Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 3645 17.12.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 9202 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „ТИРБУЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Керамика” № 10, представляван
от изпълнителния директор Мария Георгиева Стойкова, с която е предявил против
ответника „ТОНИ 77“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Зорница” , бл. 13, вх. 6, ет. 7, ап. 21, представляван от
управителя Антон Ненчев Андонов, обективно съединени искове по чл.
327 и чл. 303а, ал. 3 и чл. 294, ал.
1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 вр.от ЗЗД за осъждането му
първоначално да заплати
на ищеца сумата от общо 12
569.23 лв. - сборна главница, представляваща
дължима и неплатена продажна цена за продадени от ищеца на ответника хранителни
стоки по сключен помежду им договор за търговска продажба и доставка на стоки и
издадените въз основа на него фактури, както следва: 1.по фактура №**********/ 26.04.2016г. с остатък от главница в размер на
175,22лв., 2. по фактура №**********/ 21.06.2016г. с остатък от главница в размер на 720
лв., 3. по фактура №**********/ 17.10.2016г с остатък от
главница в размер на 954,85лв.; 4. по фактура №**********/ 24.10.2016г. с остатък от
главница в размер на 148,93лв.; 5. по фактура №**********/ 12.03.2018г. главница в размер
на 2 375,02 лв., 6. по фактура №**********/ 19.03.2018г. с остатък от
главница в размер на 1 007,90лв.; по фактура №**********/ 26.03.2018г. главница в размер на 3 442,82 лв.; по фактура №**********/ 02.04.2018г. с остатък от главница в размер на 2
057,75 лв.; по фактура №**********/ 09.04.2018г. остатък от
главница в размер на 1 255.32.; и по фактура №**********/ 16.04.2018г. остатък от главница в размер на
431.42лв. и сумата от
общо 1229.39лв.,представляваща сборна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на всяка
доставка, начиная за периода от 27.04.2016г. до 10.12.2018г., както следва: по
фактура №**********/ 26.04,2016г.
остатък от главница в размер на 175,22лв. - мораторна лихва от дата
27.04.2016г. до 10.12.2018г. в размер на 46.72 лв.; по фактура №**********/ 21.06.2016г. остатък от главница в размер на 720 лв. -
мораторна лихва от дата 22.06.2016г. до 10.12.2018г. в размер на 180.76 лв.; по фактура №**********/ 17.10.2016г. с остатък от главница в размер на
954,85лв. - мораторна лихва от дата 18.10.2016г. до 10.12.2018Г. в размер на
208.36 лв.; по фактура №**********/ 24.10.2016г. остатък от главница в размер на 148,93лв. - мораторна лихва от дата 25.10.2016г. до 10.12.2018г.
в размер на 32.21 лв.; по фактура
№**********/ 12.03.2018г. главница в размер на 2 375,02 лв. - мораторна лихва
от дата 13.03.2018г, до 10.12.2018г. в размер на 180.47 лв.; по фактура
№**********/ 19.03.2018г остатък от главница в размер на 1 007,90лв. -
мораторна лихва от дата 20.03.2018г. до 10.12,2018г. в размер на 74.62 лв.; по фактура №**********/ 26.03.2018г главница в размер на 3 442,82 лв. -
мораторна лихва от дата 27.03.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 248.19 лв.; по фактура №**********/ 02.04.2018г.
остатък от главница в размер на 2 057,75 лв.- мораторна лихва от дата
03.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 144.33 лв.; по фактура №**********/ 09.04.2018г.
остатък от главница в размер на 1 255.32лв. - мораторна лихва от дата
10.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 85.60 лв.; по фактура №**********/ 16,04.2018г.
остатък от главница в размер на 431.42 лв. - мораторна лихва от дата
17.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 28.58 лв., ведно със законната лихва върху сборната
главница от 12569.23
лв., считано отподаване на исковата молба– 12.12.2018г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли
съдът да ги уважи. Претендира и присъждане на направените разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 от ГПК ответникът „ТОНИ 77“ ЕООД е
депозирал писмен отговор, в който е заявил, че между страните действително е
възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение по договор
за търговска продажба на произвежданите от ищеца и закупувани от ответника
млечни продукти, като цената е следвало да се заплаща от ответника съгласно
издавани от продавача фактури в срок, изрично указан за всяка доставка.
