РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110102457 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Д. Х. Г. твърди, че в качеството си на „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на §1, т. 42б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на поземлен
имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради на основното и
допълващото застрояване е посетила имота си и е констатирала, че
електрозахранването в него е било преустановено без нейно знание и
съгласие. Заявява, че е осъществила контакт с ответника на денонощен
телефон за повреди и оплаквания, както и че е изпратила до дружеството
електронни съобщения, изпълняващи функцията на покана по смисъла на чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Изтъква , че с Решение № 155 от 11.03.2022 г. по гр.д. №
1790/2021 г. на РС – Горна Оряховица ответното дружество е осъдено да
заплати на ищцата неустоечно обезщетение по 34, ал. 1 ОУПДЕЕ за това, че е
останала без електрозахранване в периода от *** часа на *** г. до *** часа на
*** г., а с Решение № 186 от 22.11.2022 г. по гр.д. № 465/2022 г. на РС –
Свищов в полза на ищцата е присъдено неустоечно обезщетение за периода от
*** часа на *** г. до *** часа на *** г. Поддържа , че всяко обезщетение за
съответното денонощие е изискуемо, считано от *** часа на следващото
1
денонощие и върху него се дължи обезщетение за забава. Моли съда да
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищцата сумата от 473,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху
всяко едно 12-часово неустоечно обезщетение за периода от *** часа на *** г.
до *** часа на *** г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на исковата молба – *** г., до окончателното и плащане. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Ответникът „ Енерго-Про Продажби“ АД, гр.Варна е депозирал в срок
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди , че ищцата действително е упражнила правото си да
претендира неустоечно задължение по договорна клауза (чл.34, ал. 1
ОУДПЕЕ) по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов за периода от *** часа на ***
г. до *** часа на *** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на исковата молба – *** г., до окончателното и плащане, а
именно- *** г. Поддържа, че за нея е преклудирана възможността да търси
претендираното обезщетение, тъй като главният дълг за изплащане на
неустоечно задължение е изпълнен. Уточнява, че ищцата е упражнила
правото си на неустоечно обезщетение за три времеви периода, за което
против ответното дружество са образувани три дела. Излага, че предявяването
на претенцията по настоящото дело е опит за заобикаляне на закона и
кумулиране на финансови изгоди, предвид съществувалата възможност
обезщетението за забава да се търси в миналите производства. Посочва, че
подаденото от ищцата на *** г. уведомление до „Енерго – Про Продажби“ АД
за оставане без ток не може да представлява покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД и не може да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава
върху ново бъдещо главно задължение, касаещо следващ период - *** г. – ***
г. Изтъква , че поканата не може да постави длъжника в забава за плащане на
главно задължение, което не е възникнало към момента на връчването й. В
съдебно заседание не изпраща представител. Приложено е писмено
становище, с което се поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира установена
следната фактическа обстановка:
Ищцата е депозирала искови молби срещу ответника за заплащане на
2
неустоечно обезщетение по 34, ал. 1 ОУПДЕЕ за периода от *** часа на *** г.
до *** часа на *** г. и за периода от *** часа на *** г. до *** часа на *** г.,за
което са били образувани гр.д. № 1790/2021 г. на РС – Горна Оряховица и
гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов. С Решение № 186/22.11.2022 г. по гр.д.№
465/22 г. на РС -Свищов ответното дружество е осъдено да заплати сумата от
12240 лева, представляваща договорна неустойка за продължително
неправомерно прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника на
обект, находящ се в с.***, Община ***, с кл.№ *** и аб.№ *** за периода ***
часа на *** г. до *** часа на *** г. , ведно със законна лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба- *** г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл.34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр.Варна. Решението е потвърдено с Решение №
361/13.07.2023 г. по в.гр.д.№ 126/2023 г. на ВТОС. С Определение №
1861/17.04.2024 г. по гр.д.№ 4600/2023 г. на ВКС решението на ВТОС не е
допуснато до касационно обжалване. Издаден е изпълнителен лист №
67/18.07.2023 г. по в.гр.д.№ 126/23 г. на ВТОС за сумата от 12240 лева,
представляваща договорна неустойка за продължително неправомерно
прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника на обект находящ се
в с.***, Община ***, с кл.№ *** и аб.№ *** за периода *** часа на *** г. до
*** часа на *** г. , ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба- *** г. до окончателното изплащане. Образувано
е изпълнително дело № 843/23 г. по описа на ЧСИ С.К. рег.№ 809 в КЧСИ с
район на действие ВТОС, като на *** г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата по изпълнителния лист в общ размер от
16013,67 лева, от които главница от 12240 лева; законна лихва от 1435,64 лева
за периода *** г.- *** г., 1011,39 лева разноски по изп.дело- адв.
