Р Е Ш Е Н И Е
№1813
гр. Русе, 04.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №1032 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 25.01.2017г. представляваното от нея
дружество, сключило договор за мобилни услуги с Л.Р. Х.(клиентски номер
*********), титуляр по предпочетен мобилен номер
+359 876 186 305, с избрана абонаментна програма НонСтоп 24.99
лева и уговорен срок на действие до 25.01.2019г.
Възползвайки
се от преференциалните условия на оператора, абонатът получил мобилно
устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер 8.99 лева.
За
потребените от абоната услуги, предоставени в периода 25.01.2017г. –
04.06.2017г., ищецът издал:
- фактура
№**********/05.02.2017г. за предоставени услуги в периода 27.01.2017г. – 04.02.2017г.
с начислена сума за разговори и месечни абонаменти на обща стойност 49.07 лева
с ДДС, съставляващи сбор от: 17.19 лева (без ДДС) – пропорционален месечен
абонамент; 8.99 лева – лизингова вноска; 0.54 лева (без ДДС) – други услуги;
1.44 лева (без ДДС) – текстови съобщения; 14.19 лева (без ДДС) – международни
разговори и 0.04 лева (без ДДС) – разговори „Грижа към клиента“);
- фактура
№**********/05.03.2017г. за предоставени услуги в периода 05.02.2017г. – 04.03.2017г.
с начислена сума за разговори и месечни абонаменти на обща стойност 100.90 лева
с ДДС, съставляващи сбор от: 13.32 лева (без ДДС) – месечен абонамент; 8.99
лева – лизингова вноска; 13.33 лева (без ДДС) – други услуги; 1.44 лева (без
ДДС) – текстови съобщения; 28.38 лева (без ДДС) – международни разговори и 0.12
лева (без ДДС) – разговори „Грижа към клиента“); 4 лева (без ДДС) – услуги с
добавена стойност и 16.00 лева (без ДДС) – услуги с добавена стойност
(гласови);
- фактура
№**********/05.04.2017г. за предоставени услуги в периода 05.03.2017г. – 04.04.2017г.
с начислена сума за разговори и месечни абонаменти на обща стойност 24.97 лева
с ДДС, съставляващи сбор от: 13.32 лева (без ДДС) – месечен абонамент; 8.99
лева – лизингова вноска.
Пояснява,
че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 174.94
лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца.
С
кредитно известие №**********/05.05.2017г. била извършена корекция по дълга и
установен незаплатения баланс – 178.60 лева.
Неизпълнението
на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги,
ангажирало отговорността му по т.11 от процесния договор и съобразно
разпоредбата на чл.75, вр.чл.19б от ОУ, мобилният оператор прекратил
едностранно индивидуалните договори, сключени с Л. Х.и издал фактура
№**********/05.06.2017г. с начислена обща сума за плащане 802.54 лева. Сочи, че
общата сума е формирана от: 444.14 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; 179.80 лева – остатък от непогасени лизингови вноски и 178.60 лева
– незаплатени мобилни услуги.
Поддържа,
че изричната договорна клауза – т.11 от индивидуалния договор предвижда, че в случай на прекратяване на
сключения абонамент по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка, съставляваща сбор от месечните абонаменти до изтичане уговорения
срок на договора. Предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата от абонатите на дружеството неустойка при предсрочно
прекратяване на договора е в размер на три стандартни за ползваната програма
месечни абонаментни такси, в случая – 74.97 лева. Поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни
вноски за мобилното устройство са обявени за предсрочно изискуеми.
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7541/2018г.
по описа на РРС срещу Л.Р. Х.за сумата 802.54 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Тъй
като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си.
Предвид
факта, че част от главницата съставлява сбора от незаплатените лизингови вноски
и неустойка, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което:
да
признае за установено, че Л.Р. Х., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К. К. и М. С. сумата
178.60 лева – цена на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
№*********, дължими за периода 25.01.2017г. – 04.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане;
да
осъди Л.Р. Х., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К. К. и М. С. сумата: 74.97
лева – начислена договорна неустойка в размер на три стандартни за ползваните
програми Нонстоп 24.99 лева месечни абонаменти такси по договор за мобилен
номер 0876/186 305 с абонатен №*********.