Ответникът твърди, че по повод сключения договор за продажба между страните е
съществувала трайна практика продавачът да заплаща стойността на рекламата на
доставяните продукти в месечно издадение на каталог на търговска верига
„Болеро“ в размер на 240 лв. за всяко месечно издание, като за всеки период на
ищеца е издавана фактура, а последния от своя страна също е издавал фактура на ответника
за продадените му стоки, като страните са заплащали дължимите суми чрез
прихващане насрещните си задължения при условията на чл. 103 от ЗЗД. Предвид
това ответникът твърди, че част от задълженията му към ищеца по фактури по т. 1-1,2, 3, 4 са погасени чрез извършено
извънсъдебно прихващане, по фактурата по т. 7 заявява признание на иска до размер на сумата от 3442.82 лв. за
дължима главница и за сумата от 248.19 лв.
–мораторна лихва за забавено плащане. По отношение на фактурите по
т. 5,8,9 и 10 от исковата молба ответникът е оспорил извършване на доставките
от ищеца, като е посочил, че подписите „получател“ в тях не са положени от
управителя Антон Андонов, предвид липсата на други служители в
дружеството-ответник. Предвид това, ответника
оспорва подписите на горепосочените фактури и на основание чл. 190 от ГПК моли
съдът да задължи ищеца да представи същите в оригинал /което искане е изложил подробно в т. 2 от раздел
„Доказателствени искания“/, като в случай, че същите се представят в оригинал
от ищеца, ответникът е направил и искане за допускане на съдебно-графологична
експертиза за установяване дали положения в посочените документи в графа
„Получател“ подпис е изпълнен от управителя на ответника. Aнгажирани са доказателства. В съдебно заседание, ответникът
чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и
моли съдът да отхвърли иска над признатия от него размер от 3442.82 лв., касаещ
главницата по фактура №**********/ 26.03.2018г. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя
писмени бележки.
В
първото по делото съдебно заседание по искане на ищеца на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК като трето лице –помагач на негова страна е конституиран „СтефДи 04” ЕООД, ЕИК:
*********, което дружество чрез законния си представител в съдебно заседание
моли за уважаване на исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
По делото страните не спорят, поради което с оглед съвпадащите им изявления
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване помежду им обстоятелствата, че между тях е възникнало твърдяното в исковата молба и признато
от ищеца облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, по
силата на който ищецът е продавал произвежданите от него млечни продукти на ответника,
срещу поето от последния задължение да му заплаща дължимата договорна цена съгласно
издавани от продавача-ищец фактури, като в изпълнение на договора ищецът е
доставил на ответника, а последният е закупил продуктите по фактури по т. 1-1,2, 3, 4, т. 7, описани в исковата
молба.
Впоследствие
след доклада на съда по чл. 140 от ГПК, преди първото по делото съдебно
заседание с оглед изявленията на ответника в писмения отговор, ищецът е
депозирал на 14.03.2019г. писмена молба, с която е признал, че чрез
извънсъдебни прихващания между страните ответникът е погасил задълженията си по
следните фактури, описани в т. 1, 2, 3,
4 и т. 6 от исковата молба, поради което като е оттеглил иска за
претендирните вземания за главница по същите фактури в общ размер на 3006.90лв., а именно: по т.1 - остатък
в размер на 175,22лв. от фактура №**********/ 26.04.2016г. на стойност 961.12
лв.; по т.2 - остатък в размер на 720 лв. от фактура №**********/ 21.06.2016г.
на стойност 1610.88 лв.; по т.3 - остатък в размер на 954,85лв. от фактура
№**********/ 17.10.2016г на стойност 1 095.60 лв.; по т.4- остатък в размер на 148,93лв. от фактура
№**********/ 24.10.2016г на стойност 897,60 лв. и по т. 6 - остатък в размер на
1 007,90лв. от фактура №**********/ 19.03.2018г на стойност 1 255,18 лв. С
оглед погасяване на главниците по посочените фактури, ищецът е заявил, че оттегля
и исковете си за заплащане на претендираните за забавеното им плащане мораторни
лихви в общ размер от 542.67 лв. - по фактура №**********/ 26.04,2016г.
