Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 26.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 603 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.И.Р. ЕГН ********** срещу НП № 20 – 0851 - 000583 от 23.04.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 850 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 12 точки.

Жалбоподателят, оспорва издаденото Наказателно постановление, с възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, като чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, не се представлява. Изразила е становище с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Моли НП да бъде потвърдено. Прави искане в случай, че съдът уважи жалбата и при предявяване на разноски в съдебно заседание по реда на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 14.04.2020г. около 08.10 часа в гр. Д. на бул. „***“ – до фирма „Анимекс“ в посока КПП В., управлява лек автомобил „***със скорост 122 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението е констатирано и запаметено от система за автоматизиран контрол над скоростта TFR1M – 518, тариран с протокол 5.17 – 19 от 21.11.2019г., с валидност до м.11.2020г. Наказуема скорост след приспадане на отклонението в полза на водача е 118 км/ч при 50 км/ч – 68 км/ч. Нарушението е заснето с клип № 5463.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 961572/14.04.2020г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Актът му бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал, правейки възражение, че нарушението е допуснато при реагиране на сигнал. Било му връчено и копие от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 850 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви и от писмените доказателства по делото.

Показанията на свидетелите, съдът намира за обективни и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила:

В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща над 50 km/h разрешената максимална такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в населеното място е с 68 км/ч, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено в настоящия случай.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % км/ч в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.

От правна страна, съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредба на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Извършвайки деянието предмет на издадения АУАН, жалбоподателят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, т.е. извършил го е при пряк умисъл.

Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява "мобилно" по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство. Посоченото изключва същото да е "прикрепено" към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. "мобилно" АТСС. За въпросната система е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, от което се установява по безспорен начин годността на техническото средство, измерило скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Мобилното АТСС е преминало проверка, приключила със заключението, че въпросната система съответства на одобрения тип, като измерването е направено в срока за валидност на измерванията му.

За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство следва да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и в частност разпоредбите на чл. 10 ал. 1 и ал. 3 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая, към материалите по делото е приложен протокол за използваното АТСС, който съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения АУАН.

Действително към протокола не е приложена снимка по чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за разположението на мобилното АТС, което обаче не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на АУАН е опорочена или, че материалният закон е приложен неправилно. Наличието на съдебна практика на съдилищата в обратния смисъл нито е задължителна, нито обвързва настоящия съдебен състав при преценката дали при издаването на обжалвания акт са допуснати съществени нарушения на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Така Решение № 543/17.12.2018г. по к.а.н.д. № 678/2018г. по описа на Административен съд – гр. Добрич.

По наложената санкция и приложението на чл. 28 б. "а" ЗАНН.

При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя правилно му е наложено наказание на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, който предвижда административно наказание "глоба" в размер от 700 лева за водач, превишил разрешената скорост над 50 km/h и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Наказанието е фиксирано, поради което и същото не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, без въобще да се споменават отчетените параметри на превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се установиха да се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

По аргумент от чл. 3 ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед наведените доводи от процесуалният представител на жалбоподателя, че след като с посочения автомобил Р. е осъществявал сигнално - охранителна дейност, то автомобилът се явява от категорията на автомобили със специален режим на движение и нарушението се явява извършено при условията на крайна необходимост предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК, към който препраща ЗАНН. Жалбоподателят обаче, не представя доказателства във връзка с твърдението му, че е действал при условията на крайна необходимост. В тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Т.е. характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В настоящия казус не се касае до административно нарушение, по отношение на което да е приложим дисквалифициращият институт на крайната необходимост, уреден с разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН. Освен разпечатка на сигналите от процесната дата, липсват данни, че действията му са били продиктувани от наличието на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане посочения обект. Съобразно разпоредбата на чл. 91 ал. 3 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е посочил моторните превозни средства, ползващи се със специален режим на движение, като следва да се отчете факта, че превозните средства на частните охранителни фирми не са посочени в цитираната норма.

Поради това, следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно наказателноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и последицата от това – да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

        

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0851 - 000583 от 23.04.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на П.И.Р. ЕГН ********** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 850 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 12 точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/