№ 51470
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110146365 по описа за 2025 година
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявен от „Ай Тръст“
ЕООД, против П. С. Т., ЕГН ********** установителен иск по реда на чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането
спрямо ответника П. С. Т., ЕГН ********** за сумата в размер на 597,58 лева,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 19261/2025 г. по описа на СРС, 66 - ти състав след
приспадане на извършеното от ответника плащане в размер на 1356,31 лева, с
което са погасени сумата в размер на 1238,00 лева - главница, както и 118,31
лева - разноски, от които 18,31 лева - държавна такса и 100,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на дата 29.12.2023 г. ответницата - П. С. Т. е
кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“
АД, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на
кредит от разстояние на интернет страницата на „Кредисимо“. Поддържа, че
след запознаване с условията по кредита, ответницата е отправила
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта. Изтъква,
че след електронното изявление на ответницата на е-мейла й са изпратени
автоматично Договор № ***/29.12.2023 г., Приложение № 1 към него, ОУ и
СЕФ. Посочва, че в резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на дата
29.12.2023 г., между „Кредисимо“ и ответницата - П. С. Т. е сключен Договор
за кредит № *** за сумата от 2000 лева - главница, с уговорен срок за
погасяване - дата 10.11.2024 г. при лихва и други условия, подробно уговорени
в Договора, Приложение № 1 към него, СЕФ и ОУ. Изтъква, че Договорът за
кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на
електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията
на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Договорът бил
1
подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1
от ЗЕДЕУУ. Заявява, че при кандидатстването си, ответницата сама е избрала
да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителството
на „Ай Тръст“, като договорът за поръчителство не бил задължителен за
сключване. Твърди, че процесния договор за поръчителство с „Ай Тръст“
също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни
изявления. Посочва, че ответникът извършил плащания чрез „Изипей“ АД, с
които са погасени първата вноска по сключения договор за кредит и първата
вноска към поръчителя. Поддържа, че с горепосочените плащания ответникът
извършил частично погасяване на задълженията по двете отделни
правоотношения с Кредисимо и Ай Тръст. Сочи, че след извършеното
плащане на дата 17.10.2024 г. ответникът изпада в просрочие на задълженията
си и няма последващи вноски. Изтъкват, че с оглед неизпълнение
задълженията на ответницата, Кредисимо изпратил искане за плащане до
поръчителя „Ай Тръст“, като от своя страна „Ай Тръст“ своевременно
изпратило уведомление по чл. 143 от ЗЗД. Сочи, че ответникът не е платил в
дадения срок и „Ай Тръст“ изпълнил задълженията си като поръчител и
погасява всички дължими от ответника суми към „Кредисимо“, а именно
1835,58 лева - главница; 310,90 лева - договорна лихва и 120,66 лева -
обезщетение за забава. Счита, че изпратената от Кредисимо комуникация,
както и уведомленията от „Ай Тръст“ за предстоящо плащане и за вече
извършеното плащане в полза на „Кредисимо“ са надлежно връчени.
Ищецът изтъква, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочените
суми, за което било образувано ч.гр.д. № 2675/2024 г. по описа на СРС. Сочи,
че срещу издадената заповед на дата 05.06.2025 г. било подадено възражение
по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви
настоящия установителен иск. Изтъква, че в депозираното възражение,
длъжницата признава сключените договор за кредит и договор за
поръчителство от дата 29.12.2023 г. Твърди, че признава частично сумата в
размер на 1238,00 лева, представляваща призната от длъжницата главница по
договор за потребителски кредит от дата 29.12.2023 г. Посочва, че на дата
24.06.2025 г. по процесния договор за кредит е постъпила сумата в размер на
1356,31 лева, като с нея частично са погасени уважените суми по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19261/2025 г. по
описа на СРС, 66-ти състав без остатъчна сума за главница в размер на 597,58
лева. Моли за уважаване на така предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Оспорва да е
налице валидно облигационно правоотношение между дружеството кредитор
и ответницата. Счита, че от страна на ищеца не са представени доказателства,
от които да бъде установено, че ответницата е сключила процесния договор за
кредит. Счита, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както
2
и че кредитора е предоставил на ответницата необходимата преддоговорна
информация, както и че е получил съгласието на ответницата за сключване на
договора. Оспорва, че договорът е подписан по предвидения в ЗЕДЕП начин.