остатък от главница в размер на 175,22лв. - мораторна лихва от дата
27.04.2016г. до 10.12.2018г. в размер на 46.72 лв.; по фактура №**********/ 21.06.2016г. остатък от главница в размер на 720 лв. -
мораторна лихва от дата 22.06.2016г. до 10.12.2018г. в размер на 180.76 лв.; по фактура №**********/ 17.10.2016г остатък от главница в размер на 954,85лв. -
мораторна лихва от дата 18.10.2016г. до 10.12.2018Г. в размер на 208.36 лв.; по фактура №**********/ 24.10.2016г. остатък от главница в размер на 148,93лв. - мораторна лихва от дата 25.10.2016г. до 10.12.2018г.
в размер на 32.21 лв.; и по фактура
№**********/ 19.03.2018г остатък от главница в размер на 1 007,90лв. -
мораторна лихва от дата 20.03.2018г. до 10.12,2018г. в размер на 74.62 лв.
С оглед направеното
частично оттегляне на исковете за главница и лихва досежно горните вземания, по
отношение на тях производството по делото следва да бъде прекратено на
основание чл. 232 от ГПК.
Предвид
гореното и с оглед направеното от ищеца с молбата от 14.03.2019г. и прието от
съда на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на останалите вземания
за главница и лихви, предмет на исковата претенция са останали следните
претендирани вземания: за главница в общ размер на 11 856.17 лв. по фактурите, описани по т.5, 7,
8, 9 и 10 от исковата молба, както следва: фактура №**********/ 12.03.2018г. - главница в размер на 2
375,02 лв., по фактура №**********/ 02.04.2018г. главница в размер на 2 472.12лв.,
по фактура №**********/ 09.04.2018г.- главница в размер на 1 994.86лв. ,
по фактура №**********/ 16.04.2018г.
- главница в размер на 1571.35 лв. и
по фактура №**********/ 26.03.2018г главница в размер на 3 442.82 лв., чиято дължимост ответникът изрично е признал, както и вземане за мораторна лихва в
останалата част, а именно: по фактура №**********/ 12.03.2018г. главница в размер на
2 375,02 лв. - мораторна лихва от дата 13.03.2018г, до 10.12.2018г. в размер на
180.47 лв.; по фактура №**********/
26.03.2018г главница в размер на 3 442,82 лв. - мораторна лихва от дата
27.03.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 248.19
лв. /чиято дължимост ответникът изрично е признал/; по фактура
№**********/ 02.04.2018г. остатък от главница в размер на 2 057,75 лв.-
мораторна лихва от дата 03.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 144.33 лв.; по фактура №**********/
09.04.2018г. остатък от главница в размер на 1 255.32лв. - мораторна лихва от
дата 10.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 85.60 лв.; по фактура №**********/ 16,04.2018г. остатък от
главница в размер на 431.42 лв. - мораторна лихва от дата 17.04.2018г. до
10.12.2018г. в размер на 28.58 лв.
В изпълнение на указанията на съда, по повод искането на ответника по
делото ищецът е представил в оригинал издадените от него фактури по т.5, 7, 8, 9 и 10 от исковата молба, ведно
със стоковите разписки към тях, видно от тяхното съдържание същите съдържат
подписи, положени и за двете страни по делото.
С
оглед откритото по искане на ответника производство за оспорване по реда на чл.
193 от ГПК на автентичността на подписите, положени за ответника в
представените по делото фактури
по т.5, 7, 8, 9 и 10, описани в
исковата молба и представените от ищеца стокови разписки към тях, по делото са
извършени две съдебно-графологични експертизи, от чиито заключения се
установява, че подписите за „получател“ не са изпълнени от управителя на ответника- Антон Ненчев Андонов,
като същите не са идентични един с друг, като вещото лице е дало заключение, че
допуска, че те са изпълнени от едно и също лице.