да
осъди Л.Р. Х., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано Д.К. К. и М. С. сумата: 179.80 лева
– незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.01.2017г. за мобилен
№0876/186 305 за периода след месец юни 2017г. до месец декември 2018г. за
абонатен №*********.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК , адв.В.Я. –
особен представител на ответника Л.Р. Х.е депозирал отговор на исковата молба в
който оспорва основателността на ищцовите претенции.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
25.01.2017г. „Теленор България“ ЕАД сключило договор за мобилни услуги с Л.Р. Х.(клиентски
номер *********), титуляр по предпочетен мобилен номер
+359 876 186 305, с избрана абонаментна програма Нон Стоп 24.99
лева и уговорен срок на действие до 25.01.2019г.
На
същата дата, страните по делото сключили договор за лизинг, по силата на който
ищецът предоставил на ответника мобилно устройство на изплащане за срок от 23
месеца, на равни вноски, всяка от които в размер на 8.99 лева.
Приложени
са „Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги“.
Ищцовото
дружество издало:
- фактура
№**********/05.02.2017г. за предоставени услуги в периода 27.01.2017г. – 04.02.2017г.
с начислена сума за разговори и месечни абонаменти на обща стойност 49.07 лева
с ДДС;
- фактура
№**********/05.03.2017г. за предоставени услуги в периода 05.02.2017г. – 04.03.2017г.
с начислена сума за разговори, данни, съобщения, услуги и задължения за
предходен период на обща стойност 149.97 лева с ДДС
- фактура
№**********/05.04.2017г. за предоставени услуги в периода 05.03.2017г. – 04.04.2017г.
с начислена сума за разговори данни, съобщения, услуги и задължения за
предходен период на обща стойност 174.94 лева с ДДС.
-
кредитно известие №**********/05.05.2017г. за 174.94 лева с ДДС и
- фактура
№**********/05.06.2017г. за 802.54 лева, сума съставляваща сбор от: 444.14 лева
– неустойка; 179.80 лева – незаплатени лизингови вноски и 178.60 лева –
задължения от предходен период.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №7541/2018г. и издадена заповед №4098/08.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Л.Р. Хасанова, ЕГН ********** за сумата 802.54
лева – главница по договор за далекосъобщителни услуги от 25.01.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане; 25
лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане
от 04.01.2019г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. С
влязло в сила определение №1258/25.02.2019г. заповедта за изпълнение е
обезсилена.
По
искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, ясно,
пълно и всестранно. След извършена справка в счетоводството на „Теленор
България“ ЕАД вещото лице е установило, че непогасеното задължение на ответника
за периода 25.01.2017г. – 04.06.2017г., включващо месечните абонаменти и
стойността на потребените мобилни услуги е в общ размер 178.60 лева. Остатъка
от дължимите вноски по Договор за лизинг от 25.01.2017г. възлиза на 179.80
лева, а неустойката, съобразена с условията, договорени с КЗП е на стойност
74.97 лева.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата: 178.60 лева – цена
на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за
периода 25.01.2017г. – 04.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №4098/08.11.2018г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7541/2018г. по описа на РРС.
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.92 и чл.79 ЗЗД за заплащане сумите: 74.97
лева – начислена договорна неустойка в размер на три стандартни за ползваните
програми Нонстоп 24.99 лева месечни абонаменти такси по договор за мобилен
номер 0876/186 305 с абонатен №********* и 179.80 лева – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 25.01.2017г. за мобилен №0876/186 305 за периода
след месец юни 2017г. до месец декември 2018г. за абонатен №*********..
По
установителния иск:
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №7541/2018г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1,
т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес за запазване действието
на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В
настоящия случай, дружеството предявява иск за 178.60 лева – част от
претенцията по издадената заповед за изпълнение, като наведеното в исковата
молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това, визирано в
заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като
заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на
вземането, съобразно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена от съда по
заповедното производство.
