Решение по дело №5360/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 319
Дата: 11 април 2024 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20231720105360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Перник, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105360 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. И. Р.,
*********** с ЕГН: ********** срещу Л. Д. Г., **********, с ЕГН: **********.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част
на ПИ с идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ************** на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от **************** с площ по
документ за собственост от 405 квадратни метра, а по скица с площ от 424 квадратни
метра, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване
ниско застроявана /до 10 метра/, номер по предходен план *********,
ИНДИВИДУАЛЕН собственик на находящия се в ПИ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********., представляващ ******, ******, в сграда с идентификатор
********, с предназначение - жилищна сграда – *********, с площ от 120 кв.м.,
ЗАЕДНО с прилежащите му: ГАРАЖ и МАЗЕ, разположени в сутерена (пояснявайки,
че съгласно нотариален акт *-***********. на нотариус при ПРС, те са „откъм съседа
Б. К. и „МАЗЕТО зад този гараж, разположени в сутерена”), както и на ½ идеална част
от общите части на сградата и тавана.
Признава, че вторият жилищен етаж от сградата е индивидуална собственост на
ответника. Пояснява, че съсобствеността е възникнала по силата на НА за продажба на
недвижим имот ********** г. на нотариус П. П. - нотариус с район на действие
Районен съд – Перник, с който е придобила описаната собственост.
Твърди, че е налице спор за ползването на ПИ, провокиран от ответницата,
която я ограничава да го ползва - да сади цветя и копае градината, да отглежда
евентуално домашни птици, както и да го ползва рационално съобразно правата си. В
същото време ответницата е разположила без нейно съгласие в част от имота бяла
техника - ****** в предната част на двора, преградила е с мрежа част от двора зад
1
т.нар. „магазин” и не може свободно да се движи из двора, а освен това е направена и
прегради по него, които я ограничават допълнително. Без надлежните строителни
книжа и разрешения ответницата си е позволила да изгради навес в предната част на
поземления имот от към улицата, което е препятствие да ползва гаража си.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да разпредели
ползването върху Дворното място, съобразявайки необходимостта от достъп ди Гаража
и Мазето.
С допълнителна молба твърди наличието на нововъзникнало обстоятелство –
придобила е и 8/16 идеални части от сграда, разположена в ПИ - ******** с
идентификатор ********, намираща се в дъното на двора.
В срок е депозиран отговор ответника. Не оспорва наличието на спор относно
ползването на ПИ, но не и че е ограничавана. Също желае да бъде извършено
разпределение на ползването по съдебен ред. Същевременно оспорва ищцата да е
индивидуален собственик на Гаража, като твърди, че е налице висящ спор относно
собствеността на гаража, по който е образувано гр. д. № 5860/2022 г. по описа на
Районен съд Перник.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск за осъществяване на спорна съдебна
администрация относно ползване на съсобствен недвижим имот, с правно основание
чл. 32, ал. 2 ЗС, който предполага установяването на следните материалноправни
предпоставки: страните да са съсобственици на описания в исковата молба имот на
соченото основание, както и да не може да се образува мнозинство от съсобствениците
за вземане на решение за ползване на общият имот. При този иск съдът замества
липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най - целесъобразно
ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично
указание, че такова мнозинство не може да се формира. Този иск имплицитно включва
в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от
съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед
отредените им площи от съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните от
тях идеални части.
Страните не спорят (обявено за безспорно с доклада по делото) и установяващо
се от представените по делото писмени доказателства, че те съсобственици при равни
квоти от по ½ идеална част на ПИ с идентификатор ********.
Спорен между страните е въпроса относно собствеността на ГАРАЖ,
разположен в сутерена („откъм съседа Б. К.), прилежащ към собствения на ищеца
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, представляващ ******,
******, в сграда с идентификатор ********, с предназначение - жилищна сграда –
*********, с площ от 120 кв.м.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 13/2012 г., ОСГК в производството за разпределение ползването на съсобствен имот
по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно
правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват
потестативни права. В мотивите на същото ТР се приема, че при наличие на спор за
собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково
производство, този въпрос е преюдициален за разпределянето на ползването между тях
и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. В конкретния случай
съдът приема, че настоящото производство не следва да се спира, тъй като негов
2
предмет е разпределение на ползването на ПИ, а не на гаража, правото на собственост
за който е предмет на друго производство. Съдът не дължи и произнасяне в мотивите
си кой вариант за разпределение счита за приложим с оглед спора за собственост
относно гаража, тъй като той ще бъде решен със СПН в друго производство и поради
обстоятелството, че страните се обединяват, че към настоящия момент следва да бъде
зачетено, че ищецът се легитимира с акт за собственост. Същите молят съда да
постанови решение и разпредели ползването съобразно вариант № 3 от изготвената по
делото СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно
изготвена от лице с необходимите знания и умения. Съдът следва да се съобрази с
волята им, която съвпада. По тази причина не намира за необходимо да обсъжда
представените варианти и излага конкретни мотиви за целесъобразност относно всеки
един от предложените варианти. Съдът приема, че при желания от страните вариант 3
се спазва принципът за съразмерност като се осигурява възможност за ползване на
всеки от съсобствениците такава площ, която съответства на квотата му в
собствеността. Сградата е подобрение върху земята и затова застроената част следва да
се включи към обема права на съсобственика, както е сторено, а всеки един от
съсобствениците да ползва мястото за общо ползване.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в
който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или
взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и всички страни и
затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (В този смисъл
решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС и определение №
62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. на Върховен касационен съд, Второ
гражданско отделение). Общите разноски по делото (656,31 лева) за държавна такса и
депозит за ВЛ са внесени от ищеца и следва да се понесат от страните, съобразно
квотите в съсобствеността, поради което Л. Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в размер на 328,16 лева
В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на ПИ с
идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед ************** на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, с адрес: *******, с площ по документ за собственост от 405
квадратни метра, а по скица с площ от 424 квадратни метра, трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застроявана /до 10 метра/,
номер по предходен план ********* както следва:
На Е. И. Р., *********** с ЕГН: ********** ОПРЕДЕЛЯ за ползване дял I с
3
обща площ от 145 кв. м. в това число 36 кв.м. застроена площ (сграда 3), разположен
между цифрите ***********, защрихована в ********* на скицата (л. 57),
приложение към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза по вариант 3 за разпределение.
На Л. Д. Г., **********, с ЕГН: ********** ОПРЕДЕЛЯ за ползване дял II с
обща площ от 145 кв. м. в това число 36 кв.м. застроена площ (сграда 2), разположен
между цифрите *******, защрихована в **** на скицата (л. 57), приложение към
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза по
вариант 3 за разпределение.
ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване площ от 134 кв.м. в това число 89 кв.м.
застроена площ (сграда 1), неоцветено и очертано с черен контур на скицата (л. 57),
приложение към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза по вариант 3 за разпределение.
ОСЪЖДА Л. Д. Г. да заплати на Е. И. Р. Л. сума в общ размер на 328,16 лева
разноски в настоящото производство.
Скицата, представляваща приложение към допълнителното заключение на
вещото лице по съдебно – техническата експертиза - вариант 3 за разпределение (л. 57),
подписана от настоящия съдебен състав е неразделна част от решението.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4