Оспорва, че е получила сумата в размер на 2000 лева - главница по процесния
ДПК. Оспорва, че са спазени изискванията за форма, но ако все пак съдът
приеме, че отговаря на изискванията на материалния закон, то не е изпълнено
второто задължително условие, заложено в чл. 10 ЗПК - да е съставен по ясен
и разбираем начин. Счита, че в ГПР, посочен в договора в размер на 46,87 %,
не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на отпуснатия
финансов ресурс. Намира процесния ДПК за недействителен, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, както и ал. 2,
чл. 12, ал. 1, т 7 - 9. Счита, че процесният ДПК не отговаря на изискването за
шрифт. Поддържа, че не е посочен и срок на договора за кредит. Твърди, че не
е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.
Заявява, че не са посочени изчерпателно всички разходи, които ответникът ще
направи и които са отчетени при формирането на ГПР. Счита, че е нарушена
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, както и разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Поддържа, че са нарушени и разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК. Твърди, че възнаграждението по договора за
поръчителство в размер на повече от 50,00 %, представлява скрита лихва.
Заявява, че, ако в ГПР са били включени разходите по „възнаграждение за
поръчителя“, то ГПР би надминало 200 %, а не както е посочено - 46,87 %.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
По доказателствата:
Следва да бъде приложено за послужване ч.гр.д. № 19261/2025 г. по
описа на СРС, 66 - ти състав.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да
са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им
по делото следва да бъде допуснато.
Съдът намира за необходимо да назначи служебно ССчЕ.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ,ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК е да докаже, че между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД е налице валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски
кредит от 13.08.2025 г., по което правоотношение ответникът е неизправна
страна; договор за цесия, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е придобило
посочените по-горе вземания на „Кредисимо“ АД срещу ответника;
съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента; че договора за
потребителски кредит е действителен и отговаря на условията в ЗПП.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи
доказателства.
3
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.02.2026 г. от 11:20 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице М.М.а, което
след като се запознае с материалите по делото и тези в страните, да даде
заключение със задача: „Усвоена ли е сумата по кредита, респ. в случай, че е
усвоена, кога? Как са формирани анюитетните вноски, като вещото лице
посочи размера на всеки елемент, формиращ вноските? Извършени ли са
плащания по договора за кредит, респ. в случай, че са извършени такива, кога?
Как са осчетоводени плащанията? Каква част от тях са отнесени за погасяване
на главница, договорна лихва, такси и др.? Какъв е размерът на неплатените
месечни вноски по процесния договор, като вещото лице да посочи отделните
компоненти на месечните вноски? Какъв е размерът на договорната лихва и на
обезщетението за забава? Какъв е размерът на годишния процент на разходите
(ГПР), съответно как е формиран същия? Какъв би бил размера на ГПР при
включено в него възнаграждение за поръчителство съгласно чл. 4 от Договора
за кредит вр. с ОУ? Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по
договора, както и непогасеният размер на дължимите лихви? В случай, че част
от плащанията, извършени за погасяване на задължения на длъжника по
договора за кредит, са отнесени за погасяване на възнаграждение за
предоставяне на поръчителство или друго непосочено в исковата молба
вземане, какъв би бил размерът на неиздължения остатък от главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва, като при погасяването сумите
първо се отнасят към начислените лихви, ако няма избран друг ред за
погасяване?, при депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на
400 лева, платим от ищеца в седмичен срок, считано от връчване на
настоящото определение.
ПРИОБЩАВА към делото ч.гр.д.№ 19261/2025г.
УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за платен депозит за
възнаграждението на вещото лице в служба „Регистратура” Софийски
районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, с оглед
обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за назначената експертиза.
4
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр.
2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5