Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260 08.11.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на трети ноември две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 250 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Юрисконсулт
Г С като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и законен представител изпълнителния директор инж.Л В С обжалва
решението по а.н.д.№168/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с нарушаване на чл.42, т.4 от ЗАНН и недоказано деяние.
Несправедливо наложената санкция е поради неправилна преценка за тежестта на
нарушението. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Алтернативно моли за
изменяне на НП с намаляване размера на санкцията до законовия минимум.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответника РИОСВ – София оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на съда
следва да се отмени и да се измени НП в частта намаляване на имуществената
санкция до предвидения в закона минимум.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №2/04.01.2021г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.Б.д.“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164,
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 40 000лв. От приетите по делото доказателства съдът
е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество
осъществява търговска дейност в качеството на оператор на горивна инсталация за
производство на електрическа енергия по КР №45-Н4/2019г. от изпълнителния
директор на ИАОС. Във връзка с получени сигнали за обгазяване на атмосферния
въздух от дейността на дружеството, на 28.09.2020г. е извършена проверка от
служители на РИОСВ – София, при която е установено, че от работата на ЕК №1 и
№3 се изпускат неорганизирани емисии поради неуплътнени участъци на газоходите
преди сероочистващите инсталации и че ИУ №2 и №4 са с нарушена цялост, с дупки
по цялата височина и на двата комина, през които се изпускат емисии отпадъчни
газове и варно мляко, преди отвеждането им през светлата част на отвора. За
установеното е изготвен Констативен протокол, подписан от представител на
дружеството без възражения.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН и доказано на противоправното деяние по неизпълнение от дружеството на
условие 9.3.1 от КР – всички емисии на вредни вещества от инсталацията да се
изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства. Според
съда, нарушението е установено поради допуснатото изпускане на емисии отпадъчни
газове през неуплътнени газоходи и дупки по цялата дължина на комините преди
светлия участък на същите. Съдът е посочил, че наложената санкция е съобразена
с изискванията на чл.27 от ЗАНН – размерът е много под средния по чл.164, ал.1
от ЗООС и е във връзка с множеството предходни нарушения на ЗООС. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е неправилно досежно извода на съда за
законосъобразност на наложения размер имуществена санкция. Съображенията за
това са следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и
доказано противоправно деяние.
Неоснователно
касаторът счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. Обвинението срещу дружеството е за това, че на датата на проверката
28.09.2020г. на площадката в с.Големо село, община Бобов дол, област Кюстендил
дружеството като оператор на горивна инсталация за производство на ел.енергия
не изпълнява условие 9.3.1 от КР №45-Н4/2019г., издадено от изпълнителния
директор на РИОСВ – София. Условието по КР задължава оператора организирано да
изпуска всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 в
атмосферния въздух през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2. Конкретните
фактически обстоятелства по обвинението са свързани с констатациите от
извършената проверка за неорганизирано
изпускане в атмосферния въздух на емисии, от две различни места. Първото място
е свързано с работата на ЕК 1 и ЕК 3 като изпускането е от неуплътнени места по
газоходите и по-конкретно в участъците след димните вентилатори на посочените
ЕК преди връзката със СОИ №1 и №2. Второто място е от ИУ №2 и №4 през
съществуващи дупки по комините, които са с нарушена цялост, от които дупки се
изпускат отпадъчни газове и капки варно мляко. Този начин на описание на
противоправното деяние е ясно и безпротиворечиво, като съдържа всички елементи
от обективната страна на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС.
Неоснователно
е възражението на касатора и за недоказано деяние. Съдържанието на Констативния
протокол от проверката на 28.09.2020г. в битието му на официален писмен
документ не е оборен в рамките на съдебното производство по делото на районния
съд. Показанията на св.Г. и св.В. потвърждават констатациите в протокола,
отразени коректно в съдържанието на АУАН и НП. Конкретното съдържание на
нарушеното задължение по условието от КР е доказано посредством представеното
копие от КР. В своята съвкупност приобщените пред районния съд писмени и гласни
доказателствени средства установяват неизпълнение от дружеството на Условието
по т.9.3.1 от КР – налице е неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на
емисиите вредни вещества от инсталацията на оператора. Неизпълнението на
задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС правилно е санкционирано по състава на
чл.164, ал.1 от ЗООС, която норма е препращаща към нормативното задължение на
субекта на отговорността.
Неправилна
обаче е преценката на районния съд за законосъобразно наложен размер на
имуществената санкция. В нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС се предвижда широк
диапазон на имуществената санкция – от 10 000лв. до 500 000лв., което
налага мотивиране на АНО в съответствие с критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с
чл.83, ал.2 от ЗАНН. Мотивите на органа за наложената санкция в размер на
40 000лв. се основават на утежняващи отговорността обстоятелства, свързани
с неглижиране на отговорностите на дееца с екологичното законодателство, което
рефлектира във висока степен негативно върху околната среда и човешкото здраве
и влезли в сила 6бр. НП срещу дружеството с различен размер на санкциите /между
15 000лв. и 40 000лв./. След служебна справка касационният съд
установява, че санкциите на дружеството по посочените НП касаят нарушения на
чл.125 от ЗООС, които са различни от процесното такова. Процесното нарушение
касае неизпълнение на условия по КР, а нарушенията по чл.125 от ЗООС са
свързани с неизпълнение на конкретно посочени нормативни задължения, възникващи
при нарушени условията на КР. Задълженията по чл.123в, т.2 и чл.125 от ЗООС не
са идентични, поради което не би следвало отговорността на дружеството да се
обуславя от простото неизпълнение на условията по КР, след като тези условия са
предмет на различни задължения по ЗООС. Дружеството няма наложена санкция за
предходно нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС за неспазване на Условието по
т.9.3.1 от КР. Вярно е, че засегнатите с процесното деяние обществени отношения
са с висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за
опазване на околната среда по чл.2 и
чл.3 от ЗООС, но тези предпоставки са намерили правен израз в сравнително
високия размер на минимално предвидената в закона санкция от 10 000лв.
Изложеното в своята съвкупност мотивира касационният съд да счете, че наложеният
с оспореното НП размер на имуществена санкция е прекомерно висок,
несъответстващ на предпоставките по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН
и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Справедлив размер на санкцията е
минимално предвидения от 10 000лв.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще измени НП, като наложи минимално предвидената в чл.164, ал.1 от ЗООС
имуществена санкция в размер на 10 000лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260234/17.06.2021г. по а.н.д.№168/2021г. на РС -
Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП №2/04.01.2021г. на
директора на РИОСВ – София, с което
на „Т.Б.д.“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1
от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 40 000лв., като намалява размера на имуществената санкция
на 10 000лв. /десет хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.