По делото са извършени две съдебно-счетоводни експертиза, като в първата от
тях вещото лице е дало заключение, че от горепосочените пет фактури, единствено
фактура по т. 7 от исковата молба, а
именно фактура №**********/ 26.03.2018г. за сумата в размер на 3 442.82 лв. е
осчетоводена в счетоводството на ответника и е вписана в дневника му за покупки
за съответния месец, като сумата по нея е отразена като задължение към ищеца. Що
се касае до останалите, издадени от ищеца фактури т.5, 8,
9 и 10 от исковата молба, от експертизата се установява, че те са
осчетоводени само при ищеца, като липсват счетоводни
записвания за тях в
счетоводството на ответника и същият не е ползвал данъчен кредит по тях.
По делото са представени четири товарителници от 12.03.2018х.,
02.04.2018г., 09.04.2018г. и от 16.04.2018г., с посочен в тях получател
„Лактос“, както и три амбалажни бележки към тях от 02.04.2019г., 09.04.2018г. и
16.04.2018г. за предаден от ищеца и получен от ответника амбалаж от по 2 евро
палета на доставка. От съдържанието на товарителниците е видно, че същите
касаят доставка до трето лице „Лактос“, а от друга страна в амбалажните бележки
като получател е вписан ответника.
По делото са представени фактури и кредитни известия за извършени от
ответника към „БОЛЕРО“ ЕООД и „БОЛЕРО ВИП“ ЕООД доставки на хранителни продукти
и кредитно известие за периода от 01.01.2018г.-30.06.2018г., като в тази връзка
по делото е извършено допълнително заключение по съдебно-икономическата
експертиза, в което вещото лице е изчислило, че за периода от
01.01.2018г.-30.06.2018г. общото количество на доставените „БОЛЕРО“ ЕООД и
„БОЛЕРО ВИП“ ЕООД количества стоки са в размер на 16 362 бр. /5247бр.+11
115 бр./, като към 01.01.2018г. при
ответника е имало наличност от 3009 бр. хранителни стоки, за периода от
01.01.-30.06.2018г. е получил общо 15 502 бр. хранителни стоки, като за
същия период е продал 17160 бр. хранителни стоки, като към 30.06.2018г. са му
били налични 1351 бр.
По
делото ищецът е ангажирал свидетелски показания, както и обяснения на
управителя на третото –лице помагач. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК
управителя на третото –лице помагач заявява, че извършва транспортна дейност в
страната с бусове и камиони. Сочи, че по възлагане на ищеца е извършвал
доставки на стоки до ответника в гр. Бургас, като практиката е била към стоката
да се прилагат документи за нея в запечатан плик за получателя им, а дължимото
превозно възнаграждение да се заплаща от ищеца на превозвача въз основа на
товарителницата. В показанията си свидетеля Стефан Димитров – служител на третото
лице - помагач сочи, че през периода м. януари – м. април 2018г. като шофьор на
тежкотоварен автомобил е извършвал доставки в полза на ответника. Свидетелят
заявява, че доставките са извършвани всеки вторник, като не е имало пропусната
или забавена доставка, като стоката е била доставяна в хладилна складова база,
като управителят на ответника „Тони“ лично е приемал стоката, като същият е
подписвал стоковата разписка, като страните са имали уговорки търговски
представител на ищеца да идва на място и да събира стоковите разписки и след
това да ги носи в офиса на дружеството в гр. София. От показанията му се установява,
че се е случвало понякога дадена стока да липсва, но впоследствие същата е била
отписвана като предадена и стоковата разписка е била поправяна, както и, че
понякога стока в промоция е била вписвана с по-висока цена.
От
гореизложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет
на делото са предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл. 327 и
чл. 303а, ал. 3 и чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 вр.от ЗЗД.
За
да се приеме, че има твърдяното парично вземане към ответника за заплащане на
дължимата продажна цена по процесните фактури по т.5, 7, 8, 9 и 10, описани
в исковата молба, ищецът следва да докаже при пълно
и главно доказване, че между страните е възникнало именно твърдяното продажбено
правоотношение по всяка от отделна доставка на стоки, обективирана във всяка от
процесните фактура на претендираната стойност, както и изискуемостта на
вземането си.
По
отношение на претендираната продажна цена по следните четири фактури: №**********/
12.03.2018г. - главница в размер на 2 375,02 лв., по фактура
№**********/ 02.04.2018г. главница в размер на 2 472.12лв., по
фактура №**********/ 09.04.2018г.- главница в размер на 1 994.86лв. , по фактура №**********/ 16.04.2018г.