възнаграждение, 1326,64 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. Предоставен е
двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Видно от приетото преводно
нареждане от *** г. сумата е преведена от длъжника по изпълнителното дело
„Енерго-Про Продажби“ АД по сметката на ЧСИ С.К..
От анализа на описаните по-горе релевантни към спора доказателства се
установява, че иска, макар и процесуално допустим, се явява неоснователен.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата пълно и
главно следва да установи наличието на главен дълг и забава в погасяването
на същия за процесния период, както и размера на претендираното вземане за
3
обезщетение за забава. Настоящото производство има за предмет претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху присъдени неустоечни
обезщетения за периода от *** часа на *** г. до *** часа на *** г., тоест
уважаването на иска се предпоставя от наличието на главно задължение към
ищцата с посоченото основание- присъдена неустойка съгласно клаузите на
чл. 34,ал.1 от ОУ на ДПЕЕ на ответното дружество и законовата разпоредба на
чл. 92,ал.1 от ЗЗД. Установи се, че има влязъл в сила съдебен акт, с който
вземането на ищцата за периода, в който влиза процесния претендиран период
е признато със сила на пресъдено нещо. Постановеното решение на
първоинстанционния съд / по гр.д.№ 465/22 г. на РС -Свищов/, с което
ответникът е осъден да заплати сумата от 12240 лева, представляваща
договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване на
електроснабдяването по вина на ответника на обект, находящ се в
с.***,Община ***, с кл.№ *** и аб.№ *** за периода *** часа на *** г. до ***
часа на *** г. , ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба- *** г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл.34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“
АД, гр.Варна е потвърдено от въззивния съд с Решение № 361/13.07.2023 г. по
в.гр.д.№ 126/2023 г. на ВТОС, което е влязло в законна сила и е формирана
СПН по правния спор, след постановяването на неподлежащия на обжалване
акт на ВКС /Определение № 1861/17.04.2024 г. по гр.д.№ 4600/2023 г. на
ВКС/, с който въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
С други думи, задължението на ответното дружество е възникнало след
влизането в сила на съдебното решение на *** г., от който момент то е било
изискуемо и би могло да се говори за изпадане на ответника в забава при
наличието на всички законови предпоставки за това / отправяне на покана по
реда на чл.84,ал.2 от ЗЗД и неизпълнение след получаването и/. Към този
момент обаче ответникът е погасил главния си дълг, тъй като, възползвайки се
от разпоредбата на чл. 404,т.1,изр. второ от ГПК ищцата е поискала и е
издаден изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изп.дело при
ЧСИ С.К.. След получаване на поканата за доброволно изпълнение , за датата
на което няма доказателства, но в предоставения двуседмичен срок от
изпращането и, ответникът е изпълнил задължението си доброволно, като е
погасил всички дължими суми по изпълнителното дело / главница, законна
лихва за забава, разноски за адв. възнаграждение, както и дължимите такси
4
към ЧСИ/. Това е сторено на *** г. и се доказва категорично от приетото
преводно нареждане от тази дата. Горното води до единствения извод за
недължимост на претендираната от ищцата сума, представляваща лихва за
забава върху неустоечното обезщетение, тъй като самото то, представляващо
главно задължение, е погасено месеци преди да бъде установено с влязло в
сила съдебно решение. Иска за присъждане на сумата от 473,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяко едно 12-часово неустоечно
обезщетение за периода от *** часа на *** г. до *** часа на *** г., ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на исковата молба – *** г.,
до окончателното й плащане е неоснователен и следва да се отхвърли. / не е
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му на 1472,65 лева,
, тъй като в с.з. на *** г. ищецът е заявил, че допълнително ще направи
становище относно изменение на иска по размер и период/. Неоснователна е
и подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата от подаване на иска-*** г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл. 78,ал.3 от ГПК, вр. с чл. 78,ал.8 от ГПК,вр. с чл. 25,ал.1 от
НЗПП разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на
200 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Х. Г. с ЕГН *** от гр. ***, ул. "*** " № **, против
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 473,45 /
четиристотин седемдесет и три лева и 45 ст./ главница, представляваща
обезщетение за забава върху всяко едно 12-часово неустоечно обезщетение за
периода от *** часа на *** г. до *** часа на *** г., ведно със законната лихва
от подаване на иска – *** г., до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. с ЕГН *** от гр. ***, ул. "***" № **, да заплати на
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
5
управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г,
сумата от 200 / двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6