025 г. по гр.д № 2355/2024 г по описа
на РС- В., в частта с която е отхвърлен иска за делба на С. Т. по отношение на
Жилище, апартамент, с административен адрес гр. В., ******, със застроена
площ от 76,30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи: на същия етаж 10971.506.133.1.56 и 10971.506.133.1.33, под обекта
10971.506.133.1.52, над обекта 10971.506.133.1.58, ведно с избено помещение
№ 55 с площ от 2,88 кв.м., поради уважането на възражението на ответника В.
В. за придобиване на имота по давност, като вместо него постановява
ДОПУСКА да бъде извършена делба между С. В. Т. с ЕГН **********
от гр. София и В. В. В. с ЕГН ********** от гр. В. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10971.506.133.1.55, разположен в сграда с
идентификатор 10971.506.133.1, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10971.506.133 по кадастралната карта на гр. В., с
предназначение: Жилище, апартамент, с административен адрес гр. В.,
******, със застроена площ от 76,30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, при съседи: на същия етаж 10971.506.133.1.56 и
10971.506.133.1.33, под обекта 10971.506.133.1.52, над обекта
10971.506.133.1.58, ведно с избено помещение № 55 с площ от 2,88 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото с права за всеки от съделителите, както следва:
за С. В. Т. – 1/2 ид.ч.
за В. В. В. – 1/2 ид.ч.
ОТМЕНЯ Решение № 312/11.06.2025 г. по гр.д № 2355/2024 г по описа
на РС- В., в частта за разноските и вместо него поставява разноските в първата
инстанция да останат за страните, така както са направени.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Т. с ЕГН
********** , направените сумата в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/
лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение пред
7
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд по реда на член
280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8