- главница в размер на 1571.35 лв., въпреки доказателствената си тежест обаче ищецът не
проведе успешно доказване на твърденията си, че е извършил в полза на ответника
всяка от тези доставки на посочените стоки на описаната във всяка от фактурите
стойност на продажна цена. По делото се установи, че тези четири фактури и
приложените към тях стокови разписки не са подписани от представител на
ответника, не се установи дали подписалото ги лице е представител на ответника,
респ. няма данни всяка от тези четири фактури и стокови разписки към тях изобщо
да са получени от ответника и той да потвърдил по какъвто и да е начин
действията на подписалото ги лице за процесните стоки и за получаването им, в
т.ч. и чрез осчетоводяване на фактурите. Напротив доставките по тези фактури са
оспорени от ответника, което обстоятелство изключва приложението на
презумпцията на чл. 301 от ТЗ. В тази
връзка следва да се отбележи, че в приетото по делото експертно заключение се
установи, че нито една от тези четири фактури не е осчетоводена от ответника и
по нея няма отразени каквито и да е плащания от ответника към ищеца, в.ч. и
частични такива.
Ето
защо тъй като ищеца не доказа, че в изпълнение на сключения с ответника договор
за търговската продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ, са налице
обективираните във всяка от фактурите по т.5, 8, 9 и 10, описани
в исковата молба доставки на хранителни стоки в
полза на ответника, тъй като при оспорване от ответника и липсата на подпис на негов
представител в процесните фактури, последните представляват едностранно счетоводно
изявление на ищеца на изгодни за него обстоятелства, които нямат обвързваща
съда доказателствена стойност. Наличието на точно тези твърдени доставки по
горепосочените четири фактури не се установи и от ангажираните свидетелски
показания и от обясненията по чл. 176 от ГПК, в които бе посочено единствено,
че страните имат установени търговски отношения, свързани с доставки от ищеца в
полза на ответника на хранителни стоки, за транспортирането на които ищецът е
ползвал превозните услуги на третото лице –помагач.
По
изложените съображения съдът намира предявения иск за присъждане на дължимата
продажна цена за неоснователен в частта, касаеща доставките по следните фактури
- №**********/ 12.03.2018г. - главница в размер на 2 375.02 лв., по фактура
№**********/ 02.04.2018г. главница в размер на 2 472.12лв., по
фактура №**********/ 09.04.2018г.- главница в размер на 1 994.86лв. , по фактура №**********/ 16.04.2018г.
- главница в размер на 1571.35 лв., поради което в тази част
следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск в
горепосочената част, следва да се отхвърлят и акцесорните искове за мораторна
лихва за забавено плащане на главницата по всяка от фактурите, съобразно
изменението на иска, както и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва за забавено плащане на отхвърлената главница, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Що
се касае до
претенцията на ищеца, касаеща извършената от него доставка по фактура № **********/ 26.03.2018г. за
сумата в размер на 3 442.82 лв., както бе посочено по-горе между страните е безспорно, че
ответникът дължи на ищеца дължимата по тази доставка продажна цена в размер на 3 442.82 лв. По делото ответникът, въпреки признанието за
дължимата продажна цена по тази доставка не представи доказателства за
плащането й или погасяване й по друг
начин, поради което искът в тази част се
явява основателен и следва да се уважи.
Що се касае до
претенцията за обезщетение за забавено плащане на дължимата главницата от 3442.82 лв. в размер на
законната лихва, претендирана за
периода от 27.03.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 248.19 лв., съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, сл. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.
В процесния
случай, тъй по делото няма данни между
страните да има конкретна уговорка за плащането на продажната цена, което
означава, че съгласно закона същата се дължи в деня на предаване на стоката,
ведно с документите към нея, от което следва, че ответникът
е изпаднал в забава на 27.03.2018г., следващ датата издаване на фактурата и стоковата разписка от 26.03.2018г. Тъй като съгласно чл.
294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихви се дължи, освен ако е уговорено друго,
при липсата на уговорки за друго, наред с главното неплатено вземане, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 294, ал. 1 от ТЗ
ответникът дължи и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане
върху главницата, считано от забавата - 27.03.2018г.
до 10.12.2018г., за периода, предхождащ подаване на исковата молба. Досежно
размера на претендираното обезщетение, след направено служебно изчисление по
чл. 162 от ГПК съдът намира, че дължимата от ответника на ищеца мораторна лихва
за забавено плащане на главницата от 3442.82 лв.
за исковия период възлиза в размер на сумата 248.19 лв., съвпадаща с исковия размер, поради
което тази претенция се явява доказана по основание и размер следва да се уважи
изцяло в исковия размер и период.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в
общ размер 1155.34 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер 1155.17 лв., изчислени съразмерно с отхвърлената и оттеглена
част от исковете.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТОНИ 77“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Зорница” , бл. 13, вх. 6, ет.
7, ап. 21, представляван от управителя Антон Ненчев Андонов, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИРБУЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Керамика” № 10, представляван от изпълнителния
директор Мария Георгиева Стойкова
на основание чл. 327 и чл. 303а, ал. 3 и чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 вр.от ЗЗД сумата
в размер на 3 442,82 лв. /три хиляди
четиристотин четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки/- главница,
представляваща неплатена продажна цена по фактура № **********/ 26.03.2018г., издадена по сключен между страните договор за търговска продажба и
доставка на стоки, както и сумата от 248.19 лв. /двеста четиридесет и осем лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане
на главницата от 3442.82 лв., начислена за периода 27.03.2018г. до
10.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3442.82 лв., считано от подаване на исковата молба
-12.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ
размер 1155.34 лв. /хиляди сто петдесет
и пет лева и тридесет и четири стотинки/, изчислени съразмерно с уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ в останалата
част искът за присъждане на неплатена продажна цена по сключен
между страните договор за търговска продажба и
доставка на стоки, относно доставки по следните
фактури: по фактура №**********/ 12.03.2018г. за главница в размер на 2 375.02 лв., по фактура №**********/ 02.04.2018г. за главница в размер на 2 472.12лв.,
по фактура №**********/ 09.04.2018г. за главница в размер на 1 994.86лв.
и по фактура №**********/ 16.04.2018г. за главница в
размер на 1571.35 лв., както и в
останалата част досежно искът за присъждане на мораторна лихва върху
отхвърлените главници, както следва: по
фактура №**********/ 12.03.2018г. главница в размер на 2 375,02 лв. - мораторна
лихва от дата 13.03.2018г, до 10.12.2018г. в размер на 180.47 лв.; по фактура
№**********/ 02.04.2018г. остатък от главница в размер на 2 057,75 лв.-
мораторна лихва от дата 03.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 144.33 лв.; по фактура №**********/ 09.04.2018г.
остатък от главница в размер на 1 255.32лв. - мораторна лихва от дата
10.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 85.60
лв.; по фактура
№**********/ 16,04.2018г. остатък от главница в размер на 431.42 лв. -
мораторна лихва от дата 17.04.2018г. до 10.12.2018г. в размер на 28.58 лв.
На
основание чл. 232 от ГПК ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 9202/2018г. по описа на БРС в
останалата част – поради частично оттегляне на исковете.
ОСЪЖДА „ТИРБУЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Керамика” № 10, представляван от изпълнителния директор Мария
Георгиева Стойкова ДА ЗАПЛАТИ на„ТОНИ 77“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к. „Зорница” , бл. 13, вх. 6, ет. 7, ап. 21,
представляван от управителя Антон Ненчев Андонов
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 80 от ГПК направените по делото
разноски в общ размер 1155.17лв. /хиляда сто петдесет и пет лева и
седемнадесет стотинки/, изчислени съразмерно с отхвърлената и оттеглена
част от исковете.
Решението е постановено при
участието на „СтефДи 04”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр.София, район
Надежда, ж.к.Надежда, бл.332, вх.А, ет.2, ап.5, или адрес: гр.София, 1202,
район Сердика, ул.”Малашевска” № №1, представлявано от Петър Димитров
Марчовски, като трето лице- помагач на ищеца „ТИРБУЛ” ЕАД, ЕИК: ********* по делото.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.