Ангажираните
в хода на производството доказателства обуславят извод, че страните по делото
са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за мобилни
услуги, сключен на 25.01.2017г. и договор за лизинг от същата дата, по силата
на които ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените мобилни
услуги, като титуляр по мобилен номер +359 876 186 305 и устройство
марка „Теленор“, което клиентът се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на
равни лизингови вноски, всяка в размер на 8.99 лева. Не се оспорва истинността
на представените с исковата молба писмени доказателства. С декларация,
подписана от Л. Х., последната е удостоверила, че е получила ОУ на „Теленор
България“ ЕАД и се е съгласил с тях.
Предвид
приложените фактури (в които се съдържа подробна информация за ползваните
услуги) и заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза,
доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
отчета на доставените мобилни услуги, следва да се приеме, че абонатът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок.
Л. Х.не
е ангажирала доказателства за престиране на падежа, с оглед което съдът приема,
че е налице виновно неизпълнение на договорното задължение. Претенцията като
основателна и доказана, в размер на 178.60 лева следва да бъде уважена изцяло,
ведно с лихва за забава, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане.
По иска
за заплащане сумата 179.80 лева – остатък от дължими лизингови вноски по
договор от 25.01.2017г.:
Не се спори, че по договора за лизинг, ответникът е
получил и мобилно устройство марка „Теленор“,
модел „Smart 4G
White“, което се задължил да изплати за
срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на 8.99 лева.
Незаплатените от тях 20 са на стойност 179.80 лева, обстоятелство, което се
установява от заключението на приетата по делото съдебно – икономическа
експертиза. Предвид факта, че мобилното устройство не върнато на оператора,
исковата претенция по отношение непогасените лизингови вноски следва да бъде
уважена.
По иска
с правно основание чл.92 ЗЗД:
Неустоечните клаузи за предсрочно прекратяване на
услуги по абонаментен план с фиксиран срок са несъразмерно високи и не следва
да обвързват валидно потребителя (чл.146, ал.1 ЗЗП). Начинът, по който е
уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така уговорената неустойка би довела до несправедливия
правен резултат, доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя
ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като
нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции. На практика тази клауза обезсмисля възможността,
абоната да се откаже от договора, тъй като дължи всички такси под формата на
неустойка. Без значение е позоваването на постигнато споразумение с КЗП през
2018г., по силата на което „Теленор България“ ЕАД се е задължило да намали
прилаганите от него неустойки спрямо своите клиенти, тъй като промяната в
клаузата не е могла да засегне вече прекратените преди това отношения с
ответника. От съдържанието на спогодбата е видно, че тя се прилага по отношение
на нови и съществуващи клиенти на ищеца – физически лица, стига по отношение на
последните да не е изтекъл задължителния срок на договора към датата на
промяната. В случая ищецът твърди, че договора с ответника е прекратен през
м.юни 2017г., поради което спогодбата не би могла да се приложи спрямо него.
Същевременно императивния режим на закрила на потребителите изключва изменение
на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на страните.
Напротив, законът предвижда нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред именно, за да се осигури и превенция, като
се отрече каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил при
договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза.
По
изложените съображения претенцията с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Теленор България“
ЕАД по настоящото дело възлизат на 785 лева – заплатена държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и депозит за вещо лице.
Съразмерно с уважената част от претенциите, на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 649.19 лева.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
45.62
лева - разноски по ЧГД №7541/2018г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Л.Р. Х., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата: 178.60 лева – цена на незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за периода
25.01.2017г. – 04.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №4098/08.11.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7541/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л.Р. Хасанова, ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 179.80 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
25.01.2017г. за мобилен №0876/186 305 за периода след месец юни 2017г. до месец
декември 2018г. за абонатен №*********.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Л.Р. Х., ЕГН ********** иск за заплащане
сумата 74.97 лева – начислена договорна неустойка в размер на три стандартни за
ползваните програми Нонстоп 24.99 лева месечни абонаменти такси по договор за
мобилен номер 0876/186 305 с абонатен №*********.
ОСЪЖДА Л.Р. Хасанова, ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 649.19
лева.
ОСЪЖДА Л.Р. Хасанова, ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* направените по ЧГД №7541/2018г. по описа на РРС
разноски в размер на 45.62 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: