№ 8
гр. Перник, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720102903 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 13461/26.06.2023 г.,
подадена от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, срещу Б. Д. А., с ЕГН:
********** и А. В. А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност
по ½ част от сумата от общо 758.15 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № ****, находящ се
в гр. *****, от които главница в размер на 684.92 лева за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. вкл, и 73.23 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до
06.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 20.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1645/2023 г. по описа
на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата /или всеки ответник дължи по
342.46 лева от главницата и по 36.62 лева от обезщетението за забава/. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР)
общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същите с
определение от 21.09.2023 г., поправено с протоколно определение от 18.12.2023г. е
1
назначен особен представител – адв. И. В..
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците, чрез назначения им особен
представител не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание за ответникът А. В. А. се представлява от адв. Б. В. с нарочно
пълномощно, който от името на ответника прави признание на предявените искови
претенции и моли да бъде постановено решение при признание на иска, като твърди да
не е станал повод за завеждане на делото.
Ответникът Б. Д. А., чрез адв. В. не оспорва предявените искови претенции и
моли съда да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 1****, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
производството, по които ищецът цели да установи, че ответниците в качеството им на
потребители му дължи парични суми при условията на разделна отговорност за
доставена топлинна енергия по издадени фактури, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявените искове са
процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Разгледани по същество, същите се
явяват основателни.
При разглеждане на такива искове, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното
право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват,
правоизключват или унищожават.
В проведеното на 18.12.2023г. ищецът, чрез процесуалния си представител
прави искане за постановяване на решение при признание на иска по отношение на
ответника А. А., съобразно изразеното в съдебно заседание признание от ответника на
исковете по основание и размер.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК по отношение по отношение на ответника А.
А., тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова,
с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника А. признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
Що се отнася до предявените искови претенции против Б. А., ищецът твърди, че
ответниците са клиенти на ТЕ, в качеството им на потребители на топлинна енегрия –
като представя доказателства за това, а именно Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.11.1988г. видно от
който ответниците са закупили недевижим имот, представляващ Апартамент № ****,
находящ се в гр. *****, ет.3 в режим на СИО, видно от представеното препис –
извлечение от акт за граждански брак, сключен на 22.01.1984г.
По делото е представено Решение № 1089/11.01.2011г., постановено по гр.д.№
4051/2010г. по описа на РС Перник, с което е допуснат развод и е прекратен брака
между ответниците, сключен на 22.01.1984г.
Приложено е за послужване частно гр. дело № 1645/2023 год. по описа на ПРС, от
което се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 20.04.2023г. срещу ответниците за посочените суми, която заповед е връчена на
2
длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск за установяване вземанията по
заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.42 (ред., преди ДВ,
бр.54/2012 г., действала през релевантния период) от ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от КЕВР
/ДКЕВР/ действащи през процесния период и представени по делото от ищеца общи
условия, определящи клиентите на топлинна енергия за битови нужди като физическо
лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване.
Следователно купувач по договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот – потребител на топлинна енергия, е неговият собственик или физическото лице,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Това е именно лицето, което
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия. В това исково производство задължение на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието и размера на вземането, за което се
е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да
докаже възраженията си срещу вземането. В случая се претендира съществуване на
задължение за заплащане на топлинна енергия за отопление и за битово -горещо
водоснабдяване за посочения в исковата молба период и имот.
Въз основа на събраните по делото доказателствен материал се установява по
безспорен и категоричен начин, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот през процесния период при равни квоти, и с оглед направеното от
ответника А. В. А., чрез процесуалния й представител изрично признание на исковата
претенция, както и липсата на оспорване от страна на ответника Б. Д. А. относно
размера на претендираните суми, то съдът намира предявените установителни искове
за доказани по основание и размер.
С оглед гореизложеното, така предявените искове, следва да бъдат уважени в
пълния им размер, като с оглед основателността на главния иск, основателни се явяват
и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД в пълния им предявен размер.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на
ищеца. Анализа на правната норма води на извод, че за да бъде освободен ответника от
заплащането на разноски следва кумулативно да са налице две предпоставки: да не е
дал повод за завеждането на иска и да го е признал. В настоящия случай са налице
кумулативно изискуемите предпоставки, тъй като ответникът А. А. не е станала повод
за завеждане на делото и е направила признание на иска, чрез упълномощения й
процесуален представител адв. Б. В., поради което и в нейна тежест не следва да бъдат
възлагани разноски.
3
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват сторените
по делото разноски в размер на 575,00 лева, които следва да бъдат възбожени в тежест
на ответника Б. А..
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че Б. Д. А. с
ЕГН:********** и А. В. А. с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. *****, ет.8,
ап.**** дължат на „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от
Ч.К.С. – Изпълнителен директор, по обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност по ½ част
от сумата от общо 758.15 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № ****, находящ се в гр.
*****, от които главница в размер на 684.92 лева за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. вкл., и 73.23 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до
06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. № 1645/2023 г. по описа на РС
Перник е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Б. Д. А. с ЕГН:********** да заплати
на „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********, сумата от 575,00 лева,
представляваща сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4