РЕШЕНИЕ
№ 6636
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110166977 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК
***********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу М. М. Р. , ЕГН
**********, АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
сумата от 203,89лв., от които 188,54лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.02.2022г. до м.04.2022г., 15,30лв. -
законна лихва за забава от 01.12.2020г. до 03.10.2023г., както и 0,05лв. - законна лихва за
забава върху главница за дялово за периода от 03.03.2022г. до 03.10.2023г., като и законната
лихва върху главницата от 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №56749/2023 г.
на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб.****/ инсталация ************,
ID ******.
Ищецтът твърди, че е подписан договор №********/********** и №***********
между М. М. Р. и ФИРМА ЕАД за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот-
АДРЕС, с аб.****/ инсталация ************.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с
последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ФИРМА” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
1
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които
се изготвят от “ФИРМА” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
“ФИРМА” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на
ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение №
ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV
от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на М. М. Р., за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че
М. М. Р. е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е
имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви
възражение - чл.40, ал.2 от ОУ.
Поддържа се, че дружеството- ищец е изпратило писмо покана, с което длъжникът е
поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако М. М. Р., не заплати същата
в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “ФИРМА” ЕАД ще пристъпи към
принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от
това.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-
етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ФДР” ЕООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.02.2022г. до
м.04.2022г. за процесния имот са начислявани от “ФИРМА” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “ФДР”
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
Твърди се, че ответницата е заплатила доброволно доставената в процесния имот
топлинна енергия за периода от м.05 2019 г. до завеждане на исковата молба.
Оспорват се и исковете по размер.
Изложени са доводи,че в имота няма топла вода и всякаква претенция за доставена
топлинна енергия за БГВ би била неоснователна.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 16.10.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. М. Р.
за следните суми: 188,54 лева (сто осемдесет и осем лева и 54 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г.
2
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 15,30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2020 г. до 03.10.2023 г., 0,05лева (нула лева и 05 стотинки),
представляваща лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 03.03.2022 г. до 03.10.2023 г. - Задължение за доставена, но неизплатена топлинна
енергия и лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС аб.№****.
С разпореждане от 18.10.2023 г. по ч. гр. д. № 56749/2023г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено
възражение от длъжника, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като
на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на
установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред.
Представен по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том
*******, дело №******/1993 г., с който БИС е дарил на дъщеря си МБС ½ от имот-АДРЕС с
адрес: АДРЕС
Между страните по делото е сключен договор № ********/**** от 01.03.2017г. за
покупко-продажба на топлинна енергия за имот в АДРЕС АДРЕС аб. №****, код на платец:
*******. По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да
продава на ответницата, в качеството й на купувач, топлинна енергия с топлоносител
гореща вода. Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по цена, определена
по предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. Представен
по делото е договор за наем от 01.01.2017 г., по силата на който БИС отдава под наем на М.
М. Р. кантора с адрес: АДРЕС АДРЕС за срок от три години, както и декларация от БИС, с
която той дава съгласие М. М. Р. да бъде купувач на топлинна енергия за срока от 01.01.2017
до 31.12.2021 г. Със Заявление рег. индекс и дата Г-5140/01.03.2017 г. М. М. Р. иска от
ищцовото дружество, във връзка с промяна на титуляр на партида **** на адрес: АДРЕС
АДРЕС имотът нает от нея да бъде посетен и да бъде констатирано, че няма захранване на
топла вода.
Между страните по делото е сключен договор № *********** от 04.08.2023г. за
покупко-продажба на топлинна енергия за имот в АДРЕС АДРЕС инсталация ************.
По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да продава на
ответницата, в качеството й на купувач, топлинна енергия с топлоносител гореща вода.
Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по цена, определена по
предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е за пет години, считано от 01.01.2023 г. Със
Заявление рег. индекс и дата Г-*****/04.08.2023 г. М. М. Р. иска от ищцовото дружество да
бъде сключен договор съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот. Представен по делото е договор за наем от 01.01.2022 г., по силата на който
БИС отдава под наем на М. М. Р. кантора с адрес: АДРЕС АДРЕС без да е посочен срок,
както и декларация от БИС, с която той дава съгласие М. М. Р. да бъде купувач на топлинна
енергия за срока от 01.01.2022 до 31.12.2032 г.
Видно от представения протокол от проведеното на 22.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 17.09.2002 г. между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
3
адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № *****/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са ангажирани Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на
директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и одобрени с
Решение № ******/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях е
предвидено, че отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва от
продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2 е регламентирано задължението на продавача в срок до
5-то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс
за текущия месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна
сума за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през
предходния месец. В чл.40 е предвидено задължението на купувача да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура, като купувачът
има право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен
срок след срока за плащане.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 00.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ.През отоплителните сезони есен 2019 г.-пролет 2022 г. в
топлоснабдения имот е имало 1 брой радиатор с монтирани ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/ в помещение кухня. Показанията на уреда са
отчетени на 16.06.2020г., 25.05.2021г. и 16.05.2022г., като отчетните формуляри с
показанията са представени на в.л. и отчетените стойности фигурират в изравнителните
сметки, представени на в.л. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. на база
пълната отопляема кубатура 45куб.м, съгл. молба за открИ.не на партида с посочена
кубатура, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи
части. В процесния имот няма ползване на ТЕ за БГВ, видно от отчетните формуляри,
представени на в.л. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за
процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е установило, че топломер с фабр.
№********** е преминал на метрологична проверка през 39 месеца, вместо през 24 месеца,
но топломера не е сменен през процесния период и при проверките на същия не са
констатирани отклонения извън допустимите. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума
за потребена ТЕ за периода от м.07.2019 г. до м.04.2022 г. е 1108.98 лева.
4
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за периода,
от 1.05.2019г. до 30.04.2022г., са отразени плащания по партидата на аб. № ****, за
топлоснабден имот с адрес : АДРЕС в общ размер на 1052.50 лв. както и прихващане от
изравнения и издадени кредитни известия в общ размел на 293.50 лв. След направените
изчисления се заключва, че дължимата главница за незаплатена топлинна енергия от абонат
с № ****за процесния период, от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. е общо в размер на 188.54 лв.,
в т. ч. задължение за отоплителен сезон 01.05.2019г. - 30.04.2020г. сума в размер на 188.54
лв.-ДИ**********/01.10.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на
топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след 17.07.2012 г., определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
Между страните в производството за периода от м.02.2022 г. до м.04.2022 г. не е
сключен писмен договор. ТакИ. има за периодите от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. и за
период от 01.01.2023 г.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
периода от м.02.2022 г. до м.04.2022 г. между главните страни не е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
стопански нужди относно процесния имот, съответно исковете като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски при отхвърляне на
исковете в размер на 400 лева- заплатен адвокатски хонорар, и 50 лева за заповедното
производство/ редуцирани по направеното възражение за прекомерност от претендиран
размер от 400 лева и съобразно принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС./
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***********, представлявано от
АА- Изпълнителен директор срещу М. М. Р. , ЕГН **********, АДРЕС искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК,за
признаване за установено, че ответника дължи сумата от 203,89лв., от които 188,54лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
5
имот: АДРЕС аб.****/ инсталация ************, ID ******, за периода м.02.2022г. до
м.04.2022г., 15,30лв. - законна лихва за забава от 01.12.2020г. до 03.10.2023г., както и 0,05лв.
- законна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2022г.
до 03.10.2023г., като и законната лихва върху главницата от 16.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №56749/2023 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***********, да заплати на М. М. Р. , ЕГН
**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева и съдебно-деловодни
разноски в размер на 50 лева по ч.гр.д. №56749/2023 г. на СРС, 46 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6